Ninja Editor
Всъщност първият закон на Мърфи бил формулиран през 1949 г. от капитан Едуард Мърфи, който работел като инженер по един от проектите на ВВС на САЩ. Целта на проекта била да се проведат полеви изпитания на здравина при катастрофа. Веднъж Мърфи открил критична грешка, допусната от техник при монтажа на оборудването и произнесъл фразата, която после станала прототип на закона на Мърфи: „Ако изобщо има някакъв начин да го направи не както трябва, той непременно ще го направи!“
Ръководителят на проекта толкова харесал фразата, че я включил в собствените си правила с името Закон на Мърфи. С времето законите на Мърфи ставали все повече. Когато проектът приключил, военният лекар Джон Стап споделил, че екипът успял да избегне много нещастни случаи, защото стриктно се придържал към законите на Мърфи. Така те станали обществено достояние.
Днес такива закони има във почти сфери на живота ни, защото "логично" обясняват причините, заради които нещо не върви както трябва. Съвсем закономерно закони на Мърфи има и за родителите.
Първите седмици с детето са зомби-апокалипсис!
1. Ако сте изхвърлили играчката, с която детето отдавна не играе, то веднага ще започне да пита къде е.
2. Ако сте успели да пренесете спящото дете вкъщи и да го сложите в креватчето, то задължително ще се събуди в секундата, в която затворите вратата на стаята му.
3. Ако дъщеря ви отдавна ви мрънка да я запишете на тенис, задължително ще размисли веднага след като платите таксата.
4. Ако детето ви един-единствен път каже, че иска броколи, вие задължително няма да имате вкъщи.
5. Ако кажете на някого, че детето ви заспива без никакъв проблем, бъдете сигурни, че проблемите тутакси ще започнат.
За мамнезията и други отклонения
6. Ако раздадете всички детски вещи, защото сте решили, че сте приключили с размножаването, задължително ще се окаже, че сте бременни.
7. Ако опаковате половината покъщнина за двудневната семейна екскурзия, с пристигането задължително ще установите, че сте забравили памперсите.
8. Ако купите нов килим или диван, детето още първия ден задължително ще го залее с някаква гадост.
9. Ако един-единствен път не сте попитали детето преди излизане дали иска на гърне, задължително ще му се приходи на най-неудобното място.
10. Ако облечете детето със скъпа нова дреха, то задължително ще се изцапа като никога досега.
11. Ако случайно изпсувате, детето ви непременно ще подхване „темата“ на висок глас в най-оживеното място.
12. Ако половин ден сте приготвяли децата за зоопарка, на пристигане ще задължително ще установите, че са заспали дълбоко в колата.
13. Ако след изпращането в училище или в детска градина сте успели да запазите костюма си без нито едно петънце, в офиса непременно ще се залеете с кафе.
14. Ако, отивайки на гости, сте забравили да вземете резервен памперс, детето ви задължително ще се посере до ушите.
15. Ако се похвалите на приятелка, колко много думи знае вече детето ви, то задължително няма да издаде звук в нейно присъствие.
16. Ако детето е заспало, вие сте успели да свършите всичко и сте решили да полегнете, в секундата, в която затворите очи, малкото ще се събуди.
17. Ако в делничен ден дълго събуждате детето, в почивния, когато искате да поспите повече, то задължително ще се събуди по-рано от вас.
Списъкът може да бъде безкраен. Всеки от нас има ситуации в ежедневието си на родител, неподвластни на обикновената човешка логика. Точно затова съществуват законите на Мърфи.
Източник: Womo
Препоръчваме ви още:
Със сигурност си млада майка, ако...
11 признака, че вече не сте аматьори
Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян
Скъпа Надя, не съм сигурен защо ти пиша, но четейки твоята статия, у мен инстинктивно се появяваха отговори на въпросите, които задаваш. Може и да не съм читава представителна извадка на мъжкия род, но засега ще трябва да се задоволиш с мен, което се надявам да ти донесе някакъв вид просветление в тъмните дебри на мъжкия мозък. Шегувам се, хич няма дебри, а най-вече дерби, алкохол, секс, храна и изхвърляне на храната! Обещавам да съм максимално честен, но ще трябва да си представям през повечето време, че тези въпроси ми ги задава съпругата. Това вероятно ще е причината за появата в отговорите на някои епитети, свързани с големи бели птици, които не се славят с остър ум. Иначе, поемайки отговорност да отговоря от името на целия мъжки род, мисля, че единият от въпросите ти е отметнат и мога да започна с другите. Успех (вероятно ще ти е нужен)!
1. Мога ли да ти вярвам?
Абсолютно не! Не знам за какво точно питаш, но за доста неща може да ми вярваш. За други и аз не мога да си вярвам. От опит знам, че по-скрито от човека няма, така че айде стига сме се превземали!
2. Когато казваш нещо, даваш ли си ясна сметка какво казваш и дали можеш да го следваш?
Трябва ми конкретен пример! Ако кажа, че аз ще взема децата от градината, то си давам ясна сметка, че ако не ги взема... абе, по-добре да ги взема или в най-лошия случай да се прибера с приблизителния брой деца. От друга страна, ако страстно сме се впили един в друг по средата на любовната ни игра и аз обещая да ти сваля Луната, ще бъде прекалено от твоя страна да си кръстосаш краката, закопчееш сутиена и да настояваш първо да си удържа на думата.
3. Лекомислен ли си?
Дефинирай "лекомислен", понеже за някои е риск да се качат в обществен транспорт, а други без да се замислят дори ползват тоалетните във влаковете. По голяма нужда!
4. Отмяташ ли се?
Да, отмятам се. Не е често и почти не се случва, но няма правило, което не бих нарушил, включително и да се отметна от нещо, което съм обещал. В живота ми има много по-важни неща, на които държа и заради които бих пренебрегнал честната си дума.
5. Лъжеш ли?
Лъжа, че не лъжа.
6. Манипулираш ли?
Разбира се, въпреки че когато навършат 5 години всички се усещат и после не ми вярват.
7. Ако спреш да ме обичаш, децата ни ще могат ли да разчитат на теб?
Тя, държавата, ще определи издръжка, но като оставим настрана студенокръвния финансов въпрос, вероятно ще разчитат. Нарцистичната ми природа обожава всичко, което е произлязло от мен, така че вероятно отговорът е положителен. Дори когато си режа ноктите плача тихо, понеже се налага да се разделя с нещо от перфектната ми същност.
8. Ако падна, ще искаш ли да ми помогнеш да стана?
Зависи! Ако преди това съм ти казал сто пъти да не слагаш високи обувки, защото вън е заледено и ти не си ме послушала, ще ти помогна да станеш, но няма да го искам! Чакай малко, това метафора ли беше?
9. Ще ме нараниш ли?
Ъъъъъ, ще се бием ли?! Разбира се, че ще те нараня (не физически)! Ако си мислиш, че всичко ще е цветя и рози, а нашата любов ще разцъфтява с всеки изминал ден, значи е време да се събудиш и да признаеш, че сме хора и е нормално да правим грешки, които нараняват хората около нас.
10. Наистина ли ме харесваш/искаш/обичаш?
Мога да те харесвам и искам без да те обичам. Мога и само да те искам. Общо взето зависи от количеството алкохол в кръвта ми. Най-зле е когато започна да те уважавам, а след това вероятно изобщо няма да искаш да те харесвам/искам/обичам.
11. Ще останеш ли, когато не съм красива, усмихната и аз самата не се искам?
Яснооооо, говориш за онези дни! Ами ще остана, но не очаквай да ти вляза в тона. Вероятно ще отговарям доста учтиво и предпазливо, а твоите постоянни опити да ме въвлечеш в скандал ще бъдат туширани от моето добро настроение, което ще бъде винаги на ниво, благодарение на някой близък магазин за алкохол.
12. Ще устоиш ли на трудностите в живота?
Не знам! Ще дам всичко от себе си, това мога да го гарантирам!
13. Можеш ли да се изправяш като паднеш?
Аз ходя с подходящи обувки и рядко падам, но ако погледна по-философски на въпроса, бих ти отговорил положително, макар че шахта 6 метра си е шахта 6 метра и нали разбираш, че не съм Спайдърмен!
14. Можеш ли да поемеш подадена ръка?
Мога, но 6 метра са си 6 метра и не виждам кой има такива ръце!
15. Можеш ли да си признаваш грешките?
Да, но зависи пред кого.
16. Можеш ли да обичаш детето ни, когато не е такова каквото искаш?
Няма да имам избор, защото детето, което аз искам, ще говори малко, ще започне работа като проходи, ще чисти след себе си, няма да вдига шум, ще ходи да ми купува бира, ще носи пари вкъщи и ще се обслужва само. Такива деца няма, но аз някак си заобичах моите, които правят абсолютно всичко наобратно от това, което искам от тях. Всъщност този въпрос е подходящ, ако не си сигурна кой е бащата.
17. Можеш ли да устоиш на изкушенията?
Не, изпадна ли в криза за сладко, почвам да смуча и пчели стига да носят мед. Разбирам какво ме питаш, но ако те обичам и е взаимно, то няма да има много изкушения, защото не ги забелязваш.
18. Можеш ли да вярваш в себе си?
Не, голямо съм лайно и често не се слушам като си говоря нещо. Как да вярваш на човек, който изобщо не се съобразява с мнението си?!
19. Ще имаш ли душа?
Кръстен съм и си имам документ, който удостоверява, че имам душа и съм раб божий.
20. Ще бъдеш ли добър с по-слабите?
Не, няма! Ще мачкам, за да ме уважават, иначе после ми излиза име на мекушав пръдльо, който не може да бие никого в тенис-лигата!
21. Ще си отваряш ли очите за красивото?
Не разбирам въпроса! Ако съм задрямал и чуя звука на осем-цилиндров "Ford Mustang 67' ", е нормално да си отворя очите, за да му се насладя, но подозирам, че не ме питаш точно за това.
22. Ще се смееш ли с мен?
Ще се смея с теб, без теб, на теб, върху теб и под теб. В теб няма, защото не е секси.
23. Ще чуваш ли, когато говоря?
Не, съжалявам! Не знам защо, но често женските думи, които искат да влязат в ушите ми, губят формата си докато пристигнат до мен и аз чувам нещо като бял шум, който минава в тътен, когато ме хванат, че не слушам. Затова - съжалявам!
24. Ще говориш ли с мен?
Мисля да си говоря с теб, иначе бих си купил кухненски робот. Ти от тенис разбираш ли?
25. Ще мога ли да бъда уязвима?
Не знам как си представяш живота с мен, но ще можеш да си каквато поискаш.
26. Ще ме щадиш ли, когато ми е трудно?
Не, няма! Всеки бургазлия знае, че последните повторения са най-важни, така че трудно или не, обратно на лежанката и бутааааааййййй, лице! Без шанаджийски номера!
27. Ще ме цениш ли?
Не знам бе, жена! Остави ме вече на мира, не ти ли омръзнаха тия въпроси?!
Животът ви е такъв, какъвто искате да бъде
Виж, Надя, любовта не е наука или уравнение, което да решиш, задавайки въпроси. Не може да получиш отговорите, които желаеш, и спокойна да се отпуснеш в любовна идилия. Светът е динамично място, което се променя и за теб е по-добре да се приспособяваш бързо, за да си адекватна и щастлива. Човек може всичко, но е друг въпросът дали го иска. Всяка жена знае отговорите на тези въпроси, но най-вероятно не иска да ги приеме. Ако не знае отговорите (ми тъпа е!) то тя си заслужава връзката, в която я лъжат, манипулират, мачкат и т.н. Това важи с обратен знак и за мъжете, които също стават жертви на кофти партньорки. Лесно е да забележиш кога те мамят, кога те използват или кога не са искрени с теб, трудно е да се освободиш и да продължиш.
Как да разбереш дали това е твоят човек? Едва ли има категоричен отговор на този въпрос, така че ще говоря от мое име. В момента, в който видях бъдещата си съпруга, аз пожелах да спя с нея, но това не е показателно, тъй като в този момент бих спал и със сенокосачка (включена!). Поговорих си с нея и лека-полека започнах да я харесвам и като човек, игнорирайки настойчивите мисли за вагината й. Беше истинска, свенлива (не прекалено), любопитна, енергична и противоречива. Всичко това се имитира трудно и лесно се разпознава, ако е фалшиво. Не след дълго разбрах, че тя е това, което търся, и на следващия ден й заявих, че ще е моя съпруга, без да ми бе минавало през ума някога, че изобщо ще се женя. Как разбрах, че съм влюбен ли? Ами мислех постоянно за нея, не можех да й се ядосам за дълго време, не забелязвах други жени и може би това е най-важното, което ме убеди, че е тя.
Всеки си има мечти, а моите бяха свързани с много пари, коли, слава и манекенки или певици, които бяха мои съпруги. Един ден осъзнах, че ако наистина някога имам много пари, коли и слава, бих искал жената до мен да е тя, макар че нямаше да изтрия номера на Дженифър Лопес (бъзикам се, най-възбуждащата жена в моя живот беше лелката от войнишката лафка!). Исках нея, макар че в мечтите си можех да бъда с много други.
После историята я знаете и не е нужно да я преразказвам. Тя е човекът, с когото искам да се будя, с нея мога да мълча и да се чувствам удобно, тя ме е виждала единствения път, в който плаках за последните ми 20 години (кучето ми умря), тя ме подкрепя безрезервно, тя не ме ограничава, тя не се дразни от недостатъците ми, тя не ме натоварва и като цяло е доста приятен човек. Тези неща ги разбрах в движение, отговаряйки си сам на всички въпроси. Караме се и си крещим, но всичко винаги ще се оправя, стига да сме истински и да не се преструваме. Тя ме разбра, когато й казах, че не всеки ден я обичам и ще има дни, когато няма да искам да я виждам. Други дни няма да спирам да я прегръщам и целувам, но за нея остава същественото, а то е, че въпреки настроенията ми, за мен тя е моята сродна душа. Затова я обичам дори, когато ми мрънка за разни неща, когато е зла в "онези дни", когато ми задава тъпи въпроси и не мирясва докато не отговоря (колко засади имал право да прави всеки отбор в един мач!!!), когато е напълняла след раждането, когато докторът ми покаже ужасните й хемороиди, а тя ми стиска ръката, виейки от болка, когато не възпитава децата така, както аз искам, когато е чорлава, с дрипав анцуг и фланелка и прилича на дух-клошар, когато удря колата в бордюри, стълбове и други коли... и така мога да продължа още доста. Честно казано, изобщо не знам защо я обичам (да, днес я обичам!) и отдавна съм спрял да се чудя.
Лесно е, просто трябва да не пропускаш любовта да мине покрай теб и да си замине!
Прочетохте ли
На фейсбук страницата "Light for Riley" Драгана Петрович разказва историята на своята малка дъщеричка Надя, починала от морбили.
Едва на година Надя е диагностицирана с автоимунен синдром и поради това, че е с компрометиран имунитет, не може да получи нужните й ваксини.
“Надя разчиташе на колективния имунитет. На това, че другите около нея, тези със здрави имунни системи, са ваксинирани срещу това напълно предотвратимо заболяване. Надявахме се, че колективният имунитет ще я защити в хода на епидемия.“, пише Петрович.
Морбили - рискови групи, мерки и усложнения
Детето се заразява от морбили докато лежи в една и съща болнична стая с болно от дребна шарка момче в Сърбия. Когато Драгана разбира, че дъщеря й е в риск, сърцето й се обръща, защото знае, че шансът неваксинираното момиченце със слаб имунитет да не се зарази, е никакъв. Дни след като е диагностицирана с морбили Надя вдига висока температура, изпада в кома, от която така и не излиза. Майката споделя своята трагична история, за да предпази други родители от тази съдба. Тя качва и разтърсващи снимки на малкото момиченце. Тези снимки казват повече от всяка дума.
Снимка: ascienceenthusiast.com
Изданието "Дейли мейл" съобщава, че страницата на Light for Riley е създадена от Катрин Хюз, чийто син Райли умира от магарешка кашлица през март 2015 г., когато е бил само на 32 дни. Майка му и баща му създават това виртуално пространство, за да информират другите родители за ползата от ваксините и да защитят бебетата и семействата от ваксинопредотвратими болести. На страницата можете да прочетете много лични истории.
Източник: credoweb
Каква е картината у нас
По повод легендите за нарасналия брой нежелани реакции към ваксините публикуваме информация от презентация на д-р М. Попова, дм, от Изпълнителната агенция по лекарствата, с обобщение на данните за безопасност на ваксините през 2017 г. (съкращенията НЛР и НРВ означават съответно - нежелана лекарствена реакция и нежелана реакция след ваксинация)
*Графиките са извадка от цитираната презентация.
Основните изводи:
1. Относителният дял на нежеланите реакции към ваксините спрямо общия брой нежелани лекарствени реакции е непроменен.
2. Въз основа на получената и анализирана информация от съобщенията за нежелани лекарствени реакции през 2017 г. не се откриват сигурни данни за нови неизвестни рискове, свързани с приложението на ваксините.
3. Съобщителната активност на пациентите се повишава непрекъснато и изискванията на родителите за научно обосновано отхвърляне на причинно-следствена връзка със сериозни заболявания са факт, предопределящ доверието в институциите.
Къде сме ние според изпълнението на националната имунизационна програма спрямо другите европейски страни – данни за 2018 г. от д-р Т. Тодорова, Министерство на здравеопазването.
Какви са тревожните тенденции, следствие от агресивната антиваксинална кампания
Все повече родители свързват всички сериозни инвалидизиращи заболявания с поставените в този период ваксини. Нараснал е броят на хората, които отказват ваксинации и пренебрегват задължението да ваксинират детето си. Нека припомним, че според СЗО отказът от имунизации е сред главните опасности за 2019. Организацията отчете ръст от 30 % на случаите на морбили в световен мащаб. И ако някъде причина за бум на болестта е недостъпността на ваксините, у нас става дума за войнстваща некомпетентност.
Препоръчваме ви още:
Природата ще реши проблема, но скъпо
Когато фактите говорят, антиваксърите трябва да мълчат
В навечерието на Деня на влюбените обикновено се чудим как да направим този ден различен и впечатляващ. Ако традиционното гледане на романтични комедии и вечерята на свещи не са ви по вкуса, можете да изберете някое от следните предложения:
1. Нощ на покрива
Щом някои компании устройват фирмените си партита на покривите, защо да не си организирате една романтична нощ за двама? Между другото, позаинтересувайте се – възможно е някоя от сградите наоколо да предлага такава възможност. Ще кажете, че е студено? Първо, вас ви сгряват чувствата. Второ, винаги можете да си вземете топли напитки. Позитивните емоции са ви гарантирани.
2. Романтична езда
Дали сезонът е подходящ за такива разходки – разбира се. При това емоциите са незабравими. Изберете си място, което ще ви предложи достатъчно пространство и не забравяйте да се облечете топло.
3. Кулинарен мастър клас
Нищо не сближава повече от съвместното готвене. Един час по готварство е отличен начин да прекарате Свети Валентин. Можете да изберете нещо, което и двамата обичате да хапвате - пица, суши, сладкиши.
снимка: Ивелина Чолакова
4. Урок по танци
Индивидуалният урок по танци е нещо, което със сигурност няма да забравите. Освен това имате избор измежду много възможности – салса, танго, виенски валс . т. н., според темперамента на двойката ви.
5. На снимачната площадка
Да отидете на кино е твърде банално, но можете да си организирате среща на снимачна площадка. Проучете какви са възможностите и дали бихте могли да ползвате подобна услуга. Ще се озовете сред интересни декори и ще попълните фотоисторията на връзката си с оригинални снимки.
