Автор: Яна Пеева

Мама беше добра снаха, докато беше все още женена за татко, смятам, че сега продължава да бъде, въпреки че са разведени вече почти 8 години. Не си спомням някога да е казала нещо лошо за баба ми, да е погледнала накриво, да е измрънкала. Но тя, мама, така или иначе нищо лошо никога не казва, никога не мрънка и не мисля, че е способна да гледа лошо. Баба също винаги се е държала с нея добре, уважавала е мнението й и никога не е правила нищо на своя глава - винаги е било каквото мама каже (като изключим един инцидент с чушки бюрек, но тогава беше, “каквото тати каже”, така че баба е невинна!). По тази причина никога не съм ги разбирала историите за страшни свекърви и проклети снахи. Всички такива двойки в моя живот са си в супер отношения. И до ден-днешен с мама понякога ходим да видим баба ми и прабаба ми по бащина линия и те продължават да си говорят като приятелки, а прабаба ми да я целува по бузите и да й стиска ръката, сякаш й е внучка.

Надявам се аз също да съм такава снаха, защото, честно казано, рядко се замислям как се държа с “второто” ми семейство. Просто не ги мисля тези работи и това си е. Теди (и майка) понякога ми се карат, че се държа като темерут, но аз просто съм си такава.

Да съм темерут винаги, а с тях не, би било чисто и просто лицемерно. Дано не се сърдят!

И въпреки това понякога ми се налага да си припомням, че все пак не ме познават цял живот и някои неща може и да не им харесат чак толкова. Ние с Теди от самото начало бяхме неразделни и живеехме кога при нашите, кога при техните първите девет месеца, преди да заминем за Англия и да си заживеем сами. Сигурно сме били страшно досадни и неприятни. Подозирам също, че вкъщи повече са се дразнели на мен, а у тях повече на него. Такъв е животът, никого не можеш да вбесиш толкова качествено, колкото собственото си семейство. Колкото и да ги обичаме всички, съм изключително благодарна, че имахме късмета и възможността толкова бързо да заживеем сами и да не се пречкаме на никого, както и никой да не ни се пречка на нас. И въпреки това - винаги съм се чувствала като у дома си у тях. И никога не съм се държала все едно съм на гости. Дали с Теди ще вдигнем масата след вечеря или аз ще направя кафето, или ще помогна на Алекс с играчките, или на Коко и на Косьо с домашното, все някак взимаме участие в нещата. Може да съм била много досадна, докато разбера къде стоят всички чинии, чаши и прибори, но какво да се прави… 

Аз не съм конфликтна личност и не ми е било трудно да не се карам със СВЕКИ - то просто не е имало за какво. Е, има ли сме неразбирателства - като аферата със сладкото от ягоди. Сигурно и други търкания е имало през годините, но аз, честно казано, не помня.

Най-важното е, че винаги сме се разбирали като големи хора и никога не сме въвличали Теди в спорове.

Но и нямам 5 прости стъпки за добрите отношения между снаха и свекърва. Би ми се искало да мисля, че след като е отгледала и възпитала човека, когото обичам, няма как да не се харесаме, но явно не е точно така всеки път. Та, аз изкарах късмет с моята и тя изкара късмет с мен. А когато си се поизнервим една на друга (защото несъмнено има и такива случаи), си напомням, че се изнервяме не защото сме снаха и свекърва, а защото сме хора и хората понякога правят така.

Освен това как да се сърдя на някого, който всеки път като дойде вкъщи, ми оправя миялната и ми подрежда тенджерите. Вярно - и двете с мама ги слагат в един и същ грешен шкаф, все едно са се наговорили. Но може пък аз просто да не съм разбрала все още, че там е по-удобно!

ПС: Борис все още не е мазан с мас, осоляван със сол, не са му бутани биберони, потапяни в мед, и не е пил насилствено вода. Може би разказът щеше да е друг, ако се бяха случвали тези неща, но моята свекърва не се бърка в отглеждането, а единствено помага с прегръдки, приспиване и пеене на песнички. А той действително й се усмихва всеки път като го гушне - някаква магия ще да е това! 

Прочетохте ли "Не случи на семейство, Яна"?