Помните, предполагам, историята на Живка, специалната майка на Ния. Когато ми разказа за заниманията на дъщеря й в ресурсния център, се поинтересувах каква е практиката в други страни. Приятелка, която гледа внуче със здравословен проблем в Швеция сподели, че детето има много сериозен напредък след заниманията си с ерготерапевт. Това е един от тримата специалисти, заедно с логопеда и рехабилитатора, които ежеседмично работят с момиченцето. Потърсих информация за ерготерапевти в България и открих, че в Русенския университет от 10 години тихо, всеотдайно и упорито работят по обучението на такива специалисти. Нещо повече, с резултатите си привличат лектори от чужбина и печелят проекти, които дават възможност на студентите да обогатят академичните си знания с ценен практически опит. Един от тези изключително ценни специалисти, е Елица Великова.
Елица е магистър ерготерапевт и магистър ерготерапия в общността, член на Управителния съвет на Асоциация на българските ерготерапевти (АБЕТ) и на Изпълнителния комитет на Съвета на ерготерапевтите за европейските страни (Council of Occupational Therapists for the European Countries, COTEC). Работила е като ерготерапевт в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, координатор е на терапевти в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и семейства към АБЕТ. Асистент по специалност Ерготерапия във Факултет Обществено здраве и здравни грижи на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Какъв специалист е ерготерапевтът?
Ерготерапевтът изследва и повлиява целия спектър от дейности, които може да изпълнява едно дете – както самообслужване, достъп и учене, така и моментите на преход между дейностите, времето за почивка, игрите и комуникацията с връстниците и учителите. Работата на ерготерапевта започва от най-ранна възраст като част интервенцията на деца с увреждания. Можете да го потърсите, ако имате притеснения относно забавено общо развитие или нарушение на специфични функции.
Как се изгражда връзката с детето?
Това са взаимоотношения със сериозна продължителност, затова трябва да бъде изграден добър синхрон между терапевта, детето и родителите му. Те са партньори, заедно определят приоритетите и целите на терапията и заедно взимат решенията. Изграждането на терапевтичната връзка е индивидуален процес, в който основното правило е да се следва детето. То трябва да е сигурно, че е привлякло вниманието и е получило одобрение още в самото начало на заниманията. За да се справя добре с дадена дейност, трябва да има срещу себе си търпелив и спокоен терапевт, да има възможност за избор, защото това го кара да се чувства значимо и по-мотивирано за работа.
В центъра към Асоциацията ни се стараем комуникацията помежду ни да бъде честна и открита. Родителите и останалите членове на семейството винаги са добре дошли по време на сесиите като наблюдатели и участници.
Как работи ерготерапевтът с деца с психосоциални отклонения?
Ерготерапевтът се фокусира върху основните сфери на дейност за всяко дете:
Важна предпоставка за доброто функциониране на децата с аутизъм е изграждането на дружелюбна, предсказуема и съобразена с потребностите на детето среда.
Добри резултати се постигат само при наличието на системност и последователност в изискванията и подкрепата, които детето получава във всички посещавани и обитавани места
Изисква ли се предварителна подготовка за детето, което ще бъде обект на ерготерапия?
Всичко, което е добре да бъде направено предварително, е на детето да му бъде казано какво предстои, за да се настрои за промяната. Хубаво е да му бъде обяснено по достъпен начин къде и защо ще ходи, колко често, какво ще прави там. Добре е подготовката на детето за промяната да започне достатъчно рано и за това да се говори без напрежение и стрес. Така то ще има време да се настрои към новото, което му предстои.
Как родителите могат да работят с децата вкъщи, за да подпомогнат резултатите на специалиста?
Терапевтът, който работи с детето, може да даде конкретни идеи и съвети, да покаже определени дейности, които могат да се извършат вкъщи. Би могъл дори да осигури писмени инструкции.
Понякога, по своя инициатива, детето продължава с терапевтичните дейности вкъщи. В такъв случай е добре това да бъде споделено с терапевта, за да се провери дали изпълнението е правилно.
Някои родители предпочитат да не присъстват и да не участват в терапевтичните сесии, за да не се разсейва детето или по друга причина. Все пак е добре поне в началото, или от време на време, да се включват в рамките на сесиите, за да видят сами как протича терапията. Това определено ги прави по-търпеливи и разбиращи детето, което полага усилия и работи усърдно. От друга страна, им дава възможност да разберат смисъла на дейностите, които избира терапевтът и какви цели се крият зад една на пръв поглед просто забавна игра. Много често родителят установява, че детето се справя с дейности, които са изглеждали непостижими.
Въвличането на детето в занимания, свързани с дома и домакинството, също е много важно и ползотворно. То се научава на отговорност и едновременно с това развива своята сръчност и съобразителност. Вкъщи детето може да участва в готвенето – да сипва и да бърка съставките, да меси тесто, да подрежда и почиства масата, да помага с прането като сортира и сгъва дрешките си и като подава и слага щипки и, разбира се, като подрежда личните си вещи. Всяка възможност за активно участие на детето в живота у дома трябва да бъде използвана и превърната едновременно в игра, полезен навик и ново умение.
Десет основни съвета към родителите:
Как да се организира ефективна среда на живот за деца с такива проблеми?
Времето и пространството у дома трябва да бъдат организирани така, че семейството да се чувства спокойно и ежедневието да е предвидимо. Когато детето овладява някаква дейност, свързана с грижата за себе си, най-важното е средата да бъде безопасна за него (подът в банята да не е хлъзгав, да не може да пусне твърде гореща вода, да няма малки играчки, копчета или парчета храна, с които може да се задави, да няма достъп до лекарства и почистващи препарати или до твърде чупливи и остри предмети).
Средата трябва да бъде достъпна и удобна за детето – може да се постави столче, за да стига мивката в банята, а също и до външната врата, за да може да си обува и събува обувките. Когато се храни, играе или пише на масата, лактите му трябва да са на нивото на масата, а краката — на пода.
Децата с аутизъм се нуждаят от предсказуемост и подкрепяща среда. За целта могат да се изготвят визуални разписания и символни картинки, изобразяващи ежедневните дейности на детето. По този начин се подобрява комуникацията, детето по-добре разбира последователността в действията и събитията, а това е начин да постигне по-висока степен на самостоятелност.
Какво трябва да имат предвид родителите, когато избират на център и специалист, който да работи с детето им?
Съветът към всички, които са решили да потърсят съдействие от ерготерапевт, е да се провери квалификацията на този специалист. Към момента Русенският университет е единственият в България, който обучава студенти по ерготерапия в чистия вид на специалността. Тя е разработена съвместно с Европейската мрежа по ерготерапия във висшето образование и международно призната от Световната федерация на ерготерапевтите. Информация за практикуващи ерготерапевти, членуващи в Асоциацията на българските ерготерапевти, може да бъде открита в интернет на този адрес в раздел „Работещи ерготерапевти“.
Имайте предвид, че добрият ерготерапевт много често може да бъде забелязан да работи на пода и не се страхува да се изцапа с различни текстури – пяна, брашно, желе и др.
Интервюто взе Янка Петкова.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам