Автор: Светла Чимчимова

Седнала съм у дома на червеното диванче, щастливея си и се детоксикирам с прием на флавоноиди, каротен и витамин С, извършвайки същевремено упражнения за лабиалната област. Демек пия фреш от портокал и морков от шише. Обзавела съм се със самодоволното усещане, че живея здравословно и с прекрасни оранжеви мустаци. И мятам по едно око на програмата по телевизията. Да, да знам че ТV-то е отрова обаче фрешът е цял литър и смятам, че ще я неутрализира успешно. Та на екрана, по някакъв незнаен тв канал, на който вероятно в момента съм единственият зрител, световно неизвестна фешън експертка дава съвети и модни консултации за личен стил и добър външен вид. И някак си в мислите ми (за трети път тази седмица) се промъква една история, която може да навре, нали, в кучи... както и да е, всички модни експерти.

Някъде в средата на 90-те на миналия век, аз помагах в магазина за дамска мода на наш семеен приятел. Та веднъж го придружих за стока до водеща фабрика за конфекция. Бях очарована, защото хората шиеха с висококачествени платове, добър шев и наистина впечатляващи модели. Алчното ми сърце на моден вещоман на мига ги пожела всичките. Към края на пазаруването върху купа от цялата тая прелест сложиха едно костюмче, което днешният жаргон би определил като ,,пълен потрес ''. Първо, то беше с неподлежащ на описание цвят. Едно време по стокознание учехме какъв е цветът на петрола - от светлочервено до тъмнокафяво, със зеленикав оттенък и синкава флуоресценция. Представихте ли си го? Недейте. Костюмчето не беше петролено. Беше също тъй труден за описание цвят в мораволилавопатладжанената гама. Тъмно, но ярко и крещящо. С панталон тип шалвар и вталено сако със златни копчета, с размер на чинийки за бяло сладко, и пристегнато от двете страни със златни токи с големината на пафти. Грозно, та дрънка. Общият му вид предизвикваше у мен моментален позив да си върна закуската изядена преди часове.

Как не умрях по розови бикини

- За какво ти е тая отврат? - питам смаяно нашия приятел.

- Има си хора за всичко, Светла, не ги разбираш тия работи.

Прав беше човекът, аз и до ден днешен не я разбрах тая работа.

Туй писано костюмче го продадох аз. В първия ден, в първия час, в който го изложихме. На забележителна личност.

Та стоя си в магазина и влиза една млада жена с осанка, която може да бъде определена само като могъща. Снага на гюлетласкачка, бедра на сумист и пищна прическа с тупаж, популяризирана по онова време от дамските рок групи ,,Бенгълс '' и ,,Харт''. Мина покрай мен, завъртайки ме от центробежната сила, и впи пламнал поглед в лилавото костюмче.

- Божке, какво бижу, ши го пробвам !

Смеех ли да възразя, че костюмът е размер М, а тя XXL с много компромиси. Не, разбира се. Нанасях се три пъти по ширина и два по дължина върху щедрите ѝ форми. Само смотолевих плахо, че може да е малко тесен в бюста, забележка, която може да мине за комплимент и я поведох към пробната. Тя потъна вътре, а аз останах отвън, слушайки характерните за свободната борба звуци, и молейки се да не чуя разцепването на скъп италиански плат.

После тя излезе облечена в костюмчето.

Чувала съм, че при първо виждане на Ниагарския водопад хората онемявали. Е, срещу мен стоеше самият Ниагарски водопад, облечен в мораволилав костюм. Пукането на шевове се чуваше осезаемо. Широкият шалварест панталон се беше опънал като ластичен клин, а сакото... майчице! Копчетата се опитваха да изхвръкнат като тапи на шампанско в новогодишната нощ и аз се отместих встрани, щото ако туй копче ме беше уцелило в главата, комоцио не ми мърдаше. Какво се случваше с токите-пафти няма да ви описвам. Само ще кажа, че след удържането на тоя напор могат да ги продават като крепежни елементи в строителството. Абе костюмчето си искаше три номера отгоре и туй то. А аз събирах смелост да повторя сакралната реплика ,,малко ви е тясно в бюста'' като наблегна на ,,малко'', а ,,тясно'' го прошепна като въздишка.

В туй време младата дама се завъртя пред огледалото. Дари го с наистина ослепителна усмивка. После дари и мен с такава и каза :

- Ммм! Чудна съм!! Вземам го. Жалко, че нямате и друг цвят. Много елегантна дреха!

Плати с размах. Остави ми бакшиш. Каза, че си тръгва направо с костюма. И излезе с настроение и самочувствие, които ме накараха да я видя като същинска модна икона.

Оттогава си знам, че не разбирам ни от мода, ни от стил, ни от размери на дрехи и никакви лайфстайл предавания няма да помогнат.

Препоръчваме ви още:

Моята рокля и аз

Друго е да си туриш капелата

Моята чанта