Повечето родители биха отрекли, но дали е така? Най-често тази зависимост е маскирана като привързаност, любов и грижа. Проблемът е, че не позволява на родителите и децата да имат нормален живот. Кои са основните признаци, че сме зависими от децата си? Отговор ни дава Мередит Резник, психолог, социален работник, приемен родител на две деца, автор на книги по приложна психология.

Новородените са напълно зависими от майките си. С порастването тази зависимост намалява. Така го е измислила природата. Да зависиш от детето си е противоестествено и вредно както за родителите, така и за детето.

Ето десет оправдания, които родителите използват, за да обяснят прекалената си зависимост от децата.

1. Аз правя това, което правят всички добри родители.
В действителност: детето ми расте толкова бързо, а все още не ми се иска да го откъсна от себе си.

2. Не знам как да мотивирам детето си.
В действителност: по-добре да не го закачам. Ако направи нещо не както трябва, ще се разстрои или депресира.

3. Детето ми още не е твърде самостоятелно, затова аз пера дрехите му, почиствам и подреждам стаята му, заедно разхождаме кучето и правим домашните.
В действителност: то просто не иска да прави нищо, а аз не искам да създавам конфликти помежду ни.

4. Не го осъждам, че пилее времето си, нека си поживее, после цял живот ще решава проблеми. Аз самата не учих много, но все пак станах човек.
В действителност: в крайна сметка аз разбирам, че не е като мен, но се боя да му се скарам за това, че пропилява възможностите си.

5. Баща му постоянно го критикува. А при мен може да получи утешение и помощ.
В действителност: когато детето споделя проблемите си с мен, а не с баща си, аз се чувствам нужна, струва ми се, че контролирам ситуацията. Това ми харесва.

6. След развода, баща й изобщо не общува с нея. Налага се да бъда и майка, и баща.
В действителност: чувствам се виновна пред дъщеря си за ужасните отношения, които имаме с баща й. Болно ми е, че детето страда, затова изпълнявам всичките му желания.

7. Аз знам от какво имат нужда децата ми, защо да не им го осигуря след като мога?
В действителност: не мога да казвам „не“.

8. Детето ми ме пренебрегва и аз не мога да направя нищо, за да променя това.
В действителност: понякога ми се иска да попадне в беда, за да оцени най-после какви жертви правя за него.

9. Аз просто не мога да откажа нищо на детето си.
В действителност: притеснявам се, че ще започне да крещи и да се тръшка. Ако отстъпя, всички ще бъдат доволни.

10. Добрите родители правят всичко за децата си… дори повече. Затова е семейството.
В действителност: хората може да си помислят, че съм лош родител и детето ми е капризно и разглезено. Затова избягвам конфликтите, като изпълнявам желанията му.

Ако използваме подобни оправдания, може би е добре да си зададем въпроса:

Защо всичките ни мисли са заети единствено с детето?

Много често зависимостта се проявява при родители с повишена тревожност и неувереност в себе си. В детството си те са били контролирани от собствените си родители или обратно – не са им обръщали особено внимание. Зависимите родители се стремят да бъдат максимално полезни и постоянно правят нещо за детето или заради детето.

Но колкото повече се опитват да владеят ситуацията, толкова повече тя им се изплъзва.

Написали сме домашното на дъщеря си, защото е била много изморена. Но след седмица тя упорито настоява да изготвим и презентацията й по опазване на околната среда и да и помогнем за преразказа по литература. Затворили сме си очите за едно закъснение, но след време научаваме, че синът ни е попаднал в не особено добра компания и често отсъства от часовете.

Опитвайки се напълно да контролираме живота на детето, ние не само преставаме да живеем собствения си живот, но лишаваме и него от възможността да расте и да се развива нормално. Натрапваме му своите страхове и вършим това, което то би трябвало да прави само на тази възраст. Това създава реалната опасност детето ни да порасне неуверено, тревожно и в крайна сметка – зависимо.

Мередит Резник редовно публикува статии в Нюзуик, Брайдс, Лос Анджелис Таймс и други издания. Автор е на поредица за проблемите на нарцисизма. Повече за нея можете да прочетете тук.