Трите най-големи български фолклорни състава – „Филип Кутев”, „Тракия” и „Пирин” за първи път ще се надиграват в Пловдив на 16 ноември в зала „Колодрума“.

В София спектакълът ще бъде представен на 13 ноември. Тази година единственото по рода си фолклорно надиграване, ще се проведе и във Варна, на 15 ноември, където най-добрите танцьори, певци и инструменталисти ще се съберат на една сцена в ритъма на истинска българска фолклорна музика.

В спектаклите в трите града ще се включат над 150 души - танцьори, певци и музиканти, които ще се надиграват, сменяйки костюми от всички фолклорни области на България и ще излизат на сцената в няколко поредни изпълнения, за да се съберат накрая заедно в общо хоро.

Билети за спектакъла „Нощ на ансамблите“ могат да бъдат закупени ексклузивно в интернет на www.ticketportal.bg, както и в Билетен център НДК и касата на ДКС – Варна.

 
Ансамбъл „Филип Кутев”

Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” е създаден през 1951 г. от знаменития български композитор Филип Кутев, чието име носи днес. Мисията на ансамбъла е да съхрани, възроди и преведе във времето огромното многообразие на традиционния български фолклор, представяйки го чрез автентични, обработени или съчинени на базата на фолклора песни, танци, инструментални пиеси, обреди и обичаи. С аранжиментите и авторските песни на Филип Кутев и танците на Маргарита Дикова, се създава цяла една школа, залегнала в изкуството на фолклорните ансамбли не само в България, но и по света. От създаването си до днес ансамбъл „Филип Кутев” е изнесъл повече от 7000 концерта из цяла България, а също в Европа, Азия, Африка и Америка.

Ансамбъл „Тракия”

Фолклорен ансамбъл „Тракия“ е създаден през 1974 г. от именития проф. Кирил Дженев. Спектаклите на ансамбъл „Тракия“ представят по неповторим начин огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области, с което покоряват сърцата на публиката вече 40 години в над 50 страни по света. Съществен принос за този неувяхващ заряд и младежко излъчване на ансамбъла винаги са имали и изпълнителите, които са настоящи студенти или вече завършили специалисти от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

Ансамбъл „Пирин”

Ансамбъл „Пирин” е един от най-известните български фолклорни ансамбли, посланици на българското народно изкуство по света. Създаден през 1954 г, ансамбъл „Пирин” е изнесъл хиляди концерти пред повече от 6 милиона зрители и слушатели у нас и в над 60 страни в целия свят. В своята творческа биография и репертоар ансамбъл „Пирин” има над 400 заглавия от песни, оркестрови пиеси, музика за хор, солисти и танцови постановки. Множество записи на ансамбъла се пазят в златните фондове на БНР, БНТ, Радио Благоевград и други.

Препоръчваме ви още:

Да познаваш корените си повишава самооценката
Художникът е оголен нерв 
За малката нощ и любовта към изкуството 

Този път не са виновни само родителите

Често когато чуем неприлична дума отвръщаме с: „Какво каза?“ Абсолютно погрешна реакция. Защото детето ще повтори същия неприятен израз, който ни е скандализирал, ще го затвърди и ще се порадва на шокираните ни физиономии. Какво предизвиква подобни реплики и как да се справим с тях?

1. Търсене на внимание

Да си представим следната ситуация. Семейството вечеря, всеки разказва какво му се е случило през деня и ненадейно най-малкият разцепва въздуха с репликата: „Да ти го н…..м, това е гадно!“ Изведнъж всички се обръщат към източника възмутени и обикновено следва въпросът: „Къде си чул да се говори така?“ Ако се абстрахираме от казаното, знаете ли по-бърз и сигурен начин за две секунди да привлечете вниманието на всички върху себе си?

Отрицателното внимание също е внимание. Да ти се карат със сигурност не е добре, но да не те забелязват е още по-лошо. Ако детето използва "лоши думи", е много вероятно просто да иска да е в центъра на внимание.

Някои американски психолози смятат, че повечето родители игнорират 90% от доброто поведение и вместо това се съсредоточават върху лошото. Това, че малкият човек се старае, ние приемаме за норма. А когато скъса книжката си или загуби топката си, веднага захвърляме всичко и се залавяме с решаването на проблема.

В последно време ние, родителите, се стараем да следваме съвременните тенденции във възпитанието – четем кои са полезните практики, учим се да реагираме правилно в определени ситуации, делегираме права и прочее психологически хватки. Някъде в миналото остана употребата на обикновената думичка „браво“, отучихме се да изискваме обратна връзка от детето, за да не навлизаме в личното му пространство. Деликатно изчакваме то само да проговори за проблемите си, когато реши. Добре би било по-често се вглеждаме в децата си, да коментираме всяко малко постижение и напредък, понякога дори с чувство за хумор: „Вяра, поздравявам те, ти цели два часа не си наричала брат си хамстер. Оценявам го!“. Тогава, вероятно, няма да им се налага да правят скандални неща, за да привличат вниманието ни.

2. Неразбирането на нормите

Друга опасност застрашава тези от нас, които се стремят към изцяло позитивни отношения с децата си, защото са чели и чували за „безусловното приемане“. Те се отнасят спокойно към това, че например малчуганът им съсредоточено рита масата, по време на семейния обяд или че изрежда всички обидни думички, които е чул в последно време. Изобщо „приемането“ е дума, която се отнася единствено за детето. Ние обичаме и приемаме безусловно детето си, а грубото държане, неприличните думи и това, че редовно рисува по тетрадките на сестра си например не приемаме. Ако нещо, което сме чули не ни харесва, трябва да реагираме: „Няма да търпя такъв тон.“ или „Не ми харесва това, което направи. Това е грубо и невъзпитано.“ – това все пак е съвсем нормална реакция. Макар да сме родители, ние също трябва да защитаваме територията си.

Прочетете още Палав или нагъл

Трябва да запознаем децата си с правилата на общуване и да обясним, че щом съществуват, значи трябва да се спазват от всички.

