Автор: Виктория Бешлийска/Words Do Worlds

Необходими съставки:

2 деца (сравнително послушни)

2 родители (прилично свежи)

1 баба (издръжлива на ходене и детски капризи)

2 тротинетки (1 детска + 1 за възрастни)

1 кола

1 магистрала

4 почивни дни

дрехи и обувки — не много

пари (според вкуса и възможностите)

оптимизъм (колкото поеме)

непукизъм (щипка-две)

Начин на приготвяне:

Хубавото на този „сладкиш” е, че не се нуждае от дълга предварителна подготовка за направата. Единственото важно е всички да са здрави, включително автомобила, да имате седмица-две, за да букнете приличен апартамент в избраната дестинация (в нашия случай Белград) на добра цена и да нямате никакво време за подробни проучвания на мястото, за да може да се доверите впоследствие на краката и интуицията си.

И така, в уречения ден тръгвате навреме, към 9 часа и предварително предвиждате 2-3 часа чакане на границата, за да може, като я минете само за час, да почувствате облекчение. Не планирате предварително спирките за отдих, за да спрете, където ви харесва, и по обяд, когато всеки пътник вече има нужда или от кафе, или от кюфте, или от смяна на памперса, да паркирате пред първото капанче, което ви хване окото. Хапвате доволно в тихата задна градинка на ресторанта, докато край вас преминава малък пътнически влак. Задължително си поръчвате погача, защото вече знаете: всяка хапка от сръбския хляб се помни месеци наред, и щом отопите чиниите с последния залък от меката пита, потегляте отново.

В добрата кухня нищо не се изхвърля и всяка минута е ценна — който знае това, знае също и че докато пътуваш с деца, е добре да играете на нещо забавно, например на „Градове, села, държави”. Тъкмо малко си преговаряте географията, докато на практика откривате нова по пътя. Пък и игрите спират досадните за всеки родител въпроси: „Колко още остава? В колко часа ще пристигнем?”.

Като навлезете в набелязания град, преди да се отправите към резервирания апартамент, последвайте някоя от стрелките към Лидл — все пак е добре човек да подсигури по нещо любимо за всеки в хладилника. Вземете минимума за закуска и замезване, за да сте спокойни, че от глад няма да се мре, и отидете да се настаните. Не бързайте да хвърляте куфарите и да хуквате навън — вие може да не се вълнувате особено от обстановката, но децата имат нужда да се почувстват като у дома си. Затова ги оставете да бръкнат във всеки шкаф, гардероб и долап, да проверят колко чаши и чинии има, колко са меки леглата, голяма ли е ваната и става ли за плуване, а след като се разходят по гащи из стаите, както правят вкъщи, и щом намерят на кой канал е детското, спокойно може да излезете навън.

Вземете тротинетките и тръгнете надолу — да не ви притеснява, че до центъра са 2,5 км само направо — колко му е?! Двегодишното дете трябва да свиква да ходи, тези крака за какво са! Накрая на вечерта, когато погледнете телефона си и видите, че сте извървели 15 хиляди крачки, от които извадите максимум три хиляди, докато някой го е носил, ще се почувствате горди с малката пътешественичка, която е напълнила очи и душа колкото вас. А това, което ще видите в рамките на тези 15 хиляди крачки, си зависи само от вас. Ние вървяхме по главната улица и стигнахме до крепостта Калемегдан, откъдето имаше чудесна вечерна гледка към сливащите се реки Дунав и Сава и към новата част на Белград. После се шмугнахме из пресечките на главната и си намерихме хубаво място за вечеря с традиционна кухня и жива музика в стил Горан Брегович. Даже научихме един местен хит, в който се пееше нещо от сорта „шушка се шушка”, но това няма отношение към настоящата рецепта.

