Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Светла Чимчимова

Седнала съм у дома на червеното диванче, щастливея си и се детоксикирам с прием на флавоноиди, каротен и витамин С, извършвайки същевремено упражнения за лабиалната област. Демек пия фреш от портокал и морков от шише. Обзавела съм се със самодоволното усещане, че живея здравословно и с прекрасни оранжеви мустаци. И мятам по едно око на програмата по телевизията. Да, да знам че ТV-то е отрова обаче фрешът е цял литър и смятам, че ще я неутрализира успешно. Та на екрана, по някакъв незнаен тв канал, на който вероятно в момента съм единственият зрител, световно неизвестна фешън експертка дава съвети и модни консултации за личен стил и добър външен вид. И някак си в мислите ми (за трети път тази седмица) се промъква една история, която може да навре, нали, в кучи... както и да е, всички модни експерти.

Някъде в средата на 90-те на миналия век, аз помагах в магазина за дамска мода на наш семеен приятел. Та веднъж го придружих за стока до водеща фабрика за конфекция. Бях очарована, защото хората шиеха с висококачествени платове, добър шев и наистина впечатляващи модели. Алчното ми сърце на моден вещоман на мига ги пожела всичките. Към края на пазаруването върху купа от цялата тая прелест сложиха едно костюмче, което днешният жаргон би определил като ,,пълен потрес ''. Първо, то беше с неподлежащ на описание цвят. Едно време по стокознание учехме какъв е цветът на петрола - от светлочервено до тъмнокафяво, със зеленикав оттенък и синкава флуоресценция. Представихте ли си го? Недейте. Костюмчето не беше петролено. Беше също тъй труден за описание цвят в мораволилавопатладжанената гама. Тъмно, но ярко и крещящо. С панталон тип шалвар и вталено сако със златни копчета, с размер на чинийки за бяло сладко, и пристегнато от двете страни със златни токи с големината на пафти. Грозно, та дрънка. Общият му вид предизвикваше у мен моментален позив да си върна закуската изядена преди часове.

Как не умрях по розови бикини

684b53009a7daa842df276f8805f9df6 XL

- За какво ти е тая отврат? - питам смаяно нашия приятел.

- Има си хора за всичко, Светла, не ги разбираш тия работи.

Прав беше човекът, аз и до ден днешен не я разбрах тая работа.

Туй писано костюмче го продадох аз. В първия ден, в първия час, в който го изложихме. На забележителна личност.

Та стоя си в магазина и влиза една млада жена с осанка, която може да бъде определена само като могъща. Снага на гюлетласкачка, бедра на сумист и пищна прическа с тупаж, популяризирана по онова време от дамските рок групи ,,Бенгълс '' и ,,Харт''. Мина покрай мен, завъртайки ме от центробежната сила, и впи пламнал поглед в лилавото костюмче.

- Божке, какво бижу, ши го пробвам !

Смеех ли да възразя, че костюмът е размер М, а тя XXL с много компромиси. Не, разбира се. Нанасях се три пъти по ширина и два по дължина върху щедрите ѝ форми. Само смотолевих плахо, че може да е малко тесен в бюста, забележка, която може да мине за комплимент и я поведох към пробната. Тя потъна вътре, а аз останах отвън, слушайки характерните за свободната борба звуци, и молейки се да не чуя разцепването на скъп италиански плат.

После тя излезе облечена в костюмчето.

Чувала съм, че при първо виждане на Ниагарския водопад хората онемявали. Е, срещу мен стоеше самият Ниагарски водопад, облечен в мораволилав костюм. Пукането на шевове се чуваше осезаемо. Широкият шалварест панталон се беше опънал като ластичен клин, а сакото... майчице! Копчетата се опитваха да изхвръкнат като тапи на шампанско в новогодишната нощ и аз се отместих встрани, щото ако туй копче ме беше уцелило в главата, комоцио не ми мърдаше. Какво се случваше с токите-пафти няма да ви описвам. Само ще кажа, че след удържането на тоя напор могат да ги продават като крепежни елементи в строителството. Абе костюмчето си искаше три номера отгоре и туй то. А аз събирах смелост да повторя сакралната реплика ,,малко ви е тясно в бюста'' като наблегна на ,,малко'', а ,,тясно'' го прошепна като въздишка.

В туй време младата дама се завъртя пред огледалото. Дари го с наистина ослепителна усмивка. После дари и мен с такава и каза :

- Ммм! Чудна съм!! Вземам го. Жалко, че нямате и друг цвят. Много елегантна дреха!

Плати с размах. Остави ми бакшиш. Каза, че си тръгва направо с костюма. И излезе с настроение и самочувствие, които ме накараха да я видя като същинска модна икона.

Оттогава си знам, че не разбирам ни от мода, ни от стил, ни от размери на дрехи и никакви лайфстайл предавания няма да помогнат.


Препоръчваме ви още:

Моята рокля и аз

Друго е да си туриш капелата

Моята чанта

 

 

Освен ден на детето в България, 1 юни е и Световен ден на родителите. Ето защо УНИЦЕФ стартира информационна кампания в тяхна подкрепа – първите учители, най-стабилната опора и най-ценният ресурс за всяко дете. Детският фонд на ООН в България също се включва в глобалната инициатива.

В рамките на Месеца на родителите, УНИЦЕФ ще разпространи множество материали в тяхна подкрепа – видеа със съвети на специалисти по ранна грижа; истории на родители, разказващи за радостите, но и за предизвикателствата, пред които се изправят; послания на известни личности, които се застъпват за нуждата от подкрепа към родителите – от по-добри политики на правителствата, ориентирани към семейството, през необходимостта работодателите да осигурят по-гъвкаво работно време за родителите на малки деца, до изграждането на цялостна обществена подкрепа и солидарност към родителите като най-значимите възрастни в живота на детето.

Глобалният посланик на добра воля на УНИЦЕФ, футболната легенда Дейвид Бекъм – баща на 4 деца, се включи в инициативата, заявявайки, че да си родител е най-важната работа на света! Той привлича вниманието към факта, че за все повече родители е трудно да балансират между професията си и грижата за децата. А именно тя е най-важната основа за пълноценното развитие на всяко дете.

В България лице на кампанията в подкрепа на родителите стана актрисата Елена Петрова. „Изиграла съм много роли, но най-важната е… да бъда родител! Няма друго нещо, което така да ти дава криле и да те държи здраво стъпил на земята. Да те кара да умираш от страх и безсилие, но и да ти носи толкова сила и любов. И днес, когато говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често; имаме по-големи къщи, но по-малки семейства – е по-важно от всякога да отделяме време за децата“, заяви тя.

УНИЦЕФ вярва, че семейството е най-добрата среда за израстване и отглеждане на всяко дете. А подкрепата за децата задължително минава и през подкрепа на техните родители. Това е разбирането на Детския фонд на ООН навсякъде по света. В България организацията поставя конкретен фокус и върху усилията и геройствата на родителите на деца с увреждания, които се борят да предоставят справедлив шанс за развитие на децата си.

УНИЦЕФ си поставя за цел да започне диалог с институциите, неправителствените организации, медиите, бизнеса за прилагането на политики и цялостна подкрепа към семействата. Целта е да се изградят позитивни нагласи, солидарност и емпатия, включително към по-уязвимите деца и родители.

Основни послания и факти: Да бъдеш родител е най-важната работа на света! 

  • Родителите са най-важните хора в живота на всяко дете – те му осигуряват пълноценно хранене, закрила, грижа и любов.
  • През първите 1000 дни от живота мозъкът на детето се формира с невероятна скорост – 1 милион нови невронни връзки всяка секунда. Този период предлага неповторима възможност за развитие на всяко дете и е определящ за бъдещите му способности да учи, расте и да допринася на по-късен етап пълноценно в живота на обществото.
  • Всеки родител иска най-доброто за своите деца. Мнозина обаче нямат избор и прекарват дълги часове на работа, за да издържат семействата си. Ето защо родителите се нуждаят от политики, които ги подкрепят да прекарват повече време с децата си и им помагат да им осигурят най-добрата грижа.
  • Член 18 от Конвенцията на ООН за правата на детето подчертава, че правителствата са отговорни да осигурят подкрепа на родителите за отглеждането на децата. УНИЦЕФ призовава бизнеса и правителствата да инвестират в подкрепата на родителите, за да изградим по-проспериращи и справедливи общества.

Повече съвети за родителите можете да намерите на www.roditel.unicef.bg 


За УНИЦЕФ:
 

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират пълния си потенциал. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден – в над 190 държави и територии – за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.


Препоръчваме ви още:

Защо искам да съм "ненужен" родител?

Спокойни родители - щастливи деца

Майчината любов е по-силна от всичко

 

Едно дете може да зададе пет въпроса още преди да си отвори очите. От „Защо небето е синьо?” през „Защо през лятото няма сняг?” до „Откъде идват бебетата” - любопитството е най-голямото им пособие за опознаване на света. И както препоръчва Уолтър Айзъксън, ако искаме децата ни да са креативни като Леонардо да Винчи, трябва да насърчаваме и развиваме това любопитство.

Но как да се справим с трудните и често провокативни въпроси, без да изпадаме в неудобна ситуация? Като се обърнем към книгите, разбира се! Енциклопедичната поредица „Любознайко” (изд. „Софтпрес”) е разработена от изцяло български екип и е тук, за да помогне на родителите в мисията им да отговорят на всички въпроси на техните деца. Симпатичните герои Люба и Знайко, създадени от въображението на Виктория Иванова и илюстрирани от Стелияна Донева, придружават децата в пътешествието им за опознаване на заобикалящия ги свят и помагат на родителите да поднесат търсената информация по забавен, атрактивен и подходящ за възрастта на младите читатели начин.

След като отговориха подробно на въпроса „Откъде идва храната и разкриха любопитни факти за пътя на шоколада, създаването на перфектната чиния и зеленчук ли е доматът, веселите герои Люба и Знайко повеждат малките читатели на ново любопитно пътешествие - от семената на цветята, през метаморфозата на пеперудите до развитието на бебетата бозайници. Втората част на енциклопедия „Любознайко“ разкрива тайните на най-голямото чудо в природата - раждането на нов живот. В книгата ще намерите отговорите на още много въпроси - кой определя дали бебето ще е момче, или момиче? Как от яйцето се излюпва птиче? И защо мама кенгуру носи новороденото в торбичка?

Енциклопедичните факти тук са поднесени на достъпен език, а пълноцветните илюстрации на Стелияна Донева улесняват обучението чрез ярки визуални примери. Важно място в книгата отново имат забавните задачи, с помощта на които децата неусетно затвърждават получените знания.

otkade idvat bebetata cover

otkade idvatotkade idvat2otkade idvat3otkade idvat4otkade idvat5otkade idvat6otkade idvat7

За създателите на книгата:

Виктория Иванова има повече от петнайсет години опит като журналист, редактор и преводач. Работила е по издания за тийнейджъри, художествени романи и нехудожествена литература. Раждането на сина ѝ провокира все по-големия ѝ интерес към книгите за най-малките. „Откъде идва храната“ е първият ѝ енциклопедичен проект, създаден с подкрепата на консултанта биолог Веско Василев. Невероятните илюстрации в книгата са дело на признатия илюстратор на български и чуждоезикови детски книги Стелияна Донева, която успешно съчетава работата като художник, аниматор и визуален дизайнер с грижите за трите си деца.


Прочетохте ли

Откъде идва храната

Автор: Мария Пеева

Преди две седмици в пристъп на лудост и еуфория на бърза ръка купихме самолетни билети за Мадрид, за финала на Шампионска лига. Ливърпул срещу Тотнъм, ще бъде битка на титани, а Пееви (и още няколко хиляди фена) не могат да оставят своя отбор да върви сам, нали така?

Оставаше само да резервирам спане за скромното ни семейство от осем души и съответно да намерим билети за финала.

В тази история ще ви разкажа за къщата, която резервирах, защото билети за мача все още нямаме.

Като проверих цените за престоя в Мадрид, оказа се, че и други фенове са побързали да резервират. Три нощувки щяха да ни струват има-няма пет хиляди евро. Нищо, каза Пеев, търси в околността, ще вземем коли под наем.

Това значително разшири избора, но се оказа, че и в околността къщите са резервирани. След като точно бях харесала една и някой (сигурно фен на Тотнъм) ми я открадна под носа, се разбързах и без много-много да проверявам резервирах следващата къща в околностите на Мадрид, която ми изскочи в търсачката и беше достатъчно голяма да ни побере. Успокоих се и се концентрирах на билетите за мача. Безуспешно засега, но до утре има още цял ден.

И така, едно еуфорично семейство и една притеснена майка с аерофобия вчера сутринта потеглиха към летище София в ранните часове на деня.

61636255 428370034609718 6440100458722754560 n

Шоуто на Пееви започна още от таксито. Коко, петокласникът, много се вълнува от Африка, защото я изучават по география, а той е получил петица, макар че толкова обича този екзотичен и непознат за нас континент. За да ни докаже, че петицата му е обидно ниска оценка, постоянно ни препитва. В шест сутринта на път за летището, се наложи да отговаряме на всякакви въпроси за столици и държави, за племена и порядки. И това, представете си, докато сърцето ми се свиваше и се подготвях за раздялата с този прекрасен свят, както всеки път преди полет. Никак, ама никак не ми беше до Африка.

- Добре, мамо. - не млъква това дете. - Кое е най-ниското племе?

- Пигмеи. - отговарям търпеливо и се чудя кой ще се грижи за животните ни, като падне самолетът, а ние всички сме вътре.

- Добре, позна. А кое племе е най-високото?

- Не знам.

- Ох… Аз ги знаех, ама ги забравих сега. Звучаха много африкански. Но слушай, знаеш ли как се казва племето, което обитава пустинята Калахари?

- Е, как да се казва. - отговарям аз. - Щом обитават пустинята, би трябвало да са…. ПУСТИНЯЦИ.

Момчетата (и шофьорът на таксито впрочем) толкова харесаха този отговор, че го приеха за верен. А когато се качихме в самолета, Пеев каза:

- Пустиняците потеглят за Мадрид.

И така до края на пътуването си закачихме прозвището пустиняците от София.

61319170 651564361936447 7905855381031616512 n

Само ще допълня, че сложихме коланите, самолетът потегли, а после спря и стюардът обяви, че се налага да изчакаме заради “малка техническа авария”. Чакахме един час на летището, докато някакви хора влизаха и излизаха от пилотската кабина и ремонтираха самолета.

61929480 2406992579530999 7841061641843113984 n

 

Случвало ли ви се е някога? Представете си какво е чувството за нещастната ми аерофобна душа. Умирах отново и отново. И само благодарях на бога, че откриха “малката авария” сравнително навреме, тоест преди да излетим.

61369306 320674785499839 4035447328818069504 n

Добре, че пилотът беше жена, та си проверява нещата преди да излезе. “Изключих ли ютията? Спрях ли котлона? Прибрах ли тенджерата с боба в хладилника?” Тази прецизност спасява живот, не се шегувам.

61510168 1328633213980080 274508934893535232 n

Когато пристигнахме ни очакваха две изненади - една приятна и една не толкова.