Има и друг аспект. Странна е ситуацията, в която бащата е изкрещял на майката и никой не реагира, а когато детето е направило същото, всички се скандализират. Ние сме пример, нас ни следят внимателно и попиват всяка произнесена от нас дума или реакция.
Ако хлапето е усвоило нещо от чутото или видяното, много често е напълно наясно, че то е нередно. Но може и да не е. Може да се е „образовало“ в детската градина. Дошло е ново дете и е блеснало с някой твърде „образен“ израз. Разбира се, на никого не е обяснило какво означава той и привечер половината група подскача и възторжено скандира чутото, за срам на възпитателите и родителите си. Без излишна паника и възмущение трябва да обясним, че тези думи съвсем не са смешни и има много по-смешни от тях.

3. Обидчивият родител

Често ни се струва, че детето умишлено ни обижда или унижава, защото е казало например, че тате има „весела мутра“. Възпитани с вярването, че „майчинството е свещено“, а бащиният авторитет е непоклатим, ние се възмущаваме, когато усетим и намек за незачитане или неуважение. Но забравяме, че уважението към родителите не е вродено, то се изгражда и възпитава.

Във взаимодействието ни с децата ние сме водещи, а малчуганите – водени.

Ние установяваме границите, със спокойствие и увереност, защото сме главни, а детето се настройва по нас. Мама не бива всеки път да се обижда и хлопва врати, ако й се стори, че не са й се „поклонили“ достатъчно ниско. Да се научиш да защитава интересите си, да ги отстояваш твърдо, без да влизаш в конфликт с детето, търсейки под вола теле, е нещо на което не би било зле всички да се научим.

4. Проблеми с привързаността

Често бием тревога, когато любимото детенце влезе в „прекрасната“ тийнейджърска възраст. Потъва в социалните мрежи, общува само с връстниците си и изобщо не се интересува какво мислят майка и баща му. Може евентуално да се откъсне от виртуалния си живот, ако сгафи с оценките и не дай Боже му вземат смартфона. Между другото, канадският психолог Гордън Нюфелд упорито твърди, че общуването в социалните мрежи разрушава детската зависимост от възрастните и затова видиш ли, трябва да удовлетворяваме тази потребност на пуберите. Това наистина е мощна потребност, но съучениците от „телефона“ с инфантилните смайлчета не могат да я удовлетворят. Те самите са достатъчно беззащитни и незрели за наистина задълбочено общуване.
Тийндейджърите търсят повърхностните контакти със съучениците си, които току-що са постнали видео с чихуахуа, което кара скейтборд, а родителите вероятно ще чуят нелицеприятното: „Е`аси готиното!“

И този проблем не се решава със съвети от типа: „Изключете интернета и седнете да си поговорите с детето.“ Нужна е усърдна работа по възстановяване на отношенията между нас и детето. Необходимо е да установим психологическа връзка, грамотна йерархия – това, което е нужно за действителното порастване на тийна и неговото благополучие, макар самият той да отрича тази необходимост и да твърди, че го занимаваме с глупости, защото сега има отговорния ангажимент да лайкне кучето-скейтбордист.

Прочетохте ли

защо тийнейджърите мислят родителите си за идиоти?

Сигурен начин да възстановим привързаността си с детето е да намерим възможност да се съсредоточим един върху друг. Най-лесно това може да стане в обстановка, която не предполага излишно обтягане на отношенията – излизане извън града или някаква екскурзия например. Дори времето навън да не работи в полза на това решение възможности винаги могат да се намерят.
Възстановявайки близките си отношения, ще забележим, че на човека, който е важен за нас, не е толкова лесно да кажеш: „Не ме занимавай с глупости!“
И да, отговорността за отношенията с непоносимия пъпчив тийнейджър е наша, на родителите.

5. Сигнал за бедствие

Ненормално е да наречеш близкия си „гад мръсна“. Но е напълно възможно с тази шокираща грубост детето да ни дава сигнал, че нещо с него не е наред. Какво можем да направим? Да го наблюдаваме, да поговорим с него, да се срещнем с класната му, за да разберем има ли проблеми с някого в училище, изобщо да се поинтересуваме защо страда този човек. Може проблемът му да е катастрофален поне в неговите очи, а ние нищо да не подозираме. Да му помогнем да преживее стреса, е все едно да му подарим боксова круша, върху която да изразходва гнева си и да го убедим, че не е изгубена кауза за нас.

Но всичко казано, разбира се, не се отнася за нас. В нашите семейства такива проблеми няма…

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още:

Пубертетът и лъжите 
Зависими ли сме от децата си

Фундаменталната промяна в начина, по който работят финансите, ще се дискутира по време на Международния форум NEXT DIFI 2017, който ще събере на едно място банки, застрахователи, финансисти, финтех компании, експерти и стартъпи.

Все по-често финансовите институции използват дигитални инструменти и създават специални звена за изучаване и подобряване на потребителското преживяване, за да останат конкурентноспособни на пазара. Утвърдените брандове във финансовия сектор полагат значителни усилия, за да направят своите услуги възможно най-модерни и удобни за потребителите. В началото на годината беше обявено, че 7 от най-големите европейски банки се обединяват за създаването на обща финансова платформа за международна търговия, базирана на блокчейн технологии. В инициативата участват Deutsche Bank, HSBC, KBC, Natixis, Rabobank, Societe Generale и UniCredit. Тези банки са подписали меморандум за сътрудничество, в рамките на което е договорена съвместната разработка на платформата и извеждането на пазара на продукт наречен Digital Trade Chain (DTC). В програмата на NEXT DIFI 2017 е включена специална дискусия, посветена на Блокчейн технологиите във финансовата сфера.  

Решенията стават все по-персонализирани и включват мобилни устройства и социални мрежи, но се преследва висока степен на надеждност и сигурност на услугата. Експертите гости на NEXT DIFI 2017 ще коментират теми, свързани с въвеждането на нови технологии и тяхната сигурност. За кибер сигурността в застраховането на NEXT DIFI 2017 ще говори Михаил Николов от Евроинс. Специален гост говорител на форума ще е Ноеми Пап - главен съветник дигитализация и продажби на дребно към Европейската банкова федерация. Ноеми води дигиталното банкиране и е програмен лидер на проекти, свързани с актуални дигитални въпроси като клауд технологии, е-идентификация и др. Преди да се присъедини към ЕБФ, Ноеми е работила 2 години в консутантска фирма за международни отношения и публични въпроси в Брюксел.

Международният форум NEXT DIFI 2017 - Digital Finance, FinTech, InsureTech & Banking Innovation Forum ще събере лидерите в сектора на 29 септември 2017 г. в Софарма бизнес тауърс. На събитието ще присъстват гости от Белгия, Велкобритания, Унгария, Румъния, Чехия и България.

NEXT DIFI 2017 е еднодневна конференция, на която се срещат технологиите и финансовите услуги и отразява бързопроменящите се начини, по които светът купува, взема назаем или инвестира. Повече за събитието може да откриете тук.


Препоръчваме ви още:

Мъжете, жените и парите 
Ученикът и джобните 
Защо помагаме финансово на порасналите си деца

Международната инициатива „Имаш силата – бъди приятел“ на Cartoon Network има за цел да покаже на децата какво е да си истински приятел и да им даде увереността да се справят с насилниците.

Известни личности, психолози, учители, деца и техните родители ще се включат в международна информационна кампания срещу тормоза в училищата. Инициативата е на детския телевизионен канал Cartoon Network. Тя стартира на 27 септември с творческо състезание „Клуб приятелство: Имаш силата – бъди приятел“.

„Клуб приятелство“ се провежда и в други страни в Европа, включително Румъния, Полша, Унгария, Русия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Акцията има за цел да помогне на децата и тийнейджърите да се научат да общуват помежду си без агресия, да бъдат добри едни с други, което ще ги направи и много по-успешни личности и хора. Важно послание за учениците е да разпознават насилието и да реагират правилно на него. От Cartoon Network са изработили за тази кампания 3 нови анимационни видеоклипа, посветени на проблемите, свързани с тормоза. Те ще бъдат излъчвани по телевизионния канал и ще бъдат публикувани на уебсайта на кампанията budipriatel.cartoonnetwork.bg.

В начинанието се включват и български звезди. Водещите на „Преди обед“ по bTV Десислава Стоянова и Александър Кадиев, певицата Рут Колева, актьорът Ивайло Захариев и журналистката Евелина Павлова в силно видео послание разказват на децата какви обиди са получавали в училище. Те признават, че от думите боли, но не те ни определят като хора, а нашите действия. И неслучайно надсловът на кампанията е „Имаш силата – бъди приятел“.

"Тази година ние продължаваме да се ангажираме и да се борим срещу тормоза, като предлагаме платформата на Cartoon Network“, обясни Малгозия Чапман, вицепрезидент „Бранд и съдържание“ в Търнър за Централна и Източна Европа. Тя допълни, че се радва, че в България освен работата с партньорите, посланието за борба с тормоза ще разпространяват и известни личности, което ще помогне то да стигне до повече хора. „С „Клуб приятелство“ се ангажираме да насърчаваме феновете на нашите програми да научат как да бъдат добри приятели, а не насилници", завършва Чапман.

На сайта cartoonnetwork.bg децата и техните родители ще имат възможност да прочетат повече за приятелството, да се запознаят със съветите на психолозите, да изгледат интересни и забавни клипчетата по темата. Там ще открият нужната информация какво да предприемат и към кого да се обърнат за помощ, ако те или някой техен близък е жертва на тормоз. Важно е да знаят, че хулиганството не е нещо, което трябва да се понася тихо и веднага трябва да се разкаже на доверен човек за това, което се е случило.

Цел на кампанията е да помогне и на жертвите на насилие, и на насилниците, които също имат нужда от приятел и разбиране, защото често самите те първо са били обект на тормоз. Така на децата ще бъде подсказано как могат да бъдат истински приятели и добре настроени към другите.

Като ключов елемент на кампанията, за един месец, всички училища в страната ще се превърнат в творчески работилници, в които цели класове ще могат да създават свой дизайн за значки за приятелството. С тях те ще участват в конкурс, а най-добрата идея ще бъде осъществена и децата ще могат да видят своите значки реализирани.

За да се случи това, учителите трябва да отделят време със своите класове с деца от 6 до 18-годишна възраст, в които заедно да изработят идеята. Експерти от Асоциация „Родители“ ще помогнат с насоки на преподавателите, които искат да дадат възможност на своите възпитаници да участват в надпреварата. Съвместната работа на учениците е добър начин за развиване на усет за другия, толерантност и колективен дух. Конкурсът започва на 27 септември, а проекти могат да бъдат подавани от учителите до 22 октомври на сайта на кампанията. Ще бъдат отличени три класа – един победител, един на второ място и един на трето.

На 25 октомври жури ще избере най-якото предложение. Класът, който е негов създател, ще получи истински значки със своя дизайн и персонални брандирани подаръци с героите на Cartoon Network. Също така ще участва в „Работилница за откриватели“ с Географ БГ, които по привлекателен за децата начин ги повеждат в света на науката. Класовете на второ и трето място също ще получат подаръци с персонажите от любимите си анимационни филмчета.

За съжаление, страната ни е на едно от челните места, които страдат от проблема, с който кампанията се бори. Според международното изследване "Поведение и здраве при деца в училищна възраст“ българските деца са сред първите 10 държави по индикатора „училищен тормоз“. У нас изследването е било извършено сред 4796 ученици в 163 училища в периода 2013 – 2014 година. Оказва се, че тормозът в училищата ни е сериозен проблем, на който трябва прогресивно да се търсят решения.

Инициативата на Cartoon Network „Имаш силата – бъди приятел“ разпознава този проблем и търси негови позитивни решения, които да стигнат до родителите и децата. В основата на „Клуб приятелство“ стои призива към децата да не се страхуват да потърсят помощ, да разберат как държанието им влияе на другите и най-вече, че имат силата да са приятели.