Препоръчително е на връщане да вземете такси, за да не изкачвате 3-километровия хълм, защото и вие, и децата си имате предел, а е хубаво малко сили да останат и за утрешния ден. Разбира се, твърде възможно е малкото да заспи от изтощение в колата и да се наложи впоследствие да го къпете, докато сънува всичко, което е видяло и изяло през деня, но и по-трудни неща сте правили, сигурна съм.

Дотук сме готови с първия блат на сладкиша, който бухна добре и сега е оставен да поизстине. Важно и необходимо условие, преди да започнете втория на следващия ден, е да не ви пука какво казват синоптиците за времето и какво виждат очите ви — щяло да бъде дъждовно през целия ден, има сиви облаци... Че на кого му пука, нали в момента не вали?! Грабвате се всички и излизате барабар с тротинетките. Купувате си карти за градския транспорт, защото втори ден 15-хилядници няма да превземате. Плюс това, вече сте си набелязали 1-2 неща, които да разгледате днес. И така, един трамвай и няколкостотин крачки по-късно се озовавате пред църквата „Свети Сава”, сочена за една от най-големите забележителности в града. Стигате до храма, след като сте изкачили поредния белградски хълм. Отвън е невъзможно да го снимате в цялост, трябва да се отдалечите достатъчно, за да го хванете в обектива. Влизате вътре и разглеждате новооткритата главна част, която прилича на дворец с пищните сводове и позлатата в боите на стенописите. Гледате с възхищение, децата също са окръглили очи срещу светлините на полилея и големите икони. И тъкмо когато решавате да тръгнете към музея на Никола Тесла, разбирате, че дъждът ви е хванал в капан. Пет човека с две тротинетки, уви, без плавници и гумени ботуши, чакате да се извали, за да преминете нататък. Но така, както е започнало да пере, няма изгледи скоро да спре. Всичко на всичко, разполагате с един сгъваем чадър и достатъчно оптимизъм, за да се понесете към отсрещния тротоар, където има заведение за хапване и би било перфектното място да изчакате облакът да премине. Е, и други са си помислили същото, така че — хайде към следващото място.

Леко намокрени, се добирате до огромна пицария и сядате на спасителен обяд. Поглеждате картата, за да прецените в каква посока трябва да тръгнете сетне, тъй като още не сте се отказали от туристическите си планове. Аха, близо е музеят на Тесла, трябва само да издебнете да спре да вали и да притичате дотам. Когато излизате обаче, дъждът отново се усилва и тръгвате на бегом към музея. Съдбата е решила да се пошегува с вас, задето не вярвате на прогнози и задето си мислите, че 2 плюс 2 е 4 и сякаш е взела този музей и нарочно го е преместила на друго място, а не както е показано на картата. А отгоре плющи ли, плющи. След половин час мотаене под дъжда, награбили деца и тротинетки на рамене, вече сте мокри до кости, но въпреки всичко смятате, че ако влезете в музея бързо ще изсъхнете. Оказва се обаче, че доста сте се отдалечили от него. Време е да си признаете, че е най-добре да се върнете у дома. Изчаквате автобус, който ще ви отведе до трамвай, движещ се до вашата спирка. Влизате, автобусът е пълен, но хората веднага ви правят място да седнете с децата и дори вадят хартиени кърпички от джобовете си, за да ги подсушите. Като им казвате, че няма страшно, те настояват да избършете поне главата на малкото дете. Ето, за пореден път сте далече от образа на добрите родители. Как пък не проучихте прогнозата за времето, как пък по едно дъждобранче не взехте за тия деца или гумени ботушки?! Тръгнали сте ей така, пишман туристи, сега ще премръзнат децата и ще се разболеят. Ужас, сладкишът ви е на път да се скапе!

Да бе, да! От студ се умира само на Еверест, а тук сме в градска среда, ще се оправим все някак. Уви, хванали сте автобуса в грешната посока, трябва да слезете и да се прехвърлите на същата линия, но от другата страна. Ето това вече е лъжичката с набухвател за втория блат. Изведнъж ви става смешно, а смехът много помага на сладкишите, докато им се бърка тестото. Околните ви гледат в недоумение, вие се подсмихвате, децата са приели ситуацията и са готови на още подвизи. Малката се радва на локвите, а голямата си мечтае за топлата вана, щом се приберете. Въпросът е да изчакате още десетина минути транспорта, после да се прекачите и... право у дома.

