или На какво играят децата ни в интернет

Вярвам, че темата, която ме провокира да напиша това, е актуална и за други родители.

Едно дете, първокласник, ходи на лятно училище (мястото спокойно може да бъде и лагер, занималня, гости при баба…). Програмата е волна - игри и закачки с децата, всеки си носи нещо, което да му е интересно.

Детето не е оборудвано с телефон и подобни устройства, тъй като желанието на родителите е да се разсрочи във времето неизбежното зяпане в една точка. Но друго дете си носи таблет, с който да се забавлява. Дотук нищо странно - има и от единия тип родители, поддръжници на телефоните за връзка с детето, винаги когато е нужно (и без нужда) и от другия тип - които считат, че реална нужда от мобилно устройство в тази ранна възраст няма.

На таблета има качени игри – логично, разбира се, иначе за какво ще да го носи детето. То играе, няколко зяпачи му се възхищават наоколо. Сред тях е и детето без телефон - все пак, това че няма собствено устройство, не означава че има капаци на очите. А и curiosity killed the cat… ( в конкретния случай 100% валидно). Дотук пак всичко е нормално, нали?

Как се живее с дете, което не играе на таблет?

Това дете, без устройството, е моето. Аз познавам детето си и идеално знам какво обича - обича да рисува и го прави с уникален размах, мечтае да си изобрети роботче-готвач с 4 ръце, за да държи вилица, черпак, нож и салфетка едновременно, обича да гледа “Играта на играчките” и “Отвътре навън”, обича да разглежда енциклопедии, а вече и да ги попрочита, както и да наблюдава фосфоресциращите звездички на тавана над себе си. Обича да играем на думи, докато пътуваме по-дълго. Има любима книга за Франклин и тайния клуб, забавлява се на Емил от Льонеберя и се дразни на Карлсон, защото лъже Дребосъчето.

Знае и че устройствата са колкото полезни, толкова и вредни -защото заради бързата смяна на картините карат мозъка да не иска вече да гледа бавна/статична информация, каквато са книгите и защото освен забавни неща, крият твърде много опасности. Въпреки това чака момента, в който все пак ще получи такова устройство, защото “всички имат”.

И още много неща знае, защото говорим за тях.

Знае идеално как да дразни изтънко и полекичка по-малкото дете в семейството. Знае и как да мрънка, и как да се сърди, има и други кусурчета… абе с две думи не искам да излезе, че отглеждам дете-ангелче.

Детето е в мрежата? А ние къде сме?

И това дете днес упорито държи да си легне в родителското легло. 

Защото също днес, детето с таблета си е поиграло, а моето пък е погледало.

Само малък цитат от описанието на днешната игра:

“gameplay features a corpse-like granny who chases the player through a house with a bloody bat. Players who get caught are beaten, and blood spatter covers the screen.”- “Играта включва приличаща на труп “баба”, снабдена с кървава бухалка, която преследва играча в рамките на къща. Играчите, които успее да хване, биват бити и кървави пръски покриват екрана.”

П Е Р Ф Е К Т Н О! 

Опасните игри

... Гушкане, държане за ръка, разговори за нещата, които иска да нарисува, но още не е, други разговори за това как сме си прекарали времето заедно някъде… само за да спре да мисли и да се страхува от въпросното чучело и да успее да заспи тази вечер. А утре? А след няколко седмици, когато тази “баба” вече не е актуална и се появи следващото страховито изчадие на нечий друг телефон/таблет? 

Това че малките комуникират успешно с нас, не ги прави възрастни като мироглед. Та ние, самите възрастни, не можем понякога да “излезем от филма”- множеството зависимости на хората го доказват. А как дете да успее да се самоограничи и да оцени правилно попадналото му съдържание, ако най-близките му не го насочват в тези опасни води. Никак! Просто ще продължава още и още...

Кибер сигурност за деца

МОЛЯ ВИ, РОДИТЕЛИ, не позволявайте на малки деца да играят на непроверени неща - ще спечелите някоя минута спокойствие, но ще загубите много повече. Не им позволявайте да ровят безконтролно в ютуб и във всевъзможни други канали с неясно съдържание. Бъдете до тях, докато опознават този паралелен свят, както сте до тях, когато ги напада вирус и сваляте високата им температура.

Призовавано е много пъти от ангажирани с темата хора, за ползване на програми за родителски контрол, в случай че нямате възможност да контролирате директно. Явно трябва да се пише постоянно за това, за да напомня на родителите колко е важно! ВАЖНО Е!!! 

Моето дете ще се справи с това, ще му се наложи да се справя и с много други страхове, пречки и… с възпитани в различен мироглед деца. Вярвам, че ще се справи! Има нас за съюзници. 

Но какви деца ще отгледаме като общество? И искаме ли да видим резултата, ако той се формира чрез такива средства?

Авторът пожела да остане анонимен, защото целта му не е да засегне родителите на детето с таблета, а да ги накара да се замислят.

Препоръчваме ви още:

Какво е Синдром на електронния екран

Внимание! Интернет!

Имат ли децата право на лично "виртуално" пространство?