Ninja Editor
Автор: Нели Славова/Истории от гардероба
Каква е добрата свекърва?
Кое я определя като такава?
Как се става добра свекърва?
Добрата свекърва преди всичко е добър човек. Определя я не нейната възраст, потекло и манталитет, а нейният характер. Няма учебници и научни обосновки как да си добра свекърва, такава ставаш, защото искаш, защото трябва и защото можеш. Добрата свекърва умее да общува и не се страхува от разговори.
Петгодишният ми син знае, че говоренето е нещо, което събира хората и им помага да се разбират. В анимациите дори се появяват сцени, където се обяснява колко е важно да общуваме помежду си, като средство, което да ни сближи и събере, в детските книги също се споменава важността на говоренето.
Добрата свекърва изслушва, внимателна е, вниква в диалога и не го напуска, когато сметне за добре. Краят на един разговор идва тогава, когато се роди резултат от него. Когато всичко вече е казано, изчерпано и обобщено. Когато постигнем нещо, което да удовлетворява и двете страни.
Чувайки истина по свой адрес, при отправена забележка или критика за своето поведение, добрата свекърва не изрича думите - “заслужаваш да те зашлевя”! Напротив - взима си бележка и се замисля: „Възможно е това младо момиче да има право, когато ми говори така.“ Разбира се, всичко това без ескалация и в рамките на разумния тон.
Добрата свекърва е наясно, че няма какво да дели с никого. Тя не е любовница, тя не е бивша, тя не е бъдеща съперница. Тя е майка, баба, а вие сте също майка, жена и бъдеща баба. Това са естествени житейски процеси, вие не се намирате в конкурентни отношения, не сте противници и домът ви не е арена на борби за надмощие, доказване и мерене на сили. Делба няма, защото мъжът не е предмет.
Добрата свекърва издига в култ отношенията между сина и снаха си и осъзнава, че семейството е цяло само тогава, когато свекървата е в добри взаимоотношения със снахата.
Добрата свекърва не би допуснала синът ѝ да се появява където и да е било като разведен или наскоро овдовял човек, при положение, че той си има своя половинка. Тя би направила и невъзможното, за да приобщи и снахата към семейството си. Ако снахата отказва и няма желание да ходи по семейни сбирки, сватби, кръщенета и юбилея на чичо Цвятко и тези откази не са проява на лош вкус, инатлъци и трошене на нерви - значи е налице някакъв проблем. Това би следвало да бъде сигнал в главата на добрата свекърва и тя да потърси някакво решение, за да се изчисти този проблем. Тук има нещо, което не е много нормално. Тук има нещо, което ме тревожи.
Останалото се нарича - ще кютаме така, докато можем; проблем за мен няма - затова липсва и реакция. Голяма работа, че синът ми идва сам, важното е, че поне го виждам! - Добрата свекърва знае, че това са тотални глупости и не би се примирила с подобно нещо.
Добрата свекърва знае, че близостта е все пак някакъв процес. За да се случи този процес, е необходимо време, усилия и желание на двете страни да постигнат близост. Дистанцията може да се скъси и за дни в зависимост от диалога (за какво се отнася той) и честотата на търсенето и срещите, които ще осъществим.
Добрата свекърва не изпуска глупостите си като трудно сдържани газове.
Добрата свекърва знае стойността на думата "обичам те". Рядко, много рядко хора, които обичат други хора, мълчат в продължение на година.
Добрата свекърва приема.
Няма да забравя по какъв начин, и с какво отношение, нашите посрещнаха мъжа ми в семейството и го приобщиха. Дистанцията се скъси плавно, с чувство за хумор, с много събирания и желание за опознаване. А това, което пък аз съм видяла от наши семейни приятели, също служи за основа, върху която да стъпваш уверено и щастливо. Повечето приятели на баща ми имаха синове, тези синове имат майки за пример и са вече свекърви за подражание.
При въпрос от моя страна свързан с тяхното държание към снахата, повечето пъти ми се е казвало:
Това момиче (снахата) е ново. Засега е чуждо. Аз трябва да я приема дори повече от моя син.
Трябва да я посрещна дори повече, отколкото моя син са посрещнали. Това е изборът на моя син. Щом той е направил този избор - на мен ми остава само да го уважавам и приема. А ако искам и да присъствам в живота на сина и снаха си, трябва да се потрудя да я спечеля и аз, ако има и внуче - да виждам и него.
Трябва да съм луда, да вървя срещу своя син и неговите решения.
Трябва да съм луда, да си мисля, че нещо ми се полага.
Аз трябва да го спечеля.
26 неща, които свекървата мисли, но не казва
На добрата свекърва можеш да разчиташ. Можеш да ѝ звъниш, както го правиш с майка си. За тази цел свекървата трябва дотолкова да те е предразположила, че ти да имаш вътрешната свобода да направиш това. Дори в главата си да нямаш колебание. Добрата свекърва те предразполага да не се чувстваш така, все едно правиш грешката на живота си, нещо нередно и такова, за което след време дълбоко ще съжаляваш. Тя притежава такта, маниера и финеса, с които да те накара да вярваш, че в нейно лице имаш приятел, човек, който те разбира, който ще е готов да ти помогне с нещо. Добрата свекърва не е нахална и високомерна. Тя знае, че доброто възпитание винаги ще бъде модерно.
Добрата свекърва е човек, който наистина се интересува от живота ви. Не си прави устата, не си чеше езика, тя се интересува от вас, от всички вас. От теб, от сина ѝ, от вашето дете, което също е част от нея. Добрата свекърва с радост би ви нахранила. За нея би било удоволствие да ви събере заедно около масата на едни яйца по панагюрски или нещо засукано и правено с любов. За нея ще е важно да е около вас, да научи нещо ново, да размените няколко приказки и тя да заспи щастлива и спокойна - децата са добре, видях ги и днес!
