Да, кучето е най-верният приятел на човека. Негова основна грижа са нашата сигурност и добруване. Виж, котката е съвсем друго нещо. Тя има собствени възгледи за света и е заинтересована единствено от собственото си благополучие. Има какво да научим от нея: как да бъдем упорити; как да пазим границите си; как да се грижим за външния си вид и как да контролираме емоциите си. Изобщо – как да построим идеалния си и малко егоистичен собствен свят.

Обичам те…, но себе си обичам повече
Обичай се. Спи колкото е нужно, храни се често и по малко и се занимавай само с неща, които са ти интересни. Постави си високи стандарти и се придържай към тях, като че ли други варианти не съществуват. Направи собствените си интереси (физически, емоционални и духовни) приоритет. Когато си здрав във всеки от тези смисли, светът пред теб е пълен с възможности.

Приемай подаръци и цени добрите намерения
Понякога ти нося полужива мишка или птица. Това е подарък. Може да не е подаръкът, който си очаквала, но аз го поднасям, защото те обичам. Светът е пълен с дарове. Забелязвай ги, търси ги и цени този, който ти ги е дал, независимо дали е човек, собствената ти котка или Вселената.


Фокусирай се върху това, което наистина искаш и бъди упорита, докато не го получиш
Вариантът „не“ не съществува. Аз съм гладна. Измъкни се от леглото и ме нахрани, иначе ще се разположа върху възглавницата ти и ще те скубя. Обичам да седя на балкона и да гледам как изгрява слънцето. Знам кога ще станеш и ще направиш необходимото, за да се чувствам добре. Работи, за да постигнеш това, което ти е нужно и привличай околните да ти помагат.

Научи другите как да се отнасят към теб
Покажи им какво искаш и меко, но настойчиво пресичай нежеланото поведение. Аз бих искала сега да галиш козината ми, затова скачам в скута ти. Ако станеш и тръгнеш нанякъде, ще те последвам. Съгласи се, че съм самото очарование. Когато се наситя на ласки, ще ти се изплъзна. Но моля те, не прави опити да ме галиш, когато не съм в настроение.

Дръж се като кралица
Бъди уверена в себе си, дори да имаш вътрешни терзания. Ако го повтаряш достатъчно дълго, мозъкът ти ще повярва в това. Кралете не се суетят, затова не ме привиквай с обещания за игри, които могат да изцапат копринената ми козина и да ме стресират. Аз правя само това, което е добро за мен. Сега те гледам отвисоко. Така е редно да бъде.


Външният вид има значение
Сресвай козината си редовно и носи красиви аксесоари. За разлика от кучето, което се радва на всичко, което му наденеш, животните от моя вид обръщат внимание на чистотата на нашийника. Той трябва да е отражение моята личност. Прост, но елегантен или с лек привкус на бохемски шик.
Независимо дали ти харесва или не, твоята външност показва на света как се отнасяш към себе си, колко се цениш. Ако се изразяваш прекрасно, но козината и бижутата ти не блестят, ще подрониш кралското си достойнство.


Бъди независима
Аз разчитам на теб за храна и вода, защото живея в дома ти, но за всичко останало се доверявам само на себе си. Обичам компаниите, но и самотата. Настроението, емоциите и потребностите ми са моя работа.


Уважавай границите ми
Може да те ухапя, одраскам или да организирам тридневен протест, ако нарушиш съня ми, ако ми вземеш играчката или ако доведеш у дома куче. И още нещо – не води тук още една котка. Аз съм напълно достатъчна. Може да носиш вкъщи риба и птички, колкото пожелаеш. Уважението към мен и общото ни пространство ще направи животът ти по-лек, а мен – по-щастлива. Не ми е нужно много, но ми харесва, когато се отнасят към мен подобаващо.

Не се страхувай от нищо
Катери се по най-високите дървета, дори да не знаеш как да слезеш от тях. Върви там, където ти се иска и не се страхувай. Винаги ще намериш пътя към дома, дори да не знаеш накъде си тръгнала. Страхът е присъщ на животните с по-малко мозък от теб и мен.

Продължавай напред
Дори да паднеш и да се приземиш на лапите си, дай вид, че така е трябвало да стане. Не се концентрирай върху това, че си паднала, по-важно е, че стоиш на краката си. Ние никога не падаме. Стани и продължи напред. Аз не анализирам паденията си (защото не умея). Не обобщавам „не мога да направя това“ или „все така ми се случва“. Казвам си само: „Паднах. Напред към нови приключения!“

Източник: The Huffington Post
Снимки: catvtomske

Прочетете още:

Да погалиш тигъра
Съветите на Фройд за щастлив живот

Сигурно сте чували израза „бутикови бебета“. Родителите, които искат да „редактират“ бъдещото си дете, все още не разполагат с много възможности. Но това няма да продължи дълго. И тогава медицината ще се сблъска с морала.

Скрийнинг тестовете вече са масова практика, при това полезна, защото дават възможност още в първите месеци на бременността да се установи дали детето няма сериозни генетични отклонения. Съгласни сме, че бъдещите родители имат право на информиран избор. Освен това при изкуствено оплождане вече е възможно да избереш пола на детето си.

А какво би било, ако мечтаем детето ни да е изявен спортист, музикален или художествен талант, гений с изключително ниво на интелекта? Или бихме искали да избегнем генетичното предразположение към депресия или агресия? А ако ни се иска да изберем оптимален ръст, цвят на косата и очите и изобщо визия, която асоциираме с успешен живот?

Въпреки че повечето родители мечтаят детето им просто да е щастливо, още преди раждането обществото им вменява отговорността за здравето и щастието му до неговата зрелост. Съветват ги да работят по ранното развитие на наследника, да контролират обкръжението му, храненето, игрите, да структурират дейността му от първите години. Това е натиск, на който някои се поддават.

Контролът над гените открива нови възможности за родителско вмешателство. Неотдавна появилите се методики, съсредоточени върху конкретни участъци от ДНК, позволяват отстраняването или замяната на техни фрагменти. Редактирането на гените с технологията CRISPR-Cas9 позволява на учените да откриват вирусните гени и лесно да ги отстранят; да правят промени в генома на всяка клетка. Осъществява се бързо, а и самата процедура не е твърде скъпа. Нейното прилагане върху гаметата (половата клетка) води до изменения, които се предават от поколение на поколение. Тя може да приближи реалната поява на „дизайнерски бебета“ и теоретично да позволи редактирането на гените, включвайки желаните параметри.

Някои специалисти по биоетика твърдят, че родителите не само имат право, но са длъжни да се стремят да създадат дете с по-високи шансове за добър живот, опирайки се на достъпната генетична информация. И не става дума за възможни заболявания и за интелект, макар че задължително ли високият интелект гарантира щастие?
Деца, за които в бъдеще всички пътища ще бъдат открити в еднаква степен не съществуват, но няма ли увеличеният контрол на родителите да се отрази негативно върху отношенията между поколенията? Повечето родители искат да дадат на наследниците си всичко най-добро, но дали тяхното разбиране съвпада с възгледите на поколението, което са създали? И какво означава най-доброто в свят, който се променя стремително?

Някои родители се надяват децата им да осъществят мечтите, които те самите не са могли да реализират. Но извън зависимостта от добрите намерения изниква въпросът дали подобно разширяване на родителската власт ще е от полза за детето. И действително ли имаме право да определим какви са надеждите, талантите и амбициите му?

Разбира се, успехът не е гарантиран. Наследникът може да е музикално надарен, но ако не желае да се развива в тази посока, този талант никога няма да се реализира. Родителите, платили за конкретни генетични признаци, ще разчитат на високи резултати и ако детето не съответства на очакванията им, може да възникне дискомфорт, който да доведе до конфликт между поколенията.

А и няма ли клонирането на таланти да доведе до излишък от дарования? Тогава обществото ще започне да се отнася към таланта като преимущество, което родителите могат да купят на децата си.

Търговските компании вече предлагат на потенциалните си клиенти сканиране на генома и тестване на ДНК за идентифициране на конкретни генетични черти. Засега става дума само за преценка на риска от някои онкологични заболявания и болестта на Алцхаймер. Но ако гените могат да бъдат редактирани, скоро ще се намират компании, които могат да откликнат на всяко родителско желание. Въпрос на време.

Източник: The Guardian

Прочетете още:

Супербебетата не плачат 
Трудни деца или трудни диагнози 

Не е никак лесно в България да бъде развито малко фамилно производство, свързано със селското стопанство. Малцина от захваналите се оцеляват през годините и запазват високото качество на своята продукция. Един от примерите за успешен модел в това отношение е Козле ООД. Но нека семейство Мутафчиеви сами ни разкажат защо е важно да консумираме чиста храна и трудно ли се прави биопроизводство в страната ни.

Защо е важно да консумираме млечни продукти без изкуствени добавки и подобрители?

Колкото по-непроменена и натурална е храната, толкова по-лесно се разпознава от организма и се усвоява от него. Всяка добавка, консервант или стабилизатор по някакъв начин обърква нашия организъм, който не е настроен да я разпознава. Най-засегнат е черният дроб, който е пречиствателна станция на организма и който понася всеки неблагоразумен избор на храни и напитки.

С какво биопродуктите превъзхождат останалите?

Една от любимите ни тези е, че ние не сме наследили планетата от нашите предци, а сме я взели назаем от нашите деца. С отношението си към околната среда, биопроизводството играе огромна роля в запазването на природата. Продуктите, добити от отглежданите по биологичен път растения и животни, са възможно най-чисти и здравословни.

Какви са преимуществата на козето мляко и сирене? Защо се насочихте точно към козите?

Козите са изключително чисти животни, не боледуват, хранят се избирайки най-чистата и свежа храна около себе си (пакостници са – ядат най-хубавите цветя и свежи клонки). Самият състав на козето мляко е такъв, че най-бързо се разгражда и усвоява от човешкия организъм. Продуктите от козе мляко се разграждат в организма за около 30 минути, за разлика от продуктите от овче и краве мляко, които се разграждат за около 180 минути. Съдържа в пъти повече калций и витамин В 6, калий, мед, манган. В него липсва протеинът казеин, който причинява различни видове непоносимост към млякото. Съдържа два пъти повече от полезните мастни киселини и повече селен от останалите видове млека.


Можем ли да кажем, че ако познанията и практиката не са съчетани със сърце, вашето сирене няма да се радва на такъв интерес?

Основна част в състава на всеки един продукт са вложените в него любов и енергия. 