Приятната беше, че колата под наем се оказа чудесна бяла тойота хибрид с навицагия и всякакви екстри. Влюбих се в нея.

61328090 423113041801761 3918576806222888960 n

Не толкова приятната беше, че къщата в околността на Мадрид се оказа на 130 км.

Момчетата нададоха страшен вой. Но когато пристигнахме и влязохме вътре, изживях своя кратък миг на “Казвах ли ви аз?”. Вижте сами защо. Къщата е истински разкош, много стара, в типичен испански стил, с високи дървени тавани и два вътрешни двора, с огромно пространство, изпълнено със спомени, снимки, картини, дърворезби и всевъзможни произведения на изкуството. Просто е вълшебна. Мога да прекарам дни тук само за да я разглеждам, и пак няма да открия всичките й тайни. В същото време е невероятно удобна - добавили са всички модерни джаджи, с които сме свикнали. Влюбихме се в нея.

61737897 2044735929162528 9216764199605108736 n61409813 470341650403752 9081755802485653504 n61381895 449925915578129 8025337540095508480 n61210508 532553040620199 4464412019344277504 n61427768 2447735768779574 5974226438457393152 n61428088 446844482746375 2637462089882402816 n61463312 323974951826820 4063354239601082368 n61481061 2297826927154289 995219513907609600 n61485913 2350535155271143 8888823032575950848 n61499850 456582438441695 7342425031223279616 n61621392 824822684557528 184632002580840448 n61667485 529644897570994 6725340262031163392 n61728193 2164730216896123 3864515756515393536 n61730538 841917909508880 2208107274591797248 n61837221 489773411763845 994431357344022528 n

Селцето също е великолепно. Нарича се Сотосалбос, близо е до Сеговия. 

61299161 668207533632940 4410560031464882176 n61427188 391485611462433 2825848447930728448 n 161531600 356281235018631 5231736320803471360 n61598450 2544503455582838 9179457130124541952 n

Мисля си, че никога нямаше да открием това прекрасно местенце, ако спекулантите не бяха вдигнали цените на хотелите в Мадрид. Да са живи и здрави.

Но момчетата все пак се постараха да ми отмъстят. Косьо и Теди знаят малко испански и разчитах на тях да превеждат. Още на летището те ме накараха да науча една важна фраза.

- В случай че се изгубиш, мамо. - каза Теди. - Повтаряй след мен “Йосой гата пелигроса”. Означава “Помогнете, моля, изгубих се."

И аз повтарях ли, повтарях. Те обаче твърде много хихикаха в шепи, та нещо се усъмних и попитах приятелките в групата.

Оказа се, че значи “аз съм опасна котка”.

Опасната котка не остана длъжна на пустиняците.

На снимката отдолу виждате похода на Пееви към “близкия ресторант”.

61677867 326037858296503 952735316618248192 n61338913 389677538305199 6717965863313473536 n62050143 2248232548586321 6913875552365445120 n61378152 2158910650825318 7006158211824746496 n

Но ресторантът си струваше.

Нашите приключения скоро продължават, вече в Мадрид (само на 130 км е все пак). А за тези, които се чудят как се озовахме тук, ето началото на историята, в която Пеев се предаде.


Препоръчваме ви още:

Пееви ще покоряват Европата

Леголенд и красивата баварска провинция

Лондон, винил и караоке

Темата за прегарянето е актуална за много професии, свързани с активно общуване, емоционални реакции и голяма отговорност. Възпитанието на собствените деца е работа, която включва същите елементи. Въпреки това, ние родителите, често не осъзнаваме реалната причина за пълното си изтощение. Игнорирайки всички сигнали продължаваме да носим кръста си на възпитатели, пренебрегвайки здравето, а понякога дори и способността да мислим трезво. Прегарянето е страшно не толкова с това, че губиш интерес към всичко, което правиш. То има по-дълбоки корени и е свързано с любовта ни към детето. Вечният стрес и натискът, които съпровождат родителството, може да доведат до загуба на емоционален контакт и агресия към детето. Знаем, че когато мама е в добро настроение, много по-леко понася детските пакости, но всичко се променя, ако има проблеми и депресия. Тогава всяко действие на детето се възприема драматично. Можем да предположим какво ще се случи, ако мама непрекъснато е в такова състояние – уморена, тревожна, напрегната. В живота на родителите има стрес в излишък. И никакви технологии не могат да го компенсират.

Как да се справим

Повечето млади родители са чували думите: „Бабите ви са раждали по 10 деца, а вие с едно не можете да се справите.“ Всъщност културните норми, очакванията и изискванията към родителите и към децата днес са значително променени. Ако по-рано бебето е лежало по цял ден в люлката, залюлявано от време на време, полугладно и в мокри пелени, докато майка му се грижи за животните или работи в градината, сега изискванията към грижите за него са други. Още повече, че от родените 10 деца в ония времена едва са оживявали и половината, а всяка трета жена е умирала при раждане. Днес ние не се опираме на естествения подбор и знаем, че всяка наша стъпка, всяка грижа се отразява на съдбата на детето ни и дали ще успеем да запазим връзката си с него, когато порасне. Това създава огромен натиск върху майките и бащите – правилно ли го храня, правилно ли го държа, дали избрахме правилната детска градина? Така се ражда родителският стрес, усещането за безсилие, безпомощност, а понякога и за агресия към детето. Как да се справим? Ето няколко полезни идеи.

Правилото за първите три минути

00908ae81f682520916a87e6d06e7322 XL

Създаването на нови значими отношения, на взаимодействие с другите хора, помага да се снижи нивото на тревожност и да се преодолее усещането за самота. Особено препоръчителни са дългите, бавни разходки в компания 1-2 пъти седмично. В този случай има няколко фактора, които снижават стреса – усещането за близост в диалога, физическата активност, сензорната стимулация.

Акцент върху позитивните сигнали в поведението на детето. Много често се фокусираме върху това, в което детето не успява, тревожим се за бъдещето му, заради затрудненията, които изпитва. Особено типично е да обръщаме прекалено внимание на думите на възпитатели и учители за проблемите му (за постиженията обикновено по-рядко се говори), а това води до укрепване и възпроизводство на негативните емоции. Ако акцентираме повече върху силните страни – „той е упорит, може да защитава позицията си“; „хитър е умее да излиза от трудна ситуация“; „зачита мнението ми, винаги се съобразява със съветите ми“ - тогава страхът и тревогата се снижават.

Концентриране върху добрите новини – особено върху тези, които ни касаят пряко. Колкото по-близо сме до добрите новини, толкова по-добре. Включването в социални събития, празненства, благотворителни акции, които се провеждат близо до нас (в квартала) е много полезен опит. Подобен тип общуване и размяна на информация снижават стреса, засилват усещането, че живеем на добро, безопасно място или поне за това, че можем по някакъв начин да разнообразим монотонното си ежедневие и да разсеем непрестанната тъга.

Да не се опитваме да предвиждаме бъдещите опасности – изследвания показват, че обикновено предсказанията ни не се оправдават, което ни създава допълнителни неудобства впоследствие. Затова пък можем да планираме от какво ще имаме полза. По-добре е плановете да се правят не за да снижим дискомфорта, а за да си създадем комфорт в най-скоро време.

Родителите-хеликоптери вече не са на мода

72754b70fe6beee440ef38686ca1c17b XL

Добавяне на +50 % време към очакваното при планирането на каквото и да било. Един от най-мощните източници на стрес при родителите е натискът на времето. Майките са много по-уязвими от бащите, при които по-силен е финансовият натиск. Освен това за децата времето тече по-бавно – те по-бавно реагират, по-бавно се концентрират и по-бавно се включват в каквато и да било дейност. Обикновено майките, децата и бащите живеят в три времеви линии – най-дълга е на детето, малко по-къса е при бащите и най-къса е при майките, които трябва да успеят във всичко. Това провокира конфликти и раздразнение, и много често точно липсата на време е причината за срив при жените. Затова е най-добре да живеем по разписанието на децата и да забавим темпото.

Неприятни неща се случва, неизбежно е. В подобни ситуации по-добре се справят родителите, които умеят да премислят случилото се, да го погледнат от друг ъгъл. Ако всичко върви наопаки, а не както би ни се искало, можем да направим следното – да изречем мислите и чувствата си и да помислим какви възможности ни е създала въпросната ситуация – можем ли да си помогнем. Ако успеем да си създадем този навик, ще снижим нивото на стрес осезателно.

Различните видове емпатия. Много често родителите са подложени на афективната емпатия – чувстват същото, което чувства и детето. В това има плюсове, но този тип емпатия е много опасен, ако детето е озлобено, изплашено или травмирано. Родителят изпитва същото – плаши се, разстройва се и се озлобява, което (макар да звучи парадоксално) рефлектира върху детето. Много по-ефективна е конгнитивната емпатия, при която не се фиксираме в това, което изпитва детето, а напротив – мислим какво би му помогнало в дадената ситуация. Така изключваме източника на негативни преживявания и започваме отново да се отнасяме към него като към обект на грижа.

Как инуитите учат децата да контролират гнева си

2873bf5d70e48463b04385f06e01b6bf XL

При проблемно заспиване на детето, понякога е по-добре да го оставим да се справи само. Много родители с основание смятат, че дългото приспиване краде от личното им време, защото тези 1-2 часа, в които детето се опитва да заспи, често са единственият промеждутък, в който оставаме свободни за малко. Понякога точно в това е трудното. Парадоксално е, но колкото повече сили хабим, за да сложим детето да спи, толкова повече стрес и проблеми провокираме у него и пречим на процеса. Уморени сме от опитите да сложим детето да спи? Тогава е най-добре да си легнем да спим ние самите.

Да правим това, което ни доставя удоволствие. Децата имат проблем с домашните? Това е важно. Помогнахме ли им? А сега е време да направим нещо за себе си. Точно сега. Нещо, което много обичаме. Да потанцуваме, да попеем под душа, да се разходим, да излезем на терасата и да погледаме вечерния град с чаша вино. Нека пуснем в деня си радостта, насладата и удоволствието – колкото са повече, толкова по-малко е стресът.

