Психолозите казват, че темата за наднорменото тегло в пубертета е табу. Защото подхранва и без това многото комплекси, които избуяват в тази възраст. Как тогава можем да говорим за проблема, без да го задълбочим? Ето какво смята Лесли Конър, доктор на науките, психолог от Делауеър, САЩ, специалист по проблемите на хранителните разстройства сред тийнейджърите.

Как да говорим с тийна за проблемите му с теглото? Верният отговор е - никак. Категорично не се препоръчва да се фокусираме върху диети, пресмятане на калории или цифрите на кантара. Вместо това трябва да направим нужното, за да мотивираме децата си да водят здравословен начин на живот. Така може да предотвратим развитие на хранително разстройство и възникване на проблеми с теглото и в двете посоки – от затлъстяване до нездравословна загуба на килограми. Как може да стане това:

Винаги се съобразявайте с възрастта на детето

Разговорът за здравословното хранене с едно 8-годишно дете е съвсем различен от разговора по темата с 16-годишен тийнейджър. По-малките не са способни да проумеят всички рискове, до които води трупането или свалянето на килограми. Големите са напълно в състояние да ги разберат, но трябва да се справят и с един друг проблем - влиянието на връстниците – много важен фактор в развитието и формирането на личността им.

Концентрирайте се върху положителното

Вместо да подчертавате пагубните последствия от консумацията на вредни храни, обръщайте внимание колко полезни за организма да „добрите“ продукти. Нещо повече - направете ги неизменна част от менюто на семейството, поощрявайте интереса към тях у децата си и показвайте вашия собствен.

Ролята на храната в семейството

Научете тийнейджъра да приема себе си и своето тяло

Ако ви се струва, че той развива нездравословни отношения с храната или е разочарован от собственото си тяло, помогнете му да укрепи самочувствието си. Може да започнете с това, че понякога наистина е трудно да се чувстваш комфортно в тялото си. Но вие, като родители, бихте искали да достигне етапа, когато ще каже – Това е моето тяло и аз ще се погрижа да бъде здраво. - Без ненавистта, която никога не води до добри последствия.

Не насърчавайте диетите

Повечето родители знаят, че забележките за теглото най-често водят до прилагане на диети, повечето от които са особено опасни за здравето. Не бива дори с поглед да изразяваме одобрение за решението на дъщеря си да свали онези „излишни“ 3 кг. Опитът сочи, че такива действия никога нямат положителен ефект, дори да са продиктувани от най-добри намерения. Бъдете внимателни с тийнейджърите, които са фиксирани върху калориите или количеството храна, или използват приложения, за да следят храненето си. Теглото на пубера зависи от начина на живот, който води, а не от гореспоменатите фактори. Приложенията провокират у порасналите деца излишно фокусиране върху цифрите, вследствие на което те започват да мислят в две категории – черно-бяло и добро-лошо. 

Анорексия и булимия - модерните болести

Започнете разговора с тийнейджъра с изясняване на чувствата, но не на вашите

За по-големите деца, които сами вземат решения за храненето си, специалистите препоръчват да се използва техниката мотивационно интервю. Попитайте ги за мнението им, но не споделяйте своето. Можете да започнете с „Какъв според теб е начинът на живот, който водиш? Здравословен ли е?“ Важно е детето да започне да мисли в тази посока, защото без желание от негова страна, не могат да се очакват положителни промени.

„Аз съм в състояние да прочета цяла лекция за това колко вредни са фаст фуд храните, но не мога да направя нищо, когато дъщеря ми каже, че всеки път след кино, отиват с приятели да хапнат и тя не знае какво да си поръча. Просто защото на това място липсват храните, които съм й описала като здравословни. Но ако детето ми живее само на чипс и газирани напитки няма да бъда деликатна и ще попитам направо – защо храни тялото с тази отрова и знае ли какви могат да бъдат последствията. Ако не ги знае – ще му ги опиша.“

Убедете се, че детето изразява открито емоциите си

При тийнейджърите често възникват разстройства в хранителното поведение, които са сигнал за нарушено вътрешно равновесие – от преяждане до ограничаване в храненето. Повръщането например е начин да се справиш със силните емоции. Затова е важно да се следи емоционалното състояние на детето и да му се помага да преодолее силния стрес, на който е подложено. Негативните емоции трябва да бъдат освобождавани. Като родители, ние им помагаме да се успокоят, да спрат да плачат, да се съвземат и, разбира се, да установят лимити. Но това не ги учи да се справят само в моментите, когато са обидени или разстроени.

Моята болка, моят лек

Бъдете добрият пример

В случаите на хранителни разстройства при тийнейджърите, най-често решаващо значение имат навиците на родителите и отношението им към физическата активност. Често младото момиче (или момче) споделя, че баща му не обича особено спорта или че майка му пропуска всички хранения, освен вечерята. Ако ще привличаме децата към здравословно хранене и начин на живот, трябва да следваме тези принципи и ние самите. А и да учиш някого на нещо, което ти самият не прилагаш, е много по-трудно. 

Източник: www.health.com

Препоръчваме ви още:

Ядат, не си играят

Гладолечение и гладомъчение

Изгубени в превода