И през 2018 година Националният музей „Земята и хората“ се включва в инициативата – Европейска нощ на музеите (19 май - събота). Посетителите ще могат да видят постоянните и временни експозиции, както и програма, подготвена специално за събитието:

• от 18:00 часа – изпълнение на хор при НПМГ „Константин-Кирил Философ“, с диригент Даниел Иванов;
• от 19:00 часа – „Приказка за България“ – Вокална формация „Робев“, с диригент Нели Трошева ще зарадва публиката с любими български песни;
• школите по рисуване от Народно читалище „Хармония“ и 120 ОУ „Г. С. Раковски“ ще представят творби на своите възпитаници;
• От 22:00 часа – прожекция на специален подбор от научнопопулярни филми.

Само в Европейската нощ на музеите малкият робот Sanbot ще рецитира стихове за любими минерали.

„Земята и хората“ ще работи с удължено работно време от 18:00 до 24:00 часа с вход „свободен“, специално за събитието.

Снимка: earthandman

Препоръчваме ви още:

Изложба в чест на Деня на Земята

Корабът на капитан Немо акостира в Музейко

Какво се чува в Космоса

Автор: Мария Пеева

С Алекс си имаме нова любима книжка за лека нощ - за маймунката Бруно. С тази книжка обаче си вкарах същински автогол. Алекс и без това е един малък устатник, с когото много трудно се излиза наглава, а сега има и нов аргумент в споровете ни.

Първо да кажа накратко за какво става дума в книжката. Маймунката Бруно е едно сладко животинче, родено в зоологическа градина, което си има цяло маймунско семейство и много си ги обича. Но една мечта го измъчва - Бруно много иска да е като хората, да носи дрехи, да яде от тяхната храна и да говори. В крайна сметка той успява да сбъдне мечтата си, научава се да говори и дори да свири на саксофон и става голяма звезда. Но за жалост открива, че хората никак не искат да го приемат като един от тях и все някой изпуска нещо обидно пред него - как мирише на маймуна, как говори ПОЧТИ като човек. Клетият Бруно се чувства самотен, защото е толкова различен и от хората, и от маймуните. За щастие успява да открие една друга маймунка като него и разбира най-важното. Никой не е дотолкова различен, че да няма поне една сродна душа, която да го обича. Много хубава и смислена книжка, която накрая завършва с това как един журналист пита Бруно:

- Ако трябва да се определиш само с една дума, какво ще ми отговориш? Какво си ти? Маймунка или човек?

А Бруно се замисля и отговаря:

- Аз съм просто Бруно.

Книжката е чудесна, и поучителна, и забавна, няма съмнение. Но само вижте как моят хитрец използва тази мъдрост, за да оборва и малкото ми останали аргументи в споровете с него. Снощи отново не искаше да заспи след всичките ни ритуали. Помолих го най-после да затваря очички, а той ми каза:

- Ти ще спиш ли? Няма. Аз вече съм голям, почти на пет и половина, и също мога да стоя до късно като теб.

Няма да познаете кога си лягат децата в Италия

Тази сутрин не искаше да става за градинка и на молбата ми да побърза, защото пак ще закъснеем, отговори:

- Мамо, аз съм малък и трябва още да спя. Ти сама ми каза, че трябва да си лягам снощи, защото малките деца имат нужда от много сън, за да са здрави.

Аха! Този път го хванах! - си помислих.

- Чакай, чакай малко. Не работи така. Снощи обясни, че си голям и можеш да стоиш до късно. Тази сутрин ми казваш, че си малък и трябва да спиш до късно. Вече не мога да разбера какъв си. Малък ли си, или си голям?

А дребният хитрец ми се смее насреща и ми отговаря също като Бруно в книжката:

- И малък, и голям. Аз съм просто Алекс.

Какво да отговоря на подобен аргумент? Засмях се. В крайна сметка “просто Алекс” стана и отиде на градинка.

Но ако някой ви каже, че децата учат само хубави неща от книжките, не му вярвайте.

Макар че като се замисля, може би всъщност е научил хубаво нещо.

Препоръчваме ви още:

Моето трудно дете

Стамена Марашева-Петкова, бивша абитуриентка и настояща майка, призовава настоящите абитуриенти и бъдещи родители да празнуват така, че после да не се стесняват да покажат снимките от бала на децата си. 

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, ууууууууууууууууу!!!!

Има ли някой в държавата освен абитуриентите, който не се дразни на това броене, придружено с писъци, напомнящи вой на разгонена глутница псета?

Като цяло сме научени, че училището е мъчилище. Предполагам, че зрелостниците се отдават на запой и празненства, мислейки, че мъките приключват. Уви, едва сега започват, но това е друга тема, пък и те го осъзнават рано или късно. По принцип няма лошо да се празнува края на една ера, ама трябва ли това празненство да се превръща в извращение? Трябва ли забавлението да се състои в извършването на „гениални“ мизерии? Бих казала не, но някое пияно абитуриентче ще ме опровергае с неоспорими доводи като например колко е забавно да се пръскаме с оцет из класната стая. Паленето на димки и бомби също е „велико“ забавление, да не пропуснем и наливането с евтин алкохол и заливането с него. Добре де, нека се празнува, нека се пийва, нека се купонясва, ама трябва ли да се прекалява? Не ми се гледат и задниците на пияните девойки, висящи из прозорците на наетите от мама и тати коли, не ми се гледат и търкалящи се дечковци, заспали по пейките, неуспели да се приберат след легендарната бална вечер. Която бална вечер се състои в състезание чия бална рокля ще покаже повече „месце“ и кой може да изпие, изпуши и издруса най-много. Защо? Някой да ми обясни?

Голямото оливане

И аз съм била абитуриентка, обаче ми се струваше доста тъпо да грача през прозорците на колите и да се държа като изтървана от публичен дом (като искам да подчертая, че не съм била някаква смотла, бях страшна мацка тогава). Да, пийнах си, да, забавлявах се, танцувах, обаче не прекалих. Не пищях, не надувах свирки, не бях полугола, не правех мизерии в училище или по улиците. Някак бях стигнала до извода, че мога да се забавлявам с класа и без издънки. За този мой извод съм много благодарна на миналото си Аз и след време с кеф бих показала снимките си от бала на детето ми.

И все пак не е нужно само да обвиняваме абитуриентите за досадното им поведение. Доста дразнещо е порицанието на по-възрастните. Започнат ли баловете, в социалните мрежи освен снимки на голи дванайсетокласнички ще гледаме и постове, изразяващи „мъдри“ мисли на вече завършилите като например: „Днес броите до 12, утре ще броите овцете на село“ или пък „ Едно, две и в bezrabotni.bg“. Това мрънкане и оплакване е също толкова отегчително, колкото и дивашкото поведение на завършващите.

Животът е такъв, какъвто си го направиш... стига да е живот

Замисляйки се над темата, стигнах до извода, че като цяло това диво празненство на завършващите е леко безсмислено.

Нима да завършиш средното си образование е повод за такава гордост?

Купуване на скъпи рокли и костюми, купуване на бижута, наемане на скъпи коли и харчене на хиляди левове в рамките на няколко дни? И защо, толкова ли сме тъпи, че завършването на средното образование е повод да съберем родата, да вземем заем и да се натряскаме заедно с абитуриента си? Май, май родителите сме виновни за разпуснатото поведение на абитуриентите, в желанието си да покажем гордост от успешното завършване на средното образование, ние леко се оливаме и поощренията се превръщат в разхищения. Та ако родителите позволяват на децата си да се държат като подивели, нямат право после да съдят тези, които ще правят същите неща догодина.

За Весна, доброто и Фейсбук славата

Искрено се радвам на абитуриентите, оценявам тяхната радост от завършването на средното образование, разбирам и желанието им да се забавляват, но повече ме радва да видя едни красиви момичета, показващи класа, а не телеса, както и едни момчета, облечени с хубави костюми като манекени, а не оповръщани. Силно се надявам, че родителите ще си „ изровят“ главите от пясъка и няма да застрашават живота на децата си, позволявайки им да висят от коли и да харчат за какво ли не (в повечето случаи за алкохол и наркотици). Нека всичко бъде в рамките на разумното, нека не се пропилява бъдещето на младите, за да могат впоследствие да празнуват и абсолвентския си бал и да си спомнят за абитуриентския с умиление, а не със срам. 

Стамена с нейната страхотна поредица от "Криворазбрани истории" спокойно си заслужи правото да се нарече будната съвест на нашия авторски колектив.

Препоръчваме ви още:

На добър път, абитуриенти

И най-големите противници на "зеленото" ще опитат, щом черпи Мечо. Едно лесно, леко и закачливо ястие, с което можем да предизвикаме любопиството на децата.  Находчивата идея е на Соня/Светът на Сончето и е вдъхновена от Баща им е виновен, където се възмутих, че моите хлапета не обичат да похапват зелении.

Продукти:

За Мечо:

500 г брашно

1 пак. суха мая

250 мл вода

1 ч. л. сол

1 с. л. захар

3 с. л. олио

За топчетата:

1/2 ч.ч. булгур

100 г коприва

1 ч.ч. вода

200 г пилешко филе

1/2 ч.л. сол

1 щипка черен пипер

Начин на приготвяне:

От продуктите за Мечо омесвам меко тесто, което оставям да втаса до удвояване на обема. Оформям главата с очичките (оваляни в маково семе), ушите и муцуната, тялото и ръцете на мечето поотделно. Увивам чаша с алуминиево фолио и обличам с тесто от външната страна, а отпред слагам крачета. Пека в предварително загрята фурна на 170 градуса, до зачервяване.

За топчетата:

Сварявам булгура с водата на средно горещ котлон, като бъркам непрекъснато. Свалям и оставям да изстине. Филето нарязвам на парчета, овкусявам със солта и черния пипер и изпичам на грил. Копривата попарвам във вряла вода, изхвърлям първата вода, слагам нова и сварявам до омекване. 

В блендер смилам за кратко печеното пилешко филе, колкото да стане на ситни парченца. Изсипвам в купа. Копривата смилам до кремообразна смес и прибавям към пилето, сипвам и булгура. Омесвам всичко хубаво и с мокри ръце правя топчета. 

Сглобявам Мечо с помощта на дървени клечки, изваждам чашата и на нейно място пълня с топчетата.

Още вкусни рецепти можете да намерите в блога Светът на Сончето. 

Препоръчваме ви още:

Чушки по панагюрски в навечерието на Трети март

Печена агнешка плешка в листа от лапад

Месечната сбирка на шестте етърви

Какво означава това на езика на тийнейджърите

Може и да сте чували тази реплика от детето си и със сигурност знаете, че тя рядко означава точно това. Обикновено, побеснелите ни тийнове съжаляват за изреченото, още докато го казват, но гордостта не им позволява да признаят това. Важно е да не вземаме тези думи за чистата истина, за да не усложним и без друго комплицираната ситуация.

 „Дъщеря ми ме мрази. Каза ми го в очите. И досега треперя и не мога да се успокоя. Не съм очаквала такова нещо от собственото си дете.“

Социалните мрежи са пълни с такива истории. Порасналите ни деца хвърлят в лицето на родителя си някоя крайно обидна реплика, която звучи като присъда, и демонстративно тръшват вратата пред лицето ни. Какво можем да направим в подобна ситуация? Обикновено реакцията на околните е свежда до съчувствие, което все пак е по-добре от нищо.

Паниката е излишна. Собственото ни дете е произнесло ужасните думи в изблик на гняв, а една крайна реакция от наша страна само ще задълбочи конфликта. По-добре би било да потърсим решение на този проблем.

Най-важно е да не причиняваме болка в отговор. Някои родители изпадат в такава ярост, чувайки, че детето им ги мрази, че нанасят ответен удар дори с по-голяма сила. Понякога може дори да бъде чута репликата: „И аз те мразя, иска ми се да не те бях раждала.“

Трудно е, но е най-добре да запазим спокойствие. Можем хладнокръвно да отговорим, че въпреки това ние продължаваме да обичаме детето си, да се пошегуваме или да разредим напрежението: „Нищо, аз те обичам и за двама ни.“ Обикновено децата ни се държат по този начин, когато са много сърдити, защото сме им забранили нещо или просто не им даваме това, което силно искат.

8-те свещени права на тийнейджъра

Родители с дългогодишен опит са съставили специален речник на езика на тийнейджърите, от който става ясно, че не всичко е толкова страшно, колкото ни се струва. Най-често целта на подобни реплики е да ни причинят болка. А смисълът на думите им е много далеч от това, което наистина чувстват.

Да си преведем някои от тях на езика на пуберите.

Мразя те!

Нуждая се от любовта и помощта ти. Чувствам се безсилна и не зная как да се справя, затова ти говоря с тези гадни думи, за да съм сигурна, че ще си до мен и когато се държа ужасно.

Остави ме на мира!

Чувствам се объркана и не съм готова да се справя със ситуацията в момента.

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка

Никой не ме обича!

Една от моите приятелки се държи странно, нещо се случва, но не мога да разбера какво. Това ме изнервя.

Млъкни!

Поставяш ме в неудобно положение. Излагаш ме.

Ти ми нямаш доверие!

Понякога и аз сама не си вярвам.

Първият купон - правила за безопасност

Ти не ми вярваш!

Точно в този момент те лъжа.

Скучно ми е!

Това не е интересно, не е за мен, затова съм нервна и раздразнителна.

Ти не ме разбираш!

Аз сама не се разбирам понякога, на теб ще ти е трудно да проумееш какви проблеми се крият дълбоко в сложната ми тийнейджърска душа.

Добре, ще го направя!

Изобщо не възнамерявам да направя това, дори да ме накажат. А ако ме накажат, мое право е да преценя дали съм го заслужила.

5 тийн фрази, които ни вбесяват

Нейната майка й разрешава!

Искам да отстъпиш, като майката на приятелката ми, и да ме пуснеш.

Не мога!

Не искам и няма да го направя.

Ако ме обичаше, щеше да ми позволиш да направя това.

("Да видим как ще реагира.") Това е една от най-силните реплики, с които децата ни манипулират. Най-добрата реакция би била да отстояваме позицията си, като уверим детето си, че го обичаме винаги и безусловно, независимо от това как се държи.

Източник: wday.ru

Препоръчваме ви още:

Писмо до тийнейджъра

Червената зона и жълтата зона

В света на затръшнатите врати

Повишеното кръвно налягане (КН) е причина за смъртта на 9.4 милиона души в света всяка година и тази цифра продължава да нараства поради глобалното застаряване на населението. Причината за високото КН е обяснима с идентифицируеми рискови фактори на средата като свръхтегло, прекомерен прием на алкохол и сол с храната и недостатъчна физическа активност.

Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата аритмия вследствие на хипертония, която влошава качеството на живот, повишава риска от мозъчен инсулт от 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. България не разполага с точна статистика за броя на болните в последните три години, но се счита, че от сърдечна недостатъчност у нас страдат над 140 000 души. Смъртните случаи превишават 20 000 годишно, което представлява около 18% от всички починали. Броят на хората, които губят битката с болестта, прогресивно се увеличава.

Мозъчният инсулт е втората водеща причина в целия свят, след сърдечно-съдовите заболявания, асоциирана с: лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система. Над 12 милиона инсулта се дължат на повишеното кръвно налягане, като е висок рискът от остър инсулт при прехипертония и в младата популация. Смъртността от мозъчен инсулт в България продължава да е значително по-висока в сравнение със смъртността в Европа. През 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България - близо 154 на 100 000 души, т.е. смъртността е близо четири пъти по-висока.

Основен проблем в нашата здравна система е недостатъчното сътрудничество между организациите за осигуряване на оптимална грижа за пациентите.

За 12-ти път в 11 града от страната ще бъде отбелязан Световният ден на хипертонията с национална здравна кампания по инициатива на Българската лига по хипертония в партньорство с Българския червен кръст, фондация „Национална мрежа Сърце за сърце“, Асоциацията на студентите медици в България и др. Тази година тя ще премине под надслов „Нормално кръвно налягане - нормален сърдечен ритъм - превенция от инсулт“ и за първи път е подпомогната финансово от дарителската кампания на Райфайзенбанк "Избери, за да помогнеш". Общо 74 служители на банката направиха своя избор за каузата, като общата сума, дарена от тях и от банката, е близо 9000 лв.

Скрининговите проучвания по инициатива на Българската лига по хипертония и партньори, направени на публични места през годините, сочат данни за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения. Това мотивира провеждането на информационни кампании и измерванията на артериално налягане в Световния ден на хипертонията.

На 17 май 2018г., от 11 до 18ч., в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора, Русе, Велико Търново, Хасково, Благоевград и Кърджали, на публични места, ще бъдат разположени пунктове, където гражданите ще се информират по проблемите на хипертонията с възможност за квалифицирани консултации за хипертоници; ще получат книжки с нормите на поведение при АХ, също и методични указания за поведение при деца и подрастващи с АХ; ще бъдат направени тестове за оценка на информираността с награди; ще се измерва тегло и кръвно налягане на желаещите с електронни апарати, снабдени с Afib-технология за откриване на ПМ, без ЕКГ. Тази технология е подходящ и сигурен метод за скрининг на асимптомно ПМ в домашни условия за профилактика на мозъчен инсулт и за проследяване ефективността на лечение на пациенти с артериална хипертония и/или с риск от ПМ.

17 май, четвъртък, 11-18 ч.

София – пл. ″Света Неделя″ № 7 (до входа на метро станция Сердика)

София – до подлеза на хотел „Плиска“, бул. „Цариградско шосе“ 10В

Пловдив - площад Централен (от западната страна на сладоледена къща Афредо)

Благоевград - ул. „Тодор Александров“ (пред магазин Билла и Съдебната палата)

Стара Загора – Централен парк “5-ти октомври” (до фонтаните)

Бургас - ул. „Александровска”, пред сградата на Общината

Варна – пред Операта - пл. „Независимост“ / пред Фестивалния конгресен център - вход на морската градина/

Русе - площад „Свобода”, срещу Съдебна палата

Плевен - площад „Възраждане” срещу фонтаните

Хасково - пешеходна зона между Общински и Областен съвет (площад „Общински“ и площад „Свобода“)

Кърджали - площада срещу Мтел, паметник Димитър Маджаров

Велико Търново - парк „Марно поле“

***

Световният ден на хипертонията (WHD) се отбелязва за първи път през 2005г. по инициатива на Международното дружество по хипертония. Свързаните с него кампании имат за цел да обединят усилията на медицински специалисти, пациенти, граждани и институции за популяризиране на социалната значимост на заболяването, за важността на превенцията, контрола и лечението му. Инициативата се подкрепя официално от Международното дружество по хипертония (ISH), Световният ден на бъбречните заболявания (WKD), Световната инициатива по проблемите, свързани с консумацията на сол и здравето (WASH) и Международната диабетна федерация (IDF). Всички тези организации работят съвместно за повишаване информираността на населението в глобален мащаб за значението на високото кръвно налягане, като рисков фактор за възникване на различни сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, бъбречни и други усложнения. Повече за Световния ден на хипертонията ’2018 можете да откриете тук. 

Препоръчваме ви още:

Доктор Иван Митев - българският откривател в световната медицина

Защо тичам?

Има ли нещо по-важно от сърцата на децата ни?

Автор: Яна Пеева

Борис все още е прекалено малък, за да се чудя как точно да прекарваме времето си заедно. Дните ни минават в бърборене - той на мен и аз на него. Достатъчно е да се покажа и той започва да се смее, трябва само да го целуна по малките крачета, за да ми се усмихне. Всичко му е ново, съответно всичко му е интересно. Една светната лампа му осигурява забавление за поне 15 минути. А когато и на мен ми доскучае, просто взимам Хари Потър, лягаме на килима в детската и се пренасяме в Хогуортс. Сигурно обаче няма винаги да е така. Днес ми попадна този супер готин списък, направен от една майка, която иска да прекарва възможно най-забавното време със сина си. Признавам си, нямам търпение да можем и ние да правим всички тези неща.

Научни експерименти - няма нужда да се чувствате сякаш сте в училище. В интернет има толкова много идеи за забавни експерименти, които можете да направите в домашни условия.

Боулинг - кой не обича боулинг? Когато бях малка, с баща ми редовно ходехме, и редовно го биех. На тръгване винаги молехме служителите да разпечатат резултата, за да се похваля на мама колко съм добра.

Кънки/ролери - има нещо много уютно в идеята да караш кънки през зимата. Ролерите пък са страхотна идея за топлите месеци - навън е зелено и хубаво, а вие се пързаляте и си говорите.

Търсене на съкровище - усещам, че това ще ми е любимото! Можете да го направите семейна традиция - колкото повече хора участват, толкова по забавно. Аз лично, обичам да организирам такива неща и ще се забавлявам много, докато измислям къде да скрия съкровищата и какви да са указанията и препятствията за дечурлигата.

10 идеи за забавление с децата през лятото

Пикник в парка - пригответе любимите си неща за хапване, най-добре заедно, вземете федербал или топка и се отправете към близкия парк.

Посещение в зоопарка - ако имате хубав зоопарк в близост, това е страхотен начин да прекарате времето заедно. Можете да му разкажете за всички животни, да хапнете пуканки, дори да си измислите забавни игри, докато сте там.

Laser tag - още нещо, което нямам търпение да направим заедно. Само трябва да започна да тренирам отсега, защото каквато съм спъната, никак няма да го затрудня.

Игрите на глада

Спортно събитие - ако си пада по спорта, можете да го заведете на футболен/баскетболен/волейболен/тенис мач. При нас футболът (от страната на Теди) и тенисът (от моя страна) са на почит и на Борис няма да му се размине поне едно водене на стадион. Не знам дали ще се доредя аз да го заведа, но пък защо не!

Война с водни пистолети - лято е, жега е, какво по-готино от война с водни пистолети. А който загуби, ще вдига масата.

Любимият му спорт - не си падам много спортна личност, но мога да се науча. Дузпички поне можем да си бием, сигурна съм.

Басейн - можете да си организирате състезание във водата или просто да се плацикате, със сигурност ще си прекарате супер.

Посещение до книжарницата с бонус сладолед - това е МОЕТО нещо. Нямам търпение да стане НАШЕТО. Какъв по-хубав начин да събудиш любопитството към книгите от това да оставиш детето само да си ги избере? Сладоледът е бонус и за двамата!

Състезание с колелета - децата обичат състезанията! Пък и съчетаваме приятното с полезното (малко движение за нас) :)

Пускане на хвърчило - на вилата, в някой шкаф, имам забутано едно огромно червено хвърчило с опашка в цветовете на дъгата. Като малка обожавах да тичам по полето, докато литне, а после да го дърпам след себе си и да гледаме с брат ми как танцува в небето. Едва ли ще пускаме същото това червено хвърчило, но съм сигурна, че ще ни е точно толкова забавно!

Стреляне с нърфове по мишени - да ви кажа, много съм добра. Вкъщи е пълно с играчки спечелени от мен за Теди на разни стрелбища. Да видим дали и с нърфовете толкова ще ме бива или малкият човек ще ме побеждава.

Риболов - много обичам да ходя за риба. Като бях малка, ме водеше вуйчо, даже имам своя въдица, която ще мога да дам на Борис като порасне. Има нещо много релаксиращо в това да стоиш и да чакаш, гледайки водата. Ако не друго, учи на търпение. И на тишина!

Картинг - това няма нужда от обяснение. Победителят избира вечерята!

Вечеря и кино - понякога няма време за всички тези неща през деня. Може и да не стигнете до киното, а да го оставите да избере филм за вкъщи, докато поръчате любимата си храна (няма да готвите, все пак сте на среща! :D).

Идва лято - поляните са зелени, дните дълги, а вечерите топли и приятни. Откраднете си един ден с децата, така ще им подарите най-хубавото нещо - страхотни спомени и много, много, много смях!

Препоръчваме ви още:

10 идеи за игри на открито

Забавни игри с тебешир

Игри за уморени майки

Автор: Яна Пеева

Спомням си, когато се нанасяхме в предишния апартамент, в който живяхме, Мими оглеждаше спалнята и под нос смяташе нещо. Когато я попитахме какво мери, малко се смути, но все пак отговори: “Дали има място за бебе!” Тогава много се смяхме. Не само защото мястото, което всъщност мереше, беше една ниша, метър на метър, тъмна и отделена от останалата част на стаята, а и защото с Теди определено не искахме бебе. Още не бяхме женени, още имахме само кучето ни Алекса, която си водехме с нас напред-назад, прибирахме се по нощите, а във вечерите, в които си бяхме вкъщи, пушехме цигари до късно на терасата, аз седнала на земята, облегната на парапета, той срещу мен с краката ми в скута си. Още не се бяхме заженили (не, че не знаехме, че ще се случи), още дори нямахме Клара (първото бебе в живота ни, макар и куче).

Оженихме сме, преместихме се, сега бебето си има даже стая, въпреки че не я използва за нещо повече от гардероб и съблекалня. И въпреки моите бременни страхове и безкрайните сметки на Теди, оказа се, че място за бебе има, и то предостатъчно. И не само че го има това място, то е заредено с толкова много положителна енергия, че даже ми се струва, че животът ни преди е бил направо сив.

Плевел и плява

Ясно, че няма как да сме същите като преди - ние и не искаме. Една приятелка ме попита какво е да имаш дете и единственото, което ми роди главата беше “ХУБАВО!”. Вярно, последните три месеца се возя на задната седалка, къпя се на отворена врата и по-често, отколкото ми се иска, вечеряме нещо поръчано. За сметка на това и в мен, и в Теди се събуди онова чувство, което те бута да правиш, да създаваш, да бъдеш и да виждаш. Повече. Не за нас, естествено - за онова от всеки от нас, което е отишло в него и онова в него, което все още не познаваме, но нямаме търпение да разберем.

Някъде прочетох или видях, или някой ми каза, че когато вече просто нямаш къде да побереш любовта си към един човек, си правите бебе.

А когато Борис заспи, хванал с цялата си малка ръчичка единия пръст на баща си, си мисля, че и да нямаше място за него, бихме обърнали света, за да му направим.

Препоръчваме ви още:

Не било чак толкова страшно

С Бобче в общината

Достатъчно е просто да обичаш