Ние сме Даниела и Бояна - основателите на ParaKids. По образование сме кинезитерапевт и треньор, с магистратура Адаптирана физическа активност и спорт (иначе казано - „спорт за хора с увреждания“). Срещнахме се, когато спечелихме стипендии за докторанти в НСА „Васил Левски“. След няколко разговора осъзнахме, че сме намерили сродна душа за осъществяване на общи цели - достъпен спорт за децата с увреждания в България и подобряване на качеството на живот на тях и семействата им. Нашето желание е да приложим добрите практики, които сме усвоили в Академията, от опита на Финландия и САЩ и от всички места, от които сме черпили знания и опит.

Нашата мисия е да направим спорта достъпен за децата с увреждания, гръбначни изкривявания и наднормено тегло. Предоставяме достъп до адаптирано плуване и адаптирани ски, както и изправителна гимнастика. Желанието ни е да осигурим максимално разнообразие от спортни занимания и адаптирана екипировка.

Преди броени дни осъществихме първия си летен спортен лагер за деца със и без увреждания „Морски приключения“, организиран на морето, в партньорство с Акаша Сърф, Порше БГ и Georgo’s Sports Wear.
За целите на лагера, закупихме първата в България количка, която осигурява лесен достъп до пясъка и водата на плажа, за децата с тежки физически увреждания. Това се случи благодарение на паричната награда от конкурса на Промяната.
Следващата стъпка е да осигурим специализирана екипировка за адаптирани ски за децата с увреждания на опорно-двигателния апарат. Започнахме с търсенето на спонсори, за да реализираме и зимен спортен лагер.

Дейността ни се развива, защото силно вярваме и виждаме ефекта от нея, както и благодарение на подкрепата, която ни осигурават от Промяната (финансова, медийна, експертна и др.).

За конкурса

Той е мечта за всеки социален предприемач, който търси положителна промяна. Форматът му е иновативен за България, фокусът пада върху подкрепата за развитие и надграждане на смислени идеи и каузи, чрез обучения и контакти, с експерти от различни области. Промяната дава свобода и вдъхновение на предприемачи, здраво стъпили на земята. За да е успешна една кауза, трябва да има гъвкавост и смелост.

Професията „социален предприемач“

Социалният предприемач е преди всичко много наблюдателен и чувствителен към заобикалящата го среда. Регистрира недостатъците, но вижда и решения. Решения, които подобряват живота на хората, обществената среда. Социалният предприемач вярва в реализирането на целите си и ги приема като кауза. Социалните предприемачи в България са хора с мечти и големи сърца. Хора, които искат да живеят в балансирано общество, което се развива и надгражда.
Не всички оправдават общественото доверие и очаквания. Но благодарение на упоритите хора, които съвестно и всеотдайно развиват своите каузи и се борят за тях, общественото мнение се променя. Все повече хора се чувстват въвлечени и отговорни за подобряването на заобикалящата среда и начина на живот. Наблюдава се осъзнаване на необходимостта от промяната като процес, който протича отвътре навън: „Бъди ПРОМЯНАТА, която искаш да видиш в другите.“

Очакваните и неочакваните герои на Промяната

Честно казано, очакванията ни бяха надхвърлени многократно. По време на конкурса, както и в Акселератора, срещнахме хора с невероятен заряд и ентусиазъм, хора със смислени идеи и каузи. Хора, които са готови да споделят опит и да ти помогнат да се развиваш. В Акселератора бяхме заедно с Дарина от „Приятели на морето“, която много точно го описа в едно изречение: „Невероятно е как конкуренти си помагат, за да развиват дейността си!“. Наистина е невероятна обстановката на разбиране и взаимопомощ, без задни мисли и спестяване на информация, невероятно е усещането за безрезервна подкрепа и активност от останалите смели социални предприемачи.

Има много смислени проекти и дейности, които се случват и подобряват живота на децата и хората в България, но за жалост, малко се говори за тях и рядко се споменават от медиите. Конкурсът е изключително успешен, благодарение на широкото медийно отразяване. Когато каузите, делата и резултатите стигнат до повече хора, става като вълна. Превръща се в епидемия – все повече хора се заразяват с кураж, ентусиазъм и смелост, за да има по-добро бъдеще на всички нас. Промяната е приключение, което развива всеки социален предприемач.