Добрата свекърва се интересува от детето ви. Не иска да вижда детето ви само по рождени дни, Коледа, Великден или въобще когато на нея ѝ скимне. Детето не е вещ. Детето не се вижда два пъти годишно. Детето не се вижда само за снимки и статично. Добрата свекърва иска да бъде с детето. Тя не се нуждае от ръчкане, напомняне, шикалкавене, хиляди обяснения, за нея е кеф да бъде в компанията на детето ви. За нея това е радост, богатство и смисъл! Просто кеф.
Добрата свекърва е човек, който има свой личен живот. Има своите лични занимания, хоби, пътувания и разходки. Тя прекрасно разбира, че синът и снаха ѝ също следва да имат такива! Ние сме хора, не сме павиани и не сме затворени в клетка.
Добрата свекърва не налага остарелите си, повехнали, пожълтели похвати. Тя може, и има правото, да изрази мнение и да даде съвет, право на другите е дали ще го приемат и послушат.
Добрата свекърва освен да говори, трябва да умее и да слуша. Няма човешко същество, което да обича да повтаря едно и също, това носи изтощение и довежда до скорошно безразличие.
Добрата свекърва следва да се уважава и почита. Тя заслужава това.
Добра свекърва можеш да станеш, когато пожелаеш. И ще има още някой, който те обича.
Препоръчваме ви още:
Д-р Мира е много специален стоматолог, защото при нея децата ходят без страх от жужащата машинка. И не само децата, а и… бащите им.
Каква е тайната й – детски зъболекарски работилници. Това са безплатни занимания за деца, по време на които стоматоложката от Асеновград разказва как е правилно да се мият зъбите и защо е важно това да се прави. Хлапетата могат да разгледат „страшния“ зъболекарски стол, да пипнат „зловещите“ инструменти. Така преодоляват страха си и започват да се чувстват комфортно. Идеята хрумва на младата лекарка, когато се завръща на работа след майчинството си. От личен опит знае, че децата се стресират от бели престилки и болнична обстановка. Затова преценява, че ако ги запознае с кабинета и неговите „обитатели“ чрез игра, ще прогони болката и стреса.
Освен работилничките, д-р Мира организира и следобеди на „отворените врати“. Облечена във весели цветни дрехи, усмихнатата лекарка кани децата да опознаят кабинета й преди записания час. Според нея е добре да направят няколко такива посещения, преди да започне лечението на зъбките им, за да се почувстват спокойни.
Съветите на д-р Мира към родителите
1. Ползвайте отделни прибори за децата или поне не давайте на детето от тези прибори, с които се храните в момента
Децата ни се раждат без бактерията Streptococcus mutans, която е главен виновник за кариеса. Заразяването с нея става при споделянето на едни и същи прибори за хранене, както и при целуването им по устата от майки, баби, лели и т. н. Попаднали веднъж в устната кухина на детето, те се заселват там перманентно. Моят съвет е детето да не яде с вашите прибори и целувките по устичката да се избягват.
2. Ограничете сладкото
Лесно да се каже, трудно да се направи. Бактериите, водещи до кариес, се хранят с останките въглехидратна храна. Ако тези останки се сведат до минимум, до минимум се свежда и рискът от кариес. Ако все пак детето е яло сладко, би помогнало да изплакне устата си след това с вода или поне да изпие няколко глътки.
Сокчетата и нектарите са с високо съдържание на захари и редовната им консумация води до кариес. Ако детето пие сокче с много добавена захар или подсладители всеки ден в продължение на 2 месеца и не поддържа добра устна хигиена, почти сигурно ще има кариес.
3. Профилактика
Водете децата на зъболекар от малки, още преди да имат нужда. Нека свикнат с обстановката, със зъболекаря си, със стола. Така, когато един ден се наложи да се работи в устата им, стресът от непознатото няма да го има. Ако някой от родителите е със страх от зъболекар, по-добре другият родител да води детето. Малчуганите са много интуитивни и усещат страха в родителя си. Децата се страхуват от непознатото, новото, неочакваното, което ги залива в момент, когато обичайно има болка. Работилницата цели точно това - да дойдат, да видят, да разучат, да се отпуснат, да стигнат докъдето те преценят, без да има оказван натиск върху тях.
4. Миене на зъбките
Започва още след появата на първите зъбчета с марля и кислородна или преварена вода. По-нататък се замества с малка четка без паста. Важно е механичното изчеткване на натрупаната плака, за което не е толкова важен видът на пастата, а механичното четкане и подходящата по размер глава на четката. Колкото е по-малка четката, толкова по-лесно се достигат местата. Препоръчително е зъбките да се мият сутрин и вечер. Нека обаче това не става насила. По-добре е детето да пропусне едно миене на зъби, отколкото да остане с неприятен спомен за тази дейност. Нека всичко е приятно, под формата на игра. Моят син се забавлява и ентусиазира много, когато клякам до него и мием зъбите заедно.
7 начина детето да мие зъбите си с удоволствие
В този кабинет никога не е скучно. Доказват и историите, разказани от Мира.
Влизат в кабинета ми близначки, истински хали, редовни са тук, нямат грам страх от мен или от манипулациите, изобщо не подозират, че реално може да има болка в този кабинет. Много устати, много намахани… Едната сяда и с мегамадамски и важен тон ми казва: "Мира, много те харесвам, ама да знаеш, че ако ме заболи, няма да вдигам ръка. Кой знае след колко време ще я видиш... А и не ти знам колко са ти бързи рефлексите. Моите са бързи, но аз съм си млада. Боли ли ме, ще плача. Ама силно, че да чуеш. Разбрахме ли се?
