Ninja Editor
Автор: Радослава Чернева
Здрава съм и успявам цяла зима да издържа геройски на всички видове вируси, които си хващат децата ми. Но през пролетта рухвам и се разболявам веднъж, но качествено.
Този път вирусът завърши с херпес. Но не херпес като херпес, а ХЕРПЕС, който покрива цялата горна устна и плавно прелива към носа. Няма лошо, само дето ми предстоеше важна среща, на която исках да се представя във възможно най-добра светлина и странната ми визия щеше да развали категорично впечатлението за личността ми, поради простата причина, че щеше да приковава вниманието към херпеса, вместо към всички мои други прекрасни страни.
Споделих мъката си със свекърва ми, която след кратък размисъл отсече - „Гранофорин е решението.“
Не знаех какво е това, но поразрових и установих, че го има само в няколко аптеки в София. Съпругът ми успя да го открие и ми го донесе късно вечерта – два дни преди въпросната важна за мен среща. Изчака да се намажа обилно със зелената течност и каза - „Това май не се мие.“ Оказа се, че наистина не се мие. В огледалото видях странна комбинация от Шрек, Хитлер и Чарли Чаплин (зелената красота плътно покриваше разстоянието между носа и цялата ми горна устна). Децата си бяха легнали, но се събудиха от истеричния смях на баща си и станаха да се посмеят и те.
На следващата сутрин освен зелена, бях с още по-голям херпес. Отидох при личния лекар (с маска на лицето, за да не плаша децата и другите пациенти), изчаках да се позабавлява с вида ми и на въпроса „Кой ти каза да мажеш с Гранофорин“ отговорих - „Свекърва ми“. Това разсмя допълнително личния ми лекар. Оказа се, че въпросното зелено лекарство е за всичко друго, но не и за херпеси, защото в него има съставка, която провокира разрастването на херпеса. Добре ме подреди свекърва ми.
Въоръжена с куп лекарства и мазила се прибрах и започнах да се опитвам да махна зелената гадост. Тц. Не стана. Останах си зелена.
Няколко часа по-късно свекърва ми се поинтересува как съм. Сърце не ми даде да ѝ кажа какво мисли личния ми лекар за Гранофорина. Жената мило ме посъветва да се намажа още няколко пъти със зелената гадост и всичко щяло да мине.
Искаше ми се да се гръмна.
Днес е трети ден от сагата. Още съм зелена. Отложих си важната среща. От три дни не съм излизала от вкъщи. Телефонът ми е с лицево разпознаване и отказва да се отключи при вида ми. Дали свекърва ми нещо не ме харесва и намери удобен начин да ми го покаже???
Препоръчваме ви още:
Разбира се, деца ни се различават от връстниците си преди 20 години. Психолозите твърдят, че има различия дори между тези с малка разлика във възрастта – 3-6 години. Обяснението е в бързите темпове на живота ни - всичко се променя стремително, развива се, много традиции останаха в миналото, а технологиите напълно промениха начина на живот и психиката на човека. Не всички възрастни успяват да се приспособят, а без тяхната подкрепа хармоничното развитие на децата е невъзможно.
Учителите и възпитателите са сред първите, които забелязват промените в поведението и характера на децата. Много от трудностите и проблемите, с които се сблъскват днешните хлапета, не са уникални. Затова са и съветите да бъдем по-внимателни към децата си, да им отделяме повече време за общуване в семейството и за физическото им развитие, като не забравяме, че всичко е хубаво, когато е с мярка.
Най-разпространените трудности, с които се сблъскват децата ни:
Не умеят да завързват връзките си
Може би на някого ще му се стори несъществено, но това умение показва доколко е развита фината моторика на детето. От това следват и други проблеми – не умеят да сгъват и подреждат вещите си, да си приготвят раницата за училище, възникват трудности с речта. Всъщност детето трябва да може да връзва връзки към третата си година. Сложността идва от това, че сега връзките са заменени с ципове, лепенки, за да е по-лесно. Затова педагозите съветват да се занимаваме допълнително с детето с връзване на панделки, правене на възли от шнурчета, ленти. Така може да се отработи навикът.
7 признака, че възпитавате децата си правилно
Децата имат говорни нарушения или забавяне в психическото развитие
Към момента, в който започват училище, те са с ограничен речников запас, лошо изговарят отделните звуци, не се разбира какво казват. В много случаи това би могло да се избегне, ако не само разговаряме повече с децата си, но и ако го правим както трябва. Детската реч се развива с позабравените скороговорки, стихчета, песнички. Полезно е да четем на децата си, да им разказваме истории. Слаборазвитият артикулационен апарат понякога е резултат и от това, че майките много дълго време хранят децата си с пасирана храна. За да произнася ясно звуците, детето има нужда да гризе моркови, ябълки, повече да дъвче.
Децата трудно се концентрират
Бързо захвърлят започнатото и превключват на друго занимание, което също не довеждат до край. Не реагират веднага на молбите ни. Впоследствие им е трудно да издържат часовете в училище, въртят се, не слушат учителите си. Възможно е да имат добри възможности за учене или за творческа дейност, но заради неспособността си да се концентрират не ги реализират в пълна степен.
Децата загубват естественото си влечение към знания
Учителите се опитват да отговорят на потребностите на времето, с включване на нови методи на преподаване, за да предизвикат интереса на децата, но им е все по-трудно да се конкурират с компютърните игри и телевизионните предавания.
Децата са по-чувствителни
Буквално малко недоразумение или незначителен неуспех могат да нарушат емоционалното им равновесие и да предизвикат бурен конфликт, сълзи, спорове. Едни се боят да отговарят по време на час, дори да знаят отговора, други – постоянно привличат вниманието към себе си с лесни и достъпни способи.
Всички тези проблеми имат сходни причини. На практика всяко семейство, по един или друг начин, се сблъсква с тях.
Не разговаряме достатъчно с децата си. Нужно е всеки ден да отделяме време за общуване; да разказваме как е минал денят ни; да се интересуваме какво ново са научили те; да четем заедно, особено ако са в доучилищна възраст; да създадем отношения на доверие, да споделяме – така много проблеми, не само свързани с речта, но и емоционални и психологически, ще се разрешат от само себе си.
Информационният поток, който заобикаля детето – радиото, телевизията, компютъра, телефона – е много сериозен проблем. Освен огромното влияние върху психиката и поведението му, технологиите предлагат готови отговори на каквито и да било въпроси. Не му се налага да търси, да експериментира, да изследва. Това е много сериозен проблем на днешния свят. Новините, рекламите, видеото, картинките, предаванията пренасищат мозъка на детето, то се изморява по-бързо, не може да се концентрира, появява се апатията. Разбира се, технологиите предлагат и нови възможности, но е от огромна важност детето да се научи да изследва околния свят. Не бива да заменяме четенето на книги с гледане на филмчета, активните игри навън с компютърни, живия разговор с чат. Трябва да успеем да намерим златната среда в използването на технологиите при възпитанието на децата, да налагаме разумни ограничения и твърдо да следваме линията си.
Днешните деца - какво ги чака утре
Рисковата бременност и раждане също могат да предизвикат проблеми в поведението на детето в бъдеще. В такива случаи, родителите трябва да са наблюдателни и внимателни към децата си, при сериозни отклонения да търсят помощта на специалист.
Отношенията в семейството в голяма степен определят емоционалната стабилност на децата. Ако вкъщи често има бурни спорове, скандали или цари мълчаливо напрежение, децата го разчитат безпогрешно. Някои започват да боледуват по-често, други стават капризни, истерични, трети се затварят в себе си.
Отглеждането на деца винаги е било сложна задача. Всяко поколение има своите трудности и грижи. Не можем да контролираме всичко, не можем да предпазим децата си от лошото влияние напълно, но ние сме хората, които полагат основите на развитието им. Семейството им дава базата, върху която те изграждат своето взаимодействие с околния свят.
Източник: ihappymama
Препоръчваме ви още:
Съветите, които правят децата ни нещастни
Какво значи да бъдеш баба? Толкова често говорим за това колко е сложно да бъдеш майка или баща, но бабите като че ли остават настрана. Тях само ги критикуват. Ту не се занимават с внуците си и си гледат живота; ту твърде настойчиво се намесват във възпитанието им. Темата е много важна. Кръгът ни на общуване непрекъснато се стеснява. Макар светът да е пред очите ни, ние все повече се отдалечаваме от близките си. И невинаги причината е в лошите отношения. Може да живеем в различните краища на един и същ град и времето да не стига за нещо повече от кратки визити в почивните дни. Психолозите твърдят, че бабите и дядовците оказват силно влияние върху развитието на детето. А тези отношения трябва да се развиват и поддържат. „Да бъдеш баба е урок по смирение.“ – твърди журналистката Светлана Яковлева. Защо това е така?
Внукът ми се роди преди 8 години, а ми се струва, че сякаш беше вчера. Той, този малък пухкав дребосък (тежеше 4 кг), беше донесен в залата от родилното отделение от моя зет. После се появи педиатърът. Докато преглеждаше новороденото, виртуозно обръщайки го от една страна на друга, сгъвайки и разгъвайки ръчичките, накланяйки главата, аз изпадах в паника, че може да го изпуснат. Тези страхове и прекомерното вълнение, както по-късно разбрах, означаваха, че вече съм станала баба. Внукът ми се появи на бял свят три години след сватбата на родителите си и на мен ми се струваше, че съм готова за новата си роля.
Въпросите, които вълнуваха моите приятелки, със същия статус, за мен бяха решени. В някои семейства е прието внуците да се обръщат към бабите си по име, за да не напомнят излишно на все още младите жени за възрастта им. Аз никога не съм имала съмнения как трябва да ме нарича внукът ми – само „баба“ и нищо друго, защото за мен тази дума има особено значение. В първите години от живота ми ме е гледала моята баба. Оставили са ме при нея, когато съм била на девет месеца и първата дума, която съм произнесла е била точно „баба“. Тя си остана най-добрият, ласкав и сговорчив авторитет на живота ми.
Имаше и още един въпрос, който бях решила предварително. Бях сигурна, че ще вземам активно участие в живота на внука си, нямаше да бъда баба, която го посещава само при повод.
Първите месеци с новия статус ми поднесоха изненади, не особено приятни. За мен беше съвсем неочаквано, че веднага след раждането на внука, дъщеря ми и зет ми започнаха да ми викат „бабо“:
- Баба дойде! – съобщаваше зет ми, щом се появях на прага.
Първоначално това ме дразнеше и вяло се опитвах да настоявам да ме наричат като преди. Но родителите откровено не разбираха какво не ми харесва. Всъщност и аз самата не можех да си го обясня. В крайна сметка свикнах с това обръщение. Ролята на бабата според мен е истински урок по смирение. Най-трудното е да разбереш, че по въпросите за възпитанието на внука или внучката ти не играеш главна роля и че последната дума винаги е на родителите. Всички баби, без изключение (зная го от личен опити от опита на приятелките ми) са подложени на едно и също изкушение. Струва ни се, че младите родители не правят нещата както трябва, не хранят детето както трябва, не го слагат да спи както трябва, не играят както трябва с него. Колкото по-големи са внукът или внучката, толкова повече са тези „не както трябва“.
10 съвета към бабите -
какво искат да им кажат майките, но не смеят
В началото спорех със зет си и дъщеря си по различни въпроси, свързани с грижите и възпитанието. Случваше се тези спорове да прераснат в конфликт. В крайна сметка реших да разкажа за проблемите си на свещеника. Той изслуша оплакванията ми от твърде строгите, и както ми се струваше жестоки, родители на внук ми и попита:
- Когато отглеждаше дъщеря си, сама ли решаваше как да я възпитаваш?
- Да! – отвърнах аз. – Моите родители бяха далече.
- Трябва да разбереш, че за възпитанието на внука ти отговарят неговите родители. Не бива да ги дразниш с безкрайни съвети и указания. Можеш да ги посъветваш, само ако поискат мнението ти, и то много деликатно, в никакъв случай категорично.
Запомних мъдрите му думи. Наистина ние живеехме в друго време и възпитавахме децата си според тогавашните представи. Днешното време изисква нов подход. Постепенно се успокоих и започнах повече да се доверявам на дъщеря си и зет си, да уважавам позицията им. Трябва да призная, че това се отрази благоприятно на отношенията ни. След като спрях да досаждам със съветите си, забелязах, че дъщеря ми и зет ми започнаха по-внимателно да се вслушват в мнението ми.
Родителите на внучето ми също имат претенции към мен от време на време. Най-често ме упрекват, че прекалено го глезя, вместо да го възпитавам в самостоятелност. Това е истина. Да се бориш с желанието да предпазиш от всичко малкия човек е много трудно. Дъщеря ми например не ми разрешава да нося раничката с вещите му: „Той ще си носи нещата сам.“ Но когато я вдигна, ми се струва твърде тежка, затова, щом останем сами с него, нарушавам забраните и вземам раницата. Разбирам, че това е неправилно, но съжалението над внука взема връх.
Мисията да бъдеш баба е сложна, изисква много мъдрост и, разбира се, определени сили и време. Работя по това. Но тъй като от самото начало реших, че ще участвам активно в живота на внука си, между мен и родителите му съществуват ясни правила: веднъж в седмицата в петък и събота го вземам да нощува при мен, а на другия ден го водя на басейн. Този график устройва всички. Зет ми и дъщеря ми възприемат моите „дежурства“ като нещо, което се разбира от само себе си. Една от приятелките ми се нервира по този повод – от младите родители нямало да дочакам благодарност.
А на мен тяхната благодарност не ми е нужна. Да общувам с внука си е истинско щастие. Затова аз самата съм благодарна на родителите му, че го има на тоя свят.
Прочетохте ли
Ако вече имате опит с проходили деца, знаете колко забавни и сладки могат да бъдат. И под „сладки“ и „забавни“ имам предвид – непредсказуеми, малки дрисльовци. Не ме разбирайте погрешно, те може да са малки, но със сигурност могат да ви въртят на пръста си и да преобърнат деня ви за по-малко от три секунди. За да предпазя психичното ви здраве, съставих списък с 15 неща, които не ви съветвам да правите в присъствието на своето тригодишно хлапе. Това ще ви помогне да избегнете внезапната му, разрушителна ярост.
1. Събудете го. В известна степен аз мразя сутрините точно заради това. Опитвали ли сте да облечете полуспящо дете? Това е все едно да влезете в битка с енот-психопат, само че е 10 пъти по-страшно.
2. Пригответе му „любимата“ храна. Вече месец яде само палачинки. Само това иска сутрин. Защо да не му ги приготвите за вечеря? Защото няма да ги яде. За какъв дявол са му. Освен това ще ви направи такава физиономия, все едно сте сложили в чинията му не любимата палачинка, а лайно.
3. Кажете му, че е време за миене на зъбките. Ако днес все още не е изпадало в истерия, това е най-сигурният начин да я предизвикате. Хайде, опитайте!
4. Облечете го според времето навън. През лятото то настоява за шапки, шалове, ръкавици и за термопанталоните си. Но през зимата държи да се разхожда навън в официалния тоалет от рождения си ден. Кажете му, че изборът му е абсолютно неподходящ и ще си спечелите репутацията на тотален негодник.
5. Отворете вратата на колата ( и я затворете така, че да не може да я отвори отново). Като че ли нищо не сте научили до момента. Може би е време да си записвате?
6. Забравете вкъщи любимия му счупен молив. Когато детето ви поотрасне, ще разберете, че то се интересува живо от всичко, което според вас е боклук – шнурчета, изсъхнали парченца макарон, обвивки от бонбони. И ще мъкне тези безценни боклуци навсякъде със себе си. На дай боже, да забравите някоя от придобивките му вкъщи – ще се вбеси за секунда.
7. Попитайте го какво иска за обяд. Палачинките са ясни.
8. Пуснете му телевизора. Децата не разбират, че рекламите не могат да бъдат превъртани или изключвани, че ефирната телевизия не е Netflix. Ще се моля за вас, в случай че гледате телевизия заедно с детето.
9. Изперете любимото му одеяло. Какво си мислехте, че ще му хареса, че одеялото му вече не мирише на кучешки лайна? Да, то е падало в пясъка, в калта, даже на пода в тоалетната на мола. Вие дори не си представяте каква буря от емоции може да предизвика изпирането на одеялото. Ще ви подскажа – дребосъкът ще обезумее.
10. Погледнете го. Не, избягвайте прекия контакт очи в очи.
11. Не го поглеждайте. След години това ще стане третата причина, поради която ще трябва да търси помощ от психотерапевт.
12. Помолете го да не си бърка в носа. Възможно е да ви каже: „Добре, мамо. Тогава ти не пий повече от сока за големи.“ Хи-хи.
13. Дайте му лъжичка/чашка/тениска с неподходящ цвят. Вие изобщо душа имате ли?
Как се отглежда 85-сантиметров терорист
14. Попитайте го какво би искало да прави днес. Не, децата не са такива. Те не обичат да живеят по разписание, те са свободни същества и действат спонтанно. Или просто ви следват навсякъде, където трябва да отидете, защото нямат избор.
15. Кажете му нещо, което то е искало да ви каже първо. Например – излизате на разходка и завалява дъжд. Не казвайте, повтарям, не казвайте, че е завалял дъжд. Децата са като клюкарките в офиса, имат нужда първи да ви съобщят новината. Замълчете и изслушайте метеорологичната прогноза.
Забележка: както знаете, малките деца са ужасни гадинки. Каквото и да кажете може да изпаднат в истерия. Във всеки момент. Така че всички точки от списъка могат да бъдат променени без предупреждение и видима причина.
Авторката Кейси Хилт е майка на две деца и автор на блога The Chronicles of Motherhood.
Препоръчваме ви още:
22 признания на една недоспала мама
Привилегията да бъдем родители
Чували ли сте за "Нобеловата награда за учители"? Всяка година благотворителният фонд Varkey дарява Global Teacher Prize - награда от един милион долара на учител, който може да бъде от всяка част на света. Тази година сумата беше връчена на францисканския монах Питър Табичи, провъзгласен за най-добрия учител в света. Той преподава в средно училище в Кения. Нека споделим с вас неговата вдъхновяваща история.
Не само учител, а и ментор
Питър Табичи е на 36 години. Работи в смесеното дневно средно училище "Керико" в Кения. Всеки преподавател в това училище обучава средно по 60-70 ученици. Много от децата изминават километри пеша, за да посещават часовете. 80% от заплатата си Питър отделя за помощи на бедните ученици и семейства в село Пвани, където се намира училището.
Бащата на Табичи е начален учител. Майка му умира, когато е на 11 години. Питър споделя, че убежденията и поведението му са повлияни от баща му. „Да бъдеш скромен, жизнерадостен и богобоязлив“ – такива са семейните принципи.
В училището той преподава естествени науки и води научен клуб. Подкрепя междуучилищните конкурсни научни проекти и е основател на Клуб за таланти.
Освен преподаватели, Питър и колегите му са наставници на учениците, които желаят да продължат образованието си във висше учебно заведение. За 12-те си години стаж Табичи е убеден, че много често произходът влияе на начина на мислене, убежденията, стремежите на децата. Той твърди, че в такава ситуация учителят е длъжен да излезе от рамките на стандартното обучение и да се превърне в ментор на децата – да ги консултира; да им помага да се движат напред и да разкрият възможностите си; да възпитава във взаимно уважение, стремеж да споделят опит и да съпреживяват.
Въпреки че в училището (от 4 до 8 клас) на всички ученици се пада само един компютър и един проектор, Табичи се стреми да използва технологии в часовете, защото е убеден, че това повишава ефективността на урока и общата резултатност от обучението.
Когато научава, че е номиниран за наградата Global Teacher Prize Табичи заявява, че ако спечели, ще дари парите на училището: „Ще вложа парите за изграждане на компютърна зала и ще осигуря добър достъп до интернет. Част от парите бих дал за подкрепа на талантливи ученици, които са в нужда, за насърчаване на земеделието и развитието на култури, устойчиви на суша. “
Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна
Победите мотивират децата и ги вдъхновяват
„Да бъдеш добър учител, означава да бъдеш креативен, да използваш технологиите и съвременните методи на обучение. Трябва повече да работите и по-малко да говорите. Смятам, че всеки ученик притежава уникален талант, който учителят трябва да открие и развие. Педагозите могат силно да влияят на общността, затова аз и четирима мои колеги помагаме безвъзмездно на децата със слаб успех. В почивните дни посещавам учениците си в домовете им, старая се, заедно с родителите, да разбера защо имат проблеми в училище и как можем да ги разрешим. Дава ли това резултати? Миналата година няколко ученици от нашето училище спечелиха първи места на национално изложение за наука и техника. Отборът ни по математически науки получи право да участва в Международното научно-техническо изложение INTEL-2019 в Аризона, САЩ. Сега се готвим за него. Проектът на нашите ученици за използването на местните растения за получаване на електроенергия през 2017 година получи наградата на Кралското химично общество. Тези победи мотивират децата, дават им сили и вдъхновение.“, разказва Табичи.
Защото това трябва да се казва
Думите на Питър са подкрепени и с цифри: броят на учениците в неговото училище през последните 3 години се увеличава до 400. Случаите на грубо нарушаване на дисциплината се снижават от 30 до 3 седмично.
Ако през 2017 година само 16 от 59-те завършващи постъпват в колеж, през 2018 вече са 26. Табичи отделя специално внимание на успехите на момичетата. Той казва, че те вече изпреварват по резултати момчетата. „Момичетата се превръщат в движеща сила на нашето общество, а аз съм щастлив, че мога да повлияя на съдбата им.“
Наградата Global Teacher Prize се връчва от 2015 година. Тази години са номинирани 10 хиляди учители от 179 страни. Победителят получава 1 млн. долара. Парите се превеждат на няколко транша, единственото условие е, награденият да работи в училище не по-малко от 5 години след получаването на премията.
Предпочитани кандидати са учителите, които преподават в екстремни условия и са пример за устойчивостта на образованието. Миналата година наградата беше връчена на Андреа Зафираки, учителка по изобразително изкуство в средно училище, в един от най-криминалните райони на Лондон. Повечето нейни ученици са деца от бедни семейства, включително и мигранти.
Снимки: globalteacherprize.org
Препоръчваме ви още:
Макар че съм от семейство на непушачи, възпитана от съвсем малка да мразя цигарите и всичко свързано с тях, пропуших още на 15 години. Може да съм била и по-малка. Като ученичка. Разбира се, родителите ми не знаеха, нито учителите - по онова време изключваха за подобни прояви. Беше модерно, беше моят протест срещу авторитетите, беше начин да намериш сродни души бунтари.
После стана навик. В живота ми има четири периода, когато не съм пушила по две-три години, през бремеността и по време на кърменето. Но започвам отново, все едно никога не съм ги спирала. Преди години превеждах “Вътрешен човек” и бях решила да ги откажа. Филмът е много сериозен и го препоръчвам на всички, които по някаква причина са го пропуснали. Така и не събрах достатъчно сили да зарежа пушенето - не защото съм пристрастена към тютюна (не пуша чак толкова много и не ми костваше никакви усилия да спра, когато забременея). По-скоро съм пристрастена към усещането да държа цигара в ръката си, докато пия кафе и си бъбря с приятели. Но така или иначе съм убедена, че някой ден, възможно по-скоро, трябва да сложа край на този навик. Реших да задам няколко въпроса на д-р Георгиев, не само защото е уважаван медик, а и защото тази тема живо го интересува и професионално.
Разкажете за вашия опит с пушенето?
Баща ми беше тежък пушач, макар и лекар. Майка ми, баба ми и дядо ми (живеехме тогава 5 души заедно - 3 поколения) - не, и все се караха на баща ми. Хванаха ме на 11 години с цигара в тоалетната и ме наказаха да не гледам телевизия една седмица. После се разбра, че и баща ми пропушил на 11, та жестокостта им се сломи. В Немската палех, за да се харесам на мацките. После, напук на всички практики, отказах цигарите в казармата. Сега съм социален пушач – пуша по малко и не си купувам цигари. Никога не паля цигара сутрин.
Вредни ли са цигарите?
Да, категорично и безусловно - много са вредни, даже по-вредни, отколкото повечето хора си представят - вредят на пушачите, на околните, на близките, на природата. Има много съвременни статистики, които показват безспорната полза от спирането на цигарите. Хора, подобни на тези, които не вярват, че земята е кръгла, намират в тези статии конспирация. Но днес науката знае - пушенето е вредно, много вредно. Вреди и на децата ни. Дори когато не пушим пред тях, в дрехите ни остават вредни вещества, които им пренасяме.
Защо тогава много лекари пушат? Защо има хора, които се разболяват от рак на белите дробове, без да са изпушили дори една цигара?
И лекарите са хора и са грешни, пушат и пият, изневеряват, ходят по мачове и на риба - нищо човешко не ни е чуждо, но сме особена порода, защото спасяваме човешкия живот и това ни прави уникални, дори когато пушим. Да, има хора непушачи, заболели от рак на белите дробове – това е изключение от правилото. А всяко правило си има изключение, което го потвърждава. Нямаме ясно обяснение за този феномен.
До какви заболявания води тютюнопушенето?
Рак, астма, хронична белодробна болест. Бръчки, възрастово напикаване при жените (честно).
Променя ли тютюнопушенето нашето ДНК?
Да, категорично, доказано многократно, последно от екип в Лос Аламос, ръководен от българин. Няма никакви съмнения в това.
Децата на пушачите повече ли боледуват?
Да, най-вече от астма и други дихателни болести.
Как да откажем цигарите?
С воля, с помощни средства, с разбиране и упоритост. Има хора, които се отказват и пак почват, и пак се отказват - и така много пъти.
А ако все пак не можем, помага ли да ги намалим, да пушим по-слаби?
Не, не помага, това е само илюзия, истинското отказване е пълното. Ако все пак един тежък пушач има воля да спадне до 2-3 на ден, това е голямо постижение, но е хубаво да се стигне до край.
Ако един пушач откаже цигарите, колко време му е необходимо, за да се пречисти организмът?
Няма ясно правило, има различни публикации по темата. Първият позитивен ефект е след 20 минути, като след 15 години рискът от инфаркт и инсулт е рече равен на непушачите... вижте тук.
Препоръчайте ни метод за отказване на цигарите.
Има такива работещи методи, но трябва преди всичко вътрешна мотивация.
Кажете ни нещо за цигарите, което не знаем?
Това е труден въпрос, за цигарите се знае много, но и малко – това е изводът от филма, който сте превеждали. Това, което искам да кажа, обаче, е, че електронните цигари далеч не са безвредни, предстои да бъдат вкарани в жестока регулация – подобна на тази на цигарите - и постепенно да изчезнат.
Какво ще кажете за онази прословута мисъл на Марк Твен? “Няма нищо по-лесно от това да откажеш цигарите. Самият аз съм го правил стотици пъти.”
Това е болезнен сарказъм. Не е невъзможно да се откажат цигарите, дори заклети пушачи успяват.
На всички нас, които мислим по въпроса, успех!
Димитър Георгиев е баща на две деца, лекар, специалност акушерство и гинекология, кандидат на науките, живее във Виена и София.
