Важното за 4-6-годишните

Между четвъртата и шестата година като че ли е най-приятният период за родителите – децата не са нуждаят от предишните грижи, достатъчно е да ги наблюдаваш и да записваш бисерите им. Все пак кое е най-важното за тази възраст.

Всичко е игра

Интересите на четиригодишното дете преминават от познанието на материалния свят в сферата на отношенията и емоциите. Децата започват да се забелязват едно друго, да разбират, че наоколо има много хора с техните си задачи и грижи. От 4-та до 7-та година активно се развива навикът за социално взаимодействие. Това е нужно, за да станеш част от общността, човек, който с всяко свое действие разбира, че не е сам, че наоколо има други хора, че трябва да се учи. Играта помага на децата да се справят с това. Тя е основната им дейност в този период.

Обучението също е игра с определени правила, по време на която децата постепенно придобиват нови навици и знания. Ако изпълнението на домашните задължения се превърне в игра, те с желание ще помагат на възрастните.

В доучилищна възраст детето започва да усвоява етичните норми. Отначало оценява само чуждите постъпки. Едва към шестата си година може да обмисля поведението си и да действа в съответствие с усвоените норми.

6 опасни игри, полезни за детето

decata proshtavat

Не воювайте с дете, което моли за играчки

Когато имаш твърде много играчки, не изпитваш необходимост да фантазираш – както е с детската кухня например, с приборите и продуктите, които са като истински и т.н. Подобна вещ предизвиква у него възторг, то непременно ще поиска да му бъде купена. Но тази кухня не е това, с което ще му е интересно да играе. Радостта, че я притежава, ще продължи няколко часа, след това ще бъде забравена, а после ще го открием да си играе с кубчета, камъчета или пръчици в някой ъгъл.

Няма смисъл да купуваме на детето нещо, от което то се възхищава, но и не бива да му се караме, че го е пожелало. Често се случва да се опитаме да го дръпнем от витрината или нервно да кажем „няма да купим това“, „вечно искаш нещо“, „и нея ли да счупиш“. Децата чувстват това като заплаха за привързаността им и моленето се превръща в устойчиво поведение.

Не бива да воюваме с дете, което иска играчка. Можем да опитаме да се съгласим с желанието му: „Да това е много хубава бензиностанция, дай да видим как са я направили. Ние не сме говорили да купуваме такава играчка, но съм съгласна с теб, че е много хубава.“

Ако детето не може да преживее и ден без някакъв подарък, е важно инициативата да е у нас и да успеем да го зарадваме с нещо, преди да е заявило поредната прищявка. Не е задължително да купим играчка, можем да направим самолетче от лист хартия или да му донесем вкусна ябълка. Все пак децата не разбират къде изчезват родителите им всяка сутрин, когато отиват на работа. Ако мама или тате му носят нещо вечер, когато се прибират, значи са мислили за него.

Играта на играчките

1990ac324e26b7e716caf3c87ed6c195 XL

Всяка възраст има своите страхове

Чудовища, странни шумове в тъмното, чичко с бял халат, огън или голямо куче - децата в тази възраст се страхуват от какво ли не. Психолозите смятат, че на всяка възраст съответства определен набор от страхове.

Децата на една година се страхуват да не загубят мама или да се окажат в непозната обстановка. За 3-5-годишните са типични страхът от тъмното и самотата. След 5-та година в живота на детето се появяват нови страхове – страх от наказание, смърт, бедствия. След 7 години започват притесненията, свързани с училището. Всички тези процеси са нормални и при повечето деца отмират от само себе си.

Бедата е в това, че границата между нормалните и натрапените страхове нерядко е размита. Въображението и лекотата, с която детето превръща камъчето в кола, му изиграва лоша шега, когато вечер завесата се превръща в чудовище. Тогава страховете в пряк и в преносен смисъл му пречат да живее. В такива случаи детето има нужда от помощта на специалист. Хубавото в тази ситуация е, че детските страхове се преодоляват буквално след 2-3 сеанса при психолог. Важно е да не изчакваме, докато детето съвсем се измъчи.

Тъмната стая

2b9b72303a195511df58deb3249f170b XL

Детската градина не е еквивалент на социализацията

Не бива да се поставя знак за равенство между социализацията и детската градина. Детето наистина има нужда да общува с връстници, да играе с тях. При това за някои деца час игри е напълно достатъчен, а за други и 10 часа са малко.

Детето има нужда от общуване, от социални контакти. Но детската градина, във вида, в който съществува, с еднаквия подход към всички деца и продължителното пребиваване от сутрин до вечер не е подходящ вариант за всяко дете. Всъщност детските градини са били създадени не за децата, а за възрастните, за да има къде да ги оставят. Потребностите на децата са на второ място.

Спортните клубове и школите също в по-голямата си част са изградени на принципа „всички изпълняват това, което казва ръководителят“. Този подход ги подготвя за училището, детето отрано разбира какви са правилата на играта, но само вертикалното взаимодействие – възрастен-дете не е достатъчно за социализирането му. Децата имат нужда от свободна игра и взаимодействие едно с друго.

Източник: mama


Препоръчваме ви още:

Синът ми е твърде зает, за да чете

До детската градина и назад

10 неща, които не трябва да правим за децата си

 

 

Последно променена в Петък, 12 Април 2019 09:15
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам