Автор: Мария Пеева

Темата за успелите жени е винаги актуална. Преди векове такива жени са били изключение, а в някои случаи са завършвали на кладата. Днес всички им се радваме и ги подкрепяме, взимаме ги за пример и вдъхновение. Но много често се оказва, че в личния си живот те са нещастни и самотни.

По този въпрос са писали много психолози, но ние решихме, че ще е много по-интересно да сондираме мненията на нашите читатели. В социалните мрежи зададохме въпроса дали една връзка може да е успешна, ако жената печели повече от мъжа и се реализира по-добре от него. Включиха се над сто участници. В интерес на истината повечето коментирали бяха жени, което не е учудващо, защото както знаем, мъжете рядко споделят чувствата си, ако не става дума за спорт или политика. Всички мнения, разбира се, са строго субективни и почерпени от личния им опит, но изводите, които се налагат от тях, според мен, обобщават нагласите в съвременното българско общество.

В коментарите по темата се обособиха две основни страни, макар и с доста нюанси. Явно разделение на мъже и жени нямаше, приблизително еднакъв брой мъже и жени подкрепиха и двете тези.

Според първата – за да има успешна връзка, мъжът трябва да е по-добре реализиран от жената – професионално и материално. Той има вътрешна необходимост да е „алфа“, да е водещият, да е стълбът на семейство, човекът, който вади хляба и осигурява стандарта. Всички мъже, които подкрепят тази теза, заявиха, че нямат нищо против жена им да работи или да прави кариера, стига тя да го иска и да се чувства щастлива. Но ще се чувстват потиснати, ако тя ги поведе в развитието си и ще положат усилия не да я спрат, а по-скоро да я надминат. Нито един мъж не изрази мнение, че жената изобщо не бива да прави кариера или че мястото й е в кухнята и при децата, но като цяло те биха предпочели жена, концентрирана върху семейството. Някои от жените, които подкрепят връзка от този тип, споделиха, че предпочитат да са домакини и да се грижат за хармонията на дома и друга професионална реализация не ги привлича. Доста от тях изразиха опасение, че връзка, в която жената е по-успяла от мъжа, би била обречена или споделиха от опит, че когато мъжът е изоставал от тях в материален план, след време това е допринесло за отчуждаване, ниско самочувствие у мъжа, упреци и „отмъщение“, и дори до разпадане на брака им. Ето едно отлично обосновано мнение в защита на връзка от традиционния тип, в който съпругът е водещият в семейството в материален и професионален план.

Аз лично, за добро или лошо, съм от онази част на мъжете, възпитани в по-традиционния за нашите ширини - патриархален модел (в малко по-съвременна версия). Това означава, че във моето възприятие е залегнало (възпитано) схващането, че мъжът трябва да бъде силният пол, да бъде глава на семейството - кавалер и нежен към половинката си, но силен в трудни моменти, финансов и емоционален стожер на семейството​. И ако някой трябва да се "бъхти" допълнително за осигуряването на "насъщния", то това е роля на мъжа. Не, че логически това е най-правилният начин, просто така си представям идеала за мъж, базирано на средата и културата, в която съм отраснал. Малко е типът "мъж - супермен". И тук идва въпросът дали ще се чувствам малоценен, ако половинката ми изкарва повече от мен... Като цяло искам съпругата ми да бъде щастлива и да се развива и чувства пълноценно, но интересното е, че ще имам нужда от адаптация. И това е свързано с ролята, към която съм възпитан да се стремя.

Според втората група участници в дискусията е без значение за връзката дали мъжът или жената са водещи в професионалното развитие и в доходите. Много жени и някои мъже споделиха, че точно такава е ситуацията в тяхното семейство и това ни най-малко не ги притеснява. За тях отношения, при които жената бива издържана основно от мъжа, са притеснителни и поставят връзката на нестабилната основа на принудата и зависимостта. Според някои участници бракове, в които мъжът е водещият и от него се очаква да вади парите за семейството, са морално остаряла концепция и такава връзка не ги устройва. Те държат на независимост и самостоятелност на всеки един от партньорите и смятат, че няма значение кой вади парите в семейството, важното е бюджетът да е общ и да се планира от двамата. Имаше мнение, че предимно млади хора разсъждават по този начин, затова специално си направих труда да проверя възрастта на участниците и се оказа, че са от различни поколения. Разбира се, моята „представителна извадка“ е от стотина души и не може да се приеме за статистически достоверна. Ето една история, което много добре илюстрира тезата, че няма значение кой е по-успелият в семейството:

Когато се запознахме с мъжа ми преди 20 години, той имаше добри доходи, аз бях дипломирана безработна. И за двамата беше окей той да поеме по-голяма част от разходите. С годините аз направих много добра кариера и постоянно печелех повече от него. Никога не е било проблем, нито сме делили кой колко изкарва и кой колко може да похарчи.

От 10 години сме в друга държава. Имам много желана и трудно постижима позиция, заплатата ми е в пъти над средната за страната, съответно и стандартът ни на живот е добър. По тези причини решихме да се установим тук дългосрочно. Мъжът ми не можа да си намери добра работа. Така че е безработен, пазарува, готви, поддържа къщата и градината, развозва децата на активностите им. Все пак са му спестени истински неприятните неща, като чистене и пр., защото плащаме за тази услуга. На практика денят му рядко е свободен.

Така както е подреден живота ни, ние сме в пълно разбирателство за ежедневието и финансите ни. Това за съжаление, не значи, че той е щастлив с живота си. Сериозно го потиска липсата на социална среда и лична реализация. Разбира обаче, че това изцяло зависи от него, възможностите му и какво иска да работи. Аз ще го подкрепя, дори и ако реши да бъде нискоквалифициран работник, макар че това няма да помогне на финансите ни и ще ни усложни живота.

Между другото, тук хората не се взират така, кой колко изкарва и кой какво прави в дома си и живота си. Познаваме няколко семейства, където мъжете не работят. Според това, което казват и правят, разбирам , че за момента поне, са ОК от положението и не се панират от факта, че жените им ги издържат. Никога не съм чула и да ги обсъждат в тяхно отсъствие.

Един фактор, който притеснява някои от коментиралите по темата е, че в България семейството, роднините и приятелите обикновено „надничат“ в паничката на другия и често правят забележки и неприятни коментари, когато жената се справя по-добре от мъжа. С времето този негативизъм се натрупва и хорското мнение може да повлияе върху самооценката на съпруга.

Основният извод, до който достигаме е, че няма един-единствен правилен вариант за ролите в семейството. Някои са щастливи в патриархална връзка, други - в равнопоставена. Единственото условие, за да е щастлива една връзка, е партньорите в нея да имат сходна представа за значимостта на ролите си. Ако един мъж е възпитан да вярва, че той трябва да е водещият, трудно ще приеме успехите на съпругата си и постоянно ще се конкурира с нея, което с времето е много вероятно да охлади отношенията им. И обратното, ако мъжът е възпитан да вярва, че партньорите трябва еднакво да допринасят за семейния бюджет, трудно ще приеме връзка с жена, която предпочита да работи на половин ден, или изобщо да не работи и да се отдаде изцяло на домакинството и децата си. По същия начин – амбициозна жена, възпитана в дух на независимост, трудно ще поддържа връзка, в която от нея се очаква да се грижи за домакинството и да гледа децата, особено ако за целта се налага да изостави кариерата си. И съответно жена, която предпочита да се отдаде на семейството и децата, ще страда, ако от нея се очаква да работи колкото мъжа и да допринася наравно с него за семейния бюджет.

Когато двама души започват една връзка, много рядко се замислят за подобни въпроси, а дори да се замислят, си казват, че когато има любов, всичко ще се подреди и партньорът им ще ги приеме такива каквито са. Но всички споделени мнения показват, че подобна промяна в нагласите е изключително рядка и почти невъзможна. Оказва се, че стереотипите, които са ни заложени от ранно детство, много трудно могат да се преодолеят и дори ако в началото изглежда, че всичко е наред, при по-дългогодишни връзки се натрупва огорчение, дори озлобление у партньора, чиято представа за мястото му в брака не се е реализирала. Много хубави бракове, в които и двамата партньори поотделно са чудесни хора, се провалят само по тази причина – не защото няма любов, не защото няма общи постижения, общи цели и разбирателство, а защото очакванията на някоя от страните за ролята им в семейството се разминават с действителността.

В крайна сметка можем да заключим, че за да е успешна една връзка, трябва от самото начало и двамата партньори да са съвсем откровени за очакванията си – дори не толкова към другия колкото към собственото си място и принос в семейството. Защото в него има две основни роли – ваденето на насъщния и грижите за дома и децата – те могат да са споделени и разпределени в различни пропорции. И ако любовта е основата на една връзка, то удовлетворението и на двамата партньори от ролите им, е носещата стена, върху която тя се изгражда с годините. А никой не гради дома си със стени, които и най-малкият трус ще събори. Дали държите на определена роля в семейството, дали сте гъвкави и адаптивни в това отношение, дали за вас е водещо да правите кариера или предпочитате да се отдадете на домакинството – добре е не само да разговаряте с партньора си по тези въпроси, но преди всичко да сте наясно със себе си и доколко сте готови на компромиси със собствените си очаквания.

Ако тази статия ви е харесала, може би ще ви е интересна и публикацията ни за стереотипите във възпитанието.