Кампанията се провежда за трета поредна година в България. 

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6–-12 г. и чрез разнообразното си и световно успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е търговска марка, собственост на Turner Broadcasting System International, Inc. – подразделение на Turner Broadcasting System, Inc. (TBS) – една компания на Time Warner.

Препоръчваме ви още:

5 неща, които НЕ е добре да правите, ако детето ви е жертва на насилие 
Палачите, в които превръщаме децата си 
Деца умират вън

Йонка Петкова е един от лекторите на предстоящия Форум бременност и детско здраве на Puls.bg в Пловдив, който ще се проведе на 1 октомври, тази неделя. Темата на презентацията й е свързана с подготовката за раждане, за онези разковничета, които могат да помогнат то да мине по-леко.

Г-жо Петкова, може ли едно раждане да мине лесно? Какво е необходимо да направим за това?

Раждането е такова, каквото ни е писано да бъде. Лесното раждане за едни е тежко или незадоволително за други. Раждането е един емоционален, интимен и силно енергиен момент, който трябва да бъде изживян. Естествено, раждането трябва да бъде позитивно, дори да има усложнения, а това е постижимо, ако имаме добра психическа подготовка и емоционална подкрепа. Физически също е добре да бъдем подготвени, защото раждането е дълъг труд. Тялото се подготвя за раждането, защото е съвършена система, но жената трябва да опознае сърцето си, да изглежда добре заради себе си, да се обича и да се вслушва в това, което иска тялото и, защото това е най-доброто за нея и нейното бебе.

Неслучайно пожелаваме „леко раждане“ – тоест леко да преминем през това и то да бъде според личното усещане на раждащата жена. Всеки човек е уникален и всяко раждане различно и неповторимо, така че към раждането трябва да се отнасяме с уважение и респект. Нормалните раждания в България се водят от акушерка и ще е прекрасно, ако се познавате преди събитието. Все още, въпреки че сме в Европейски съюз, практиките не са на същото ниво и това да имаш придружител е лукс! Независимо от подписаното предварително информирано съгласие, всеки пациент е в правото си да откаже манипулация или процедура, защото тялото и раждането са си ваши, изключая случаите на спешност и риск за живота.

В какво се изразява подготовката за раждането? Кога започва подготовката и кои са трите най-важни условия, които трябва да изпълним, за да бъдем подготвени, физически, а и не само?

Подготовката за раждането започва много преди да разберем, че сме бременни! Все повече двойки осъзнато планират появата на дете в семейството. Съвременният човек иска да контролира всичко и това доста му пречи. Колкото и да искаш да си подготвен и през колкото и курсове да си минал, когато ти е за първи път, чак през самото раждане разбираш, какво е това. Един от законите на Дон Мигел Руис гласи: „Не прави предположения!“, защото винаги ще се разочароваш, ако нещата не се подредят както искаш. Мотото, което много помага е: „И това ще мине!“. Преди, по време на бременността, раждането и следродилния период обаче може съзнателно да променим и коригираме доста неща от стила си на живот, които да ни помогнат по-лесно да се справим с изискванията към нашия организъм и преминаването през този процес.

Подготовката бива:

1. Психическа подготовка, включваща психическото и емоционално състояние през различните фази, както на жената, така и на цялото семейство. Комуникация и подкрепата от страна на партньора, близките, дула и медицинските лица. План за раждане и подготовка за бебето. Обичаната и подкрепена жена по време на раждане изпитва на половина по-малко дискомфорт и болка.

2. Стил на живот – хранене, сън, почивка, работа, курсове, забавления. Някои корекции в диетата и навиците доста облекчават неразположенията по време на бременността. Вашето тяло си е ваша работа, вслушвайте се в това от какво имате нужда и какво ви се прави.

3. Физическа подготовка – свързана е с физическата активност, която от своя страна е важна като цяло за правилното функциониране на организма. Доста хора неглижират двигателните занимания, но обикновено сме доста по-отговорни към грижата за друг и затова бременността е идеалният момент да се погрижим за бебето и за себе си. Другата категория е на активно спортуващи, там е нужна консултация за детайли от активностите. Достатъчно е приятното занимание да превърнем в навик и това остава в живота ни като бонус. Физическите активности при нормално протичаща бременност могат да бъдат различни видове - от разходка, през фитнес, пилатес, йога, водна гимнастика, както и различни видове танци, важно е да изпитвате удоволствие.

Има ли място една практика като йога в подготовката за раждането? С какво йога може да бъде полезна в случая?

В йога всичко се прави без насилие, единствено и само в зоната на комфорт. Това е нещо много полезно и ценно за разбиране. Съвременният човек е свикнал да се доказва на околните, а не да харесва себе си, да се товари с неща само защото ще се справи, а не защото му е приятно, но ако осъзнаеш, че всъщност е добре да се научиш не да контролираш всичко около себе си, а просто да се вслушаш в себе си и да се отдадеш на мига, нещата се подреждат по най-добрия начин. На раждането трябва да се отдадеш, да обичаш себе си, да се довериш на детето си и да търсиш подкрепа.

Йога въздейства на целия организъм и на начина на живот. Релаксацията, визуализацията, ароматерапията, звуците и музиката освобождават и релаксират тялото и ума, подпомагат изграждането на по-силна връзка с бебето. Дихателните техники, освен че чистят и зареждат с кислород, подготвят организма за справяне със стреса по време на раждането, тялото се научава да се отпуска. Практикуват се изчистващи, загряващи ставите и мускулите и сухожилията техники. Движенията са комбинирани и така въздействаме на вътрешните органи, до които пристигат повече кислород и хранителни вещества. Физическото натоварване по време на йога е щадящо и пълноценно. Работи се активно за релаксиране на тазовото дъно. Европеидната раса е доста по-податлива на дегенерация на съединителната тъкан, а и стилът на живот не предоставя условия за активно ангажиране на поддържащия тазовото дъно апарат, така че упражненията за тазово дъно са задължителни. Доста асани помагат за оптималното разположение на бебето по време на бременността и в хода на раждането.

Вашето тяло е вашата крепост! Доверете се на мъдростта на женската природа и

Леко раждане!

Интервюто е предоставено от puls.bg

За Йонка Петкова
Завършила е Медицински университет в София, специалност акушерка. Била е на обучение в университетска болница „Бикока“ Милано, Италия. Член е на Алианса на българските акушерки, както и на Консултативния съвет към Международната конфедерация на акушерките (ICM). От 7 години води йога за бременни и подготовка за естествено раждане. Участва и като акушерка в социален проект с малцинствени групи. В момента работи в „Център за ранно детско развитие“, Благоевград, както и за превенция на прееклампсията във фондация „Здрави майки, здрави бебета“. Активен участник е и в Мрежа за съвременна родителска грижа (МСРГ).

Препоръчваме ви още:

Гинекологът отговаря 
Как се казва вашата акушерка? 
Да родиш в България

Тази година фокусът е върху родителството

Фондация „За Нашите Деца“ се включва в седмица на осиновяването организирана от Българска Aсоциация Осиновени и Осиновители (БАОО). Националната кампания започна на 25 септември и ще продължи до 9 октомври 2017 г.

Специалисти на Центъра за Обществена Подкрепа (ЦОП) „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“ ще консултират настоящи или бъдещи осиновители. Според заявените очаквания и/или проблем, консултацията може да се извърши от социален работник, психолог, семеен консултант или специалист Ранна детска интервенция.

За да се случи такава консултация, е необходимо желаещите да запишат предварително час за среща на 02/822 3510.

Фондация „За Нашите Деца“ осигурява обучения за осиновители по програма, която запознава с особеностите на децата от социални домове, както и за определени родителски умения. Фондацията предоставя психологическа подкрепа, социално информиране и посредничество на осиновителите и след настаняването на детето в семейството. Подпомага близки, роднини и осиновители при напасване на детето със семейството и в адаптацията му в новия дом.

Седмиците на осиновяването инициирани от БАОО се случват за четвърта поредна година. Националната информационна кампания за осиновяването този път се фокусира върху родителството, като основополагащ фактор за развитието на всяко дете. Мотото й е „Не си сам! Осиновителите сме навсякъде!“ и има два аспекта. В чисто житейски план често кандидат-осиновителите и родителите, осиновили деца, се чувстват нечути и неразбрани от околните и имат нужда от подкрепата на хора, които вървят по същия път. В обществен план и осиновени, и осиновители имат права и задължения, чието спазване и отстояване „по единично“ е до голяма степен загубена кауза – само обединени и подкрепени от съмишленици бихме могли да постигнем реален позитивен отзвук в обществото ни.

Информационната кампания ще даде възможност на родителите да се срещнат със специалисти, на специалистите – да обменят опит и поговорят открито за проблемите и възможностите за подобряване на системата, на обществеността – да опознае лицата и каузата на осиновяването.

Препоръчваме ви още:

Кашон с кауза 
Осиновяването - непопълнената графа в българската душевност 
Народ от високи хора

Как да я разпознаем и партнираме успешно на детето

Автор: Анна Кабакова

В нашето общество често се дискутират наболели въпроси, свързани с детската агресия, нарастващите зависимости сред деца и юноши, отчуждението между деца и родители, отдръпването от системата на училището.

Когато надничаме в детските очи, гневни или бунтуващи се, изплашени или тъжни, често търсим най-простото обяснение за поведението на детето – готови сме да го квалифицираме като невъзпитано, грубо или неморално. Този черно-бял подход ни дава успокоение, че тревожното явление да не разбираме децата си и да усещаме растящото си отчуждение от тях, е продукт на някаква специфична „лошотия“ на подрастващите. Проблемът на черно-бялото мислене е, че то само по себе си задълбочава луфта между поколенията, етикетира, без да разбира и повишава количеството травматизъм както в семейната система, така и в училищната среда.

Мисленето през разбиране и емпатия би означавало да живеем в свят на сложността, където има много нюанси. Където можем да си зададем по-сложни въпроси и да останем за малко в неизвестност с отговорите. Да останем в смирението на незнанието спрямо детето предполага кураж, търпение и полагане на мостове от разбиране към вътрешния живот на малкото същество. Често необяснимото детско поведение може да бъде свързано с психична травма. Ако ние успеем да партнираме добре като възрастни, травмата има шанс да бъде изцелена и да спре да оказва токсични ефекти върху развитието и живота на детето. Липсата на разбиране и адекватна подкрепа за разрешаване на детска или юношеска травма може да доведе до задълбочаване на травмирането на детето и дългосрочни последици за неговото израстване и благополучие.

В психологията се говори за два вида травми – с голямо Т и с малко т.

Травмата с голямо Т е емоционален отговор на животозастрашаващо или застрашаващо здравето или интегритета на тялото събитие, с което жертвата няма достатъчно ресурси да се справи и да интегрира в психичния си свят. Обикновено това са психични наранявания, които по-лесно разпознаваме, тъй като те са ясно видими и  представляват значим източник на дистрес за всеки човек - природно бедствие, катастрофа, изнасилване, терористичен акт, физическо, сексуално или емоционално насилие спрямо дете.

Травмата с малко t е по-скоро хронична, по-често скрита, но нейните ефекти не са по-малко осезаеми и разрушителни за личността. Тя поставя в риск емоционалното функциониране и интегритет и възприятието за себе си на потърпевшия. Често това са повтарящи се неблагоприятни събития – обиди, тормоз, унижение, крайна бедност, емоционално пренебрегване, заплахи за изоставяне, развод, конфликти или раздели с близки и приятели и пр.

Когато говорим за травми при малки деца трябва да отчитаме, че детето няма психичните ресурси на възрастен и може да бъде наранено от събитие, което възрастният би могъл да не забележи и да не отчете като проблем, който му влияе. Пример за подобни събития са депресията на родител, емоционалното пренебрегване, публичната забележка в училище, критичните реплики от родител или учител, коментарите за външния вид, изолирането от други деца, клюките и слуховете, физическите дисциплиниращи мерки (бутане, пляскане, дърпане на ухо и пр.), липсата на насърчение и интерес към детето, прекомерната критичност на родителя.

Транзакционният анализ, един съвременен метод на психотерапия показва, как ранните детски преживявания оказват сериозно влияние върху по-нататъшната  съдба под формата на тъй наречения протокол – телесно съхранено знание на детето за взаимоотношенията между него и околните. Тогава, когато детето още не говори, неговото тяло усвоява модели на отношения с околните, които се запечатват дълбоко в детската душа. Как може да изглежда на практика действието на телесния протокол, запечатан в зората на живота?

Пример може да бъде следната история: малко момиче се ражда в семейство, в което майката е сериозно разколебана дали иска второ дете, тъй като бракът със съпруга й е нещастен. След като все пак оставя бременността си и не я прекъсва, тя ражда момиченце, към което изпитва противоречиви чувства. Детето научава, че не бива да пречи, да бие на очи, да предявява нуждите си и че трябва да поставя нуждите на майка си на първо място. Несъмнено за детската психика това е травма, която не може да бъде изразена с реч, тъй като е възникнала още по време на вътрешноутробния живот, когато детето се намира в контакт с несъзнаваната психика на майката. Тази травма намира телесен израз -  момичето непрекъснато свива рамене, сякаш изгърбвайки се и стараейки се да не бие на очи, да не заема много място и да се приспособява към това, което околните искат от нея.Травмата се запечатва в тялото като реакция на свиване, смаляване, отдръпване като памет за модел на отношения, обагрени с трудни чувства. Транзакционният анализ смята, че поривът за живот, с който идва всяко дете на света, може да бъде сериозно накърнен в резултат от превербални травми (по времето преди детето да проговори).

Ако сравним това момиченце с друго дете, което е очаквано с много желание и радост, ще усетим разликата. Чаканото  и желано дете ще усеща тялото си спокойно, харесвано, галено, няма да има нужда да се свива. Протоколът ще запечата хармонични  модели на отношения между детето и света, в което собственото тяло може да се преживява без напрежение, страх и потискане.

Това, което превръща едно събитие в травма, е личната емоционална реакция на детето спрямо събитието и неговата интерпретация. Тя от своя страна зависи от цялостната история на детето, от контекста, в който то живее, от наличието или липсата на емоционална и социална подкрепа, от наличието на предишни травми, от специфично предразположение и чувствителност и много други фактори.

Травмата се характеризира с непредсказуемост, с липсата на възможност на детето да я предотврати или да упражни ефективен контрол върху случващото се.

Тя  нарушава важни жалони в развитието на детето: накърнява изграждащото се чувство за себе си, способността за формиране на сигурна привързаност, забавя когнитивното и психоемоционално развитие, нарушава формирането и поддържането на способността за  успешно регулиране на емоциите, оказва дълготрайни последици върху психичното и физическото здраве на възрастните, пострадали като деца.

Травмата предизвиква море от болка и срам, които могат да провокират себенараняващо поведение, зависимости, хранителни разстройства, депресия, нарушена себеоценка, антисоциално поведение, съзависимост, нарушена социализация и др.

Какви са симптомите на детската травма? Как би могъл възрастният да  разпознае, че детето преживява травма и да окаже своевременно съдействие?

Винаги, когато забележим детето да се държи по необичаен или сериозно отличаващ се от характерния за възрастта начин, е добре да се запитаме какво се случва.

Децата в предучилищна възраст могат да загубят важни умения, които са придобили преди травмата и да започнат да се държат сякаш са по-малки  в сравнение с биологичната си и психологическа възраст. Това може да се изрази в загуба на умения в областта на тоалета, затруднения в говора. Може да се страхуват да излязат на двора без придружител или пък да не успяват да заспят сами. Да сънуват кошмари и да се будят посред нощ.

Характерното за тази възраст е, че детето невинаги може да опише какво се е случило или да изрази своите преживявания. То може да преживява непрекъснат страх за себе си и за близките си, или да бъде твърде тъжно. Не са редки и чувството на срам и вина.

Важно е да се наблюдава играта му, тъй като в нейния процес детето често пресъздава травматичното събитие, опитвайки се да го преодолее и да промени негативния му изход.

Как може да помогне родителят?
На първо място като осигури на детето спокойна и надеждна среда, без допълнителни стресиращи събития до преодоляването на травмата. Да зададе обичайна и добре подредена рамка за деня, в която детето да изпитва усещане за сигурност. Това не е период, в който резките промени, многото събития и вълнения са желателни.

На второ място е добре родителят да отделя време за общуване с детето като се опитва да удържа тревогата на детето уверявайки го, че то се намира на сигурно място сред сигурни хора.

Ако симптомите са силно обезпокоителни и продължават повече от няколко дни, е добре да се потърси консултация с детски психотерапевт, психолог или психиатър.

Децата в ранна училищна възраст могат да имат симптоми подобни на най-малките, но също така биха могли да срещат трудности в учебния процес. Това може да са проблеми като затруднена концентрация и внимание, объркване при изпълнение на задачи, отказ да отговарят на въпроси на учителя и други. Възможни са прояви на агресия, главоболие и стомашни болки без видима причина.

Децата в училищна възраст също имат нужда от сигурна среда в периода след травмата и от разбиращото и вдъхващо успокоение присъствие на възрастния. Те имат потребност да дискутират повече чувствата си относно събитието и са способни в по-голяма степен да изразят това, което преживяват. Родителят помага, ако валидизира (чува и позволява) чувствата на децата и в същото време дава сигнали на детето, че те могат постепенно да бъдат преживени и надмогнати. Препоръката за консултация със специалист важи с пълна сила и за тази възрастова група.