Препоръчваме ви:

Готови ли сте за промяната? 
Ерготерапията - професия от бъдещето 
Най-великите шампиони

Хиляди хора по света, си взимат „празна“ година, пътувайки до дестинации като Австралия, Нова Зеландия и Тайланд в продължение на месеци, в относителен комфорт. В днешно време, такава година можеш да прекараш където и да е, с каквато и да е продължителност, правейки каквото искаш. Може да построиш дом за сираци в Белиз, да преподаваш английски в Израел, да отидеш на поход в Хималаите или да обиколиш с приятели пътеките на „банановата палачинка”* в Югоизточна Азия. "Празната" година може да бъде каквото си поискаш.

Тя има много лица – пътешествие, творчески отпуск, или просто време за нещо различно. Свободната година е конструктивно време между различните етапи в живота - пътуване, доброволчество или работа в чужбина. Много често означава и трите!
Туризмът и екскурзиите са особено популярни сред учениците в Англия, Австралия, Нова Зеландия, Канада и Холандия. Много страни (включително и изброените) предлагат временни ваканционни визи за подобряване на културните връзки и чуждестранния обмен. Друга държава, в която „празната“ година набира популярност, е САЩ.
На gap year сега се гледа като възможност да подобриш своето CV и да добиеш професионален опит в дадена област, при работодатели, които активно наемат хора в такъв период от живота. Независимо дали гледаш на „празната“ година като на пътуване или свободно време, това е моментът да живееш живота си „на max“ и да осъзнаеш, че светът е пълен с възможности, чакащи да бъдат открити…  

Какво представлява традиционната Gap Year?

Във Великобритания, това е време да си вземеш почивка преди университета. Някога се смяташе, че е възможност за пътуване предимно на богати наследници. В днешно време обаче всеки може да пътува, правейки най-различни неща. Има хора от всякакви възрасти и професии, взимащи си „празна“ година, но всички имат нещо общо – искат да обиколят света!

„Празните“ години сега толкова често срещани, колкото и почивките, и хората гледат на тях като на такива. Вече не се задоволяват с това да седят на плажа две седмици. Искат да посетят няколко плажа и да пътуват. С евтини полети и държави приветстващи туризма, да си вземеш свободна година никога не е било по-лесно. Сега това се смята за нещо позитивно.

Всички говорят за пътуване и „празни“ години. И когато не го обсъждат, споделят във Facebook, Twitter, Youtube, Blogger; снимки, ъпдейти, видеа, блогове. Всички те са свързани и всички рекламират gap years. Нищо не те кара да желаеш да пътуваш повече от това, да видиш снимка на приятел, на някой красив плаж, с коментар: „Иска ми се да беше тук…“

Бъдещето на gap years?

Какви ще бъдат „празните“ години? Време за размисъл и трупане на опит преди или след университета; творчески отпуск пред прага на нова кариера (най-бързо прогресиращият вид); време преди и след раждането или женитбата; меденият месец; моментът преди да се пенсионираш (вторият най-бързо растящ маркетинг) – списъкът продължава, но виждаш ли кое е общото между тях? Свободни години. Едно нещо е сигурно – всички ги обичат и стават все по-популярни!

От 18-годишна възраст хората ще започнат да стават „serial gappers“ и системно да си взимат „празна“ година, преди всеки важен етап от живота си, подготвяйки се за прехода, който им предстои. Резултатът ще е промяна в обществения манталитет, далече от рутината „живей, за да работиш, работи, за да живееш“ на бавното изкачване по кариерната стълба, до по-вълнуващ път, който означава да правиш това, което обичаш и да сбъднеш своя мечта. Хората винаги ще искат да пътуват, да трупат опит и да споделят. Животът е кратък. Защо да си губиш времето, вършейки неща, които не ти харесват?!

Топ съвети за твоята Gap Year

1. Проучи всички възможности добре – говори с хора, които са го правили и имат опит. Потърси в интернет и задавай въпроси.

2. Планирай и се подготви внимателно – може да ти отнеме 9-12 месеца да го направиш и да събереш средства, затова се увери, че имаш достатъчно време.

3. Определи си бюджет, но не бъди прекалено пестелив, за да не изпуснеш някоя голяма възможност – остави си резерв, към който да прибегнеш, когато е нужно. „Празната“ година е време, в което да се наслаждаваш – не забравяй, че можеш да го правиш и вкъщи!

