Автор: Мая Цанева

Майките споделят. Майките имат нужда някой да ги изслуша. Майките имат толкова много да кажат и всяка от нас има своята истина.

Ние споделяме и имаме мнение. Ние водим словесни битки за бъдещето на децата, както и за куп несъществени неща, които да ни въздигнат от „майка" в „майка - жрица" на пазаруването, готвенето, отказването от памперса, кариерата и т.н.

Да си „майка" понякога е мръсна дума.

Не ни харесват чиновниците - търсим си правата и не отстъпваме. И ние не ги харесваме.

Не ни харесват някои работодатели - искат от нас да сме свръхчовеци. Може, но за това си има цена.

Не ни харесват и други майки. Едни други не се харесваме само поради една причина - често всяка от нас смята, че е единствената права, дори когато е седнала и кърми. Заради децата си, овладяваме изкуството на късите команди и на ограниченията, и със същия замах раздаваме мнения, съвети, присъди към себеподобните си.

Един от най-големите грехове на майките е тяхната склонност да възпитават другите с ограничения, предразсъдъци и отрицание. Всички искаме децата ни да се учат, играейки, нали? Да се забавляват, да са щастливи и доволни, да откриват света... Да поиграем на майки, които изпитват удоволствие от простичкото изкуство да са родители. А те, децата,… имат нужда от любов, храна и мама.

Препоръчваме ви още:

Майчинство for sale
Няма да бъда такава майка 
Какво научих от майките на София