6. Екскурзия
Не е задължително да напускате града или страната, има интересни градски екскурзии. Можете да се присъедините към някоя туристическа група и да си направите куп снимки като хора, които никога не са идвали по тия места.
7. SPA за двама
И в този случай има избор – можете да си организирате масаж или ден в сауната, в басейна, да се отпуснете и да се „заредите“ за романтичната нощ.
5 подаръка, които жените не харесват
8. Активен ден
Ден на картинг писта, пързаляне с кънки, катерене по изкуствена стена, боулинг, пейнтбол, защо не и час на стрелбище – тези преживявания ще създадат емоции на вашата двойка. Просто изберете нещо, което никога не сте правили заедно.
9. Сватба
Свети Валентин е много добър повод за това, но изисква предварителна подготовка, дори ако става дума само за подписване. А ако вече сте женени, можете да си организирате едно „подновяване на обетите“, както обичат да правят в романтичните комедии.
10. Пътуване във времето
Ако сте двойка със сериозна история зад гърба си, може би ще ви е приятно да възстановите първата си среща и да си припомните най-хубавите моменти от нея.
Препоръчваме ви още:
8 фаворита за незабравима изненада на Свети Валентин
Автор: Мая Цанева
Светът е за двама
Те са млади, красиви и щастливи, като от откраднат миг от рая. Държат се за ръце и очите им се смеят, ръцете и устните им са жадни не от жегата, а от любов. Пият от великолепното вино от таверната, полегнали на шезлонгите си. После си поръчват и кафе. Разхождат се по плажа до лодките, после се целуват жадно, толкова влюбени, че дори не ми е неудобно да ги гледам, а попивам от любовта им.
Романтиката, без която (не) можем
ЗАЕДНО
Два следобед е. Синът ни спи блажено под навеса на таверната. Почти всички са потънали в полудрямка или зяпат безпаметно морето. Ние гледаме синия безкрай и мълчим. Имаме 3 часа откраднато време и му се наслаждаваме. По някое време си разменяме многозначителна разсеяна усмивка. Аз наблюдавам майка с две момичета на 2-3 години, които се плацикат близо до брега. Жената е полегнала във водата, едната й дъщеря плете плитки в косите й, а другата обикаля около тях с пояса си. Стоят във водата вече час, смеят се. Майката се прозява, после се усмихва на децата и ги полива с вода. Солена вода с вкус на щастие.
ДВА СТОЛА
Връщаме се от плажа. Пътят се извива покрай плажната ивица. В самия й край забелязвам два стола, разположени в плиткото, и двамата, които седят с поглед към морето. Не мога да ги видя добре, но предполагам, че са нечии родители на пораснали деца, баба и дядо, които се наслаждават на първия прохладен ветрец за деня. Говорят си за внуците, за онзи ден край морето пред еди-колко си години, за цветята в градината или избират рибата за вечеря. Делникът е зад гърба им - децата са пораснали, къщата е празна, всичко е казано, но се разбират без думи.
Когато любовта ми порасне, искам два стола с изглед към света, който обичам. Знам с кого ще ги споделя.
Препоръчваме ви още:
Когато стане дума за дарителска кампания, логично негодуваме – къде е държавата? Нали имаше Център фонд за лечение на деца, нали има НЗОК? Как е възможно фондът да връща неизползваните средства от бюджета си и в същото време да дава откази. Защо се разчита само на благотворителност? Прочетете какво ни разказа Росица Сархачева и ще си отговорите. А ние се надяваме да ви спечелим за каузата на сина й Никола - един любознателен и романтичен многознайко, който мечтае да стане на 18 г. и да ходи по рок клубове без майка си.
Никола е роден с увреждане, настъпило вследствие инфекция с неизяснен произход в първите месеци на бременността. Поставена му е диагноза ДЦП, спастичен тип, квадрипареза, по-силно изразена вляво. На 8-годишна възраст отключи и епилепсия. След поставянето на диагнозата се опитахме да му осигурим възможно най-добрия мениджмънт на ДЦП, който можем да си позволим. Излишно е да казвам, че качествен такъв, осигурен от здравната каса, не съществува. До 7-годишна възраст посещавахме център Карин дом (тогава той функционираше на принципа на Бобат центъра в Лондон, пълен набор от качествени услуги – физиотерапия по Бобат, логопед, психолог, Монтесори) във Варна. Приоритетно Карин дом работи с малки деца и когато стана на възраст за училище, го отписаха. Продължихме с физиотерапия и логопед на частно. Логопедът го посещаваше допреди 2 г., физиотерапия провежда и до днес. Освен това ходи на хипотерапия и плуване. Поставяли сме BOTOX в спастичните мускули 6-7 пъти (със самофинансиране), през 2014 г. е опериран в Германия от проф. Щробел. Операцията бе препоръчана и от д-р Алексиев, ортопед в Горна Баня. Избрахме Германия, защото след оперативната, направена минимално инвазивна интервенция на 5 мускулни групи, на 3-ия ден детето ходеше и нямаше никакви болки и стрес. Тук за същото трябваше да легне под скалпела минимум 2 пъти. От Фонда ни отказаха финансиране, сумата беше 17 200 Евро. Предложиха да финансират операция тип фибротомия в Македония по Улзибат (тогава в комисията на Фонда бе лекар, който се интересуваше и изучаваше техниката; след като „развалиха“ отношенията на по-късен етап, Фондът вече не финансира фибротомия). Подадохме документи за S12 в НЗОК. След повече от 4 месеца късане на нерви и безумни телефонни разговори, в деня преди полета получихме ДА. Ние, разбира се, вече бяхме платили на болницата, която върна впоследствие разликата в сумата. НЗОК покриват около 30 % от цената в ЕС. Освен това ежегодно правим ортези за краката, които са превенция за изкривявания на ставите и скъсявания на мускулите и сухожилията. Досега сме получили едно финансиране от Фонда за ортези и едно от Българската Коледа. След последния отказ от Фонда за ортези, само защото искахме по-хубави и двойно по-евтини от турски ортезисти (офертата ми беше за 450 ЕВРО) в сравнение с тези на българския ортезист, с който те работеха и финансираха ( 1 100 ЕВРО и неособено добро качество при това), съм меко казано разочарована. За пореден път ме убедиха, че не се фокусират върху нуждите и интересите на детето.
Като дойде време за нови ортези, миналата есен, ги направихме в Словения, нова иновативна технология, 3 D PRINTED, за които тук тези, които трябва, не са чували или може би е по-правилно да се каже, че се правят, че не са, и през ум не ми мина да кандидатствам във Фонда или където и да е. Тъкмо бяхме взели премиите за края на сезона и вместо да ги спестя за зимата, която е доволно дълга и не работя, аз ги инвестирах в нещо, което във всяка нормална държава е осигурено.
Стана дълго, но това са 14 г., трудно се събират в 3 изречения. В страничката написах „живот – борба“, може да звучи като клише, но е така. ДЦП не е болест, няма хапче за нея, начин на живот е. Няколко месеца да нямаш пари и да не правите гимнастика, една година да не носи шини детето и се връщаш „в първи клас“. Ситуацията е такава, че много бавно и трудно се напредва, но за сметка на това много бързо и лесно губиш постигнатото, ако не съумееш да го поддържаш.
Защо точно това лечение
В дългосрочен план от ДЦП не се очаква нищо добро, води до ранно остаряване на опорно-двигателния апарат. При хората с ДЦП има увреждане на мозъка в зоната, която отговаря за контрола на мускулния тонус и движението на ръцете и краката. Мозъкът на човек със спастична ДЦП не е способен ефективно да контролира нужното отпускане на мускулния тонус, командата от мускула доминира в гръбначния стълб и като резултат мускулът е прекалено стегнат – спастичен.
Простичко казано, засегнатите крайници са стегнати и елементарни движения, за които дори не се замисляме, като да си вдигнеш крака/ ръката, да ги опънеш, да направиш крачка назад или настрани, при хората с ДЦП костват огромни усилия и концентрация или в по-тежки случаи са дори невъзможни. Аз не съм спирала да чета и търся. За щастие ползвам свободно 3 чужди езика, което много ме улеснява. Така попаднах на публикации за SDR (SDR e процедура, при която се прекъсват част от сензорните дорзални нервни окончания, които причиняват спастиката в долните крайници при ДЦП.). Около 1 година проучвам. Присъединих се към фейсбук групата им, не пропусках публикация, търсех мнения… И въпреки че Ники е извън идеалната възраст (2-4 г.), реших да подам документи. Това беше през август миналата година, два месеца по-късно получих становището на неврохирурга и екипа му, че Никола е добър кандидат и че силно препоръчват да се подложи на операцията. Изброено беше какво подобрение ще има за него. Това, което ме впечатли е, че прогнозите са реалистични, не ми обещават чудеса и съвпадат с моите реалистични очаквания, защото аз имам и мечтани такива.
До момента в България има 6 оперирани деца, 5 в клиниката в САЩ и едно в Турция при проф. Мемет Йозек. Финансирано от фонда е само първото и то след голяма борба. Това е било преди 5 г., когато и фондът работеше сравнително добре. Въпреки невероятния успех и напредък на детето ( но това кой ли го интересува освен близките му), следващите са получили отказ, въпреки че са били в перфектната за операцията възраст.
НЗОК покрива частично около 30% от разходите, с формуляр S12, който се издава за страни от ЕС. Твърдя го от личен опит, освен това водя кореспонденцията на семейства с болници в Австрия и Германия. През мен минават офертите със и без S12. Не познавам случай касата да финансира извън ЕС. Да не говорим, че кредитното доверие е ниско поради неплащане и забавяне на плащанията. Затова беше Фондът.
