Днешните 30-годишни предпочитат да създават семейство, без да сключват брак. Означава ли това, че бракът умира?

Една от най-стабилните холивудски двойки – Голди Хоун и Кърт Ръсел съжителства безпроблемно повече от 30 години. Голди твърди, че ако бяха сключили брак, вероятно щяха да са се разделили много отдавна. Жълтата преса непрекъснато ги „жени“. Всеки нов пръстен на ръката на актрисата веднага бива обявен за годежен. Истината, както обяснява верният й спътник Кърт е, че тя просто има слабост към този вид бижута.

Бихме могли да ги нарочим за щастливо изключение, ако по-рано тази година Time не обяви резултатите от изследване по темата. Оказва се, че през последните 20 години прогресивно нараства броят на младите хора, които живеят на семейни начала, създават поколение, споделят финансите си и планират съвместното си бъдеще, но не сключват брак. Преобладаващата част от тях са завършили престижни университети, предполага се, че това е бъдещата средна класа и елитът на обществото. Те не са се отказали от идеята за семейство, дори е точно обратното – почти половината от тях имат поне по едно дете. Според авторите на изследването причината е в това, че 30-годишните са вече достатъчно отговорни, за да мислят за потомство, но не вярват в брачната институция. Много от анкетираните цитират Оскар Уайлд: „Бракът е основната причина за разводите“. Това потвърждава и статистиката, според която почти половината от браковете се разпадат. Шансовете 50 на 50 не са убедителен довод. В медиите непрекъснато се коментира нечий звезден брак и последвалия звезден развод. Затова днешните 30-годишни се дистанцират от брака, както се дистанцират и от държавата. Семейството днес е лична работа и всякакви опити на държавата да регулира процесите в него се възприемат като посегателство.

„С приятелката ми имахме дълъг разговор, в търсене на уважителна причина да сключим брак. Аз не открих нито една. Въображението на партньорката ми се изчерпа още на красивата рокля. В Италия вече са създадени всички условия за съществуването на партньорски съюзи като нашия. Дори от юридическа гледна точка не ни е нужен подпис върху брачно свидетелство. Приятелката ми дойде да живее с мен от друга държава и аз нямах никакъв проблем да оформя жителството й. И двамата фигурираме в договора за наем на жилището, имаме обща банкова сметка, тя е вписана в медицинската ми застраховка като член на семейството и все още на никоя институция не й е хрумнало да се поинтересува какво друго ни свързва, освен чувствата.“
30-годишен жител на Италия

Какво се случи със сватбата?

Днес тя е по-скоро израз на желанието да ознаменуваш връзката си с човека, когото обичаш. Да събереш близки и приятели на церемония, която ще е красив момент от семейната биография. Сватбата става все повече романтичен символ, в който полагането на подпис под документ е просто скучен делови момент. Тези тържества се все по-нестандартни и все по-скъпи. Затова и все по-малко млади хора си ги позволяват.

Кои са най-честите причини за отхвърляне на брака?

Основно, според анализите, е разочарованието от първия опит. Другата важна причина е, че жената се променя, открива себе си, започва по-добре да разбира собствените си потребности, да цени времето и успехите си и се освобождава от страховете си, включително и от страха от бъдещето. Тя осъзнава силата си, не се нуждае от мъж, за да си осигури защита – физическа или материална. Има потребност от любов, единение, продължение на рода, но не се страхува от печата „стара мома“ или от очакванията на родителите си. Не се тревожи и дали ще успее да задържи мъжа до себе си. Изобщо да мислиш, че с подпис можеш да задържиш човека до себе си е отживелица. Макар статистиката, опитът и здравият смисъл да подсказват, че това не е съвсем така.

Поставянето на чувствата в центъра на един съюз не е в полза на брака и сериозно разклаща основите, върху които се крепи тази институция. Изследване на Питсбъргския университет показва, че днес за жените е по-важно да имат общи възгледи и вкусове с партньора, а не да придобият определен статус и някакви гаранции. В друго любопитно проучване се твърди, че няма пряка връзка между усещането за щастие и подписа върху официален документ за брак. В повечето страни по света младите съпруги или се чувстват толкова щастливи, колкото са били и преди брака, или вследствие съвместното съжителство и нарасналите отговорности градусът на това щастие се е понижил. Какво всъщност ни дава бракът? Какво ни гарантира подписът и дали е някаква защита? Бракът не може да върши чудеса. Не може да те спаси от семейни кризи. Той е традиция, свързващата нишка на семейството ни с предходните поколения и ни прави част от нещо по-голямо.

Къде сме ние?

Според данни на Евростат, публикувани през 2015 година, броят на сключените у нас бракове е намалял три пъти за последните 55 години. В същото време сме начело на статистиката за родени извънбрачни деца в ЕС с 59,1 на 100 от всички живородени. Това прави регламентирането на съжителството у нас още по-актуален въпрос.
В Европа фактическото съжителство отдавна е законово уредено. Швеция например е първата европейска страна, която през 70-те години на 20-и век приема специално законодателство за не-брачното съжителство. Основната му цел е да гарантира минимална защита на по-слабата страна, в случай че връзката се прекрати. Бивша Югославия и Унгария също са сред страните пионери в тази посока. Тъй като нивото на не-брачното съжителство в някогашна Югославия винаги е било сравнително високо, кодексите на Босна и Херцеговина, на Хърватия и на Сърбия и Косово разшириха някои от разпоредбите на съпружеската собственост и правото на издръжка при продължителни връзки, подобни на брак. През 1992 г. същото бе регламентирано и в Македония.

През 2015 година у нас се направи плах опит за узаконяване на съжителството, който обаче има по-скоро наказателен характер. В закона за семейните помощи за деца се внася поправка, в която дефиницията за семейство се разширява и вече включва: „съвместно живеещи родители, без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес". Вероятно допълнението е било прието, за да бъде спряна порочната практика сред малцинствените групи, в които сключването на брак никога не е било факт, за да се превърне в обратна тенденция. Но за разлика от тях двойките, които отглеждат заедно децата си и са коректни данъкоплатци, са лишени от много права, които сключилите брак имат.

Какво хората, които съжителстват у нас не могат:

да получават данъчно облекчение за млади семейства, изтеглили ипотечен кредит, каквото се полага на сключилите брак;

да се възползват от режима за наследяване, наличен за сключилите брак;

да имат право на медицинска информация и да оказват подкрепа на болния си партньор – на това имат право само роднини и членове на семейството;

да претендират за каквото и да било, ако партньорът им почине.

Какви са правата ни, ако решим да живеем в съжителство в страна от ЕС?

Трябва да можем да докажем, че живеем заедно или че имаме дългосрочна връзка. Повечето страни от ЕС обаче не са дефинирали как точно може да се удостовери съществуването на дългосрочна връзка или съжителство. В страните от ЕС, които признават фактическото съжителство, имаме права и задължения свързани със собствеността, наследството и плащането на издръжка вследствие на раздяла. Ако сме в държава, в която не можем да регистрираме своето партньорство, бихме могли да сключим договор за съжителство, в който да уредим практическите или правните аспекти. На практика обаче, дори с подобен договор може да се окаже трудно да упражним правата си. При спор за имущество обикновено се прилага правото на държавата, в която е възникнал спорът.

След всичко казано, да допуснем и друг вариант. Възможно е новото поколение просто да има нужда от време, за да почувства прелестта и ценността на брака по любов. И е напълно вероятно да ни изненада с нови тенденции в еволюцията на семейните отношения. Тогава съвсем основателно ще можем да възкликнем: Бракът умря! Да живее бракът!

Материала подготви Янка Петкова

В текста са използвани факти от: www.cwsp.bg, marginalia.bg

Препоръчваме ви:

Мъжете, жените и парите 
Емоционалният интелект на мъжа - разковничето на силната връзка 
Нещичко за любовта