Идва един мъж с момиченце. Той е 2 метра, огромен, здрав мъжага. Тя е малка, слаба и на 9 години. От Пловдив дошли, защото чули, че съм много добра със страхливи деца. Аз решавам, че запазеният час е за детето, което държи баща си за ръка.... Ммне... Оказа се, че бащата е за преглед. Седна на стола, изпотен, уплашен... А момиченцето седна отстрани на мястото, на което настанявам обикновено родителите на изплашени деца. Държеше му ръката, милваше го по главата и му шептеше успокоително по време на целия преглед: "Ти си моят принц, ти си много смел. Тук не е страшно, не боли. Само ще те прегледат, ще видят кой зъб те боли и ще идем на кино. Ти си моят принц. Ти си смел."
Визитка:
Аз съм д-р Мира. Аз съм жена, майка, зъболекар, домакиня в постоянен стремеж да успея да жонглирам и балансирам измежду тези си дейности. Понякога успявам, понякога не. След като станах майка, преоткрих желанието си да работя и с деца. Искам ходенето на зъболекар да не е стресиращо и плашещо, както е за мен до ден-днешен.
Страницата на д-р Мира може да следите ето тук.
Препоръчваме ви още:
Автор: Анелия Икономова
Отскоро се боря с упорит косопад, който ме превърна в още по-неприятна жена, ръсеща кълбета косми и последни надежди, че някога ще изглеждам що-годе прилично. В началото се правех, че не забелязвам нарастващите косми по четката, после кичурите в ръката, обаче един ден ми писна и реших – ще го отворя тоя ужасен, огромен гардероб и под тоновете шезлонги, помагала по математика и парцалки, със сигурност ще изкочи лосионът, дето си купих преди… време. Ще се намажа два пъти и вече няма да изглеждам като овца със зимно руно през април!
Докато местех един кашон и съсредоточено си задавах логичния въпрос - „Защо не ги изхвърлиш тия неща, жено проста?“, нещо се строполи в краката ми. Погледнах – чанта! Черна чанта. Моята черна чанта – хубава, кожена, непокътната, напомняща за друга жена, за други времена, за друг свят. Помня, когато си я купих – беше скъпа, стоеше в един лъскав магазин и ме чакаше. Аз бях студентка, напълно лишена от идеята, че е лудост да си купиш чанта на цената на скромна сватбена рокля и инвестирах спестяванията си в нея! Защото ме викаше, как защо? Мен чантите не ме викат по принцип. Мълчат си. Обувките дерат гърла, но чантите - тц! Взех я. Отнесох си я вкъщи, разглеждах я, въртях я, мирисах я, подреждах разни работи вътре, после ги вадех и слагах други, оказа се обаче, че в скромния ми студентски гардероб, няма абсолютно нищо, което може да се съчетае, поне прилично, с прекрасната ми нова чанта… а пари за дрехи скоро няма и да има. Та… имам копче, трябва ми балтон! Сложих я в една кутия, да чакаме по-добри времена, за да се представим като двойка в обществото. По-добри времена дойдоха, но не и за модните ансамбълчета, за които копнеех. Роди се първото дете, не спах две-три години, изкарах няколко нервни кризи и реших, че с две деца няма как да не е по-лесно. Роди се и второто. Вече приличах на китоловен кораб, а одеждите ми наподобяваха зле скроена, лекьосана мушама и съвсем забравих за старата ми любов, а тя все така ме чакаше търпеливо в кутията.
Кошмарите на многодетните майки
Един ден мъжът ми се прибра и обяви, че след месец ще ходим на някакво парти, с негови приятели в София. Дойде и нашият момент – аз и тя... за пръв път заедно пред публика. Уших си едно черно покривало, да е в тон с ненагледната ми красавица и зачаках! Десетина дни преди събитието обявиха родителска среща, първо на едното, веднага след това и на другото дете. Рекох си, що пък да не направя една предпремиера. Покрих се с грозния черен плат, сложих червило, взех ЧАНТАТА и с бодра крачка - към детската градина. Оказа се, че ще боядисват шкафчетата и трябва да вземем дрешките на децата, хубаво де, ама аз не нося нищо освен червило и най-яката чанта на света? Яка не яка, набухах в нея малко парцалки и тръгнах към другата родителска среща. Там пък стана ясно, че милият ми син си складира части от играчки, които носи в детската, чупи и прибира в шкафа. Изпъшках дълбоко и я отворих, а тя ме гледаше обидено: „Какво, по дяволите, правиш? Разкарай тия боклуци и карай към Виена!“. Прибрах се вкъщи депресирана и с чувството, че някой умира от смях, докато ме гледа – оклюмал кит с разбита мечта.
Вечерта на партито повторих ритуала – черното платнище, червилото и ТЯ! Не можем да не блеснем днес! Това е нашата вечер! Всичко вървеше чудесно, мисля даже, че цялата компания ме гледаше завистливо и тайно ходеха да пушат навън, за да ни обсъждат - „Откъде ли я е взела?“ , Много е хубава бе, как пък аз не мога да си намеря такава ?“, „Виж как изящният аксесоар прави всичко, изобщо не се забелязва, че е станала сто кила“, „Христо, ако погледнеш още веднъж тая шибана чанта, ще те напусна – обещавам ти!“ После някой даде идея да отидем на дискотека и това е позорният край на нашата първа и последна вечер.
Дискотеката няма да я коментирам, само ще спомена, че беше в Студентски град. На вратата охрана – пет броя. Усмихват се кисело и ме спират с:
- Госпожо, дайте да погледнем! - и посочи с поглед към ръцете ми.
- Как ще ви дам чантата, бе? Няма да стане!
Мъжът ми ме изгледа грозно и заплашително и изскърца:
- Дай да ти видят проклетата чанта, няма да я изядат!
- Я не я обиждай! Нямаш представа през какво сме минали, за да стигнем до тук!
Охраната взе да гледа свирепо и бях принудена да им я дам. Зад нас се струпаха хора, защото ден-пик, час-пик, аз неразбрана зла жена, която се опъва вече 5 минути на вратата. Едно от момчетата я взе, докато аз си веех с флаер, почервеняла от възмущение, и както си гледаше вътре, се опули като лемур, после се засмя и започна да вади - крак от спайдърмен, детски чорап – 1 брой, колело от количка - 1 брой, лигавник с част от порция супа по него - 1 брой, две рисунки на есенни листа и една апликация – по мое мнение на нещо, което няма земен произход.
Погалих старата другарка и я прибрах в кутията. „Ще си ушия друго платнище и този път ще бъде различно - обещавам!“ – казах ѝ тихо.
Носете си новите чанти, момичета! Купувайте си рокли за тях, правете си поводи за тях и не оставяйте нищо за после! Няма после, после не е същото!
Освен че пие вино, пише интересни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й можете да разгледате ето тук.
Препоръчваме ви още:
Автор: Светла Чимчимова
Вчера в живота ми влезе Френската лучена супа. Дойде непоканена, но не и нежелана. Бях в местната зарзаватчийница и гледам срещу мене греят големи златни глави лук, един глас в главата ми каза: ,,Сега или никога!" - и главите лук смениха собственика си и ме придружиха до вкъщи. Там домочадието ме очакваше с традиционния за нашата фамилия въпрос, зададен от главата на семейството: "Ъъъ, Светла, ние ъъъ какво ще ядем?". И тогава, подло и без предупреждение аз ги застрелях с отговора: "Френска лучена супа!". Въздухът се насити с лека паника, не са сигурни, че са чули правилно, а ако са чули правилно, какво точно са чули. Първо поглеждат мен, после се поглеждат един друг, после пак мен, после към тавана (сякаш там има инструкции как се реагира при кулинарен катаклизъм). Все едно гледате мангусти по Нешънъл джиографик. Живият живот имитира природата и прочее.
Не получават отникъде знак, че се шегувам, втечняват се и изтичат по посока на личните си покои. Единият да се теши с Премиършип, другият, типично за неговото поколение, да провери в Гугъл за какво иде реч.
Аз удрям едно червило цвят „парижко червено“, ей така за колорит, препасвам официалната готварска престилка, пускам Жо Дасен, вадя бутилка бяло вино (за супата, не за мен) и започвам да гот.... да плача. Кой да ми каже, че съм купила най-коравия и лют лук оттук до вечността. Да плача е леко нефелно описание на потоците, които изтекоха от слъзните ми канали. Към края чак прихлипвах.
След почти час танталови мъки белене, рязане, разделяне на кръгчета, но най-вече плакане, стигам до същинското готвене. Вадя бульона - ръчно, био, еко лично приготвен от мен, разтопявам маслото - аутентик френско, наливам чаша вино (за супата де, не за мен) и бухвам пустия лук да се задушава. След още половин час имаме супа шедьовър:
- цвят златист като плажовете на Сен Тропе;
- текстура кадифена като мантията на Маргьорит дьо Валоа;
- аромат на френска провинция в края на август (от мащерката).
През това време невинните жертви на моя кулинарен екстремизъм изпълзяват от дупките си и ритуалът на мангустите се повтаря, само че този път включват към обектите на тревожните си погледи и тенджерата със супата. Въртят значи главички и ме замерят с елегантни фрази: "Мм много хубаво мирише!" - добра имитация на натурална радост - "Това оригиналната френска рецепта ли е?" - познаване на материята, значи Гугъл все пак е свършил работа: "Дано да е толкова вкусна, колкото изглежда" - изтънчен скептицизъм маскиран като комплимент. И тежката артилерия на ласкателството: "Не стига че умна, а как хубаво готви!", от което ми става ясно, че нямат никакво намерение "да го ядат туй гурме" и се надяват да ме умилостивят с яко и напоително подмазване. Така и стана. Консервативният яде странджанки. Здравословният - чия с прясно мляко.
А аз? Аз си постлах бяла покривка с ръчно плетена дантела. Сипах си изстудения остатък от бялото вино (на мен, не на супата). Сервирах Френската по протокол със запечена с кашкавал филийка. И си я изядох.
Имаше вкус като за поне една звезда Мишлен.
Препоръчваме ви още:
Месечната сбирка на шестте етърви
Коко в кухнята на шеф Манчев или най-вкусният домашен бургер
Ние се стараем да предпазим децата си и от най-малката опасност, помагаме им да преодоляват трудностите и ги защитаваме от неприятности. Това е нормален стремеж на всеки любящ родител, но понякога толкова се увличаме, че просто не даваме шанс на малкия човек сам да опознае света. Защо не се поотпуснем и не оставим детето само да опознае природата на нещата и явленията?
Да му позволим да опитва
Разбира се, трудно е да наблюдаваме как детето 30 минути прави това, което ние бихте свършили за 30 секунди. Но то се учи. Ненапразно ни казва: „Аз сам!“ – така заявява себе си като отделно от нас същество. А относно претенциите за самостоятелност и независимост – нали искаме да порасне силен, самостоятелен и независим човек? Нека му разрешим му да опитва да прави някои неща самостоятелно. Ще ни е нужно търпение, но и на него също.