Въпреки всичко смятам да подам документи в DMS и Българската Коледа. Тъй като те искат отказ от Фонда, ще трябва да подам и там и ще изгубя 2 месеца да чакам за отказ. Ако го обжалвам, ще мине още толкова…
Напълно съм наясно, че ако ти трябват пари за здраве, нормално би било да се сетиш първо за Касата и Фонда. Това е нормално, там, където системата работи нормално. За съжаление дори истината звучи като клише. А и когато от 14 г. се бориш с вятъра и си блъскаш главата в стената… си доста демотивиран. Едва тази година се сетиха, че съществува заболяване Спинална Мускулна Дистрофия (досега не беше включено в регистъра на редките заболявания. Това се случи след като ги осъдиха родителите на тези деца в Хага, при положение, че съществува изпробвано и с доказан ефект лечение със Спинраза в световен мащаб, без което тези деца след няколко години борба просто умират…
В момента има 4 кампании за същата операция (Божи, Марти, Габи и моят Никола) . Още едно дете от Сливен се подготвя. Едно има дата сега за 19.2., не е правена кампания, но има и хора с възможности. Детенцето, което се оперира в Турция, също успя със собствени средства.
На мен лично ми беше изключително трудно да стартирам кампанията, да разголя душата си публично… много неприятно усещане. Досега все сме се справяли някак. Щастливи сме, че и двамата работим, но сумата в случая е непосилна.
За клиниката в Сейнт Луиз, Мисури
Клиниката е университетска, под шапката на Вашингтонския Университет. Според завеждащата детското отделение на болница в Сан Диего (лекуващ лекар на мои близки приятели там) това е Меката на педиатрията и лекарят е с безупречна репутация. Тази операция се прилага от около 10 г. в CHARITE Берлин, в университетската клиника в Бон, в няколко клиники в Англия, Русия, отскоро в Турция и от една година в Словения. Цената на операцията е приблизително същата. В САЩ обаче в цената от 46 000 $ са включени 1 месец физиотерапия и депозит за ортези и помощни средства, който ако не се усвои, се възстановява. Само за сравнение, детето, което се оперира в Турция само за операцията плати 70 000 лв.
Чисто логистично една операция в Европа би била много по-евтина, по-лесна за организиране и с по-малко стрес. Няколко са причините, поради които се спряхме на Saint Luise Children‘s Hospital:
1. Единствен вариант за подрастващи. В Германия и Англия има ограничение във възрастта, оперират възрастова група 2-9/10г. Опитът им не е много голям, напр. в Бон професорът, който я практикува има оперирани само 140 пациента. Болница Charite Berlin, една от най-добрите в Европа, прилага операцията с подкрепата на Saint Luise Children‘s Hospital.
2. TS Park, неврохирургът в Saint Luise Children‘s Hospital единствен оперира подрастващи и възрастни благодарение на минимално инвазивен метод Single Level SDR, който е патентовал преди малко повече от 30 г. и който позволява операцията да се осъществи само през един прешлен, което гарантира добро и безпроблемно възстановяване и при възрастни пациенти.
3. Д-р TS Park на 16.11.2018 оперира своя 4000-ен пациент. Оперира пациенти от цял свят. Основно от САЩ, Англия, Австралия, Нова Зеландия. Става все по-популярен и в Източна Европа. Има доста пациенти от Румъния и Словения (словенската каса поема операцията). При нас причините да не се финансира са обясними –умишлено не се информират пациентите за добри иновативни практики в чужбина, защото са скъпи. Ако знаем, ще искаме, а държавата ще трябва да полага усилия да ни отказва.
4. В тази клиника затварят цикъла. Ако детето има нужда от отпускаща сухожилията ортопедична операция (ценово сравнима да не кажа и по-евтина от цените, които познавам в Европа), то тя се прави в същата болница 2 седмици след неврохирургичната операция. Предвиден е и един месец следоперативна физиотерапия и наблюдение на пациента (за чужденци).
5. Цената е сравнима с останалите. За съжаление тук идват допълнителни разходи като визи, скъпи самолетни билети, един месец хотел и храна в близост до болницата.
Знам, че хората са уморени от безкрайни кампании. Аз също съм. Но като родител съм длъжна да направя максимума според възможностите си, дори да ги надскоча, ако е необходимо.
Как можем да помогнем
Дарителски сметка Fibank:
BG13FINV91501317254460 (BGN)
BG36FINV91501317266171 (EURO)
BG52FINV91501317266174 (USD)
Титуляр: Никола Валентинов Сархачев
За преводи от чужбина: Nikola Valentinov Sarhachev
Благотворителен базар за Никола
Мечтаем заедно с Никола - тук можете да се запознаете с пълната медицинска документация на детето и да следите лечението му.
Препоръчваме ви още:
Кой плете за българските деца?
Вики и Пеши - малките герои от Попово
Автор: Валентина Димитрова
Мащеха, мн.мащехи, ж.
1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на неговите деца от предишен брак
2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки
Това ще прочетете, ако решите да потърсите думата „мащеха“ в тълковния речник.
Освен това от приказките знаем, че мащехата не е просто отрицателен герой, а истинско зло. Тя иска да се отърве от Хензел и Гретел, като кара мъжа си да ги изостави в гората; унижава Пепеляшка или казва на съпруга си: „Не ща дъщеря ти вкъщи! Да се маха оттук! Ако ли не – аз ще се махна!“ ( „Златното момиче“).
