Автор: Йоана Боянова

В живота си аз съм една много много самоизлагаща се жена. Нонстоп и навсякъде, не само на слънце. Вечно неразбрала и вечно правеща глупост след глупост. Най-хубавото в това е, че си имам достоен наследник в излагането. Сега не само аз, но и той изпълва деня с какви ли не щуротии.

Тъкмо беше проговорил, (само да вметна, че това ми беше най-голямата мечта, да си говорим с детето), та вървим си към площадката. По пътя към магазинче за джунджурии и аз си купих шнолка за коса с пеперудка. Обяснявам и отговарям на въпросите относно шнолката, че съм момиче, че имам дълга коса и хоп стигнахме. Поздравих всички, а моят малък наследник на висок глас каза: „Мама на пеперудката има коса.“ Още ме подиграват докога ще ходя с "коса на пеперудата".

Моля те, маме...

Същият този наследник трудно се прибира вкъщи. Разбирам го - навън кипи живот. Но уви, идва време за обяд. И аз геният на мисълта решавам, че ще му покажа въображаема катерица и ще я гоним към вкъщи. Супер идея. Почти сме се прибрали, само дето не предвидих, че има фризьорски салон точно до входа. Нахлу вътре и помоли фризьорката да му покаже "катерицата". Позакъсняхме с прибирането. Червена (на моменти зелена) се опитвах да обясня пред смаяния поглед на горката жена за каква катерица иде реч.

Та, както казах, моето момче не е от най-лесните, у нас най-често се чува думата „НЕ“ - не иска да става, ляга, излиза, да се прибира и не иска да се облича. Нагледно почвам да обяснявам, че всички хора се обличат, всички хора имат гащи и не може да излезе навън без гащи. Ето мама има, ето и тати има. Облече се и мислех, че водя с 1:0, бях най-гордият човек на света десетина минути, излизаме от входа, вижда една баба с пола, вдига полата ѝ и гордо констатира: „Ето и бабата има гащи.“ Да си призная по-червена си мислех, че никога няма да бъда, но можеше и повече, мноооого повече.

Децата се раждат с мисия

Наследникът трябваше да дойде с мен в офиса, защото имах важна среща с клиент. В другата стая го наглеждат, докато аз си свърша работата, но с две думи - изпуснали го. Пристига при нас ухилен, говори си с важния ни клиент, човекът му задава въпрос след въпрос и моят хубавец реши да завърши разговора с думите: „Пък аз видях на мама акото.“ Да, винаги може да съм още по-червена и засрамена. Клиентът нещо не ни хареса. Защо ли? Така и не разбрах.

Както казах, винаги може и още, и още, и още. Защо все около животни се въртя не знам, но за да се приберем без писъци измислям, че гоним някоя животинка и така, хоп, неусетно сме стигнали в хода, чакаме асансьора, а вътре - едни съседки. Моето момче с огромна изненада констатира като ги видя: „А - животни!“ Как се обяснява това… опитах, дано са ми повярвали.

Сега докато пиша, осъзнавам колко много се излагаме на квартално ниво. Ох, какво ли си мислят за нас тези хора? По-добре да не знам. Та излизаме от входа и срещаме един съсед, много усмихнат и приятен човек. Поздравяваме се и моят малък, прекрасен и така бърборив син му казва: „Мама няма пишка.“ Туш! Край. Срам. Обаче човекът му отговори: „Знам.“ А мъжът ми, понеже беше с нас, го попита: „Ти пък откъде знаеш?“ Тук вече се смеех с глас.

Та така, имам си достоен наследник.

Препоръчваме ви още:

Конфузии

Стратегия за защита на майката и бащата

Денят се познава от сутринта