Особености на италианската образователна система

Италианските ученици се обучават 13 години и задължително сменят училището поне три пъти за този период. Нямат униформи и абитуриентски балове. Образователната им система е тясно свързана с културните и климатични особености на страната. Традициите тук са на почит, към иновациите в образованието се отнасят резервирано.

Началото на учебната година може да е с различна дата, според региона. Това е заради особеностите на местния климат. На юг, където е много горещо през лятото, ваканцията е със седмица повече, но това се компенсира през зимния сезон. Италианската учебна година е 200 дни. Има коледна ваканция от 24 декември до 6 януари, няколко почивни дни през февруари, когато е карнавалът във Венеция, и една седмица без уроци по Великден.
Часовете започват в 8. Един час е с продължителност 50 или 55 минути, междучасията са кратки. Така, според учители и родители, децата не се разсейват и са съсредоточени върху учебния процес.

5+3+5 = 13

Този пример всъщност представлява простата аритметика на италианското училище. Тук се учи 13 години и училището се сменя поне три пъти. Това не е по избор на родителите или учениците, а просто - даденост.

Системата на обучение е тристепенна:
scuola elementare – начално училище
scuola media – средно училище
liceo – лицей
В края на обучението си учениците държат изпит, сравним с нашите матури (esame di maturità).

Задължителното образование в Италия е до навършване на 16 години. Ако ученикът не желае да учи в университет, може да постъпи в професионално училище (scuola professionale), където може да добие квалификация в определен занаят – електротехник, механик, асансьорен техник; в други училище, подобно на специализираните у нас, се обучават за готвачи, бармани, рецепционисти.

Първолаци
Италианските деца започват училище на 6 години, някои и на 5. Това е решение на родителите. Учителят е длъжен да приеме детето в класа си. Според педагозите това е твърде ранна възраст, дори като се вземе предвид фактът, че в първи клас часовете минават по-скоро под формата на игра. Този спор засега се решава в полза на родителите. Това е и една от причините, поради които в началното училище с децата задължително работи психолог. В тази степен домашната работа е табу, но пък децата прекарват в училище средно по 8 часа.

Как изглежда един учебен ден (примерен вариант)

8:30 — 10:30 — математика

10:30 — 10:45 — междучасие

10:45 — 12:30 — рисуване

12:30 — 13:30 — обяд

13:30 — 14:00 — свободно време

14:00 — 15:00 — английски език

15:00 — 16:00 — природни науки

Учителите са и аниматори, те се занимават с децата целодневно, освен че ги обучават ги забавляват, ги водят по музеи и забележителности.

За втори път първи клас

След пет години в началното училище, когато навършат 11 (в общия случай) децата постъпват в средно училище. Това е съвсем друго учебно заведение, с нови учители и съученици. И започват отново от първи клас. Дори да става дума за малък град шансът, да попаднеш в един клас с бивши съученици, е минимален. Според италианските педагози, тази система учи децата да се приспособяват към новите житейски обстоятелства и да не се боят от промени.

Програмата в средните училища е еднаква в цяла Италия. За разлика от обучението у нас, в тази степен литературата е слабо застъпена. Предметът се смята за специфичен и неподходящ за възрастта 11-14 години.

В средното училище децата учат три години. Често на родителите се предлага избор – дали детето да учи до обяд и да прави домашните си вкъщи или да учи до четири следобед и да подготви всичко необходимо за следващия ден, а у дома само да почива. Системата наподобява съчетаването на учебните часове със занималните у нас. Родителите избират и дали детето им да учи или не в събота. Ако съботата ще му е учебен ден – то през седмицата се прибира по-рано, в противен случай има редовни учебни занятия и два почивни дни.

Много родители са недоволни от факта, че точно в средното училище децата са натоварени с голям обем домашна работа. При това не само през учебната година, а и през лятото. Не става дума за списък със задължителна литература като у нас. Това са си истински домашни с десетки страници упражнения по всеки предмет.

Задачата на тази образователна степен е да подготви детето за най-важния избор в живота му – изборът на професия. След три години обучение в средното училище на учениците се предлага да постъпят в лицей. Това е третата и последна степен на италианското училище.

Без право на грешка
Всички лицеи в Италия са профилирани. Затова 14-годишният ученик трябва много добре да обмисли избора си. Според ученици и родители, в тази възраст е твърде рано да се вземат такива важни решения, но държавата е на друго мнение и системата не е променяна от десетилетия, факт в който можем да открием много общо със ситуацията у нас.

Основни видове лицеи
- класически (liceo classico)
- природо-математически (liceo scientifico)
- езиков (liceo linguistico)
- по изкуствата (liceo artistico)

Ако, да речем, дете иска да се посвети на педагогиката или философията в бъдеще, ще го посъветват да постъпи в класически лицей. В него освен традиционните предмети - италиански, английски и литература, задължително се изучават философия, гръцки и латински (българският аналог е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил-Философ“). Обучението е на почти академично ниво, един пример – томовете на Вергилий се четат в оригинал.

В природо-математическите лицеи акцентът е поставен върху математиката, физиката, химията или биологията. Може да се избере профил. Това е добър вариант за дете, което иска да се реализира като лекар или инеженер.

Лицеят по изкуствата предлага усвояване на тънкостите в рисуването, скулптурата, музиката..

Езиковият дава знания по чужди езици, като основно се изучават три чужди езика със задължителна практика (в съответната страна), която е включена в учебната програма.

От едно до десет. От 60 до 110 плюс
Системата за оценяване в Италия е десетобална. Наистина всяка оценка под 6 е незадоволителна (insufficiente). За 10 обаче италианските родители не оказват натиск. Те смятат, че осмицата и деветката са напълно прилични оценки. При формиране на бала от матурите (esame di maturità) тези оценки се умножават по 10.

Матурата се състои от няколко модула: три писмени и един или два устни. Крайната оценка се формира от резултатите от всички модули и се умножава по 10. Ако е седем – става 70.

Ако ученикът има постижения по определен предмет, вследствие на показани отлични резултати на състезания или конкурси, получава „кредити“ (crediti formativi), пропорционално на количеството часове, които е посветил на даденото факултативно занимание.

Ако ученикът е отличник и всичките му оценки са максимални, а освен това е шампион по гимнастика или шахмат например получава оценка „110 плюс“ . Това е най-високият възможен бал.

Всъщност тези оценки нямат значение за кандидатстване в университет, защото в Италия във висшите учебни заведения не се кандидатства, а се записва. Приемни изпити има само за специалности като архитектура и медицина. Дори да не си бил отличник в училище, получаваш втори шанс.

Материала подготви Янка Петкова

Още за образованието по света можете да прочетете в Училище от бъдещето - Сингапур и Финландското училище през миналия век.