4. Бъди непредубеден – това е време за нови преживявания. Ще забелязваш все по-често, че думата, която най-много използваш, е „да“.

5. Използвай времето да създаваш контакти – това е моментът да изградиш връзки, които биха могли да ти помогнат в бъдещата ти кариера. Провери във форумите дали някой друг планира пътешествие като твоето. Бъди дружелюбен, започвай да чатиш и да планираш своята Gap Year!

О, и най-важното - наслаждавай се!

*така се наричат многобройните маршрути за пътешественици в Югоизточна Азия. Хотелите, хостелите и ресторантите са организирани така, че да задоволяват нуждите на този тип туристи.

Превод: Мария Петрова

Източник: www.gapyear.com
Снимки: mpora.com, www.covered2go.co.uk, hawkseye.headroyce.org

Препоръчваме ви:

Поколението Y 
8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен 
За разликите между българските и канадските тийнейджъри

Остават броени дни за кандидатстване в четвъртото издание на Промяната – социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация Reach for Change България. Това е възможност да номинираме собствените си Герои на Промяната - приятели с предприемчив дух и решение как да подобрят живота на децата в България. Можем да ги насърчим да кандидатстват и да бъдат следващите финалисти в конкурса за социални предприемачи. 

Какви са условията на конкурса?

Героят на ПРОМЯНАТА трябва да осъществява дейността си в сферите: здравеопазване и социални дейности; информационни технологии и телекомуникации; инженерни и технически дейности; образование и обучение; търговия и продажби. За да получат шанс, да бъдат сред нашите Герои, участниците трябва да са намерили иновативно решение, което може да промени живота на децата в България, и да са готови да се посветят на развиването и разрастването на идеята си. Проектът трябва да е в ранен етап на развитие, да е насочен към реално предизвикателство или проблем, който засяга значителен брой от децата на България; да има потенциала да прерасне в устойчив социален бизнес модел с дългосрочен финансов план; да има възможност да се превърне в инициатива от национална (или дори международна значимост) и да промени живота на стотици деца и младежи.

Какви трябва да са Героите?

Те трябва да са автори на идеята и инициатори на проекта с предприемачески дух и навици, насочени към конкретни резултати; да бъдат практични и адаптивни, изявени лидери, които са способни да привличат съмишленици и да вдъхновяват.

Героят на ПРОМЯНАТА ще получи безвъзмездно финансиране за развитие на своята идея в размер на 30 000 лв. 

ПРОМЯНАТА и възможностите за развитие

Най-добрите 10 кандидати ще бъдат поканени в Акселератора на ПРОМЯНАТА и ще получат безплатни обучения и индивидуални консултации, чиято пазарна стойност е 2000 лв. на човек. Героят на ПРОМЯНАТА ще получи, за период от поне една година, менторска подкрепа от служители на Нова Бродукастинг Груп с бизнес експертиза; професионални обучения, съвети и срещи за стратегическо планиране. Ще стане част от международна общност от успешни и мотивирани социални предприемачи, с възможност за партньорства, обмяна на опит и контакти.

Номинирайте предприемчив приятел, насърчете го да кандидатства, крайният срок е 18 юли!

Очаквайте!

Разговор с миналогодишните победители - създателките на ParaKids, които успяват да превърнат в реалност мечтата на всяко дете да има равен достъп до спорт и забавления.

Снимки: www.facebook.com/pg/promyanata.bg

Прочетете още:

Смешната лечебница 
Слънчевото семейство на Силвена

Автор: Елена Хаджигенова

Да, понякога в живота ти се случват удивителни неща… попадаш случайно… всъщност никога не е случайно, просто попадаш на нужните хора и те променят погледа и посоката ти! И това е наистина удивително!

Благодарна съм на съдбата, че пресече пътя ми с този на Хера! Какво по-хубаво от това, да срещнеш истински и чисти хора, които са готови да помагат на всички! Които са готови да дадат надежда, добрина и да подадат ръка на всеки! Без да използват чуждите слабости, без да злоупотребяват с чуждата безпомощност и объркване, а просто приятелски и човешки да опитат да направят нещата по-добри за всички.