Да му позволим да греши
Както казва учителят Йода: „Най-добрият учител са грешките наши.“ Не вярваме на този мъдрец? И сами знаем, че най-добрият начин да разберем как е правилно, е да направим нещо неправилно по всички възможни начини. Да, ние знаем, че кубчето не може да се задържи върху топката, но детето още не го знае. Нека не въртим очи, когато то прави нещо не както трябва. Нека опитва! Не само ще се научи от грешките си, но и ще разбере, че да грешиш е нормално. И че на всеки се случва да сгреши.
13 неща, които НЕ правят
родителите на деца със силна психика
Да му позволим да казва „не“
Кой в семейството произнася тази дума най-често? Разбира се, възрастните. Но детето също има право да ни отговори с „не“. Нека казва не, когато се нарушават личните му граници: „Не искам да прегръщам гостите!“ или „Не искам да ям повече тези макарони!“, „Не обичам да ме гъделичкат“ и т.н. Дори малкото дете трябва да разбере, че преди всичко принадлежи на себе си, а не на родителите или близките си.
Да му позволим да избира
Когато е възможно – цвета на пижамите или чорапите, когато се облича; ябълка или круша, когато поиска плод. Понякога свободата на избора напряга родителите, но кое в тази „професия“ не е изпълнено с напрежение в крайна сметка?
Да му позволим да се цапа
Знаем, че е полезно. Не само за здравето, а и за развитието. Да скачаш в локвите, да събираш падналите листа, да помиришеш цветята, върху които са пикали всички кучета в квартала… Нека не го спираме да се занимава с нещо, което ще изцапа ръцете му. Нека прави кюфтета от кал, дори след това да се избърше в рокличката си например. Не бива да казваме на момиченцето: „Виж какво си се направила! А уж си момиче.“ Всъщност момиченцето се опитва да разбере от какво е направен светът наоколо, а това е много по-важно от една рокля.
Да му позволим да вдига шум
На всички ни се е случвало да кажем на детето си: „Не крещи!“ При това самите ние крещим така, че ни чува целият парк. Стремежът ни да направим детето „удобно за всички“ го лишава от възможността да изразходва енергията си, да изрази емоциите си. Няма нищо ужасно в това да крещиш от възторг, докато играеш на гоненица на детската площадка. Там е мястото на такива игри. Да, децата са шумни, това е даденост. За мнозина е трудно да ги търпят, дори за нас, родителите им. Но винаги е по-добре човек да изрази емоциите си с вик, отколкото да свикне да ги потиска в себе си.
Бях прекрасен родител, докато не се родиха децата ми
Да му позволим да участва в разговорите на възрастните
Колко често казваме на детето си: „Сега говорят възрастните.“? Спомняме ли си колко ни е било обидно, когато са го казвали на нас? Нека детето е част от разговора, ще ни е благодарно, ще се чувства легитимирано, прието в кръга ни като равен.
Да му позволим да пада
Вярно, ужасно е когато детето ни изпитва болка. Но в падането на равно място няма нищо трагично – децата усъвършенстват координацията си, учат се да управляват тялото си, разбират какво е болка, тестват своя праг на издръжливост. Освен това изпитват и собственото ни хладнокръвие. Детето, което при падане чува ободряващи, утешителни думи много по-добре се справя с тези малки неизбежни изпитания, от детето, на което родителите се хващат за сърцето при всяко спъване.
Да му позволим да опознава тялото си
Не бива да внушаваме срам, ако видим детето да докосва интимните си места, не бива да го укоряваме, не бива да правим драма от това – то не върши нищо лошо. По-добре е да му обясним, че е нормално, че всички хора изучават тялото си, но правят това, когато са сами и никой не ги вижда.
Източник: n-e-n
Препоръчваме ви още:
Как да се справите с шумните деца и да не полудеете
Представете си, че са ви подхвърлили извънземно
Някой трябва да ви хване и да ви разтърси
Родителите се стараят колкото може по-рано да запознаят децата си с правилата за безопасно поведение на улицата, но разговорите за всичко, което се отнася до тялото им, често предизвикват у майките и бащите смущение или неловкост. Липсата на такива разговори обаче може да доведе до печални последствия, да направи детето лесна жертва за педофили, предупреждава майката на три деца, авторката Джейнин Сандърс в книгата си "Да поговорим за телесните граници, съгласието и уважението". Тя посочва основните моменти, които трябва да имаме предвид, когато става дума за предпазване от сексуално посегателство.
1. Възможно най-рано започнете да учите детето на правилните названия на частите на тялото
Когато детето започне да говори, назовавайте всяка част от тялото, включително и гениталиите, с истинските им имена, не им търсете завоалирани, забавни заместители. Думите "пенис", "вагина", "тестиси", "гърди", трябва да бъдат нещо обичайно и нормално в речника му. Обяснете, че тези части на тялото, както и устата, се отнасят към интимната зона. Така, в случай че стане жертва на посегателство, то ще може да каже точно какво се е случило.
2. Убедете се, че детето разбира значението на думите „интимна зона“
Обяснявайте разликата между лично и публично, говорейки за това, че личното, интимното означава „само за теб“. Тоалетната например е лично пространство, а кухнята – общо, защото там могат да бъдат всички едновременно.
3. Обяснете на детето с кого трябва да сподели, ако почувства, че става нещо нередно
Учете го, че никой няма право да докосва интимните му места или да го моли да ги покаже. Ако някой е постъпил по този начин, трябва веднага да разкаже на близкия си възрастен човек. Кажете на детето, че по същия начин трябва да реагира и ако някой друг го помоли да докосне интимните части на тялото му, демонстрира своите или показва снимки и картинки на тези органи. Когато детето поотрасне (след третата година) създайте му „безопасна мрежа“. Определете поне няколко възрастни, на които може да се довери, да разкаже всичко и те да му повярват. При това поне един от тези хора не трябва да е член на семейството.
4. Говорете с детето за различните чувства
Обсъждайте какво значи да бъдеш щастлив, тъжен, ядосан и т.н. Насърчавайте детето да говори за емоциите си например: „Стана ми тъжно, че не ме включиха в тази игра“. Това ще му помогне адекватно да обясни на възрастните какво чувства, когато някой се държи с него по непозволен начин.
5. Погрижете се детето ясно да разбира какво значат думите „опасност“ и „безопасност“
Обяснете кои ситуации са опасни – например, ако някой го бутне от високо място, и кои са безопасни – когато заедно четете книжка на дивана. Важно е детето да разбира разликата в емоциите, които предизвикват опасността и безопасността.
6. Обяснете какво чувства човек, когато е в опасност
Разкажете на детето кои са първите сигнали за опасност, които подава тялото – сърцето бие по-често и по-силно, стомахът се свива, дланите се потят. Попитайте го дали има случаи, в които се чувства по този начин. То трябва да знае, че когато усети тези симптоми, може да разкаже за тях на човек от своята „безопасна мрежа“. Не се отказвайте да повтаряте на детето, че винаги ще му вярвате и че може да ви сподели абсолютно всичко.
Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета
7. Обяснете на детето, че тайните са различни
Едно е да пазиш в тайна щастлива изненада – например подаръка за рождения ден на баба. Съвсем друго е, когато някой докосва интимните ти места и казва, че това е тайна. Детето трябва да знае, че в такава ситуация не се пази тайна, а възможно най-бързо трябва да сподели за случилото се с възрастен от доверения му кръг.
8. По-често казвайте на децата, че в никакъв случай не трябва да мълчат, ако усещат, че с тях се случва нещо лошо
Разкажете им, че понякога е нормално да докосват интимните им места – ако са болни и лекарят трябва да ги прегледа (но в стаята винаги трябва да присъстват мама или тате). Обяснете, че ако някой се опитва да докосва детето, а родителите му не са наблизо, то има пълното право да каже "не" или "спри" и да направи отрицателен жест с ръка.
Ден след ден напомняйте на детето, че е господар на тялото си, че не е длъжно да целува или прегръща някого, ако не желае.
Обяснявайте, че всички имат лични граници – невидимо пространство, което обкръжава тялото и никой няма право да ги престъпва без разрешение.
Препоръчваме ви още:
Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете
Родител, с когото детето иска да говори
За правата, правилата и границите
„Ям малко, а кантарът показва, че наддавам непрекъснато… “
Позната ли ви е тази ситуация? Оказва се, че проблемът не е само, че много ядем и малко се движим. Международен екип от учени състави списък с най-неочакваните причини, които могат да повлияят на теглото ни. 20 специалисти анализираха близо 100 изследвания, посветени на проблема с наднорменото тегло и публикуваха резултатите в международно издание по проблемите на затлъстяването (International Journal of Obesity, vol. 30, issue 11). Авторите на обзора твърдят, че могат да обяснят защо някои хора отслабват по-трудно от други.
1. Недоспиването
В последните 20 години хората по-малко спят, констатират учените. Постоянното недоспиване може да ускори пълнеенето. Неслучайно хората, които работят нощем, са по-склонни към затлъстяване.
Мнението на диетолога
Хроничното недоспиване е стрес за организма. Както при всеки стрес, и при този се задействат механизми, чиято функция е да му се противопоставят. Променя се обмяната на веществата, с цел натрупване на запаси от енергия. В резултат теглото се увеличава. Освен това много от хората, които не спят нощем, са склонни да похапват. Затова препоръката да се спи не по-малко от 8 часа в денонощие е напълно оправдана.
2. Вредните емисии, които влияят негативно на ендокринната система
Някои синтетични химични вещества, с проникването си в организма влошават производството и функцията на хормоните. Към тях се отнасят пестицидите, диоксините, отпадъците от химичната и целулозната промишленост, някои лекарства. Броят на тези вредители непрекъснато расте и може да повлияе върху теглото.
Мнението на диетолога
Причината за затлъстяването и наднорменото тегло често е в хормоналните нарушения. Има много външни фактори, които могат да нанесат вреда на ендокринната система и нормалната обмяна на веществата. Сред тях са химичните вещества, чиято пределно допустима концентрация е завишена.
3. Комфортната температура
Съвременният човек, живее в топлинен комфорт, благодарение на централното отопление или климатиците. Не му се налага да се поти в жегата или да трепери от студ. Разходът на калории намалява и излишъкът се натрупва във вид на мазнини.
Мнението на диетолога
За да поддържа нормална (постоянна) температура на тялото организмът изразходва до 80 % от всичката енергия, която изразходва в състояние на покой. Съответно колкото по-комфортни са градусите, толкова по-малко калории се губят за поддържането на нормална телесна температура. Най-полезна за организма е температура на въздуха от 18-20 градуса. Този режим е оптимален за нормалната работа на всички органи и системи.
4. Борбата с тютюнопушенето
Тъжно, но факт – пушенето потиска апетита и ускорява обмяната на веществата, затова пушачите по-рядко огладняват, а изяденото бързо се разгражда. Специалистите посочват този фактор като един от основните за наддаване – когато решиш да откажеш цигарите, килограмите стремително се покачват.
