Как да намерим общ език с порасналите си деца? Психологът Шон Гроувър написа писмо до тийнейджъра, което може да бъде полезно на всеки родител. Особено ако спазва правилата, описани в него.

„Скъпо мое момче/момиче,

Трудно ни е да разговаряме, караме се и се дразним един от друг. Казваме неща, за които после съжаляваме. Да си родител на тийнейджър е най-сложното нещо. Дори да съм сигурен в решенията си, непрекъснато ме глождят съмнения, от които не мога да заспя нощем. Чета книги, разговарям с други родители, искам да направя нещата между нас по-добри. Но винаги се оказва, че казвам не това, което трябва, наранявам те и ти се отдръпваш от мен.

Доскоро ние се държахме за ръце, смеехме се, когато разказваше забавните истории от училище или от някое детско парти. Сега вървим един до друг, но мълчим. Мълчанието ни разделя. В нашата „война на световете“ няма победители. От нея ни остават само белези.

Вкъщи ти се чувстваш като затворник. Искаш повече свобода. Аз знам и разбирам защо си разочарован. Но не мога да ти позволя да бъдеш толкова свободен, колкото искаш. Аз съм твой родител, не приятел. Знам, че ме мразиш понякога, виждам го в обидените ти очи. Има мигове, в които ми се струваш напълно непознат. Искам да се върна при теб, да намеря път към теб. Но ми се налага да вземам неприятни решения.

Аз съм твой родител и не очаквам да ме разбереш. Но е възможно да успеем да изградим нова връзка с добри думи. Да се сближим отново. Съвсем скоро ти ще получиш мечтаната си независимост. Ще разпериш крила и ще заминеш далеч от мен. Аз ще наблюдавам с възторг, колко високо можеш да летиш.

Искаш ли дотогава да забравим обидите, да оставим моето високомерие настрана и да намери път един към друг? Обещавам да бъда търпелив, когато не можем да намерим общ език. Ще се опитам да спазвам тези правила:

Да престана да осъждам.

Да престана да обвинявам.

Да не се опитвам да се наложа на всяка цена.

Обещавам повече да слушам, по-малко да говоря, да се справям с разочарованието си и да работя над отношенията ни. Обещавам да бъда по-съпричастен, по-малко агресивен, да те уважавам повече и да не се опитвам непрекъснато да се защитавам.

Нужно ми е време. Ще правя грешки, ще се провалям и ще се връщам към предишните си навици, но ще продължа да опитвам. За нищо на света няма да се откажа.

След години, когато неприятните спомени загубят своята острота, а звънтящата тишина в празната ти стая ми напомня на звук от забравена китара, ще намеря това писмо и ще съм благодарен за това, че се научихме да се борим един за друг, а не един с друг. Ще съм благодарен, че заедно намерихме сили пътят ни като родител и дете да е пълен с любов, а не с разочарования.

Обичам те,
Твоят родител.

Препоръчваме ви още: 

Чат с малолетна

Гражданската война на семейство Пееви

8-те свещени права на тийнейджъра

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

Те са толкова различни