Автор: Мария Пеева

Искам да ви споделя една грижливо пазена мъжка тайна, която се предава от баща на син, поколения наред, откакто свят светува. Ние, жените, разбира се, отдавна сме я разкрили, но с присъщия си такт и деликатност предпочитаме да си я шепнем на ушенце, да се подхилваме и споглеждаме съзаклятнически, вместо да се изправим смело срещу вас и да ви го кажем в очите. Ние знаем! Отдавна сме разбрали истинската ви същност. Дори да ни подарите всички цветя на света, да ни отваряте с джентълменски жест всички врати, да ни отстъпвате място в трамвая, да носите тежките ни чанти и да ни намятате с палтата си, дори да ходите на педикюр и да си бръснете краката с дамския ни „Жилет“, ние сме ви разкрили и нищо не може да ни заблуди. Не повдигайте вежди въпросително и не гледайте критично. Истината отдавна е излязла наяве и сега, в този миг, ще я изкрещя на всеослушание смело и безотговорно, пък каквото сабя покаже.

Вие пръцкате!

Признавам си, когато за първи път чух вашата мръсна малка тайна, я помислих за градска легенда. Казах си, че е изключение, феномен, че не може всички мъже да са такива. В рода ми се носеха легенди за един чичо, едър, мустакат мъжага, истински балкански колос, който в първата брачна нощ, завил презглава под дебелото родопско одеяло крехката ми бяла, нежна, руса, къдрокоса леля, невинната си булчица, тръпнеща в очакване за сластна прегръдка. И вместо да посегне към женската й прелест, взел, че шумно и миризливо се изпърдял. Клетата жена почти изгубила съзнание и едва намерила сили да прошепне:
– Какво ти стана, бе човек?
А той я мляснал шумно по бузата и с любов й рекъл:
– Това е, булка, да се знае кой е мъжът в къщата.

Леля лично ми разказа тази история и ме предупреди, че мъжете не само пръцкат, ами и се оригват, и дори си бъркат в носа, но аз години наред смятах, че е силно преувеличено. Уви! Такива са, всичките до един, макар че съвременните мъже действат с повече финес. Докато не се ожените за тях, се прикриват ловко и умело. В началото на брачния живот също много се стараят. Пръцкането е дискретно и се прикрива с поместване на стола, дивана, креслото, уж че подът проскърцал случайно. А вие долавяте миризмата, но тактично се правите на разсеяна. Човещина е все пак. После се появи някое бебенце. Таткото пръцка и го сочи обвинително: „Колики“. Вие пак го играете наивна, спестявате му неудобството. После бебето пораства и ако е момче, то също почва да пръцка. Вече сте обект на двустранни атаки. Таткото сочи сина, синът сочи таткото. После си взимате куче и всички сочат него. Но вие вече сте толкова напред с материала, че само по миризмата разпознавате виновника. Първо правите учтива забележка, че тези неща се вършат в тоалетната. Не хваща дикиш. В един момент натрупаният гняв избухва и вие почвате да крещите, да ръкомахате и тропате с крак. Но насреща – никакво разбиране. Почват с оправданията.
– Е, какво толкова, маме? По-добре навън, отколкото навътре.
– В някои култури хората така благодарят на домакинята за вкусната вечеря. Приеми го от добрата страна.
Че даже и се шегуват с вас. Снощи малкият разказва приказка, в която някакъв великан се изакал в басейна и акото направило голямо цоп. Не вярвам да са я учили в детската градина, но това е друг въпрос. И точно в този сюблимен момент, някой пръцка. Отново!
Аз ръмжа гневно като ранена тигрица, а момчетата крещят редовното оправдание:
– Кучето беше!
Пък татко им с характерната мъжка наглост го обръща на майтап:
– Видяхте ли сега? Приказката за великана взе, че стана 4D.
А после всички се хилят. Даже и аз. С ръка на носа. Мерзавци! Хем ти пърдят, хем те разсмиват, да не можеш и да им се скараш както заслужават.

Наскоро фейсбук ми напомни следната случка:

На вечеря двегодишният Алекс пръцка шумно.
Косьо: Алекс, дано не си взел на татко гените за пръцкане, като мен.
Ванката: Какво? Кой ти го каза това?
Косьо: Мама.
Аз: Не е вярно, нищо такова не съм казала. Такива неща не се говорят.
Косьо: Как бе, мамо? Забрави ли? Във фризьорския салон го каза, като пръцнах без да искам.

Всъщност няколко световноизвестни учени (все от женски пол) наскоро доказаха, че този ген на пръцкането го носят всички мъже, без изключение. Върви си с мъжката У хромозома и няма отърване от него. Може би е примитивна необходимост да наложат миризмата си, да маркират територия? Да установят господство? Да задушат природния афинитет на жената към свежест, чистота и красота? Питайте ме как оцелявам, сама сред вълците. Добре, че се сдобих със снахичка, поне да има с кого да се споглеждаме и да въртим очи. Защото нищо, нищо не можем да направим, за да се преборим с този ужасен приматски навик.
Какво ни остава тогава на нас, нежните и крехките, деликатните, фините, духовно извисените жени?
Само едно.
Да пръцкаме и ние. Току-виж тогава минем на едно съвсем друго ниво на комуникация.