Спорт, танци, всичко свързано с движение, което ни харесва. Снижаването на стреса по никакъв начин не е свързано с отслабването – достатъчни са 10-15 минути, за да се почувстваме по-добре.

Източник: ihappymama


Препоръчваме ви още:

7 разлики между обикновения и мъдрия родител

На какво ме учат децата

Родителите също "прегарят"

 

Автор: Мария Пеева

Ако питате мъжа ми дали съм пестелива жена, ще се засмее. Харча за какви ли не щуротии извън нормалните разходи за дома. Обожавам да давам пари за книги, за хобита, за пътувания, за подаръци и за всякакви глезотии. Но има едно перо в бюджета, за което не обичам да давам купища пари, и това са детските дрешки.

Навремето не беше така. Преди 25 години, когато първият ми син се роди, изобщо нямахме възможност и тогава си мечтаех как купувам скъпи парцалки и го докарвам като малък лорд Фаунтлерой. Впоследствие си стъпихме на краката и вече можех да си го позволя. В резултат на което втория ми син имаше някои доста впечатляващи марки в гардероба. Мъжът ми повдигаше вежди, а аз обяснявах: „Нищо, ще ги запазим за номер три.“

61265848 309002929992711 6316976377845252096 n

Опитът обаче ме научи на друго. Научи ме да съм практична. Повечето детски дрешки у нас просто не оцеляват за следващото дете. Колкото и да са маркови. Просто защото децата тичат, скачат, катерят се и не на последно място - губят дрешки. Само за последния месец 6-годишният ми младеж скъса пет, ПЕТ долнища на анцузи.

Извинявайте, но трябва да съм луда, ако купувам скъпи дрехи, които ще се носят не повече от месец.

61259897 2255674728025502 9213906178042494976 n 1

Добре, но от друга страна пък не обичам некачествени дрехи. Децата сега формират вкуса си и трябва да са добре облечени, да им е удобно и да се чувстват красиви. Не ми е приятно след първото пране цветовете да избелеят, да се оцветят, щампите да паднат, конците да се разкъсат. Трябва дрешката да е качествена, да се харесва на детето, да е с хубав цвят и последно, но не на последно място - да не е скъпа.

61691683 332616017427503 5895299177373499392 n

Защото винаги ми е било омразно е да се карам на децата, че са деца и не умеят да си пазят дрехите. Ами, в крайна сметка, сега им е времето да играят, нали така?

Хубаво е, че в България вече има и марки, които са качествени, без да са скъпи. Много майки вече са пробвали PEPCO, вече ги има и в София - откриха първия си магазин в Скай Сити, а ние веднага го посетихме да напазаруваме летни дрешки. Не устоях на изкушението (и мама е човек) и се сдобих и с няколко тениски за мен и Яна. Тематични - както виждате :) 

2

 

Големи и отлично подредени магазини, огромен избор от дрешки и всякакви симпатични неща за дома. Отлично качество на отлична цена. Пробвайте ги, аз лично съм много доволна. Най-вече защото не искам да остана в детските спомени като майката, която крещи:

- ВНИМАВАЙ ДА НЕ СИ СКЪСАШ ПАНТАЛОНКИТЕ!

61532759 1532529040222038 7267097309215719424 n

Някой ден те така или иначе ще пораснат и вече няма да тичат и падат по поляните, а аз няма да пускам по три перални на ден и да купувам нови дрешки всяка седмица. И колко ще ми липсват тези времена.

Затова сега просто им се радвам.

61383130 476272816478254 8384996542389420032 n

Тази история достига до вас със съдействието на PEPCO, новия ми любим магазин. На 20 юни заповядайте в The Mall и ще се убедите, че има защо.

Препоръчваме ви още:

Братята

Култ към личността

Синът на моя син

Автор: Мария Пеева

Виждате ли тези пълни чанти, кафето, лимонадата? На снимката отгоре липсва само уморената ми, но ужасно доволна физиономия. Доволна от какво ли? Ами защото бях на шопинг! Тук вътрешният ми глас се обажда: "Ех, тези чуждици, Меро, "на пазар" се казва!" - "Вярно е, но шопинг не звучи ли някак по... благородно"! Продължавам, преди някоя приятелка-психоложка да ме диагностицира с шизофрения.

И така, коя жена не обича шопинг? Само че този път беше един по-различен шопинг - за книги.

Книгите са едно от сериозните пера в семейния ни бюджет. Купувах книги, дори когато бяхме бедни студенти, а сега не купувам, а направо се оливам. Освен това разменям с приятелки и съседки, подарявам и разпращам, изобщо у дома се въртят едни книги, както, предполагам, у някои хора се въртят едни пари. Затова и пазаруването, и изборът на книги винаги ми е страхотна емоция.

Тези дни започна големият книжен базар, където има много приятни намаления. Оттам се сдобих с повечето заглавия, които ще четем това лято - те са за цялото ни семейство и съм се постарала да обхвана вкусовете на всички. Надявам се нещо от нашите книжни препоръки да допадне и на вас. Впрочем, много от тези книги пък са ми препоръчани от вас, за което сърдечно благодаря.

knigi parva

Най-напред да споделя една сцена, която ме усмихна. Учителка водеше цял клас хлапета на литературния фестивал за деца, който се провежда в НДК едновременно с базара. Нищо не вдъхновява децата да четат толкова много, колкото “книжните събития” - било то среща с автор или влогър, или някоя творческа работилница. Стига да имате възможност, непременно ги заведете, мили учители и родители. Съпругът ми веднъж каза на нашите момчета, че това, което ще различава хората най-много едни от други в бъдещето, няма да са парите или външността, нито дори образованието, а това дали обичат да четат, или не. Съгласна съм с него за всичко, освен за едно. Няма да е в бъдещето, винаги е било така.

Но стига съм се разсейвала, да си поговорим за книги. 

knigi1ok

Избрах си някои автори, които вече съм чела и обичам.

Светлана Алексиевич - “Цинковите момчета”. Ако не ви е позната, можете да почнете с “Чернобилска молитва”. Много ми харесаха и другите й книги, но “Молитвата” винаги ще държи първо място в сърцето ми.

Елиф Шафак - “Огледалата на града”. Случвало ли ви се е да прочетете накуп няколко книги от един автор и сякаш да се “изморите” от него? Имах подобно усещане с Елиф Шафак след "Трите дъщери на Ева", но ето че времето й отново дойде.

Тери Пратчет “Клавиатурна грешка”. Неиздаван сборник с есета на стария Тери, които отразяват цялата му писателска кариера. За феновете като мен това ще е истинска наслада за душата.

knigi1

Иън Макюън “Законът за детето”. Макюън е още един автор, когото обичам, но който понякога ме разочарова. Тази книга я бях започнала, но я оставих. Сега ще я прочета, защото темата е изключително актуална в момента. Романът разказва за Фиона, съдия в семейното отделение, която решава спорни казуси между деца и родители.

Лиан Мориарти “Големите малки лъжи” - тази я избрах, защото съм гледала мини сериала по нея (страхотен е!). Обикновено предпочитам първо да прочета книгата, но вярвам, че и така няма да се разочаровам.

Ян Стокласа - “Архивът на Стиг Ларшон”. Фенове ли сте на “Милениум”? Значи това би трябвало да ви хареса. Документална история, написана като шведски криминален роман. Може би Стиг Ларшон, авторът на “Милениум”, който не успя да види успеха си, е разкрил най-известното престъпление в шведската история.

knigi3

“Ние, удавниците” - на Карстен Йенсен - тази я избрах заради препоръката на моя любим Хенинг Манкел и заради текста за майките на гърба на книгата. Вярвам, че няма да ме разочарова. “Сбогувахме се с майките си. Целият ни досегашен живот беше преминал покрай тях, но никога досега не ги бяхме забелязвали…”

Олга Токарчук “Бегуни” - препоръча ми я приятелка, отворих я и я зачетох, и си останах там, на щанда, прелиствайки страниците, може би все още щях да съм там и да я довършвам, ако приятелката не беше ме сбутала.

“Глад” на Алма Катсу - тази е специално за мъжа ми, който обича да чете за експедиции и тежки премеждия. Разказва за експедицията на братя Донър, деветдесет мъже, жени и деца, които се отправят на многообещаващо приключение в Дивия запад.

knigi4

Нещо за душата - този път избрах пет български авторки.

Мария Касимова-Моасе с “Балканска рапсодия”. Тази жена обожавам да я чета като журналист и съм сигурна, че първият й роман е страхотен.

Катя Антонова “10 женски изневери”. Тази книга я изгълтах на един дъх и я дадох на приятелка, но искам да я прочете и мъжът ми. Не защото възнамерявам да му изневерявам, а защото е изключително проникновен поглед в женската психика - нещата, които ни нараняват, нещата, които ни вдъхновяват. Мисля, че всеки мъж трябва да я прочете.

61310364 1272981942851485 2644339663963160576 n

Светлана Дичева - “Разкази от черен шоколад”. Тази книга задължително трябва да я прочете всеки, който някога е водил битка с килограмите. Така ми каза една приятелка и аз си я взех.

Катерина Хапсали “Сливовиц” - с високи очаквания съм към тази авторка и знам, че ще ги оправдае. Може би тук е мястото да напиша колко съм щастлива, че вече се издават и четат толкова много български автори. Моля ви, не разпространявайте книгите им в електронен формат безплатно. Не е честно към труда им, който и без това не е особено платен. Вземете си ги от библиотека или от приятелка, ако не можете да си ги позволите. Авторите също пазаруват в магазина като вас, никой не ги храни виртуално.

“Кръв от къртица” на Здравка Евтимова - имаше няколко нейни заглавия, избрах това заради едноименния разказ. Чела съм много нейни разкази в медиите, беше време да си я добавя в библиотеката. Най-малко поради горепосочената причина.

knigi5

“Животът според Любка” - авторката е Лори Греъм, британка и майка на четири деца, която публикува първия си роман чак след 40. Главната героиня Бъз Уекслър ще води български фоклорен състав на турне. Подозирам, че с този роман ще се хиля на глас, така че трябва да внимавам да не го чета пред хора.

“Сушата” на Джейн Харпър - дебютен трилър, препоръчан от Балдачи, как да му откажа?

“Полунощ в книжарницата” - Матю Съливан - още една криминална мистерия. Впрочем за любителите на Луиз Пени, излязла е последната й книга, видях я на щанда на Софтпрес. Малко съм уморена от Пени и реших да си взема тази кримка за разнообразие.

“Съвестта на Дзено” от Итало Звево. Няма начин да не сложа в летните четива и малко световна класика. А от този автор нищо не съм чела, време ми е да се запозная с него.

knigi6

Още двама български автора. Първата книга избрах за тийна, но се оказа, че май е по-скоро за мен. Авторката на "Чуй щурците" е учителката Татяна Попова и разказва една разтърсваща история за нажежени отношения между учители и ученици, насилие, секс и зависимости. Втората книга "Куфарът на брат ми" е сборник с 22 разказа, посветени на миграцията. Иска ми се момчетата ми да я прочетат - поне по-големите. Светът вече е толкова отворен, с такава лекота се обсъжда къде ще учат, къде ще живеят. Но реалността винаги е отрезвяваща. Най-малко.


knigi7

Момчетата, впрочем, ще имат и списъци от училище, но хубавото е, че учителите винаги им дават право на избор. Ако нещо толкова не им хареса, могат да го заменят с книга по свой вкус. За 11-годишния съм избрала “Сбогом, дневнико!” на Ненко Генов и “Шантавия до шия” на Радостина Николова. А Алекс ще се учи да чете с една нова поредица на “Рибка” - книжките за Лиско Лис на Слави Стоев. Ако успее да ги измъкне от ръцете на Бобчо, разбира се.

knigi8

Напоследък прочетох и няколко страхотни трилъра, но няма как да ги снимам, защото вече са раздадени. Ако сте на крими вълна, може би ще ви допаднат “Жената на прозореца” на Ей Джей Фин. Или “И никога не я откриха” на Ремигиуш Мруз. Но голямото ми откритие в света на трилъра тази година беше един израелски автор Дрoр Мишани. Романът се казва “Липсващото досие”. Имам слабост към кримки на неанглоезични автори и постоянно се оглеждам за ново име, дори с риск да се разочаровам. Тази ми хареса и мисля, че любителите на жанра ще я оценят по достойнство.

Желая ви прекрасно книжно лято и много приключения - не само литературни :)


Препоръчваме ви още:

Книжният ни списък за лято 2018

Какво ще четем у дома тази есен

Две вълшебни детски книжки

Jobs.lidl.bg е мястото, където всички ученици, навършили 18 години, могат да кандидатстват за практикантската програма на компанията

До 7 юни е крайният срок, в който ученици от цялата страна, навършили 18 години, могат да кандидатстват за своята първа работа в Лидл България. Единственото, което трябва да направят, е да изпратят CV на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и да станат част от платената лятна практика на компанията.

За седма поредна година практикантската програма на Lidl дава възможност на ученици в XI и XII клас да направят първите важни стъпки в професионалното си развитие, като не само учат нови неща и виждат отвътре как работи лидерът на търговията на дребно в Европа, но получават и конкурентно заплащане. Младежите подписват първия си трудов договор и получават нетно възнаграждение в размер на 540 лв. за целия период на практиката (при 6-часов работен ден, от понеделник до петък), както и ваучери за храна на стойност 60 лв., отново за периода на лятната практика, която продължава месец и половина – от 15 юли до 30 август 2019 г.

Teezer Jobs Lidl

Освен всичко това, успешно завършилите практикантската програма на Лидл България имат реалния шанс да спечелят и голямата награда – едногодишна стипендия за първата си учебна година като студент. За целта, единственото, което практикантите трябва да направят, е да споделят своите впечатления в специална анкета за обратна връзка, която ще им осигури участие в томбола за голямата награда, както и за още две допълнителни награди – месечни ваучери за храна на стойност 50 лв. и 30 лв. за период от 6 месеца.

Повече информация за лятната практикантска програма и за кандидатстването може да намерите на сайта jobs.lidl.bg.

За Лидл България

Лидл България е един от водещите работодатели в страната, като от стъпването си на българския пазар не спира да инвестира в грижата за своите служители. Компанията предлага едни от най-добрите условия за работа, най-високите нива на заплащане в бранша, атрактивен социален пакет и разнообразни възможности за развитие и квалификация. Лидл България насърчава развитието на младите хора в страната, като предлага специални програми за ученици и студенти и подкрепя дуалното образование.


Прочетохте ли

Eдногодишна стипендия е голямата награда
в практикантската програма на Lidl

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Нова опасна игра?

Нова опасна игра?

07 Юни, 2019 Възпитание

Дневник на котарака-беглец

Дневник на котарака-беглец

12 Юни, 2019 Забавно

Не ми е лесен животът

Не ми е лесен животът

29 Май, 2019 Забавно

Достоен наследник

Достоен наследник

06 Юни, 2019 Забавно

Мама все казваше...

Мама все казваше...

25 Юни, 2019 Възпитание

Превръщам се в майка си!

Превръщам се в майка си!

23 Юни, 2019 Забавно

По пътя

По пътя

22 Юни, 2019 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам