Чавдар Панов сподели тази история вчера. Надали някой ще остане безразличен, след като я прочете. Нека в деня, в който сърцата са навсякъде около нас - като балони, бонбони и картички, да не забравяме хората, които се грижат за нашите сърца... и тези на децата ни.

Месец май, 2005 г. Отиваме в детската кардиология на НКБ (Национална кардиологична болница) София, с деветмесечното ни бебе Божан, за първа консултация преди планувана операция. Вроденият му порок налага да бъде опериран, преди да навърши годинка, за да се избегнат необратими поражения на белия дроб. Вървим по коридорите и до един лекарски кабинет виждаме мъж и жена - струва ни се, че жената плаче. Развинтеното ни от стреса въображение крещи, че може би детето им е починало при операция...

За това идване сме се готвили почти от раждането му. Имали сме една основна цел - да наддаде достатъчно на килограми, за да се даде по-голям шанс на операцията. Успели сме, макар и трудно.

Влизаме в кабинета. Д-р Велковски, висок, слаб мъж, не много млад, говори тихо и спокойно. Най-добрият ехографист на детско сърце в България вади бял лист хартия и започва да рисува. Четирилистната детелина се присъедини към рисунката малко по-късно - баба му на Божко я беше намерила някъде из баташките поляни. Тази детска рисунка очевидно не е за бебето - малък е и не разбира. За нас е - обяснява ни как при операцията ще затворят междукамерния дефект, че това, по техните разбирания, е сравнително лека операция. Да, риск винаги има, но е минимален и т.н. Абе, минимален, минимален, ама спираш сърцето, викам си на акъла. На глас, нищо де...

И ето, сутринта на 1 юли, денят на операцията. Мария е влязла с Божко в болницата няколко дни преди това, а аз съм се настанил у нейни роднини в съседен блок. Звъни ми телефонът - "Божко е с температура! 37,6 показва, говорят, че ще го отлагат". В главата ми смесени чувства - първата ми реакция е на облекчение - ще се отложи тоя зор, няма да е днес. Но веднага се сещам, че ако го отложат, ще остане най-вероятно за есента, защото в жегите през лятото спират плановите операции.

Минават 20-30 минути. Мария пак звъни: "Извикаха Велковски. Видя, че съм увила много бебето, каза да го отвия и да проветря, после пак да премерим. Сега няма температура! Явно съм го прегряла от пазене да не изстине преди операцията. Ще го оперират".

Понякога едно правилно решение, взето в рамките на минути, определя цял живот. Не знам какво щеше да стане, ако бяха отложили операцията, никой не знае.

Преди три години д-р Велковски отсъстваше известно време. Някой ни каза, че имал проблем със сърцето, не знам дали е вярно, но знам, че не можеш да се раздаваш безнаказано, някой някъде ги следи тези работи. Изчакахме го да се върне и пак при него ходим за профилактичните прегледи. Божан порасна, започна да се закача с доктора на прегледите, но всеки път излизаме от кабинета летейки, такова рядко чувство, че си се докоснал до нещо хубаво, в болница, ей Богу, е невероятно!

И това е само един от лекарите там. Още нищо не съм споменал за феноменалния хирург д-р Пламен Митев, който би бил гордост за всяка елитна кардиохирургия в света, за лекаря от Пловдив д-р Христов, който ни беше осиновил по землячески, за другите лекари и сестрите... Не знам дали всички са още там може би не.

И това са само нашите лекари. Има много други оперирани деца с техни истории и техни лекари.

На 14 февруари има протест пред Министерския съвет срещу закриването на детската кардиохирургия. Да оставим за час интернет сърчицата и цветята, денят е дълъг, време има за всичко. Виждал съм доста болници, и съм се нагледал на какво ли не, и смея на твърдя, че детската кардиохирургия на НКБ е едно от най-хубавите неща, случили се на българската медицина.

Има ли нещо по-важно от сърцата на децата ни? Или вече сме умрели на нечия операционна маса?

Родители се събраха тази сутрин на протест пред Министерски съвет в защита на детската кардиология. Клиниката към Националната кардиологична болница е пред фалит заради липса на пари и персонал. Вчера заместник-здравният министър Жени Начева коментира пред БНТ, че клиниката е уникална за страната и Министерството няма да допусне затварянето ѝ. Тя обеща проблемите да бъдат решени с преструктуриране на персонала и ресурсите за издръжка в болницата. Националната кардиологична болница е единствената в страната, която осигурява цялостното комплексно обгрижване на деца с вродени сърдечни малформации. Годишно там се настаняват 900 деца, оперират се 250, а над 10 000 малки пациенти са под наблюдение.

Препоръчваме ви още:

Докторе, благодаря

Един най-обикновен общопрактикуващ ден

Специалистите, на които имаме доверие