Мнението на диетолога
Пушенето наистина увеличава обмяната на веществата с около 10-15 %. Затова, ако решите да отказвате цигарите е добре да обсъдите хранителния си режим с диетолог, с когото ще можете да съставите диета, която няма да допусне увеличаване на теглото.
5. Лекарствата
Някои от препаратите предизвикват увеличаване на теглото като страничен ефект от приемането. Това обикновено са специфични диуретични лекарства, антиконвулсанти, антихистамини, антидепресанти, лекарства, които се приемат при диабет, както и кортикостероиди и антипсихотици. Въпреки широко разпространеното мнение съвременните контрацептиви не водят до увеличаване на теглото.
Мнението на диетолога
Това е истина, ако след прием на някакво ново за вас лекарство установите, че качвате килограми, поискайте лекарят да го замени. Ако не можете без него, трябва да коригирате диетата си. Често наддаването на тегло след прием на лекарства е свързано не с натрупване на мазнини, а със задържане на вода в организма. В този случай ще трябва да ограничите консумацията на сол.
6. Късното раждане
Някои изследвания показват, че при жените които стават майки за пръв път след 35-тата си година, децата по-често се раждат с високо тегло. По данни на учените, всеки 5 години, които се прибавят в майчината възраст, повишават риска от затлъстяване у детето с 14,4 %.
Мнението на диетолога
Върху теглото на бебето влияе най-вече наличието на захарен диабет при майката или нарушената толерантност към глюкозата, за която жената може дори да не подозира. Затова е много важно бременните да изследват кръвната си захар. По-големи деца се раждат при жени с наднормено тегло. Тези рискови фактори са по-често срещани сред жените, които раждат след 35-тата си година.
7. Промените в популацията
Сред населението расте броят на хората в средна и зряла възраст, които са склонни към напълняване, това означава, че средностатистическото тегло на човек също се увеличава. Върху този показател влияят промените в етническия състав. В страните от Западна Европа, които приемат хиляди емигранти от Гърция и източно-европейските страни (където случаите на затлъстяване са повече) са повишени и средните показатели за теглото. Там където емигрантите са предимно от Азия – средностатистическият жител тежи по-малко.
Мнението на диетолога
Има много казуси, основани на статистиката. Всеки от нас поотделно не може да им повлияе, както и тези данни не могат да въздействат върху живота на конкретния човек, страдащ от наднормено тегло.
8. Вътреутробното развитие
Хипотезата на Баркър, известна като хипотеза на вътреутробния произход на болестите, се обсъжда много активно в последните години. В общи линии тя гласи, че ако детето страда от недостиг на хранителни вещества през бременността, то се ражда с „гладен“ метаболизъм, който в бъдеще ще доведе до натрупването на излишно тегло, диабет или сърдечно заболяване.
Мнението на диетолога
Хипотезата на Баркър е само хипотеза. Но е доказано, че деца, които се раждат с ниска телесна маса (най-често недоносените) след раждането наддават на тегло по-бързо от връстниците си, които са родени с нормални показатели. Това се отнася и до децата, които са на изкуствено мляко. Затова специалистите непрекъснато препоръчват кърменето поне до 6-ия месец, а защо не и до година.
9. Естественият подбор
Според Дарвиновата теории за еволюцията шансовете за оцеляване са по-големи при по-едрите и по-пълните хора. Затова не е чудно, че човечеството стремително пълнее. Наистина при съвременните хора размерът на тялото вече все по-малко влияе върху продължителността на живота или върху интереса на противоположния пол.
Мнението на диетолога
Подобни хипотези преместват проблема от болната глава върху здравата. Излиза, че такъв фактор като еволюцията не ни е подвластен, затова едва ли не е безполезно да се борим с теглото си. Това е утешение за слабите духом. Тази теория може да бъде окончателно потвърдена или отхвърлена поне след още едно поколение.
10. Привличането на себеподобните
Учените наричат това асортиращо чифтосване. Иначе казано – пълните хора избират пълни партньори, раждат пълни деца и в крайна сметка броят на хората с наднормено тегло се увеличава.
Мнението на диетолога
Това е факт. Много от децата, които се лекуват от затлъстяване, са от родители със същия проблем. Затова и много често в такива случаи лечението е за цялото семейство. В оптималния вариант диетолозите променят хранителния режим на семейството и ефектът е значително по-добър. Все пак да отслабваш сред съмишленици е по-лесно и по-ефективно.
Източник: Parents
Препоръчваме ви още:
Детето яде твърде много сладко
Интуитивното хранене - нов метод за регулиране на теглото
Автор: Мая Цанева
Този текст отлежава в главата ми от около три месеца. През август имах работна среща някъде около ЦУМ и повървях по Витошка на път за трамвая към вкъщи. Отдавна не се бях разхождала по „Главната“, както в Пловдив наричаме основната търговска и социална улица, и се почувствах като японски турист в чужда страна… Станах разногледа: кафета в псевдорустик стил, италиански сладоледаджийници с цени като във Виена, книжарници с външни библиотеки и места за четене. Видях известния писоар, разбира се, - най-спорната площадка за игра в града, много чужденци, хора, облечени като за празник, както казва баба ми… И селфита на всяка крачка! Половината улица беше блокирана от селфисти в разни пози. Камерата на телефона ми не работи, иначе щях да снимам като турист, за да не забравя някой детайл, който да опиша цветисто. Често казано, на моменти положението беше „да не се изложим пред чужденците“, но във всяка световна столица има места, които са без връзка с реалността на 50 м от центъра. Но затова Витошка е Витошка, а Алеко гледа планината и си мисли: „Кой ме закопа тука… Искам горе, на въздух и на тишина… Не ме пипай, къш, ти вече се снима!“
Но именно там, насред Витошка, се видях с приятелка, с която само се чуваме от години.
