Автор: Мая Цанева

Отдавна обмислям този текст и днес, денят на Голяма Богородица, хем му е ден, хем не съвсем.

Аз съм майка и гладен за новини професионалист, сиреч работя в медиите. Откакто станах родител, модерните търсачки на информация ме надушиха и естествено, пред погледа ми изникват все теми, свързани с родителството. Първи бяха ловците от рекламната империя на индустрията за деца, които се опитаха да уловят в капана си неспокойния ми поглед и душа на бременна и майка. Признавам си, купих достойно количество напълно излишни приспособления и нововъведения, но навреме излязох от лепкавата кал на уж перфектната грижа. Детето ми се возеше комфортно с наследена количка и триколка, дрехите му са и нови, и подарени и не е захранвано единствено с биохрани.

Последва атаката с новини, тенденции и илачи за всички измислени, новопоявили се или стари като света болежки, които едно дете и майка му могат да изпитат. Върхът на истерията настъпи, когато в един ден изкупих всичко възможно за диария, а той се оправи от няколко капки мента за около 1-2 лева.

Измъкнах се и от този капан, но все още здраво ме държи примката на новинарската, извинете, помия. Вероятно е въпрос и на гледна точка, но всеки ден ме посрещат новини за инциденти, престъпления с деца. Ако не бях старо куче в медиите, вероятно детето ми нямаше да направи и крачка напред без костюм на космонавт. Уморих се сърцето ми да проплаква почти ежедневно, както се случи, когато малкото сирийче потъна и изплува на турския бряг, или когато някой насили или изостави дете. Уморих се да живея в свят, пропит от страх, че няма утре. Страхувам се, да, но се боря да не ме страхуват.

Станах майка, защото ми писна да ме е страх дали след 3 месеца ще имам работа или не. Омръзна ми и да чакам светът да се промени. Реших да го променя аз, защото инстинктът ми за самосъхранение е по-силен от усилието на дребнавото преживяване ден за ден. Трудно е. Ако днес трябваше да взема това решение с разум, а не по инстинкт, нямаше да го направя. Често ми се иска Земята да спре и да сляза, но вече нямам тази опция. Имам време единствено да живея щастливо, защото целувките и прегръдките на детето ми са по-силен антидот срещу самоомразата, която създаваме и храним богато. Имам време за работа по свят на бъдещето, който да не продава майчинството като стока, хем exclusive, хем на промоция, стига да те направи верен консуматор. Родителството може да бъде капан, но и освобождение, стига да се разпознаеш отвъд рекламата на живот в скъпи дрехи и аксесоари, в кариера "заради детето", но без време за най-ценното - семейството.

Майчинството е плач, прегръдка, любов и омраза в 3 през нощта. Всеки е дете и родител. Когато гушкаме племенника си или подаваме ръка на съседското дете, за да се качи по стълбите, или просто отстъпваме път на количка, ние ставаме част от света на малчугана. Ние сме лели, баби, чичовци, дядовци...Ние сме светът на децата ни. А те ни пазят като щит срещу отровата на света, който сами строим и разрушаваме. Този свят не е за продажба и засега е в наличност. Той е твой, роден от теб и сътворен от теб. Пази го.

Още от същия автор: 

Няма ваксина срещу мизерия 
Детето на държавата 
Капан за модерни родители