Във времена, в които много производители претендират, че предлагат биопродукция, как да познаем истинския биопродукт?

Като начало, истинският биопродукт задължително съдържа на етикета си символа за биопродукт, както и номера на сертифициращия го орган.

През какво преминава едно биопроизводство? Какви са етапите при производството на сирене?

За да бъде качествен продуктът, основно е използването на качествена суровина – мляко, добито от биологично сертифицирана ферма. В нашия случай ние преработваме млякото, добито от собствената ни козеферма. Според нас е много важно продуктът да бъде произведен от българска суровина. Следва пастьоризиране на млякото при 72 градуса, което е необходимо за унищожаване на възможна налична патогенна микрофлора. Заквасване и подсирване. Много важен момент е зреенето на сиренето, което при нашия продукт продължава задължително минимум 60 дена при контролирана 12-градусова температура. Това е времето, необходимо за пълното протичане на млечно-киселите ферментации, които да освободят впечатляващия вкус на козето сирене.

Конкурентни ли са българските биопродукти на тези от чужбина?

Благодарение на членството ни в асоциацията на българските биопродукти, имаме възможност да участваме на международни изложения за биопроизводители, където се срещаме с производители на здравословни и вкусни биохрани от целия свят. Независимо от страната, в която биопродуктът се произвежда, неговият биологично чист произход е гаранция за високо качество и добър вкус. Българските биопродукти са с доказано високо качество и са напълно конкурентни на чуждестранните такива.

Какво бихте казали на хората, на които все още цената на биопродуктите им се вижда висока?

В цената на биопродуктите е включена грижа за природата, за здравето на хората и отговорност за бъдещите поколения. Всеки може да прецени каква цена и за какво да плати.

Трудно ли оцелявате в България? Какво може да направи държавата за малкия и среден фермерски бизнес?

Оцеляването на малкия и среден бизнес в България е свързано с възстановяването на традициите, които са били изгубени. Държавата трябва да подпомага малкия и среден бизнес, защото той е гръбнакът на икономиката.

Помагат ли си биопроизводителите в страната? Има ли здравословна конкуренция?

Българската асоциация биопродукти е сплотяващ елемент за производителите на био храни у нас. Конкуренцията между производителите е предпоставка за създаването на иновационни продукти.

Банско е туристически център, какви са добрите практики, с които един фермер в подобен район може да развие екотуризъм?

Разнообразните и многобройни посетители на туристически центрове като Банско са предпоставка за развитие на екологичен туризъм. Голяма част от гостите са жители на големи градове и посещението на био ферма плюс дегустация на биопродукти е едно интересно преживяване за тях. Всички туристи, имащи желанието да се докоснат до био земеделието в полите на Пирин планина, са добре дошли на посещение в нашата ферма.

Какви изненади готвите тази година за вашите фенове?

Напоследък се наблюдава тенденцията все повече младежи да консумират протеинови напитки с цел натрупване на мускулна маса. Това ни наведе на мисълта да създадем българска протеинова напитка без химическа обработка и без консерванти и стабилизатори. Това ще бъде нашата изненада…

Препоръчваме ви:

Какво сирене ядем всъщност 
От Верона до Доломити - все на хапка и на чашка 
Люто до пълно изпотяване

Днешните 30-годишни предпочитат да създават семейство, без да сключват брак. Означава ли това, че бракът умира?

Една от най-стабилните холивудски двойки – Голди Хоун и Кърт Ръсел съжителства безпроблемно повече от 30 години. Голди твърди, че ако бяха сключили брак, вероятно щяха да са се разделили много отдавна. Жълтата преса непрекъснато ги „жени“. Всеки нов пръстен на ръката на актрисата веднага бива обявен за годежен. Истината, както обяснява верният й спътник Кърт е, че тя просто има слабост към този вид бижута.

Бихме могли да ги нарочим за щастливо изключение, ако по-рано тази година Time не обяви резултатите от изследване по темата. Оказва се, че през последните 20 години прогресивно нараства броят на младите хора, които живеят на семейни начала, създават поколение, споделят финансите си и планират съвместното си бъдеще, но не сключват брак. Преобладаващата част от тях са завършили престижни университети, предполага се, че това е бъдещата средна класа и елитът на обществото. Те не са се отказали от идеята за семейство, дори е точно обратното – почти половината от тях имат поне по едно дете. Според авторите на изследването причината е в това, че 30-годишните са вече достатъчно отговорни, за да мислят за потомство, но не вярват в брачната институция. Много от анкетираните цитират Оскар Уайлд: „Бракът е основната причина за разводите“. Това потвърждава и статистиката, според която почти половината от браковете се разпадат. Шансовете 50 на 50 не са убедителен довод. В медиите непрекъснато се коментира нечий звезден брак и последвалия звезден развод. Затова днешните 30-годишни се дистанцират от брака, както се дистанцират и от държавата. Семейството днес е лична работа и всякакви опити на държавата да регулира процесите в него се възприемат като посегателство.

„С приятелката ми имахме дълъг разговор, в търсене на уважителна причина да сключим брак. Аз не открих нито една. Въображението на партньорката ми се изчерпа още на красивата рокля. В Италия вече са създадени всички условия за съществуването на партньорски съюзи като нашия. Дори от юридическа гледна точка не ни е нужен подпис върху брачно свидетелство. Приятелката ми дойде да живее с мен от друга държава и аз нямах никакъв проблем да оформя жителството й. И двамата фигурираме в договора за наем на жилището, имаме обща банкова сметка, тя е вписана в медицинската ми застраховка като член на семейството и все още на никоя институция не й е хрумнало да се поинтересува какво друго ни свързва, освен чувствата.“
30-годишен жител на Италия

Какво се случи със сватбата?

Днес тя е по-скоро израз на желанието да ознаменуваш връзката си с човека, когото обичаш. Да събереш близки и приятели на церемония, която ще е красив момент от семейната биография. Сватбата става все повече романтичен символ, в който полагането на подпис под документ е просто скучен делови момент. Тези тържества се все по-нестандартни и все по-скъпи. Затова и все по-малко млади хора си ги позволяват.

Кои са най-честите причини за отхвърляне на брака?

Основно, според анализите, е разочарованието от първия опит. Другата важна причина е, че жената се променя, открива себе си, започва по-добре да разбира собствените си потребности, да цени времето и успехите си и се освобождава от страховете си, включително и от страха от бъдещето. Тя осъзнава силата си, не се нуждае от мъж, за да си осигури защита – физическа или материална. Има потребност от любов, единение, продължение на рода, но не се страхува от печата „стара мома“ или от очакванията на родителите си. Не се тревожи и дали ще успее да задържи мъжа до себе си. Изобщо да мислиш, че с подпис можеш да задържиш човека до себе си е отживелица. Макар статистиката, опитът и здравият смисъл да подсказват, че това не е съвсем така.

Поставянето на чувствата в центъра на един съюз не е в полза на брака и сериозно разклаща основите, върху които се крепи тази институция. Изследване на Питсбъргския университет показва, че днес за жените е по-важно да имат общи възгледи и вкусове с партньора, а не да придобият определен статус и някакви гаранции. В друго любопитно проучване се твърди, че няма пряка връзка между усещането за щастие и подписа върху официален документ за брак. В повечето страни по света младите съпруги или се чувстват толкова щастливи, колкото са били и преди брака, или вследствие съвместното съжителство и нарасналите отговорности градусът на това щастие се е понижил. Какво всъщност ни дава бракът? Какво ни гарантира подписът и дали е някаква защита? Бракът не може да върши чудеса. Не може да те спаси от семейни кризи. Той е традиция, свързващата нишка на семейството ни с предходните поколения и ни прави част от нещо по-голямо.

Къде сме ние?

Според данни на Евростат, публикувани през 2015 година, броят на сключените у нас бракове е намалял три пъти за последните 55 години. В същото време сме начело на статистиката за родени извънбрачни деца в ЕС с 59,1 на 100 от всички живородени. Това прави регламентирането на съжителството у нас още по-актуален въпрос.
В Европа фактическото съжителство отдавна е законово уредено. Швеция например е първата европейска страна, която през 70-те години на 20-и век приема специално законодателство за не-брачното съжителство. Основната му цел е да гарантира минимална защита на по-слабата страна, в случай че връзката се прекрати. Бивша Югославия и Унгария също са сред страните пионери в тази посока. Тъй като нивото на не-брачното съжителство в някогашна Югославия винаги е било сравнително високо, кодексите на Босна и Херцеговина, на Хърватия и на Сърбия и Косово разшириха някои от разпоредбите на съпружеската собственост и правото на издръжка при продължителни връзки, подобни на брак. През 1992 г. същото бе регламентирано и в Македония.

През 2015 година у нас се направи плах опит за узаконяване на съжителството, който обаче има по-скоро наказателен характер. В закона за семейните помощи за деца се внася поправка, в която дефиницията за семейство се разширява и вече включва: „съвместно живеещи родители, без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес". Вероятно допълнението е било прието, за да бъде спряна порочната практика сред малцинствените групи, в които сключването на брак никога не е било факт, за да се превърне в обратна тенденция. Но за разлика от тях двойките, които отглеждат заедно децата си и са коректни данъкоплатци, са лишени от много права, които сключилите брак имат.

Какво хората, които съжителстват у нас не могат:

да получават данъчно облекчение за млади семейства, изтеглили ипотечен кредит, каквото се полага на сключилите брак;

да се възползват от режима за наследяване, наличен за сключилите брак;

да имат право на медицинска информация и да оказват подкрепа на болния си партньор – на това имат право само роднини и членове на семейството;

да претендират за каквото и да било, ако партньорът им почине.

Какви са правата ни, ако решим да живеем в съжителство в страна от ЕС?

Трябва да можем да докажем, че живеем заедно или че имаме дългосрочна връзка. Повечето страни от ЕС обаче не са дефинирали как точно може да се удостовери съществуването на дългосрочна връзка или съжителство. В страните от ЕС, които признават фактическото съжителство, имаме права и задължения свързани със собствеността, наследството и плащането на издръжка вследствие на раздяла. Ако сме в държава, в която не можем да регистрираме своето партньорство, бихме могли да сключим договор за съжителство, в който да уредим практическите или правните аспекти. На практика обаче, дори с подобен договор може да се окаже трудно да упражним правата си. При спор за имущество обикновено се прилага правото на държавата, в която е възникнал спорът.