- Ей това е, трябваше до дойда до Витошка, да се видим… – казах аз.
- Нали, то и аз идвам тук рядко, хем живея на 200 метра от площада.
И така двете се заговорихме за явление, което допреди години свързвахме само с американските сериали – живота в предградията. Аз живея в един от южните квартали, от онези с високите цени на имотите. Той се намира на буквално 20 минути от идеалния център на града, но от години животът ми върви почти изцяло в квартала: пазарувам от местните магазини, детето ми ходи на градина наблизо, паркът и офисът ми са също на 30 минути пеш. Когато пазаруваме по-обемни стоки или по на едро, пътуваме с метрото или в краен случай с колата, поръчвам онлайн. „Няма време“, както се казваше в едно известно шоу. А колата, тя е добре поддържана възрастна дама, която през повечето време спи или се припича на слънцето на паркомястото си.
Жилища за динамични градски хора
Да, късметлийка съм, но също вече съм типична домакиня от предградието. Ако имаше сериал за живота ми, той би се наричал „Кварталът и активната гражданка“.
След като родих сина си, се отказах от работата за заплата, маршрутът на живота ми се сви в квадранта между вкъщи, детската площадка, магазините, офиса и евентуално пазара или парка. Ценя дърветата по улицата ни, чистим си площадката, карам се с шофьорите узурпатори на тротоари… Толкова за мен – досадна домакиня. С Фейсбук на телефона защо да ходя на кафе в центъра…. Та дори и с най-скъпата ми приятелка си чатим по-често, отколкото да се видим на живо. Защо да излизам на кино? Молът е вреден за портфейла, носи зарази във въздуха и децата пощуряват. Хората са измислили интернет все пак.
Много е лесно да се капсулираш в квартала, на улицата пред блока си и да се превърнеш в заложник на рутината. Именно затова жените в майчинство и някои домакини "оглупяват" лесно. Аз мога и насън да напазарувам, да взема детето от градина и да занеса дрехите на химическо. Наистина предпочитам продавачката да знае от кои домати е купил мъжът ми вчера и дали е взел лимони или е забравил. Жената зад щанда в млекарницата ми пази покупките, докато обикалям останалите търговци. Тази пролет в големия дъжд ни подслони с хлапето, почерпи ни и прибра колелото му до следващата сутрин. Идилията на предградието е измамно уютна понякога, но си струва, ако си интроверт. Средата е контролирана, изненадите са малко вероятни, а вълненията – редки.
За мамнезията и други отклонения
Предимството на живота в квартала е и, че те кара да преоткриваш града с добро и лошо, дори и да живееш в него от 20 години, като мен например. Една от бабите на сина ми преди години беше направила ужасното откритие, че по-големите й внучки никога не бяха ходили до катедралата „Александър Невски“, до Двореца, до църквата „Света Неделя“ и не знаят нищо за този забележителен район около Женския пазар с храмовете на трите основни религии, археологическите разкопки. Затова пък знаели къде са и трите основни мола. И така, тя ги заведе на туристическа обиколка в центъра на София, защото нали знаете - „обиколи столицата, за да я обикнеш“. Децата бяха силно впечатлени.
Архитектурните недоразумения от последните седмици правят централната част на София още по-привлекателна за градски туризъм – било то приключенски или социален, с цел по-актуални коментари в социалните мрежи. Хора от предградията, не се бавете, а се разходете, преди суматохата да е отминала! Разбира се, има и по-добра причина да се разходиш до града – театрите и операта са в идеалния център. Малко култура никому не е навредила, нали… Почти всеки уикенд аз намирам повод да отидем на куклен театър или на някакво по-социално място, което изисква облекло и поведение „за пред хора“, защото е много лесно да възприемеш спортния екип, тениската с Металика и гуменките за свое обичайно облекло извън вкъщи.
Животът в квартала трупа килограми. Това лято си инсталирах приложение, което брои крачките, защото установих, че ходя все по-малко и по-рядко на дълги разстояния. Започнах да вървя повече пеша до офиса, до местата за лични или работни срещи на живо, дотам, докъдето е безопасно и възможно да вървя, да катеря стълби. Така компенсирам една от вредите в живота си на домакиня от предградието – обездвижването. И резултатите са налице – имам повече самочувствие да се смеся с чужденците и светските личности на Витошка. Щрак, селфи, нали…
Вероятно не съм единствената. Познавам немалко хора от моя и съседните квартали, които не стъпват в близкия парк, защото „е преселен през уикенда, а през седмицата съм зает/а“. Представяте ли си… Аз също рядко ходя на разходка в парка, защото когато мога, той е шумен, пълен с търговци и не създава усещане за спокойствие. Друго си е на кварталната площадка... знаеш всяко дърво и храстче и спокойно можеш да оставиш децата да щуреят, докато си ровиш из Фейсбука.
А вие къде живеете? Ако ви е все по-трудно да кажете първо името на града или селото си вместо името на квартала си, значи вече сте от предградието. Честито! То е прекрасно място за семеен живот – предвидим, понякога скучен, на кратки разстояния. На такива места се крият най-добре големи тайни, срещат се невероятни чудаци, случват се най-мистериозни престъпления (спомнете си „Убийства в Мидсъмър“), но и местната общност е най-силна за добро и за лошо. Предградието ви спестява нервите от прашните булеварди, но и ви отдалечава от живота преди децата, преди ипотеката за апартамента, преди Фейсбук и Замунда. Накратко – не се срамувайте да сте градски туристи, за да си спомните защо сте дошли тук!
Препоръчваме ви още:
- Най-популярни
- Най-нови
