Автор: Валентина Вълчева

… В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки”.

(„Баба праща поздрави и се извинява” – Ф. Бакман)

Сложете ръка на сърцето си и кажете какво си представяте, когато чуете думата „библиотека”! Ама честно!

Стари прашасали книги, скърцащи още по-стари стелажи, мухъл, паяжини, тук-там някой сочен паяк-кръстоносец за разкош... и разбира се – библиотекарката. Късогледа, кисела стара мома, облечена по последен писък на модата от 50-те години на ХХ век, посивяла, несънувала дори такива екстри като боя за коса, контактни лещи, лак за нокти, която... О, да. По цял ден чете книжки в компанията на две-три котки. Защото каква друга работа има?

Ами... не, не е това.

Е, не и екшън като във филмите с Ноа Уайли, за съжаление. Но е нещо по средата. Защото всъщност библиотеката, макар и може би най-консервативната институция в момента, също следва времето и прогреса. Няма как – задължително е, ако иска да оцелее. И така тя се променя. Все по-бързо. Все по-драстично. А принципът е простичък и познат от съществуването на човечеството: „Дави се или изплувай!”

А библиотекарите, оказва се, са удивително добри плувци.

И ако за нас библиотеката отдавна е станала част от живота, то невероятни, тъжно-забавни и абсурдни ни се струват историите, разказани от библиотекарите от Африка и проблемите, с които се сблъскват те. Например бити библиотекари, чиято единствена вина е, че карат децата да си губят времето в четене и писане, вместо да бъхтят с останалите членове на семействата си на полето и след домашните стада. Познато ли звучи?

Или една история от дълбоките дебри на Азия за млада жена, която плаче от радост, защото съпругът ѝ най-сетне ѝ е разрешил да посещава едно-единствено обществено място – местната библиотека, където тя се е научила да чете.

Винаги съм казвала, че няма по-голям ужас за мен от срещата с човек, който съвсем спокойно ми заявява: „Аз пък, като не съм прочел нито една книга в живота си, да не би да съм по-долу от теб?” Ако сте такъв човек, вярвайте ми, не искате да чуете отговора! И вие сте ги срещали. Срещате ги всеки ден, особено откакто социалните мрежи бележат такъв бум. Да, това са всички онези, които упорито настояват, че се пише „деЦки”, „незнам”, „здравей те”, „сигОрно”, „kv si pr, kuklo” и прочие. И не, не е добра идея да ги коригирате. Казвам ви го като библиотекар и активен потребител на същите тези мрежи. Не само че няма да измъкнете затъналия до шия в тресавището на глупостта, ами рискувате самият вие да се окажете накиснат в него.

Френският мислител от Просвещението Дени Дидро пише: „Образованието придава на човека достойнство, че дори и робът започва да съзнава, че не е роден за робство.”

Образованият човек е заплаха. Библиотекарят, като проводник на знание, е заплаха. Знанието е заплаха. И оръжие. Неслучайно в древността най-великите и далновидни владетели са имали и най-големите библиотеки, плащали са цели състояния за нови и нови ръкописи и книги, наемали са скъпоплатени крадци на знание. Образованият човек е недоволен, съмняващ се, търсещ, любопитен, мислещ. Отвсякъде достоен кандидат за публично изгаряне на клада, защото „в страната на слепците едноокият е цар”.

От друга страна, да си неук и профан е доста удобно, защото мисленето е сериозно занимание и изисква усилия, които не всеки е готов да вложи, още повече че дивидентите от него са сравнително бавно възвръщаеми във времето. Удобно е и за теб, удобно е и за онзи, който има интерес от това най-сериозният ти проблем да си остане визията на последната Мис България, бъдещият победител в поредния Биг Брадър или евентуално последните пикантерии около най-новата, никому неизвестна разгологърдена кака, докато той ти крои шапката.

Най-сигурният начин да държиш под контрол един човек е като му отнемеш свободата на мисленето. А да отнемеш свободата на мисленето е стряскащо лесно на фона на все по-дигитализиращия се свят. И тук именно се явяват библиотеките в ролята си на проводници на знанието, което стои в основата на индивидуализма и собственото, свободното мислене. Чудно, при това положение, как все още никой от армията жадни за власт мегаломани не е стигнал до „гениалната” идея да се отърве от библиотеките и училищата и по този начин веднъж завинаги да си реши проблема с неудобните, питащите, неудовлетворените, търсещите, искащите... Иначе казано, от умните и красивите, ако мога да се заиграя с това словосъчетание, добило доста политически смисъл напоследък.

Някога библиотекарят е бил преди всичко жрец, пазител, съветник на владетелите. Днес палитрата от негови роли значително се е разширила и продължава да се разширява, за да удовлетвори нуждите на хората. Не, работата в библиотеката не е „да четеш книжки по цял ден”. Библиотекарят е учен, учител, творец, ментор, изследовател, ловец на информация и още много неща. Библиотекарят днес е посредник между главоломно набъбващата като количество информация и потребителя, който иска максимално бързо да открие онова, което търси. И начинът за това отдавна не е просто да се съхранява една купчина прашни, стари книги в зле осветено и още по-зле отоплено мухлясало мазе. Жалко само, че ролята на съветник на владетелите като че ли е останала в далечното минало. А можеше да е толкова различно... може би.

Колкото до „онзи” въпрос дали мишката ще изяде книжката... Ами не. Макар да е факт, че дигиталните носители на информация категорично вземат надмощие над аналоговите, ролята на библиотеката си остава непроменена – само се е разширила. Носталгията по времената на скърцащите, потънали в прах стелажи е напълно излишна. Днес библиотеката е светла, цветна, ярка, шумна дори. (Какво светотатство, а?!) Тя вече не е просто дом на мъртви книги, а четенето отдавна не е единственото нещо, което можеш да правиш там. Ако обаче искате да разберете какво още можете да правите в библиотеката, ще изневеря на призванието си да поднасям готова и лесно смилаема информация и няма да ви улеснявам. Просто открийте най-близката до вас и разберете сами! Със сигурност ще останете изненадани.

Препоръчваме ви още:

За мишката и книжката
Есенни книжни препоръки
Читателят живее хиляди животи