Възпитание със страх

Случайно попаднах на едно видео с чешката традиция за Свети Николас, (на чешки е Mikuláš), Ангелът, който представя Доброто и Дявола, който символизира злото. Те обикалят домовете или спират деца по улицата, и ако са били послушни им раздават сладки и подаръчета, а ако са били непослушни, Дяволът ги взима в чувала и ги води в Ада.

Можете да погледнете видеото ето тук.

Признавам си, в повече ми дойде. В текста под видеото пише, че срещата с дявола е много ефективна, но нещо не ми допада идеята да възпитаваме децата си със страх. Винаги ми е било ужасно неприятно да си плаша децата с Баба Яга, Торбалан и кой ли още не. Помня, че вдигнах скандал преди време в детската градина на Косьо, защото една от лелките го плашеше с Баба Меца, за да си яде обяда. В същото време няма съмнение, че действа ефективно. И все пак това ли трябва да е начинът? Когато страхът е основният ни възпитателен метод, не ги ли учим всъщност, че правилата трябва да се спазват от страх за последствията, а не защото така е правилно, етично и полезно за самите тях и за всички наоколо.

В тази връзка се сещам за една скорошна ситуация. Коко ми разказа виц за Хитлер. „Хитлер попитал момченце: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? Лекар, адвокат или сапун?“ Много се смя, като ми го разказваше. Аз се усмихнах и го попитах дали разбира вица. „Не, каза ми той, но е смешно някой да стане сапун, като порасне.“ Отделих петнайсетина минути да му обясня точно какво означава вица, след което Коко изпадна в такъв ужас, че не поиска да спи сам. Тоест, самата аз използвах страх, за да науча детето си на някакви правила. Излиза някак лицемерно – против съм възпитанието със страх, а в същото време си плаша детето с Хитлер. Защо тогава нямам вътрешното усещане, че греша?

Може би защото в единия случай плашим децата с несъществуващи образи на злото, за да им внушим да бъдат послушни, само за да си спестим усилията да разговаряме дълго и подробно с тях и да им изясним ползата да са добри. А във втория случай разказваме за реални фигури на злото в човешката история, за да избегнем омаловажаването на жестоки исторически събития.

Да учим децата да са послушни със сигурност е нож с две остриета. Има сериозен риск да ги превърнем в безгласни и неразсъждаващи хора, които изпълняват сляпо предписанията и не смеят да поемат рискове. Да ги оставяме да правят каквото си искат, също не е особено препоръчително. В крайна сметка, един ден те няма да са отшелници, а равноправни членове на обществото и трябва да знаят, че има правила и закони, които важат за всички. Но независимо дали сме от строгите родители или от по-либералните, мисля, че страхът не е подходящ метод за възпитание. Моите деца например празнуват Хелоуин, водила съм ги да видят и кукерите, но никога не съм наблюдавала у тях такава реакция, като на видеото.

А може и да греша.

Ще се радвам, ако споделите и вашето мнение за възпитанието със страх.

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Убиецът Хелоуин

Убиецът Хелоуин

31 Окт, 2019 Истории

Приказка за големи

Приказка за големи

25 Окт, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам