Родителите се стараят колкото може по-рано да запознаят децата си с правилата за безопасно поведение на улицата, но разговорите за всичко, което се отнася до тялото им, често предизвикват у майките и бащите смущение или неловкост. Липсата на такива разговори обаче може да доведе до печални последствия, да направи детето лесна жертва за педофили, предупреждава майката на три деца, авторката Джейнин Сандърс в книгата си "Да поговорим за телесните граници, съгласието и уважението". Тя посочва основните моменти, които трябва да имаме предвид, когато става дума за предпазване от сексуално посегателство.

1. Възможно най-рано започнете да учите детето на правилните названия на частите на тялото

Когато детето започне да говори, назовавайте всяка част от тялото, включително и гениталиите, с истинските им имена, не им търсете завоалирани, забавни заместители. Думите "пенис", "вагина", "тестиси", "гърди", трябва да бъдат нещо обичайно и нормално в речника му. Обяснете, че тези части на тялото, както и устата, се отнасят към интимната зона. Така, в случай че стане жертва на посегателство, то ще може да каже точно какво се е случило.

2. Убедете се, че детето разбира значението на думите „интимна зона“

Обяснявайте разликата между лично и публично, говорейки за това, че личното, интимното означава „само за теб“. Тоалетната например е лично пространство, а кухнята – общо, защото там могат да бъдат всички едновременно.

От "любов" към децата

3. Обяснете на детето с кого трябва да сподели, ако почувства, че става нещо нередно

Учете го, че никой няма право да докосва интимните му места или да го моли да ги покаже. Ако някой е постъпил по този начин, трябва веднага да разкаже на близкия си възрастен човек. Кажете на детето, че по същия начин трябва да реагира и ако някой друг го помоли да докосне интимните части на тялото му, демонстрира своите или показва снимки и картинки на тези органи. Когато детето поотрасне (след третата година) създайте му „безопасна мрежа“. Определете поне няколко възрастни, на които може да се довери, да разкаже всичко и те да му повярват. При това поне един от тези хора не трябва да е член на семейството.

4. Говорете с детето за различните чувства

Обсъждайте какво значи да бъдеш щастлив, тъжен, ядосан и т.н. Насърчавайте детето да говори за емоциите си например: „Стана ми тъжно, че не ме включиха в тази игра“. Това ще му помогне адекватно да обясни на възрастните какво чувства, когато някой се държи с него по непозволен начин.

5. Погрижете се детето ясно да разбира какво значат думите „опасност“ и „безопасност“

Обяснете кои ситуации са опасни – например, ако някой го бутне от високо място, и кои са безопасни – когато заедно четете книжка на дивана. Важно е детето да разбира разликата в емоциите, които предизвикват опасността и безопасността.

6. Обяснете какво чувства човек, когато е в опасност

Разкажете на детето кои са първите сигнали за опасност, които подава тялото – сърцето бие по-често и по-силно, стомахът се свива, дланите се потят. Попитайте го дали има случаи, в които се чувства по този начин. То трябва да знае, че когато усети тези симптоми, може да разкаже за тях на човек от своята „безопасна мрежа“. Не се отказвайте да повтаряте на детето, че винаги ще му вярвате и че може да ви сподели абсолютно всичко.

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета

7. Обяснете на детето, че тайните са различни

Едно е да пазиш в тайна щастлива изненада – например подаръка за рождения ден на баба. Съвсем друго е, когато някой докосва интимните ти места и казва, че това е тайна. Детето трябва да знае, че в такава ситуация не се пази тайна, а възможно най-бързо трябва да сподели за случилото се с възрастен от доверения му кръг.

8. По-често казвайте на децата, че в никакъв случай не трябва да мълчат, ако усещат, че с тях се случва нещо лошо

Разкажете им, че понякога е нормално да докосват интимните им места – ако са болни и лекарят трябва да ги прегледа (но в стаята винаги трябва да присъстват мама или тате). Обяснете, че ако някой се опитва да докосва детето, а родителите му не са наблизо, то има пълното право да каже "не" или "спри" и да направи отрицателен жест с ръка.

Ден след ден напомняйте на детето, че е господар на тялото си, че не е длъжно да целува или прегръща някого, ако не желае.

Обяснявайте, че всички имат лични граници – невидимо пространство, което обкръжава тялото и никой няма право да ги престъпва без разрешение.

Препоръчваме ви още: 

Жертвата на педофила

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

Родител, с когото детето иска да говори

За правата, правилата и границите