Препоръчваме ви още:
Преди време учителка ми беше споделила как в нейната градина се справят с дете, определено като "агресивно". След статията ми Дървото на доброто тя ми писа отново. Детето вече е пораснало и е в предучилищна група, откъдето възнамеряват да го изключат, защото пречи на другите деца и атмосферата в групата става нетърпима за всички. "Дали не създадохме на родителите твърде високи очаквания", ми пише тя. "Че щом ние сме се справили, значи навсякъде могат да се справят?" Отговорих й, че според мен могат, макар че не е лесно. Предложих й да обменят опита си с колегите. Освен това реших да потърся материал, който да е достатъчно кратък, но и да има в него полезна информация и съвети за учители. Истината е, че аз съм учила педагогика и методика преди двайсет и повече години, но не си спомням някога да сме обсъждали как се решават ситуации с насилие. Надявам се искрено, че сега младите специалисти изучават повече реални ситуации и реални решения. Надявам се също така, че има достатъчно полезни и смислени обучения за всички педагози.
За разлика от училището, където проводник на насилието може да бъде група деца, в детската градина обикновено източникът на агресия е едно дете. Насилието се проявява в отделни постъпки, спорадично. Типична за доучилищната агресия е непосредствеността. Няма ги предварителните стадии на очакване, на обмисляне. Малките деца нямат време да натрупат напрежение, което трябва да бъде освободено. Едно състояние може мигновено да се смени с друго, противоположно – от спокойствие в ярост. Няма полутонове. Децата не осъзнават напълно своите действия. Отсъства разбирането за последствията и чувството за вина. Оправдание за насилието може да бъде съвсем незначителна постъпка. Наказанието, съответстващо на провинението, се оценява крайно субективно. Няма разбиране за болката, която причиняваш на жертвата. Агресивното поведение на децата може да се разминава с думите им.
Ролята на възпитателя
Възпитателят трябва точно да разпознава формите на агресия и насилие, да учи децата да мислят как самостоятелно да се справят със собствената и чуждата агресия, да обяснят разбираемо позицията си. Опасна позиция на възпитателя е да определя всяка буйна игра или агресивна фантазия като насилие. Светът на децата не е безоблачен и не бива да се създава такава илюзия. Децата имат необходимост да играят и да фантазират агресивно, така те изкарват навън емоциите си. Трябва да се прави разлика между агресивни игри и фантазии от една страна и насилие от друга - при насилието има пострадал и той е умишлено наранен. Ако на децата се отнеме правото на агресивни игри и истории, те ще преживеят агресията си по друг начин или просто ще спрат да споделят с възпитателя.
Властта в ръцете на възпитателя
В градината децата разказват на възпитателя си всичко. Често родителят може да чуе: „Госпожата каза… “ Възпитателят е неоспорим авторитет. В ранната детска възраст властта е изцяло в негови ръце, той постоянно присъства в игрите на децата, а очевидното физическо превъзходство и всички останали преимущества удържат децата от прояви на насилие. Затова всяка намеса от негова страна би била много ефективна. Децата усещат това, дори да не го проявяват. Атмосферата в групата е отражение на душевното състояние на възпитателката. Фатално е да не признава правото си да чувства. Скритата агресивност на госпожата е мост към лошото детско поведение. Подобна позиция действа демотивиращо на децата, те я провокират, защото искат да свали маската си и не се успокояват, докато нервите ѝ не издържат. След това настъпва облекчение: „Знаехме си, че е сърдита за нещо…“ Важно е да си открит и искрен. Тогава неудобните страни от човешкото съществуване ще бъдат тема на обсъждане с децата, те няма да бъдат оставени да се справят сами с тях.
Реакция при прояви на насилие в доучилищна възраст
Разбира се, ситуациите са различни, но има общи принципи и стъпки.
1. Случилото се трябва да се назове: „Това е тормоз.“, „Това е насилие.“ Докато не го направим на глас, всеки ще си дава вид, че нищо особено не се случва.
2. След това трябва да изясним кой поема отговорността за прекратяването на тормоза. Идеално би било това да е учителят/възпитателят. Ако той продължава да твърди, че „детето си е такова“, трябва да се потърси съдействие по-нагоре, докато се намери човек, който ще назове случващото се с истинското му име. С него трябва да се сътрудничи. Ако директорът опита да прехвърли отговорността: „Защо не поработите с детето си?“, можете да реагирате с въпрос: „Искате да кажете, че вие не можете да се справите с тормоза или насилието над децата във вашето училище/детска градина?“ Обикновено тези фрази променят поведението в положителна посока. Възрастният (учител, възпитател, директор), който поеме отговорността, трябва да поговори с групата, в която е проявена агресия и да изговори случващото се – „това е насилие“, „това е тормоз“. Децата обикновено не осъзнават какво наистина причиняват. В тяхната глава това звучи така: „само го дразним“, „така си играем“, „не го харесваме“. Те трябва да разберат от възрастния, че когато постъпват по един или друг начин, действията им имат точно определено название. Добре би било ситуацията да се опише от гледната точка на потърпевшия.
3. Важно е да не се предизвиква съжаление. В никакъв случай да не се обяснява колко зле се чувства тормозеното дете, колко е нещастно. Как бихте се почувствали вие? Ако децата споделят истински чувства, не бива да злорадстваме или да нападаме. Само съчувствие, но не и съжаление. Да, за всички ще е тежко, хората са различни, може да ни харесват по-малко или повече, но това не е повод да ги тормозим или нападаме.
4. Насилието трябва да бъде обозначено като проблем на групата.
Когато хората биват обвинени, минават в режим на защита. Децата реагират по същия начин. Особено децата-агресори, които най-често са с нарцистична травма, неспособни да изпитват срам или вина. Те отстояват като гладиатори своята роля в групата „супер, супер алфа“. Възможно е да чуем – „той защо се оплаква, ние нищо особено не сме направили“, „аз не съм направил нищо.“ Подобни „разследвания“ не водят до нищо и не трябва да се провеждат. Няма смисъл да се спори по фактите, да се изяснява кой точно. Насилието трябва да се обозначи като проблем на групата. Можем да кажем – има болести, които поразяват не хората, а групите от хора, класовете, компаниите. Ако човек не си мие ръцете, може да се разболее от вирусна инфекция. Ако групата не следи за чистотата на отношенията, може да се разболее от насилие. Това е тъжно, вредно, лошо. Така се елиминира противопоставянето между жертвата-насилника-свидетеля.
5. Полезно е да се активизира чувството за морал, да се формулира изборът. Можем да предложим на децата да оценят какво е участието им в „заболяването“ на класа/групата наречено „тормоз“:
1 точка – никога не участвам в такива неща;
2 точки – никога не правя така, защото после съжалявам;
3 точки – тормозил съм и пак ще тормозя.
След подобно признание можем да кажем: „Радвам се, че никой от вас не смята тормоза за нещо добро. Значи имаме шанс да излекуваме групата." Ако групата е затънала в агресия, конфронтацията може да бъде жестока. В такава ситуация на помощ идва приказката за грозното патенце. Насочваме вниманието към момента, когато то е тормозено от останалите обитатели на двора – акцентът да не е върху страданията на горкото пате, а върху недопустимите постъпки на останалите. После можем да кажем, че патето в края на приказката се превръща в красив лебед, а обитателите на двора си остават глупави, завистливи и зли до края на живота си. Има ли сред вас деца, които биха искали да бъдат като тях? Да бъдат злобни и завистливи кокошки? Какъв е изборът ви? Макар да звучи странно, този подход работи и при родителите на децата, употребили агресия. Искат ли детето им да стане като героите от приказката?
6. Когато лошата групова динамика бъде прекъсната, е време да се установи нова. Важно е това да бъде направено с децата. „В нашата група никой не използва юмруци.“, „В нашата група никой не обижда другия.“, „В нашата група никой не посяга на другия, а ако някой види да се случва нещо такова, всички трябва да ги разтърват.“ Правилата може да се напишат на лист, който да се постави на видно място. Все едно сключваме договор с децата. Ако някой ги нарушава, те сами ще могат да отбележат това на таблото. Мониторингът и подкрепата на позитивните промени са много важни. Важно е възрастният, който е поел отговорността да разреши ситуацията, да не напуска групата. Той трябва редовно да се интересува как са нещата, с какво се затрудняват, как да помогне.
7. Може да бъде направено табло и всеки ден децата да слагат стикери, ако в групата не е имало обиди и тормоз. Може да бъде разиграна приказка, да се правят колажи за това как са се сдобрили. Смисълът е, че групата постоянно получава заинтересования интерес на авторитетния възрастен и както преди, продължава да смята победата над тормоза за свое общо постижение.
8. Да хармонизираме йерархията. Време е да помислим за популярността. За това, че всеки има някакъв талант, може да бъде полезен с нещо, да бъде ценен за групата. За това, че всеки е дал приноса си за разрешаване на проблема в общността. Подобно събитие може да се отпразнува – конкурси, ден на талантите, походи, игри в екип. Признак за хармонична групова йерархия е отсъствието на ярко открояващи се роли в нея – алфа, бета, омега – гъвкавото преминаване от роля в роля. Един рисува най-добре, друг пее най-добре, трети вкарва най-много голове, четвърти измисля най-интересните игри. Колкото по-разнообразна и смислена е дейността на групата, толкова по-сплотена е тя.
Източник: perunica
Препоръчваме ви още:
"Всички ми казват, че е ужасно буен!"
За децата с проблемно поведение - нашите и чуждите
Кели е майка на четири деца и автор на Happy You, Happy Family. Съветите, които дава в блога си, са изпитани в практиката ѝ като родител.
За да отгледаме умно и добро дете са нужни активни, но елементарни способи. Единият от тях е абсолютно безплатен и отнема не повече от 10-15 минути дневно, а най-важното – достъпен е за всички.
Родителите мечтаем за щастливо бъдеще на децата си. Ние искаме те да са умни, за да имат по-големи шансове да постигнат това, което желаят. Ние искаме да са добри, за да са загрижени за обществото, в което живеят. Би било прекрасно, разбира се, децата ни да бъдат от хората, които не забравят да включат мигач, преди да завият.
Задачата не е от лесните. Особено в моя случай - за мен успешен ден е този, в който всичките ми деца са си измили зъбите сутринта и вечерта.
И все пак точно сега е времето, когато можем да подготвим децата си за бъдещите им успехи. Само че първо трябва да укротим вътрешния глас, който всяка свободна минута крещи, хваща се за кубчетата за ранно развитие или се усмихва насила. Иначе за никакви добри и умни деца не можем да говорим.
Как се отглеждат умни деца
Оказва се, че вече има един вълшебен родителски навик, който ни помага да отгледаме умни и добри деца. Това е навик, който създава верига от реакции, като влияе върху няколко сфери на живота. С други думи, можете да се съсредоточите върху един ключов навик и веднага ще почувствате поредица от промени към по-добро. А най-важното е, че за да практикувате този навик, ви трябват само 10-15 минути дневно и е по силите на абсолютно всички.
„Благодарение на ключовите си навици, Майкъл Фелпс стана олимпийски шампион; благодарение на такива навици някои студенти значително превъзхождат със знания колегите си. Заради тези навици някои хора, след години неуспешни опити, изведнъж отслабват с 20 килограма, работят по-добре и при това успяват да се справят с домакинството и да вечерят с децата си.“ Чарлс Дюиг „Силата на навиците“
За да е умно и добро детето ви, не е нужно да се разорявате със скъпи частни учители или два пъти дневно да гледате интелектуални предавания. Нужно е само едно – да четете на детето. Дори да може да чете само.
Четенето от раждането е най-добрата инвестиция
Какво ви пречи?
На родителите никога не им стига времето.
Трябва да се смени спалното бельо, да се разреши спор между децата, да се приготви здравословна вечеря. После да помогнем на децата с домашните, да закараме колата да ѝ сменят маслото, да запишем час за лекаря; да проверим състоянието на банковата си сметка и да зашием разпорения шев на любимите си дънки.
И още, и още, и още…. Затова когато стане дума да четем на глас на децата си, ние избутваме това занимание в края на списъка с ангажименти. През 2018 година е било проведено изследване, което показва, че само 30 % от родителите в САЩ четат на глас на децата си не по-малко от 15 минути на ден.
Аз се старая да чета на своите редовно, но когато в продължение на две седмици засякох колко книжки с картинки сме прочели бях поразена. Чела съм на децата само в 6 дни от общо 14, а това дори не е 50 % от времето.
За да успокоя разтревожената си душа, започнах да проучвам какво дава на децата ни четенето. Вълнуваше ме въпросът – ако казваме, че трябва да се отглеждат умни деца, нима четенето на глас ще ни помогне?
Когато четем на детето на глас се случва следното:
„Децата ви се запознават с безкрайното разнообразие от думи. Това е важно, защото има един навик на детето в доучилищна възраст, който е по-важен от много други. Той е индикатор за успеха или провала в училище - това е колко богат е речниковият запас при постъпване в училище. Разбира се, детето отива на училище, за да научава нови думи, но речниковият му запас определя доколко добре ще разбере това, което казва учителят. А тъй като преподаването в началния курс е основно устно, детето, което има богат речник, ще разбира всичко, а детето, което няма, ще разбира значително по-малко.“ Учебник по четене на глас
Когато четете, вие буквално развивате мозъка на детето си – колкото повече четем, толкова повече стават невроните в мозъка им и се изграждат невронните връзки.
„Вие с детето излизате на особена пътека: вървейки по нея, то ще стане истински читател – за цял живот. Четенето е нужно за ученето и детето, на което не му се отдава четенето, ще се справя по-трудно с натоварването в училище. Вие имате възможност да дадете на детето си този ключ към успеха в училище и в живота, защото най-важното и единствено занимание, което ще му помогне да получи знания, необходими за бъдещия му житейски успех, е да четете на глас.“ „Как да станем нация от читатели“
Ще се подобри поведението на детето ви. Когато четете на глас, детето ви се учи да се съсредоточава и да обръща внимание на това, което е важно – тези навици непременно ще му помогнат в училище. Четенето на глас може дори да снижи агресивното напрежение у детето.
Изграждате тясна връзка с детето си. Децата обичат да им четете на глас, защото сте до тях физически, възниква тесен емоционален контакт: „Когато се разделяме с децата си, най-ценното, което помнят, е времето, което сме прекарали заедно в четене на глас.“ Когато се замислиш над това, разбираш защо е вярно. Колко често отлагаме всичките си ангажименти, изключваме телефоните си и просто прекарваме време с децата си? Ако изграждаме близка връзка с тях, ще имаме и емоционална близост, а това е нещото, към което се стремят всички родители.
Развивате способността на детето си към емпатия. Когато четете на детето художествена литература, мозъкът му буквално преживява всичко, което се случва с героите, на невробиологично ниво. С други думи, вие запознавате детето с различни хора и му давате възможност да се постави на тяхно място. Развиването на емпатия ще научи детето да бъде приятел, който умее да съпреживява, партньор, който ще разбира другия до себе си, дори да не се съгласява с него, и човек, който ще помогне на друг в труден момент.
Какви са моралните основания за моето малко изследване? Все пак това е само един навик – четене на глас. Той обаче стартира верижна реакция, която води до редица промени. Ако сте се чудили каква е тайната за отглеждането на умно и добро дете – четете му на глас.
Защо не четях на моите деца, дори за половината от възможното време?
8 причини поради които не четем на глас – как да поправим това
Да знаем, че да четем на глас е важно за децата, и наистина да четем на глас всеки ден, са две големи разлики.
За да разбера защо има такова несъответствие в родителските ми навици, проведох малко изследване и поговорих с други родители. После, тъй като намирах все нови доказателства колко е важно да четем на децата си на глас ежедневно, реших за всяка причина за „нечетене“ да намеря няколко възможни решения, които могат да бъдат от полза и на други родители.
1. Зает съм. Когато всеки ден си зает с някакви задължения, четенето на глас невинаги е приоритет. Това е моята лична ахилесова пета. В дните, които преминават в по-спокоен ритъм, нямам проблем да намеря време за това. Но когато е напрегнато, денят е изпълнен със задачи, срещи, ангажименти, четенето на глас минава на заден план.
Как да промените това
Като прикрепите един навик към друг. Помислете какво правите задължително всеки ден и прикрепете четенето на глас към този навик. Например децата ви задължително мият зъбите си вечерта. Създайте правило да се мият зъбите само след четене. Можете да им четете докато се плицикат във ваната, а ако ядат вечерята си бавно, четете им докато приключат с яденето.
Измислете си визуален знак, който да ви напомня. Ако четете на детето преди сън, оставете книжката на нощното шкафче, така няма да я забравите на следващата вечер. Или може да вземете прозрачна торбичка, да сложите няколко книжки в нея и да я поставите на видно място – в кухнята или в детската стая.
Започнете да отбелязвате своите наблюдения. Може да окачите специално листче на хладилника или да използвате маркер и да пишете върху огледалото в банята, за да следите как осъществявате целта си. Поставяйте зелена точка в дните, когато сте успели да четете и червена в дните, в които не сте го правили. Целта ви е да направите веригата с отметки за четенето максимално дълга.
2. Моите деца вече могат да четат сами. Когато децата ни порастват и могат да четат сами, ние спираме да им четем на глас. Точно това се случи с мен, когато голямата ми дъщеря започна да чете самостоятелно. Но когато спрем да четем на децата си, ние не им даваме възможност да преминат на ново читателско ниво.
„Навиците за четене и слушане започват да се изравняват някъде към 8 клас. До това време децата обикновено по-добре слушат, отколкото четат. Затова детето може да слуша и разбира по-сложните и интересни истории, когато му ги чете родителят, а не то самото. Освен емоционалната връзка, която се появява помежду ви, вие натрупвате разширен речников запас; думите достигат мозъка, а детето може да ги види в книгата, ако следи четенето.“ Учебник по четене на глас
С други думи четвъртокласникът може да слуша и разбира историята, предназначена за по-горен клас, още преди да я прочете самостоятелно. Така у детето се развива речников запас и в един прекрасен ден синът или дъщеря ви ще могат да прочетат сложна книга самостоятелно.
Как да промените това
По-късно забелязах, че когато започна да чета на малките деца, голямата ми дъщеря идва при нас, сяда и слуша. Помнете, че на големите деца им харесва, когато им четат, дори да не го признават. Ако възникне пауза между времето когато големите са се научили да четат и вече не им четете на глас, ще ви се струва странно да се връщате към този навик. Ето няколко идеи как можете да го възстановите.
Накарайте ги да ви разкажат какво четат. После кажете: „О, звучи интересно! Може ли да почета малко на глас, за удоволствие и на двама ни?“ Предложете на голямото дете само да избере книга за семейното четене на глас и се редувайте с него да четете на вечеря.
Ако ви е попаднала интересна статия попитайте детето: „Може ли да ти я прочета? Струва ми се, че ще ти е интересна.“
Слушайте аудио книги по време на пътуване или когато вършите заедно нещо вкъщи.
Открийте нещо забавно – стихче или кратък разказ - и предложете да го прочетете. Децата обичат смешните истории във всяка възраст.
Ако са препоръчали книга за четене от училище, предложете на детето да я почете на глас.
5 книги за диалог с тийнейджърите
3. Не обичам да чета на глас. Обикновено причините са две – не ви харесва книгата или не ви харесва самият процес. Какво да правите и в двата случая?
Ще стане дума за интересните книги, но как да решим втория проблем. Ситуацията е по-сложна. Когато аз започнах да чета на глас на голямото си дете, сравнявах своя монотонен стил с четенията, на които ходехме в библиотеката. Библиотекарката четеше толкова интересно, беше пълна с енергия и на децата много им харесваше. Как мога да се сравнявам с нея?! По-късно разбрах, че четенето на глас няма нищо общо с актьорското майсторство. То създава връзка с детето. Вие сте близо един до друг, изпитвате идентични емоции, създавате прекрасен спомен на детето си.
Как да промените това
Лесно е да се справите с първия проблем, защото на света има хиляди детски книги и винаги може нещо да се избере. Но ако ви затруднява самият процес на четене на глас, мислено поставете акцента върху факта, че прекарвате време с детето си и това е прекрасно. Може да измислите специално име на това време „час за прегръдки и книги“.
Ако това не помогне, опитайте с книга от друг жанр. Ако не ви харесват книгите с картинки, опитайте със стихове. Не харесвате поезия? Опитайте с научно-популярна литература. Ако и това не ви допадне, четете пиеси, променяйки гласа си според персонажите. Продължавайте да търсите, докато откриете това, което ви доставя удоволствие.
4. Детето ми не стои на едно място. Ако всеки път когато четете, детето предпочита да се занимава с още нещо, може да ви се стори, че не му е интересно. Обикновено това се отнася за активните деца, но слушането е навик, който се придобива. Ако четете всеки ден, децата ще започнат да слушат. Помнете, че когато четете на глас вие развивате способността на детето да съсредоточава вниманието си върху нещо, да се концентрира. Тези качества ще са му нужни и в училище, и в живота.
Как да промените това
Третото ми дете е много активно, затова когато беше по-малко често ми се налагаше да използвам цялото си въображение при четене. Ето няколко идеи.
Помогнете на детето си да слуша – изберете книги, които са специално създадени за активни деца – интерактивни книги, с отварящи се прозорчета, с тактилни усещания и дайте на детето възможност да открие, докосне и види всичко.
Четете, когато детето вече е в креватчето си и започне да се успокоява преди сън.
Четете, когато можете да привлечете вниманието към себе си, например когато детето се храни или къпе.
Идете в парка, сложете го в люлка и започнете да му четете, докато го люлеете.
Проверете харесва ли му книгата. Ако го интересуват динозаврите, а вие му четете за камиончета, проблемът може да е точно в това.
5. Уморен съм. Често отлагаме четенето за момента, когато слагаме детето да спи. Но ако лягането е трудоемък процес, ще се почувствате опустошени ( с мен се случва точно това). Не искам никой да ме докосва, да ме пита за нещо, а да добавя още 20 минути към дългия и напрегнат момент на приспиване ми се струва опустошително.
Когато съм напълно разбита, пропускам страници. Знам, че трикът работи и не съм единствената, която го ползва.
Как да промените това
Опитайте да изтеглите четенето по-рано. Може да четете, когато детето закусва или е в банята.
Друга стратегия: на вас също трябва да ви харесва книгата, която четете. Ако сте се уморили да четете едно и също всяка вечер, започнете книга, която сте обичали в детството си или нещо ново, за което сте чули добри отзиви. Или, ако е подходящо, прочете му нещо от книгата, която вие самите четете в този период. Местата, които са неподходящи за възрастта му, може да пропуснете. Резултатите от четенето на глас, за които споменах, ще се появят, независимо от това какво четете.
6. Децата ми са на различна възраст. Това е проблем. Моите деца са на 10, 5, 3 години, а четвъртото няма годинка. Мога да чета книжки с картинки на тригодишното, но така ще загубя големите. Или мога да чета детска повест на най-голямото, но така ще загубя малките.
Как да промените това
Разбрах, че голямата ми дъщеря все още обича детските книжки с картинки. Чувала съм от родителите си, че тийнейджърите харесват книги за най-малките.
Но ако на голямото дете не му е интересно, опитайте да му четете някаква увлекателна статия, когато яде или се приготвя за някъде. Може да кажете: „Я чуй, това може би ще ти хареса… “ И започнете да четете.
Още една идея – можете да четете на голямото, когато малките вече спят или по време на дневния им сън.
7. Детето ме прекъсва на всяка страница
Никой не обича да го прекъсват, но все пак въпросите по време на четене са най-важното част от слушането.
„Ако гледате филм за втори път, вие разбирате колко много нюанси са ви се изплъзнали при първото гледане. До голяма степен същото е с децата и книгите. Дори в по-голяма степен. Те учат сложния език, слушат темпа на речта на големите и в много моменти възниква недоразбиране.“ Учебник по четене на глас
Как да промените това
Ако детето задава въпроси по сюжета, отговаряйте веднага, защото вероятно не е разбрало какво се случва и затова пита.
Ако въпросът е косвено свързан с историята или с нещо друго, кажете: „Какъв интересен въпрос! Като довършим можем да го обсъдим.“
8. Да четеш 100 пъти едно и също е скучно. Това е истина. Чистата истина.
За съжаление именно многократното четене на една и съща книга е точно това, от което имат нужда децата ни. Те чуват думите отново и отново и така ги запомнят. Освен това повторното четене помага на откриеш кое не е станало ясно и да ти го обяснят.
Как да промените това
Ако вече мразите тази книга, опитайте да се отървете от нея или поне я скрийте за известно време. Да четете през зъби книга, която ви е омръзнала е безплодно. По-добре да прочетете за 15 минути нещо, от което получавате удоволствие, отколкото да не четете нищо, защото мразите конкретното произведение.
Намерете нещо, което ви харесва, оставете списъка с препоръчителна литература за малко. Ако книгата ви харесва, но не искате да я четете 72 пъти, измислете правило. Например ако два пъти дневно четете една и съща книга, децата трябва да знаят, че няма да я отварите повече. Няма нищо страшно в това да се създадат някакви граници, ако така четенето на глас ще бъде удоволствие за всички.
Постарайте се да запазите ентусиазма си, когато четете една книга отново и отново. Четете я с неочаквана интонация. Четете и марширувайте; четете легнали на дивана с крака на стената. Ако се съмнявате, че главата ви ще запази ясна мисълта, включвайте творчески елемент.
Ходете в библиотеката по-често. Ако имате постоянен приток от нови книги, сред които можете да избирате, децата по-рядко ще искат да им четете едно и също.
Превърнете процеса в игра. Аз измислих задачи за цялото семейство, които могат да се разпечатат и да се изпълняват още сега. Това ще се хареса и на вас, и на децата ви.
На глас за цялото семейство – задачи за всеки ден
Четем с вдигнати на стената крака – четем на нощна лампа – четем по време на хранене - слушаме аудио книги в колата – четем по пижами
Отиваме на мероприятие с книги – четем със смешен глас – четем на улицата - четем по време на къпане – четем в снежната крепост
Четем, когато готвим вечерята – специално лягаме по-късно, за да почетем когато искаме – четем в библиотеката – четем когато ни е добре – четем книгата веднъж
Четем в удобното кресло – четем в парка – четем по телефона – четем седнали на пода – четем докато сглобяваме лего
Слушаме аудио книга, докато подреждаме стаята – четем, когато ни е тъжно – четем преди сън – четем на пикника – четем в леглото на мама и тате
Четем под дървото – четем в стаята, в която никога не сме чели – четем, докато чакаме някого – четем преди да включим телевизора – искаме да ни прочетат нещо ново
Разпечатайте си тази таблица и я окачете на видно място – на хладилника или на стената, за да ви подсеща. Опитайте всеки ден да изпълнявате нова задача. Ако не ви се получи да направите всичко за 30 дни, не се разстройвайте. Всеки ден, в който сте намерили време да почетете на глас, е малка победа.
Препоръчваме ви още:
Стихчета и песнички за най-малките
Мисли от къщурката на детската писателка
- Най-популярни
- Най-нови