След всичко казано, да допуснем и друг вариант. Възможно е новото поколение просто да има нужда от време, за да почувства прелестта и ценността на брака по любов. И е напълно вероятно да ни изненада с нови тенденции в еволюцията на семейните отношения. Тогава съвсем основателно ще можем да възкликнем: Бракът умря! Да живее бракът!

Материала подготви Янка Петкова

В текста са използвани факти от: www.cwsp.bg, marginalia.bg

Препоръчваме ви:

Мъжете, жените и парите 
Емоционалният интелект на мъжа - разковничето на силната връзка 
Нещичко за любовта

Как по-добре да изпратим работната седмица, освен с пикник с деца, много слънце и смях?

Точно така избраха да прекарат петъка си служителите на L'Oréal Bulgaria. Козметичният гигант покани на пикник в парка „Гео Милев“ приемни деца и родители от Центърa по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“ и всички заедно изпратиха горещата работна седмица в игри и смях. Деца и възрастни се забавляваха с много настроение в три работилнички, организирани като част от събитието.

В работилничката за игри доброволците от L'Oréal и децата се запознаха с модерни образователни играчки. Те ще бъдат дарени на новия Комплекс за ранно детско развитие. Този тип играчки са много важни за детското интелектуално развитие. Те развиват различни способности у подрастващите - координация, логика, сетивност, съобразителност, реакция, познавателни умения.

В работилничката за гозби служители на компанията приготвиха вкусни и здравословни сандвичи, на които нито едно дете не може да устои.

Най-голям интерес сред малки и големи предизвика работилничката за рисунки. Със специални боички доброволците от L'Oréal превърнаха някои от децата в истински анимационни и приказни герои. Някои от тях дори се оставиха в творческите ръце на малчуганите – истинска забава за малките. Всички заедно изработиха уникални майсторски платна и рисунки, с които ще бъде декориран новият Комплекс. Доброволците на L'Oréal изненадаха семействата с разнообразни подаръци, сред които аксесоари за спортни игри и козметични продукти.

Пикникът е част от ежегодната доброволческа кампания на L'Oréal – Citizen Day, която се провежда за осма поредна година и показва ангажираността и солидарността на компанията към обществено значими каузи, които всяка година служителите подпомагат лично. С него фондация „За Нашите Деца“ и козметичният гигант стартираха ключово партньорство в подкрепа на приемната грижа. Събитието бе и в подкрепа на каузата на фондацията за разкриване на съвременен Комплекс за ранно детско развитие, който ще предоставя интегрирани социално-здравни и образователни услуги на деца и семейства. L'Oréal ще дари за новия комплекс големи цветни платна и десетки нови образователни играчки, които са особено важни за развитието на деца, преживели емоционален стрес.

В Комплекса ще работя център за обществена подкрепа, център по приемна грижа, дневен център за деца с увреждания от 0 до 7 години и рехабилитационен блок.

Клементина Манчева... Много преди да я познавам лично, попаднах на нейни картини и вече знаех, че тя е автор, който искам в дома си. Искам да я виждам всеки ден, защото ме трогва, кара ме и да се усмихна, и малко да се натъжа, докосва сърцето ми, изобщо въздейства ми по описуеми и неописуеми начини, както само истинското изкуство е способно. Представях си я по определен начин и когато се запознахме най-после, се оказа, че е точно такава, каквато си мислех - емоционална, изпълнена едновременно с мрак и светлина, с много щастие и мъничко тъга, и не на последно място красива. Красива и одухотворена като творбите си. Поканих я да ни разкаже нещо за себе си и за изкуството си, което се вдъхновява от живота и на свой ред вдъхва живот на празния лист.

Когато видях картините ти, преди да съм те срещнала, вече те обичах и имах чувството, че те познавам. Приятелки станахме по-късно, но още преди да те видя, вече знаех що за човек си от творбите ти. Случвало ли ти се е да ти го кажат и други хора?

Да, имам няколко чудесни приятелства, започнали по същия начин - разкодирайки ме по картините. А когато хората резонират на една и съща честота, дистанцията се скъсява бързо и лесно. Много красив начин за създаване на приятелства, нали?

Кога реши да се отдадеш на изкуството? Има ли конкретна случка, приятелство, какво те вдъхнови да избереш този не особено лек път?

Не съм го решавала в началото, рисувам от 4-ти клас в профилирана паралелка. Не съм имала особени колебания с какво да се занимавам, може би за кратко обмислях журналистика и медицина, но не продължи дълго. По-късно, когато децата бяха малки, имах период от 6 години, в които не бях пипала четка. Занимавах се с други неща, интериорен дизайн, 3D графика, в един момент осъзнах, че не мога да продължавам така. Имах един преломен период, в който си дадох реална сметка за истински важните за мен неща. Може би тогава е бил моментът на осъзнатото решение.
Иначе баща ми е бил архитект, явно кръвта вода не става.

Защо акварел? Какво те вдъхновява? Кой е твоят час за работа? Имаш ли нужда от усамотение, когато рисуваш?

Защото акварелът ме пресъздава като емоция. Акварелната техника е много нежна, много специална, учи на търпение и отдаденост, трябва да дадеш всичко от себе си, да си готов на изненади и до последно не си сигурен дали ще се получи или не. Нещо като с любовта. Която пък е основният източник на вдъхновение, във всичките й форми и по всички възможни начини. Работя през деня, на дневна светлина - според мен акварелът го изисква, старая се да няма хора около мен, но е трудно. Имам нужда като вляза в моя свят, да не ме вади нищо и никой насила. Но като човек със свободна професия, работещ от вкъщи и с деца, ти си наясно перфектно, че е почти непостижимо.
 

Трудно ли се разделяш с картините си? Коя от тях би запазила за себе си?

В началото беше адски трудно, плакала съм даже. С времето променяш отношението си, все пак идеята не е да си трупаш картините вкъщи. Освен това, да си художник е професия, налага се да продаваш, за да живееш и да продължаваш да рисуваш. Естествено, имам картини, които са много лични и с тях продължавам да се разделям сърцераздирателно. Или просто си остават за мен, тези, най-емоционалните.

Къде можем да видим Клементина? Какви изложби планираш?

Галерии "Абсент"  и "Галерията" - София,  а "Маркони" във Варна, "Стойчев" в Ямбол. Засега това са местата с постоянно мое присъствие. Правим доста често общи изложби в други галерии, старая се да  разгласявам своевременно и адекватно тези събития чрез социалните мрежи. В началото на пролетта следващата година ме очаква самостоятелна изложба в галерия "Абсент", надявам се да се получи красиво и смислено. И бих била много щастлива да успея да събера приятели и почитатели, за да споделим заедно този специален за мен момент.

Коя е Клементина? В какво вярва и какво я спасява?

Преди няколко дни имах рожден ден, сред всичките прекрасни и вдъхновяващи пожелания, които получих, беше и това: "Не падай духом!", от много близък човек. Това пожелание прекрасно олицетворява склонността ми да потъвам и да живея на дъното - от една страна, а от друга - колко ми е важно да има какво да ме издърпа нагоре, към светлината. Моята спасителна stairway to heaven е акварелът. Белият лист. Там мога да се скрия, да избягам, да обичам безрезервно, да тъгувам безбрежно,  да изживея отново всяка емоция и после да я пусна. И най-удивителното е, че тази емоция, която ме е водила и спасявала е безгрешно разпознаваема в картината. И е плашещо, и е хубаво.

Художниците и изобщо хората на изкуството са оголен нерв и няма как да бъде иначе. Ако не те докосват, ако не те разтърсват, ако не те убиват -  емоциите, погледите, небето, болката, усмивката, казаното, премълчаното - с какво и как ще достигнеш ти самият до сърцето на другите?

Аз вярвам, че всяко изкуство трябва да достига първо до сърцето на хората, да издърпа някоя струна в теб и да не знаеш точно защо. Да те отнася, да те връща някъде, при някого. Ако не го прави, значи е просто занаят и няма нищо общо с изкуството.

Много често ме питат какво ме вдъхновява и всеки път отговарям едно и също - липсата. Празното пространство. Някой си е тръгнал, нещо не стига до някого, въздухът трепти, сърцето ти спира, а Светът продължава своя монотонен ход, без да подозира.

Картините на Клементина Манчева можете да разгледате в галерията.

Снимките на Клементина са на Светослава Мадарова 

Интервюто взе Мария Пеева

Напоследък обсъждаме образованието в различни страни по света, писахме за учебните системи на Германия, Сингапур, Италия, Финландия, но установих, че нямаме никакъв материал за държавата, в която моделът на образование е доста близък до нашия. Помолих една дама, която е учила в Русия, да ни разкаже от първо лице за…

Особеностите на руското държавно основно образование

Интересно предизвикателство ми отправи Мама Нинджа, а именно: да се върна назад във времето, когато бях ученичка, и да разкажа за начините на преподаване в редово руско училище преди над 20 години.

И така, ще започна с обръщението към преподавателите. В Русия обръщението към учител не съдържа никакви титли. Нито барышня/товарищ, нито учительница. Просто име и бащино име на учителя – например Настася Петровна. Всъщност аз, свикнала с българския вариант „другарко Петрова”, в началото приемах като фамилиарност с преподавателите това обръщение и предпочитах да се обърна с „учительница”. Докато един ден класната ни преподавателка ми направи забележка: „Веселина, защо се обръщаш към мен с “учителко”, аз нали не се обръщам към теб с „ученичке” Добър довод… Действително, липсата на титла някак скъсява дистанцията, без да отнема от респекта към учителите.

Друго, което има възпитателен ефект, без да е пряко свързано с учебната дейност, е влизането в училище - не можеш да влезеш без униформа, но и без обувки за преобуване. За това следят дежурни ученици. С обувките за преобуване се ходи само в самата сграда на училището. Преобуването става веднага след входа. След това обувките, с които си дошъл и връхната дреха задължително отиват на закачалка в обща съблекалня, където също стоят дежурни ученици, за да няма изкушения за присвояване или спречквания без свидетели. Всеки ден след часовете, дежурна двойка ученици остава, за да се погрижи за класната стая. Задължително почистват чиновете, черната дъска и пода, а също и поливат цветята в стаята, ако има нужда. Не че няма чистачки. Те имат грижа за общите пространства - коридори, тоалетни, физкултурен салон, както и поддръжка на зелените площи на територията на училището.

Процесът на обучение

Учебната година започва на 1-ви септември и завършва в края на май. Учебните дни в седмицата са шест - учи се и в събота. Поставянето на оценка не изисква да знаеш урока „по вода”, т.е. да станеш и да „изпееш” предишния урок, както беше едно време в България. По всяко време на учебния час учителят може да ти зададе различни въпроси по вече взет до този ден материал, основно свързан с това, което ще се преподаде или вече е преподадено в същия час, за да се види нагледно връзката между материала. По този начин всеки учител може да изпита и 5 човека за час, поставяйки им оценка на база правилността и изчерпателността на дадените отговори. Не можеш и да не внимаваш по тази причина. Иначе може да си спечелиш оценка единица (не двойка, оценъчната система е петобална, а поправка на оценка единица става с 5 броя петици). Изпитване на един и същи ученик може да се случи във всеки един от учебните часове за деня. Тоест при шест предмета за деня - може да имаш 6 оценки. На следващия ден може да е същото.
Самите бележници също са доста интересни. Те са с големината на тетрадка. За всяка седмица има по 2 страници за 6-те учебни дни (по 3 дни разположени на страница), за всеки ден си има панелче с редове и колони, в които ученикът да попълни програмата учебни часове за деня. В панелчето има място, където да запишеш каква е домашната ти работа за следващия урок по предмета; има място за оценка, ако е имало такава за деня; има и място за подпис на учител и родител.
Училищните срокове са 4. Съответно годишната оценка е на база 4 оценки. Има ден-два ваканция между сроковете. Класните работи са веднъж на 2 срока. А когато получаваш оценка по руски език/литература за контролно, тя може да е всъщност официално 2 оценки, записани с разделител, т.е. 4/5, където първата е за правопис, а втората за изложението. Не осредняват, виждаш и двете си оценки. И двете оценки участват в оценката за срока.

Материална база на училището - много добра. Часовете по химия и физика, винаги където е възможно, минават с нагледен експеримент, който, под наблюдение на учителя, извършват всички ученици. Например: връзване на ел. вериги, с поставяне на съпротивителни елементи, ампер и волт метри и т.н. Записване на резултатите и изчисления покрай експеримента. По химия - наблюдения на реакции между химически елементи и съединения. Отново записване на резултати и преходи.

Понеже Мама Нинджа искаше да обърна внимание на програмите за закаляване, трябва да призная, че не съм сигурна нещо целенасочено да сме правили. Просто през зимата при температури до -30 градуса по Целзий физкултурата е ски-бягане, с норматив. Аз едва го покривах. Когато дневните температури паднат повече, се остава във физкултурния салон за игра на волейбол.

Допълнителни дейности към училището:

В края на годината, след разтопяването на снеговете, се организираше игра по ориентиране с компас в тайгата. В училището имаше зала със сцена за художествени дейности и самодейност на учениците, поощряваше се изработката на пана от картон, със забавно или любопитно съдържание, които се поставяха в коридорите. А в мазето имаше стрелбище - ходех на кръжок по стрелба с въздушна пушка.

Това е информация от преди 25 години, но основните неща вероятно не са се променили, или поне не с много, доколкото може да се съди от създадената с чист ученически ентусиазъм преди години уеб страница на училището.

Руското училище днес

Опитахме се проверим доколко са се променили нещата в руското училище от времето, за което разказва нашата читателка. Прави впечатление, че има много сходство в организацията на учебния процес с българското училище, което обяснява и аналогичните проблеми за учители, ученици и родители.
В наши дни шестдневната учебна седмица е рядко явление. В повечето училища заниманията се провеждат от понеделник до петък. Също като при нас има задължително избираеми и свободно избираеми предмети, макар и формулирани по различен начин. Занималнята е платена. Това става факт с приемането на образователната реформа през 2010 година. Тогава, с Федерален закон, по-голямата част от учебните заведения спират да получават задължителното държавно финансиране. Година по-късно училищата получават автономност – сами да определят броя учители на щат, да разпределят Фонд работна заплата и да въведат платени услуги за учениците (които най-често касаят факултативната подготовка). В резултат на направените промени в големите градове заплатите на педагозите бележат сериозен ръст. Средната месечна заплата на учител в Москва достига над 70 хиляди рубли месечно, което се равнява на близо 2080 български лева. Увеличението на заплатите е 79 %.
Организацията на учебния процес не се различава особено от предишни години. Униформите все още са задължителен елемент, часовете са по 45 минути, освен в начален курс. Учебната година може се дели освен на четири срока и на три триместъра. Обучението до 9 клас е задължително за всички. Матурите по руски език и математика за зрелостниците са задължителни. Има допълнителни, според профилирания предмет.
В някои от училищата класните ръководители не водят учебни часове. Занимават се единствено с класа, който им е поверен. Това е практика, която постепенно започва да отмира, с навлизане на пазарните принципи в училищата.
От 2015 година Министерството на образованието и науката взема решение всички учебници да имат електронна версия. Целта е постепенно да се премахнат книжните носители навсякъде.
Руските училища са пословични със строгата си дисциплина и сериозната извънучебна заетост на учениците. Неслучайно оглявавят класацията за ученици с най-много домашни задачи, в проведено изследване на европейска соцологическа агенция.
И в Русия дебатът за осъвременяването на образователната система е актуален. Неотдавна особено популярно в мрежата стана мнението на студентка по педагогика, която извежда основните, според нея, проблеми на руската образователна система: повече свобода за учителите; по-добра комуникация между учители, родители и ученици; внедряване на нови подходи на обучение и включване на часове за деца със СОП в програмата на педагогическите университети; възможност за по-ранно профилиране и избор на предпочитани от учениците предмети; премахване на униформите.

Препоръчваме още:

Не са ни толкова много учителите 
5-те най-красиви училища в света
7 принципа на образование в най-добрите училища по света

„Внимавай за какво мечтаеш, защото може да се сбъдне.“ Този израз неслучайно е толкова популярен. Какво губим и какво печелим, докато следваме мечтите си? На този въпрос е намерила отговор журналистката Кендра Сирдал, която изоставя кариера на Бродуей, за да се отдаде на писане. Казва, че една мечта може да измести друга, ако в нея се чувстваш осъществен.

От четиригодишна знаех каква искам да стана. Винаги съм мечтала да бъда актриса. Като дете пеех песни пред непознати. На осем години получих първата си роля. Изпълнявах куплет в спектакъла „Островът на съкровищата“. По време на участията си с възторг извиквах думичките си пред публиката.
На сцената се чувствах съвсем на място, близките ме наричаха „гръмогласна“. В групата всички се възхищаваха на гласа ми, приятелите ми ме обвиняваха, че преигравам. В театъра бях „смела“ и „енергична“, вкъщи им идвах в повече.
Да играя на сцена беше първото занимание, в което имах успех. И аз се влюбих в актьорския занаят. Докато другите деца тананикаха популярни песнички, аз учех наизуст текстове от мюзикъли и пестях пари за обувки за танци. Участвах във всички училищни постановки. На 17 години изнесох първия си самостоятелен концерт.
По време на следването в университета приказката продължи. Придобих две специалности – театър и музика. След четири години и половина имах в биографията си над 20 роли. Бях известна в университета, в региона, получих признание за таланта си. Всички пътища ме водеха към вълшебния океан на актьорското майсторство. Излизах на сцената гримирана за поредната роля и се усмихвах щастливо. Никой не знаеше какво се случваше вътре в мен. Обичах театъра, защото играта ме правеше щастлива. И досега настръхвам, когато гледам поредната постановка.

Да бъдеш щастлив и да бъдеш успешен не е едно и също. Не можех да се реализирам бидейки само актриса. Аз съм човек с аналитичен ум. Обичам да разрешавам проблеми.
Харесва ми да разбирам как е устроено всичко и как може да се подобри. С въодушевление пеех в мюзикъли, но имах усещането, че това не е достатъчно. Тогава още не можех формулирам какво не е наред. Сега разбирам – играта на сцена не ми позволяваше да реализирам способностите си напълно.

Осъзнаването дойде по-късно. Завърших университета и се преместих в друг град. Исках да следвам мечтата си. Всички вярваха, че сцената е моето призвание. Този период беше много романтичен. Живеех в малка квартира със съквартирантка. Пътувах с часове по кастинги, преглеждах сайтовете със свободни места за актьори.

Спомням си много добре деня, когато разбрах, че с това е свършено. Извикаха ме на второ прослушване за участие в шоу, за което идеално пасвах на ролята. Режисьорът беше във възторг, парите бяха добри. На хартия всичко изглеждаше великолепно. Би трябвало да съм безумно щастлива. Но не се чувствах така.

Често казват за творческите професии, че ако можете да се занимавате с нещо друго е по-добре да го направите. Ако не обичате изкуството с цялото си сърце, не го преследвайте на всяка цена. Аз така направих. Изхвърлих портфолиото си. Прибрах сценичните обувки и партитурите в кутия. Напуснах сцената. От детството си задавам въпроса каква искам да стана. За пръв път нямах отговор.

Когато мечтите започнат да контролират живота ти – е лошо.
Ако с всички сили се посветим на една работа, изпускаме множество други възможности. Мечтата не бива да пречи на пълноценния живот. Точно това се случи с мен. Аз надраснах театъра, но продължавах да играя. Струваше ми се, че така ми е писано. Спомнях си колко трудно събрах пари за портфолио, докато следвах. Мислех за това колко време съм загубила заради театъра и колко се гордееха с мен родителите ми. Чувствах се длъжна да продължавам, защото това се очакваше от мен. Не допусках, че мога да се занимавам с нещо друго. Можех да съм щастлива и реализирана…

На 25 години напуснах работата на мечтите си, написах първото си есе. Публикувах го в интернет и то стана популярно. Тогава прозрях – мечтите могат да се променят. Стремежите ни се развиват и ние растем, заедно с тях.

Когато гледам мюзикъли на Бродуей изпитвам носталгия по онова време. Малко ми е тъжно, че в живота ми вече няма песни и монолози. Но оставайки в театъра, аз не бих открила света, в който живея сега.

Работя в странен виртуален свят. Повечето ми колеги живеят в различни страни. Но това, което правя, ми позволява да се реализирам. Чувствам, че ми се получава добре. Използвам творческите си способности наред с аналитичните навици, които бях приспала години наред.
Отказвайки се от една мечта, успях да открия друга.

Да следваш мечтите си е сложно. По пътя има избори, обрати, понякога катастрофи. Но това не е по твоя вина. Това само означава, че добре познаваш себе си. Вслушваш се в това, което ти диктува интуицията и се доверяваш на себе си. Точно затова е нужно да мечтаеш.

Източник: Рsychologys

Препоръчваме ви:

Как работи поколението Y 
Кризата на 30-те 
Матурите свършиха! А оттук нататък?