Чувството за вина, страхът, самотата, желанието да бъдеш нужен някому – какво още заставя родителите да подкрепят финансово отдавна порасналите си деца?

Да си представим следната ситуация – родителите на порасналите дъщеря или син изпитват вина, че нещо не са свършили както трябва в детството им. Може би майката цял живот е работила и излизайки в пенсия е проумяла, че вече няма с какво да се занимава, че животът й е пуст, а любимото й дете отдавна е пораснало. Страшно е да се почувстваш ненужен, незначителен. Този страх принуждава жената активно да се „внедри“ в живота на децата си, да им помага финансово, да живее техния живот и така да върне смисъла на своя собствен. Материалната помощ е вид компенсация за дефицита на внимание и топлота в миналото.

Познато ли ви е?

Ето ви една друга история. Възрастните „деца“ постоянно попадат в неприятни ситуации и техните загрижени родители с удоволствие, вземат ролята на вечните „спасители“, заплащайки солидно загубите на детето. Също много разпространен вариант.

Случва се родителите да се страхуват да признаят пред себе си, че са несъвършени. Страхът да загубят любовта на децата си, ги подтиква да купуват вниманието им и така запазват илюзията за нормални семейни отношения.

Често родителите несъзнателно формират финансова зависимост у децата си, като не позволяват да се случи навреме тяхното еманципиране. Оставайки в семейството на майка си и баща си, младите хора нямат възможност да преживеят опита от самостоятелния, независим живот. През цялото си съществуване те са елемент на отдавна установената семейна система, носител на нейните норми и правила, деца на своите родители. Обикновено нямат ясна представа за това, какви са личните им житейски постижения, трудно изграждат чувство за отговорност за собствената съдба.

В основата на желанието да бъдеш нужен, да контролираш, да получаваш любов и да се примириш с „вътрешния“ си критик, е страхът.

Финансовата обвързаност на възрастните деца с родителите е сигнал, че в семейството преобладават отношения на зависимост. Невинаги родителите натрапват помощта си: работоспособният син или дъщеря може редовно да молят или дори да изискват пари.

Зависимостта се създава, когато родителите системно помагат. Постоянното „зареждане“ на големите деца с пари може да ги направи инфантилни, да убие желанието им да работят, да не им позволи да се научат да управляват финансите си. Ако искате да мотивирате детето да работи, не бива да му помагате в това, нека търси възможностите само.

Родителите, които искат да привържат детето си, поощряват зависимостта, помагат с пари.

Първопричината за зависимите отношения лесно може да бъде разбрана, ако си отговорим на въпроса: „Кога чувствам вина и защо се страхувам от това?“ Разбира се, всеки има свой отговор, но ето кои са най-често срещаните варианти:
- боя се от самотата, не искам да загубя любовта на детето си;
- боя се да не стана ненужен;
- боя се да не загубя децата си (страхувам се за живота им).
В основата на всички тези страхове лежи чувството за вина, което родителят може да изпитва, отказвайки на порасналите си деца финансова помощ. На тази основа се формират несъзнателните желания:

- да контролираш: да продължаваш да решаваш вместо децата си, да ръководиш живота им, според собствените си очаквания;
-да бъдеш нужен, значим: спасявайки децата си, запазваш образа на добрия родител, запълваш живота си с грижи за тях, отново ставаш необходим и търсен;
- да получиш любов и внимание: като живееш живота на порасналото си дете, когато собственият ти живот не те устройва или не ти е интересен;
- да се примираш с „вътрешния“ си критик: да компенсираш децата си за нещо, което може би не си им дал в детството.

Всичко казано може да бъде белег за нездравословни отношения. Нормалната родителска помощ се състои в емоционалната подкрепа – да изслушваш, да съчувстваш, ако ти поискат съвет – да го дадеш. Финансовата помощ е допустима само в единични случаи, при извънредни обстоятелства или като подарък.

Детето трябва да бъде научено да управлява финансите си още в пубертета. Един от първите инструменти за това са джобните пари. Малка сума, която се дава редовно, задължително в ограничен и фиксиран размер. Целта е детето да се научи да се разпорежда с пари, да ги харчи в зададени рамки, да спестява, да дава назаем. Родителите могат да наблюдават действията на тийнейджъра и да му помагат да взема финансови решения. Тези пари в никакъв случай не бива да се превръщат в средство за манипулация – да се използват като поощрение или наказания.

При всички случаи когато децата пораснат, трябва да бъдат освободени от опеката на родителите си. Защото трябва да се научат да живеят собствения си живот, а това може да стане, ако майка и им и баща им живеят своя.

Източник: psychologies

Препоръчваме ви още по тази тема:

На мама синчето

Истински мъж 

Ученикът и джобните 

Децата и парите 

Един ден те ще са ни благодарни