Сигурно сте чували израза „бутикови бебета“. Родителите, които искат да „редактират“ бъдещото си дете, все още не разполагат с много възможности. Но това няма да продължи дълго. И тогава медицината ще се сблъска с морала.

Скрийнинг тестовете вече са масова практика, при това полезна, защото дават възможност още в първите месеци на бременността да се установи дали детето няма сериозни генетични отклонения. Съгласни сме, че бъдещите родители имат право на информиран избор. Освен това при изкуствено оплождане вече е възможно да избереш пола на детето си.

А какво би било, ако мечтаем детето ни да е изявен спортист, музикален или художествен талант, гений с изключително ниво на интелекта? Или бихме искали да избегнем генетичното предразположение към депресия или агресия? А ако ни се иска да изберем оптимален ръст, цвят на косата и очите и изобщо визия, която асоциираме с успешен живот?

Въпреки че повечето родители мечтаят детето им просто да е щастливо, още преди раждането обществото им вменява отговорността за здравето и щастието му до неговата зрелост. Съветват ги да работят по ранното развитие на наследника, да контролират обкръжението му, храненето, игрите, да структурират дейността му от първите години. Това е натиск, на който някои се поддават.

Контролът над гените открива нови възможности за родителско вмешателство. Неотдавна появилите се методики, съсредоточени върху конкретни участъци от ДНК, позволяват отстраняването или замяната на техни фрагменти. Редактирането на гените с технологията CRISPR-Cas9 позволява на учените да откриват вирусните гени и лесно да ги отстранят; да правят промени в генома на всяка клетка. Осъществява се бързо, а и самата процедура не е твърде скъпа. Нейното прилагане върху гаметата (половата клетка) води до изменения, които се предават от поколение на поколение. Тя може да приближи реалната поява на „дизайнерски бебета“ и теоретично да позволи редактирането на гените, включвайки желаните параметри.

Някои специалисти по биоетика твърдят, че родителите не само имат право, но са длъжни да се стремят да създадат дете с по-високи шансове за добър живот, опирайки се на достъпната генетична информация. И не става дума за възможни заболявания и за интелект, макар че задължително ли високият интелект гарантира щастие?
Деца, за които в бъдеще всички пътища ще бъдат открити в еднаква степен не съществуват, но няма ли увеличеният контрол на родителите да се отрази негативно върху отношенията между поколенията? Повечето родители искат да дадат на наследниците си всичко най-добро, но дали тяхното разбиране съвпада с възгледите на поколението, което са създали? И какво означава най-доброто в свят, който се променя стремително?

Някои родители се надяват децата им да осъществят мечтите, които те самите не са могли да реализират. Но извън зависимостта от добрите намерения изниква въпросът дали подобно разширяване на родителската власт ще е от полза за детето. И действително ли имаме право да определим какви са надеждите, талантите и амбициите му?

Разбира се, успехът не е гарантиран. Наследникът може да е музикално надарен, но ако не желае да се развива в тази посока, този талант никога няма да се реализира. Родителите, платили за конкретни генетични признаци, ще разчитат на високи резултати и ако детето не съответства на очакванията им, може да възникне дискомфорт, който да доведе до конфликт между поколенията.

А и няма ли клонирането на таланти да доведе до излишък от дарования? Тогава обществото ще започне да се отнася към таланта като преимущество, което родителите могат да купят на децата си.

Търговските компании вече предлагат на потенциалните си клиенти сканиране на генома и тестване на ДНК за идентифициране на конкретни генетични черти. Засега става дума само за преценка на риска от някои онкологични заболявания и болестта на Алцхаймер. Но ако гените могат да бъдат редактирани, скоро ще се намират компании, които могат да откликнат на всяко родителско желание. Въпрос на време.

Източник: The Guardian

Прочетете още:

Супербебетата не плачат 
Трудни деца или трудни диагнози