Най-популярното възражение на родителите срещу училището и образователната система е, че не оправдават очакванията, критикуваме тяхната ефективност. Като че ли всички знаем как не трябва да бъдат обучавани децата ни. А знаем ли как трябва? Има едно схващане, което набира все повече популярност – че училището трябва да те научи преди всичко как да учиш. Как работи тази идея?

Да умееш да учиш означава да разбираш защо учиш и да знаеш какво искаш да постигнеш

Ясно е, че тези умения не се появяват за един ден. Малко са хората, които могат смислено да отговорят на въпроса: „Защо учиш?“. Обикновено отговорът се свежда до баналното: „За да успея в живота.“

Според статистиката в днешно време, до 35-та си година човек сменя средно 7 области на дейност. И, разбира се, всеки път, навлизайки в нова област, той усвоява нещо непознато до момента и постоянно учи.

Какъв искаш да станеш? е въпрос, който вече е толкова банален, че по-често се употребява с ироничен привкус. Но ние, днешните родители, разбираме, че в новия свят се избират не професии, а области на развитие. И навикът да правиш избор не е резултат от издържаните тестове, а цял комплекс от дейности – практически опит на рефлексите, тренинг на навиците ( включително и на навика да правим съзнателен избор). Тестовете например, доколкото са предпочитани от тийнейджърите, понякога съдържат отлични формулировки, които предизвикват размисъл и ти помагат да се самоидентифицираш. Важно е да се научиш да избираш, да разбираш как можеш да станеш професионалист в една или друга област.

Умните деца

Умението да учиш е умение да работиш с информация

Работата с информация, особено в съвременния свят, където тя е в излишък, е още един повод да умееш правилно да разчиташ поставените ти задачи. Ти трябва да можеш да прилагаш така нареченото повърхностно четене, което позволява да вземеш решение на момента – нужна ли ти е тази информация или не - и бавното, задълбочено четене с анализ какво е предназначението на този текст, каква е целта, която преследва авторът му. Тези умения днес започват да се създават от най-ранна възраст.

Важно е и да умееш да проверяваш информацията, която достига до теб, да познаваш и прилагаш популярното журналистическо правило за трите източника, за да си в състояние да вземаш осъзнати решения според информацията, с която разполагаш.

Децата не са проект на родителя

Умението да учиш е умение да управляваш себе си и своето обучение

Все по-настойчиво се говори за емоционален интелект и това е много добра тенденция. Нашите родители не са имали никаква представа колко сложни са чувствата и много често са ни поставяли непосилни изисквания: „не крещи“, „не се обиждай“, „не плачи“, оставяйки ни сами да се справяме с тях. А днес учим децата си да ги преживяват и да съпреживяват. Все пак, за да управляваш себе си трябва добре да познаваш емоциите си. Как да движим своя собствен образователен процес е цяла система от действия. Тя включва привличане на спомагателни практики, план за индивидуалната образователна траектория (индивидуален път на обучение) и умение да изследваме какво искаме да научим ние и нашите деца.

Защо тройкаджиите успяват

Умението да учиш е умение да общуваш и работиш в екип

Екипното обучение тепърва ще набира скорост в училищата ни, наследство от миналото е ярката индивидуална конкуренция. Но като възрастни хора с професионален опит ние вече знаем, че сами не можем да създадем нищо и рано или късно ще възникне погребност от привличане на експерти, партньори, инвеститори. Защо да не започнем да се учим на умението да работим в група още от детството? Съществуват достатъчно възможности да упражним и затвърдим този навик у детето – настолни игри, отборни състезания и т.н.

Важното е да се създаде пространство за съвместна дейност и да се изберат последователи, които са готови да споделят дейността си с гледната точка на групата, да знаят каква е ролята на лидера и да разбират отговорността, разпределението на задачите и важността на закономерностите, които съществуват в екипа.

Ние, разбира се, не знаем и не можем всичко и всеки ден се появяват нови знания и навици, които би било добре да притежаваме, като ролеви модел. Но някак с практиката се налага изводът, че съвременният родител не е човекът, който умее всичко и е в състояние да предвиди всеки въпрос на детето. Съвременният родител е човек, който е готов да признае, че има неща, които не знае и умее, но може да ги изследва заедно с детето, да споделя опита си, грешките, които е допускал и да създава атмосфера на доверие. Само така имаме шанс да успеем.

Авторът Мария Иванова е ръководител на образователни проекти, предприемач в областта на образованието, журналист, експерт по стратегически комуникации и родител.

Прочетохте ли

Утрешен