Улавям се, че напоследък все по-често подхождам с недоверие към добрината и човечността и после се укорявам, че когато открия хора като Надежда Хера Данабашева, не споделям с целия заобикалящ ме свят за тях. Затова съм си обещала винаги, когато срещна хора като нея, да не ги „пазя само за себе си“, а да споделям!

Ето затова и ви представям Надежда, която е истинска „Надежда“ за мен. Иска ми се хората да променят начина си на мислене, визията си за един проблем, който у нас от няколко години или се смита под килима, или бива експлоатиран безогледно от самозвани лечители от всякакъв род и калибър, за които не мисля, че е нужно да хабим време и пространство.

Преди няколко дни на Надежда ѝ попада едно удивително анимационно филмче, което обяснява с простичък език на децата (но всъщност много повече на техните родители и учители, ако им е интересно да научат) какво е тяхно другарче да има „аутизъм“.

Диагноза, която много рязко стана експлоатирана в днешно време. Диагноза, която в нормалния свят се установява от доказани специалисти, след сериозен анализ и обследване, и която у нас се поставя от всяка госпожа в детска градина, от продавачката в зоомагазина, от таксиметровия шофьор, от какичката в детския кът... Диагноза, която замени модната преди 10-тина години ХАДВ (хиперактивност и дефицит на вниманието).

Диагноза, която "само у нас се лекува успешно"!

Да, какъв късмет и какво чудо, нали?!

Диагноза, която носи сериозни приходи на мнозина… и, запазвайки равновесието в природата, разходи за родителите на децата от спектъра – било то истински аутисти или просто набедени за такива от същите тези самозвани специалисти.

Но темата ми днес не са тези хора!

Темата ми е „надеждата“ да има повече хора като Надежда, която организира превода и пусна клипа в обръщение на български, и в момента работи усилено по изготвянето на  жестомимичен превод, към видеото, за да бъде то по-широко разбрано и разпространено! Така всеки може да види какво представлява аутизмът и да го обясни на децата си, без да се навлиза в излишни внушения и страхове, догми и напразни надежди.

Докато пишех това, научих за следващото удивително нещо, което Надежда прави за децата с диагноза аутизъм, заедно с UniCredit Bulbank (официален инвеститор на EuroPATC.). Вече се разработва  #Capplo - устройството*, което се стреми да даде сигурност и спокойствие на децата в аутистичния спектър. С тяхна помощ то ще бъде готово за масово производство много по-бързо.

На финала и моето послание - детето е дете, независимо дали е бяло, черно, християнче, мюсюлманче, аутист, със Синдром на Даун, с дефект в говора или пък с физически недостатък. Децата трябва да бъдат приемани и интегрирани, да бъдат обичани и подпомагани, а не отбягвани, подигравани и изолирани. Помогнете на децата си днес, научете ги да приемат различието, научете ги да бъдат преди всичко хора! Добри хора! Пуснете им клипчето (в края на статията е), седнете и го изгледайте заедно с тях, отговорете на въпросите им… целунете ги… 

Повече за Capplo

CAPPO е разработка на стартъп компанията EuroPATC, основана у нас със средства на инвестиционния фонд Eleven, и се явява технологична новост в световен план. Негов автор е Драгослав Радойчич, инженер-програмист, основател на EuroPATC и самият той - баща на 11-годишно дете с аутизъм. Идеята му хрумва през 2013 г., когато детенце с аутизъм в Ню Йорк бяга от училище, за да бъде намерено 3 месеца по-късно в една река.
CAPPLO е електронно устройство, което се поставя в специално разработена дрешка на гърба на детето. То е снабдено с множество сензори, които следят къде е детето, каква е позицията на тялото му, дали е паднало, движението, вибрациите (включително при гърч и епилептични пристъпи), има ли повишение на температурата или досег с вода. Устройството функционира на базата на напредничава софтуерна програма и уеб базирана платформа. То изпраща сигнали, които родителите следят на мобилния си телефон, лаптоп или таблет, според настройките, които са задали. CAPPLO регистрира всяка промяна в състоянието на детето и при отклонение изпраща SMS и звуков сигнал до родителя и до посочения от него кръг от доверени хора. Така се осигурява по-надеждна защита за децата с аутизъм, по-голяма сигурност за техните семейства и се изгражда общност от съмишленици. Уеб базираната платформа записва всички данни за живота на децата, всеки ден. Събраните масиви от данни могат да намерят приложение за анализи и изследвания в научно-изследователски, университетски, терапевтични и фармацевтични центрове.

Източник: technews.bg

Препоръчваме ви:

Трудни деца или трудни диагнози
Живот сред хората
Супербебетата не плачат

10-те фрази, с които веднага ще приковете вниманието

1. Искате ли да позная как се казвам?

2. Извинете, да е минавала яхтата ми покрай Вас? Синя с бели платна.

3. Какво мислите да правите тази вечер, след като се приберем от ресторанта?

4. Пречи ли Ви шумът на морето? Бих могъл да го направя по-тих…

5. Намерих тази гривна в пясъка. Сигурно е Ваша!

6. Плувах до Вас от съседния курорт, а Вие изобщо не ми обръщате внимание.

7. Случвало ли Ви се е да се запознаете с интересен мъж на плажа или Ви е за първи път?

8. Най-красивата част от тялото Ви е цялата в пясък!

9. Кажете ми, забелязва ли се, че единият ми крак е с шест пръста?

10. Колко сте красива! Може ли да Ви ощипя, за да съм сигурен, че не сънувам?

10-те фрази, които гарантират провал

1. Видях Ви как плувахте кучешката. И аз съм много добър в този стил.

2. Нали нямате нищо против с приятелите ми да се приютим под Вашия чадър?

3. А, това е моят шезлонг. Не, не ставайте, поотместете се малко, ще легна до Вас.

4. Отпускът ми току-що започна, а приятелката ми ме изостави. И на Вас ли Ви е скучно сама?

5. Преобличайте се, не се притеснявайте! Аз не гледам Вас, а дървото.

6. Бихме могли, за всеки случай, да отработим дишането уста в уста…Като гледам вълнението…

7. Ако не Ви бях бутнал във водата, сигурно още час нямаше да се решите да си тръгнете.

8. Ще ми пазите ли часовника, докато плувам. Може да ми дадете пръстена си за залог. Нищо, че не ми става, ще го държа в устата си.

9. С такива крака за какво Ви е да имате хубав бюст?

10. Извинете, бихте ли проверили дали бермудите ми вече изсъхнаха?

Материала подготви Янка Петкова

Прочетете още:

Плажна свалка

Мъжете са примати

Мъжете са произлезли от маймуните, а жените са дошли от Космоса

Да е умна, но не много!

Автор: Цветелина Чобанова

Имаме къща в едно малко село, близо до София. Селото е с не повече от 200 души, които основно си гледат дворовете и тук-там по една-две крави или коза. Ходим често и храним кучетата и котките, които си имат собственици по къщите, но иначе ги пускат свободно да се разхождат по улиците. „Което оцелее, оцелее, което не - ще има ново поколение напролет или наесен, не му се притеснявай, не ги мисли!” - ми казват бабите и дядовците, докато тичам след тях с храна и вода. Днес разбрах, че едно от кучетата, за които се грижехме, е било нападнато от други кучета и никой от хората, които са го видели, не му е помогнал и не се е опитал да го спаси. Оставили са го просто да си умре, като едно от всички, раждащи се напролет или наесен.

Преди време по новините даваха запис на млад мъж, който пребива 72-годишна баба на автобусна спирка. Друга новина - ученици малтретират малко коте.

Азис е новината на седмицата с новият си клип “Мотел” и над 2,2 млн гледания за три дни. Следях коментарите в социалните мрежи за текста на песента и видеоклипа, в който посланието е толерантност към различните, към тези които не разбираме, не са като нас, но са част от нас, защото всички живеем заедно. Всички сме в един общ дом, наречен Земя и сме от едно семейство – хора. Както Васил Боянов (Азис) казва: “Нека поне се търпим. Да не хвърляме енергията си в омраза, а в търпимост.”

Гледам документален филм за една българска терапевтична общност, в която се лекуват и възстановяват хора със зависимости – от алкохол, от наркотици, от хазарт, от хранителни разстройства. Това, което споделяха, е че ги боли, когато другите в обществото ги отхвърлят. Смятат ги за отрепки, не искат да ги разберат, да им помогнат, да им подадат ръка в труден и объркан за тях момент. Замислих се над думите на едно младо момче: “Всеки греши.”  

В главата ми се появяват въпроси: Какво ни става?, Какво се случва?, Къде изчезна човешкият ни облик?, Нима има безгрешни?, Нима всеки от нас не е по някакъв начин различен от другите?

В тълковния речник за думата “човек” пише – “живо същество, което е способно да мисли, говори и води обществен живот. Лице с положителни качества.”

Чудя се, къде сме скрили тези си положителни качества? Какво ни дават омразата, злобата, безразличието. Толкова ли е голяма болката в нас и не искаме да я видим, че отвръщаме лице пред чуждата. Обръщаме се с гръб и наум си казваме: “Не се случва на мен, значи не го виждам.”
В същото време искаме да бъдем видени, искаме да бъдем разбрани, чути, поощрени, погалени, обичани. Задаваме ли си обаче насреща въпроса: “А какво давам аз?” Защото за да получиш, е необходимо и да дадеш. Да дадеш подкрепа, състрадание, разбиране, ръка, сърце.

Още в древността Конфуций е казал: “Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб.” Аз бих го перифразила: “Направи на другите това, което искаш да направят на теб.” Защото злото е заразно, но и доброто е заразно. Ние избираме с какво ще заразим себе си и света. Ние сме тези, които могат да променят себе си и средата, в която живеем, като я видим, като отворим сърцето си, като подадем ръка, като се опитаме да приемем другия с различността му, която по своему обогатява света.   

Препоръчваме ви още:

Да погалиш тигъра
Всеки сам си преценява 
За хората, които се счупват и другите, които го допускаме

„Вчера на 01. 07. 2017 г., в АГ болница ''Шейново'' София, бе пребита моя колежка - акушер-гинеколог д-р Гагова. Със счупен нос и множество травми по главата и тялото, причинени от бащата на новородено бебе (живо и здраво), комуто е отказано да получи плацентата на новороденото. Д-р Гагова е отличен специалист и красива дама, сега е обезобразена и физически и духовно, защото си е свършила работата! СРАМ!!!“ Това написа на стената си във фейсбук известният бургаски акушер-гинеколог д-р Мирослав Минчев. 

По скандалния случай не се знае много всъщност, но все пак някои обстоятелства бяха оповестени. Афектираният мъж нападнал д-р Гагова, защото отказала да му даде плацентата, след раждането, на което присъствал. В коментар за Bulgaria ON AIR, изпълнителният директор на болница „Шейново“ д-р Румен Велев съобщи повече подробности за състоянието на колегата си. Лекарката е била в безсъзнание за 20 минути и е намерена в безпомощно състояние, с фрактура на носните кости и разкъсана горна устна. Бащата, който бил в родилната зала, за да окуражава жена си, и да стане свидетел на най-важния момент за семейството, бил вбесен от отказа й я нападнал с юмруци...

У нас има подобна практика, но това се уточнява предварително с екипа, който осъществява раждането. Тъй като семейството не е заявило предварително желанието си, процедурата била стандартна. Това, което прави случая много различен обаче е, че бащата, по думите на д-р Велев, е изключително интелигентен, занимава се с генетика. Това обяснява интереса му, но в никакъв случай не оправдава жестокостта.

Защо е този интерес към плацентата напоследък?

По принцип тя се смята за биологичен отпадък, който се изхвърля в специални контейнери. (Конспиративните теории гласят, че в България съществува търговия на черно с тези продукти, но това, разбира се, е само една от многото „шокиращи“ информации.)

Плацентата съдържа изключително важни вещества: стволови клетки, растежни фактори, желязо, аминокиселини, витамин В6, витамин Е, окситоцин, фибробласти, които подпомагат метаболизма на клетките, оздравяването и възстановяването на клетки и тъкани, хормони, които намаляват стреса.
У нас също се извличат стволови клетки от плацентата, но това все още не е масова практика на криобанките. Според специалисти, тези стволови клетки са по-ефективни от извличаните от костния мозък.

Извън професионалното приложение обаче, все по-популярно става „консумирането“ на плацента. Тази тенденция е подкрепена  и от доста популярни личности. Твърди се, че подобна „консумация“ значително намалява кръвозагубата след раждането, подпомага имунната система, ускорява слизането на млякото, намалява риска от следродилна депресия.
Според поддръжниците на това „движение“, плацентата може да помогне за възстановяване на майката по много начини – от нея се правят шейкове, капсули, тинктури, есенции, кремове, хомеопатични препарати. Особено популярно е дехидратирането на плацентата и производството на капсули с полученото прахообразно вещество. Тези капсули, имали чудодеен възстановителен ефект върху майката след раждането.
По-умерените поддръжници просто заравят плацентата, заедно с дръвчето, което засаждат след раждането на детето. Като че ли това е най-масовият подход у нас, доколкото изобщо може да се говори за масовост.

Човекът, нападнал д-р Гагова, като генетик, вероятно е сред най-добре информираните за свойствата на плацентата и ползите й за майката и бебето. Но е също толкова вярно, че има сериозен проблем с овладяването на гнева. Случаите с насилие над лекари, за съжаление, не са новина в последните години, но подобен инцидент в родилна зала е наистина прецедент. Преди време в един ежедневник бяха задали въпроса: „Какво, за Бога, става в българските родилни отделения?“ – и бяха публикувани разкази на раждали жени, които са били подложени на унижение в болниците. Дори медиците не отричат, че има порочни практики, които хвърлят сянка върху съсловието. Но този случай не е такъв. Д-р Гагова е специалист от Отделението по рискова бременност. Пациентите й я определят като отличен лекар, благодарение на който са се появили на бял свят много здрави деца. Човек, който никога не е демонстрирал пренебрежение към пациент и непрофесионално отношение. Сега тя е една травмирана жена, която се бори с болката и стреса, причинен от нечия жестокост.

Баща в родилната зала?

Всички сме „за“. Но покрай възможността, която вече почти никоя болница не отказва, основателно все по-често си задаваме въпроса: „Кой трябва да е в родилната зала и защо да е там?“. Акушерки, с които сме коментирали този казус, признават, че таткото има подкрепяща функция,  но за специалистите е много важно да им се осигури възможност да си свършат работата. Затова има подготвителни курсове, предварителни разговори, всичко, което е необходимо да знаеш, преди да влезеш в родилната зала. Защото ти не си случайно там. Или поне не би трябвало да бъдеш. Иначе не помагаш на никого.

Едно мнение в социалната мрежа като че ли е най-точният коментар защо подобни неща се случват и няма да спрат:
„Това (истерията по плацентата) е поредната модна тенденция (известна още като форма на ритуален канибализъм, ако трябва да сме пунктуални). Много станаха напоследък. И хранителните добавки със стволови клетки, и обрязването по “естетическо-хигиенни” причини и “водното раждане” в домашни условия…Въпросните ню-ейдж методи за раждане, са се превърнали в някакъв тотален кошмар за лекарите. Хората правят всякакви експерименти със себе си и после “скучната класическа медицина” ходи да ги събира с линейките. Масово.“

Янка Петкова


Препоръчваме още:

Нормално или секцио?
Частният случай на Ани
Роди се човек - история в снимки

Автор: Янка Петкова

„10 идеи за забавление с децата през лятото“, „5 съвета за почивката с деца“, „5 начина детето да учи с удоволствие през лятото“, "Забавни игри с тебешир"... Не ви ли се струва, че сме го закъсали откъм въображение, щом сме стигнали дотам, да търсим информация за игри на децата си? Не можем ли да си спомним какви бяха нашите ваканции?

По мое време безгрижно лято му казвахме на лятото без родители. Няма родители – нямаш грижи. Това му беше хубавото. Дълги, топли дни без никакъв контрол. Станеш сутрин, грабваш си стотинките и отиваш да си купиш витошка с боза. Пътьом се засичаш с другите маляци и правите програмата за деня. Сами си я измисляхме и ни се получаваше. Идеите ни бяха все мащабни.
Докато се мотаехме по улиците, планирахме да организираме концерт. Но една такава музикална проява изискваше няколко дни подготовка – да нарисуваш и изрежеш билетите, да направиш плакатчета и да ги набодеш по дърветата в квартала, да подбереш идеалния гараж за сцена и като последна грижа - да уточниш репертоара. Изнасяхме концертите вечер, когато възрастните се приберат, невинаги ни вземаха на сериозно, но това не ни обезсърчаваше.

Друга амбициозна идея ни беше организирането на цирк. Съседчето има гълъби – веднага включвахме една дресура в програмата. Друг пък знае един фокус с карти – ето възможност да го покаже и на тези, които не са го виждали. В квартала имахме и няколко хористки, които можеха да изпеят песен в съвсем сносен двуглас. Двама бащи бяха винаги на разположение – моят и на Мицка, която живееше срещу нас. Понеже бяха ветерани самодейци, се включваха с по някой скеч, а татко свиреше на устна хармоника и програмата придобиваше почти професионален вид.
Естествено, покрай тия подготовки, ние нямахме никакво време да се прибираме вкъщи. И никой не ни търсеше. Имаше само една баба Слава, която ни кълнеше нежно: „Земицата да ви изяде!“, когато я ядосаме, но пък винаги знаеше кой къде е отишъл и кога се е прибрал. Явно родителите ни смятаха, че една баба Слава в махалата е напълно достатъчна да контролира разпасаната ни групичка.

Между проявите от кварталния културен афиш, пълнехме деня с игра на ластик, на спасяванка, ходене „на гости“, но имаше фиксирани часове, в които се навъртахме на определени места. Тогава минаваше камионът от хлебозавода и брулеше овощните дървета по улицата. Този момент го чакахме цял ден, за да си напълним джобовете със зелени сливи и кайсии. В някои къщи имаше екстри – в Живка например имаше люлка, там се редяхме на опашка. В Мицка се правеше захарен памук – върволицата от деца беше постоянна и покрай памука завързвахме познанства в други махали. Ние пък имахме прожекционен апарат. Вечер, като се стъмни, опъвахме чаршаф на гаража отсреща и се подреждахме на нашата плоча. Баща ми прожектираше филмчетата и всички гледахме историите на Робинзон Крузо и д-р Охболи като за първи път.

Какво правехме в горещите дни? Ами плаж! Пълнехме легените на двора и с часове киснехме във водата. Или се пръскахме с бутилките от веро, или пък дебнехме за неприбран маркуч, за да си направим фонтан. По цял ден тичахме мръсни из улиците, но никого не привикваха да се измие или преоблече, защото се е изпотил. По обяд се отбивахме за филиите си вкъщи и бързахме да излезем пак - животът тече, никой няма да ни чака да ядем първо, второ и трето. Третото всъщност традиционно беше ескимо. За него също се ходеше организирано, и в определен час, защото го зареждаха следобед на една единствена сладкарница в района.

Е, случваше се някой да си обели коленете или носа от препускане, но тогава ползвахме народната медицина на баба Слава. Тя имаше две рецепти, които подозирам, че бяха наследство от нейната баба. При обелен крак - препикаваш мястото и веднага хваща коричка, при навехнат пръст - вадиш ушна кал и мажеш, да си поеме. Никой не поставяше под съмнение тези терапии. Но всъщност то нямаше и майки, които да се втурват с риванол или йодна тинктура. Изобщо кой да ти се задълбава? Нали ако се оплачеш, може да те приберат и да пропуснеш някоя игра?

Вечерите ни преливаха в нощи, защото откарвахме скупчени край камъка на Стефкови почти до полунощ. Разказвахме си страшни истории и никой не мърдаше, колкото и зловещо да се развиваше сюжетът. Понякога ходехме да събаряме казани. Малко противообществени прояви, да не си помисли някой, че сме безобидни. Но това се случваше само, когато здраво ни хване скуката.
Най-трудно ни беше да се разделим, когато вече станеше безбожно късно, но се утешавахме с мисълта, че утре пак сме заедно. На улицата, необезпокоявани, без никакви майки и бащи. Нали затова е лято!

Разказвала съм на дъщеря си тези истории и винаги ме е гледала недоверчиво. Че кога съм била аз от майките дето ще си пуснат детето само на улицата или пък ще му позволят да яде с мръсни ръце и ще го оставят с потната блуза на гърба? Нали винаги нося мокри кърпички в чантата си, резервни дрехи и малка аптечка в случай на инцидент. А кога съм позволявала на детето да играе до насита, без да го пришпорвам да се прибираме, че имам работа? Изобщо как станах толкова скучна майка? Не бях такова дете.

Прочетете още:

Денят, в който пораснах 
И мама е правила глупости 
Мамо, скучно ми е