Криво-ляво се връщате вкъщи. Мокри до гащи и кости, с обувки, от които прелива дъждовна вода. И за да е пълно щастието, за някой от вас това е единствен чифт. Ако не изсъхнат до утре, човекът е обречен да си стои у дома.

Чували сте хора да си сушат дрехи със сешоар, да си пъхат изпраните сутиени в микровълнова, да простират гащи на климатик. Въпросът е вие с какво разполагате. Най-възрастният и най-мъдър член на групата ви препоръчва да изсушите маратонките си във фурната. Абсурдно, и гениално! Ето и точната рецепта, ако ви се наложи за вашия щастлив сладкиш — загрявате печката на 40 градуса с вентилатор, пъхате обувките, поставени на скарата на междинно ниво и печете три часа, след което усилвате до 70 градуса и печете още два или докато не започнат да се разнасят съмнителни миризми. Тогава изключвате фурната и оставяте маратонките вътре. След още 15 минути ги вадите — напълно готови са. А вие, през тези 5 часа, докато ги чакате да изсъхнат, може да полежите, да поспите, да пиете кафе, да хапнете и да поиграете с децата, които отдавна вече са сухи и нищо им няма.

На следващия ден е Великден и е време да направите велик крем за вашия сладкиш. За целта излезте без тротинетки и тръгнете към крепостта, за да я видите на светло. Оставете децата да тичат в нея, да ядат сладолед и да газят из вчерашните локви. После идете до бохемския квартал, седнете в някоя хубава кафана, поръчайте си, сякаш това ви е последното ядене в живота, и ако оркестърът дойде да ви посвири на ухо, не го отпращайте. И те от нещо трябва да живеят все пак, а пък са образи, които си заслужава да заснемете. После отново се разходете из живите улици на Белград, отидете на църква, препечете се на следобедното слънце на някоя пейка и когато почувствате, че сте сложили и последната лъжичка захар в крема, тръгнете обратно към вкъщи.

Остава ви само да украсите сладкиша. Лесно е. В деня на тръгването не бързайте. Съберете багажа, закусете и изпийте кафето си спокойно, сякаш и утре ще бъдете тук — така ще сте сигурни, че и мястото ще ви запомни. После тръгнете, но не право към София. Кажете на навигацията да ви отведе в Ниш за следващите няколко часа. И там има какво да се види, дори да ви е за трети път. Край реката е красиво и кичесто, кафенетата са пълни с хора, има изкушаващи магазини и бакалии, а децата се радват на всяко място, на което има сладолед (особено какъвто не са яли), така че щастието може да бъде пълно за всички.

Разбира се, всеки любител кулинар може да видоизмени тази бърза рецепта за щастие по свой вкус. Съставките може да са различни, например да се направи с 3 вместо с 2 деца, или без автомобил; с колелета вместо с тротинетки и в Балчик вместо в Белград. Единствените задължителни съставки, които препоръчвам, са достатъчно оптимизъм, който да не може да ви спре, и премерена доза непукизъм, ако нещо все пак ви попречи :)

(П.п. В нашето семейство почти всяка рецепта за щастие е свързана с пътуване и засега винаги се получава. Установили сме, че децата ни се чувстват най-добре, когато сме някъде — разглеждат, научават, любопитстват, придобиват самочувствие и ходят така, сякаш се движат педя над земята. Никога не подценяваме възрастта за пътуване, защото вярваме, че и бебетата преживяват емоции на другите места и се обогатяват с впечатления).

Препоръчваме ви още:

Био уикенд? Не, благодаря!

Лазурният бряг - провансалски чар и ултра лукс

Очите на Бога