Тинейджърите имат  по-сериозно развито себеосъзнаване относно преживения опит и собствените чувства във връзка с него. Партнирането на възрастния обаче е от решаващо значение. Това, което ретравмира децата, е етикетирането им като "невъзпитани" или "лоши" без разбиране на дълбоките чувства, които стоят зад едно или друго поведение. В този период родителят трябва да отчита намалените ресурси на юношата при справянето с учебните задачи.   В случай че детето проявява агресия, е необходимо да се валидизира чувството на гняв от преживяната травма и в същото време да се дадат идеи на тинейджъра как да управлява гнева си така, че да избегне  негативни последици. Юношата има нужда от знание за рамките, които не бива да прекрачва и възможните последици от агресивни действия спрямо други деца. Тези граници трябва да бъдат поставени по един твърд, но позитивен начин от възрастен, без заплахи или унижение. Това, което може да подкрепи юношата в един кризисен период, е говоренето за чувствата по един приемащ и разбиращ начин, който позволява те да не бъдат отреагирани чрез действия.

Понякога се случва родители и учители, информирани за травмиране на дете да не предприемат действия в защита на детето и за решително прекратяване на ситуациите на насилие или тормоз. Често обяснението на родителя е, че неговата намеса би засрамила детето. Трябва да отчитаме, че в редица ситуации децата нямат ресурси сами да се справят с подобна ситуация и са допълнително засрамени от това, че не намират изход. Незабавната намеса за разрешаването на ситуацията от възрастния дава ясен знак на детето, че получаването на помощ не е признак на слабост и че родителят или учителят има отговорността да гарантира сигурност.

Важно е да се знае, че всички деца  могат да преживяват тъй наречени интрузивни спомени за събитието, сякаш събитието отново се случва в момента. Тези явления, наречени flashbacks могат да бъдат под формата на натрапчиви образи, емоции, телесни усещания. В тези моменти от полза е да се напомни внимателно на детето, че това събитие е минало и че то няма да се повтори. Подобни спомени могат да бъдат упорити и мъчителни, тъй като са свързани със свърхвъзбуда на дялове на мозъка, свързани с инстинктивния живот. Реагира тъй нареченият животински мозък, който остава възбуден, дори когато опасността е отминала.

Тези симптоми е необходимо да бъдат третирани в рамките на психотерапия, която е специализирана в лечението на травмата.

Някои деца реагират с действия, с поведение и с интензивни чувства на травмата, но други остават незабелязани в своето страдание. Необходима е наблюдателност от страна на възрастните и внимателно партниране на детето, така че то да сподели за нараняването си. Отдръпването му, желанието за изолиране от приятели и близки, засилената тъга, тревожност, раздразнителност, прекомерна сънливост, необяснимите трудности в училище могат да бъдат симптоми на подобна скрита реакция на дете, преживяващо травма.

В някои случаи се демонстрират симптоми на отложена реакция на травмата, което значи, че тя ще възникне не по-рано от 6 месеца след самото събитие. При други случаи реакцията следва непосредствено събитието.

Една от ключовите причини, поради които е добре да се потърси специализирана помощ за детето е, че травмата може да създаде скрити рани, чиито невидими ефекти могат с времето да се разпростират върху много сфери от живота на личността.

И децата, и възрастните с неизлекувана травма често  се въвличат в тъй-нареченото преповтаряне на травмата. Изглежда някаква невидима сила тласка пострадалия в ситуации, к които той отново и отново ще бъде травмиран по същия начин. Това поведение, често несъзнавано, има невробиологично обяснение. Опиоидната система, която е присъща за нашия организъм изработва вещества, които пристрастяват пострадалия към травматичната ситуация или пък дори към самия насилник. Става дума за вещества, които отговарят за контролиране на болката, зависимото поведение и награждението. От тази група вещества са ендорфините.

Виктимизираните деца или възрастни неутрализират свръхвъзбудата на мозъка, причинена от травмата чрез разнообразие от пристрастяващи поведения, включващи компулсивно излагане на ситуации, напомнящи травмата.

Експерименти при възрастни показват, че при поставянето им в ситуации, напомнящи травмата, в организма се отделят опиоиди и това довежда до облекчаване на тревожността. В началото на повторението на травмата жертвата може да изпитва облекчение и дори усещане за контрол и власт върху ситуацията, но с напредването ѝ следват токсичните ефекти на ре-травмирането.

Себенараняващите поведения при деца са именно израз на подобно пристрастяване. Когато децата са преживели физическо или сексуално насилие, себедеструктивното поведение води до аналгезия (липса на усещане за болка) вследствие на отделяне на опиоиди. Болката, порязването и изгарянето са опити да се възстанови интегритета на личността пред лицето на силната тревога.

Ако не се предприеме лечение на травмата, ефектите на пристрастяване и себенавреждащи поведения в зряла възраст могат да се задълбочат.

Накрая бих споделила един пример за това как ранна и повтаряща се детска травма, нелекувана и неразпозната, може да довeде до несъзнавано въвличане в ситуации на повторение на травмата в зряла възраст, които провокират Посттравматично стресово разстройство ( PTSD).

В ранна детска възраст момиче живее с майка, която упражнява спрямо детето емоционално насилие. Майката е незряла, не умее да управлява добре емоциите си, често вика и заплашва детето. То от своя страна е свито, извънредно послушно и преживява силен страх от изоставяне, както и непрекъсната тревожност. Често в пристъпи на необоснован гняв, майката емоционално изоставя детето като мълчи ледено в продължение на много дни и се държи така сякаш момичето не съществува. Детето постепенно се сдобива с токсично чувство на вина и усещането, че е изначално лошо. Каквото и да направи, не е сигурно, че ще угоди на майка си и ще избегне емоционалното изоставяне. Често е объркано, защото усеща, че се старае да слуша и че няма вина за конкретна ситуация. Но майката отправя неизменно послание, че то е виновно по непростим начин. Детската душа лека-полека се пропуква под тежестта на  травмите. Момичето се научава, че да отстояваш себе си или да изразяваш нуждите си означава да бъдеш крайно лош и в крайна сметка да бъдеш изоставен. Гневът е забранена емоция за детето и то не смее да изпитва подобни чувства, защото бива залято от чувство на тежка вина пред майката, която  етикетира гнева като злина.
Момичето пораства и става млада жена, която  продължава да бъде емоционално малтретирана от майката. Постепенно майката лишава дъщеря си от всички семейни наследствени имоти и ги прехвърля на сина си, който ги пропилява, опитвайки се да прави неуспешен бизнес. Накрая дъщерята предприема терапия поради симптоми на депресия и започва да получава подкрепа от своя терапевт. Тя се опълчва на майка си, която продължава да се опитва да я обвинява за всички неудачи на брат ѝ. Лека-полека изглежда сякаш дъщерята започва да се еманципира от майка си и започва да отстоява себе си. Изглежда, че травмирането ще бъде прекратено.
Няколко години по-късно  младата жена се въвлича в неподходящо взаимоотношение, което прераства в емоционално насилие. Изглежда като случайно съвпадение, но всъщност е повторение на травмата, разбира се напълно неосъзнавано като такова. Жената развива лека форма на Посттравматично стресово разстройство, след което си обещава, че няма да допусне повече общуване с личности, които напомнят на нарцистичната й майка. Постепенно симптомите отшумяват, но няколко години по-късно тя отново се озовава в ситуация на повторение.
В религиозна общност, която жената посещава от много години, нарцистичен лидер извършва емоционално насилие над отделни членове на общността. Наблюдавайки в продължение на дълго време това поведение, жената събира кураж и конфронтира лидера пред цялата общност. Разбира се, историята завършва с ре-травмиране, тъй като първоначалното усещане за власт и контрол върху ситуацията изчезва и настъпва токсичния ефект на повторението на травмата.

Всички тези ситуации изглеждат различни, но на практика са реплики на една и съща детска травма – взаимодействие с нарцистични индивиди, които притежават една или друга форма на власт и от които жената очаква любящо и справедливо поведение. Става дума за ситуации на насилие, към които жената се прилепя подобно на нощна пеперуда, която се стреми към огъня. 

Пристрастяването вследствие на травма може  да се обясни и  по друг начин. Травмата ражда обезвластяващи вярвания за себе си като например:

Аз съм човек без стойност.

Аз съм лош човек.

Безсилен съм.

Аз съм жертва на живота си.

Не съм достоен за любов.

Аз съм достоен за срам.

Аз съм глупав.

Тези вярвания са неизлекувани рани върху идентичността на детето, които го тласкат да се свързва именно с хората, които по нещо му напомнят на извършителя на травмата.

То започва неволно и несъзнавано да се движи в един омагьосан кръг, който се нарича от транзакционния анализ "детски сценарий на живота".

За да излезе от негативния сценарий, детето трябва да направи много сериозен пробив в осмислянето на травмата, за което няма ресурси.

Като възрастен човек то може да изгради ресурсите, необходими за взимане на ново решение и излизане от детския сценарий.

Възрастният може да постави под съмнение вярването, че е изначално лош и да осъзнае, че е имал насреща си нарцистичен манипулиращ индивид, чиято любов не може да бъде спечелена дори с цената на отказ от страна на жертвата от собствената ѝ личност.

Илюстрирайки ефектите на детската травма върху живота на възрастния индивид, бих искала да подчертая, че своевременната подкрепа и лечение могат да предотвратят множество негативни ефекти и последици: зависимости, хранителни разстройства, депресии, панически атаки, тревожни състояния, антисоциални прояви и други.

В това е нашата отговорност на родители, помагащи специалисти и учители. Взаимодействието на учители, родители и други възрастни от системата, която обкръжава детето, е ключово за успешното протичане на случая. При липсата на координиране по случая и компетентно разбиране на естеството и ефектите на травмата върху детето, има рискове проблемите да се задълбочат.

За автора:

Анна Кабакова е магистър по семейно консултиране  и магистър по клинична социална работа от НБУ. Преминала е 4-годишно обучение по метода тразакционен анализ (метод на психотерапия) от обучители от Европейска асоциация по транзакционен анализ (ЕАТА); 2 години обучение в метод EMDR - терапия от обучители, организация EMDR Europe Association. Продължава специализацията си в двата метода, в които й предстои сертифициране. Работи като частен психотерапевт, а също и с младежи с увреждания и техните семейства. Участвала е в проекти от сферата на помагащите професии и социалната работа.

 

 

 

Препоръчваме ви още:

Да се научим да ги слушаме
Възпитание със страх 
Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник

Автор: Мая Цанева

Майките споделят. Майките имат нужда някой да ги изслуша. Майките имат толкова много да кажат и всяка от нас има своята истина.

Ние споделяме и имаме мнение. Ние водим словесни битки за бъдещето на децата, както и за куп несъществени неща, които да ни въздигнат от „майка" в „майка - жрица" на пазаруването, готвенето, отказването от памперса, кариерата и т.н.

Да си „майка" понякога е мръсна дума.

Не ни харесват чиновниците - търсим си правата и не отстъпваме. И ние не ги харесваме.

Не ни харесват някои работодатели - искат от нас да сме свръхчовеци. Може, но за това си има цена.

Не ни харесват и други майки. Едни други не се харесваме само поради една причина - често всяка от нас смята, че е единствената права, дори когато е седнала и кърми. Заради децата си, овладяваме изкуството на късите команди и на ограниченията, и със същия замах раздаваме мнения, съвети, присъди към себеподобните си.

Един от най-големите грехове на майките е тяхната склонност да възпитават другите с ограничения, предразсъдъци и отрицание. Всички искаме децата ни да се учат, играейки, нали? Да се забавляват, да са щастливи и доволни, да откриват света... Да поиграем на майки, които изпитват удоволствие от простичкото изкуство да са родители. А те, децата,… имат нужда от любов, храна и мама.

Препоръчваме ви още:

Майчинство for sale
Няма да бъда такава майка 
Какво научих от майките на София