Посланието, което ни дават приказките, остава дълбоко вкоренено в нас като вярване, към което се придържаме. Щом има втора жена, значи тя е мащеха, следователно – е лоша. Тя е „развалила семейството“ или е „отмъкнала мъжа“ (да ви кажа под секрет: много преди Нея този съюз е бил изчерпан).
Има много статии, за това как децата трудно приемат новия родител в семейството, какви емоционални процеси протичат в него, както и за болката на майката, обидата и отчаянието й. В редовете по-долу ще се опитам да ви представя една по-различна гледна точна. Тази на мащехата. Мащехата, която трябва да навлезе в живота на много хора, но всички я сочат с пръст и шушукат. „Погледни ги! Как не го е срам, да я води тук! Каква работа има тя на рождения ден на сина му, след като истинската майка ще е там“. Ами има! Особено, ако това ще е жената, която ще се грижи, готви, чисти и пере на същия този син, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца…
Има ли живот след развода?
И как да въведем децата в него?
Но нека да се върнем малко по-назад във времето и да ви разкажа две съвременни приказки и как пътищата на героите в тях могат да се пресекат:
„Имало едно време един мъж и една жена. Те работели заедно. Често правели така, че да се засекат „случайно“, за да могат да прекарат малко време насаме. Не след дълго пламнала любов между тях и заживели заедно. Последвала година пълна с емоции, излизали с приятели, показвали си колко се обичат и се носели на крилете на любовта. Решили да се оженят, родило им се момче и били много щастливи. Не минало много време обаче и започнали проблемите. Карали се за дребни неща, които бързо прераствали в големи скандали. Скоро станало така, че не минавал и ден без да се скарат, детето станало агресивно и всички започнали да страдат. Накрая решили да се разделят. Така мъжът и жената отново били сами, но останало нещо, което винаги да ги свързва – прекрасното им дете."
Втората звучи така:
„Имало едно време едно малко момиче. Момиче, което не спирало да мечтае да изживее своята приказка. Представяло си, че ще стане принцеса, с красиви рокли и дълги, сплетени коси. Когато пораснало още малко, искало да срещне принца на бял кон, да имат поне 2 деца и да живеят щастливо и в охолство до дълбоки старини. Тя искала да усети щастието и не спирала да се опитва да го срещне, но никога не било това, което търси. Мъжете, с които излизала, били или несериозни или прекалено обсебващи. Всеки път когато си мислела, че е готова да улови момента, той някак й се изплъзвал. До онази вечер. Вечерта, която преобърнала живота й.“
Така нашето момиче от втората приказка срещнало мъжа от първата и било готово да „изиграе“ главната роля, без да подозира, че вместо на Пепеляшка, му се е паднала ролята на мащехата.
Много често чувам хора от предишното поколение да казват: “Като че ли сега времето тече по-бързо, преди всичко се случваше толкова бавно. Ден не минаваше“. Сега времето не достига за нищо – движим се бързо по улиците, ядем бързо, пием водата на големи глътки, дори се обичаме бързо. Като терапевт се срещам с много хора, които искат да поемат по друг път, различен от този на партньора си. Забързани да търсят щастието си, страхувайки се, че времето ги притиска, често взимат решението да се разделят.
Статистиката показва, че всяка година в България се развеждат около 10 000 души като встъпват в брак около 20 000, което ще рече всеки втори! Този процес не е лесен – съпроводен е с много тъга, скръб по загубата, гняв, отчаяние, обида, обвинение.
Последното, което може да искаме от хората в такъв момент, е да проявят разбиране към „чуждия“ човек, особено ако в тяхната версия именно той е причината за разпада на семейството им. Но аз съм срещала много мащехи и на тях никак не им е лесно, и също имат нужда от разбиране и подкрепа. Моя близка ме допусна в приказката си, за да ми разкаже за своите преживявания, мисли и чувства от първо лице. Това е една непозната територия, за която не е подготвена.
Тя не е родител, а сега трябва да се превърне в такъв за детето на мъжа си. Дори не знае какво точно изпитва към него. Обича ли го? А като майка ли го обича? Има ли право? Той си има майка и тя знае, че никога няма да може да я замести. Не може да се конкурира с нея, но и не иска това. Трудно й е, защото всяка събота и неделя са заедно (или през седмица). Не, не ме разбирайте погрешно, разбира се, че й е приятно, но трябва да готви двойно повече, да се съобразява с неговия вкус, а и сега като имат още едно дете е доста по-изтощена.
Понякога доведеният й син е толкова груб с бебето, че се страхува да не го нарани. В следващия момент се самообвинява за тези мисли и ги задържа за себе си, за да не я изкарат чудовище, защото „той е такова ангелче“ и „на него много му се насъбра“. О, да има моменти, в които много се ядосва, но какво да му каже?! Коя е тя, че да му се кара?!
Когато останат само двамата й е много трудно, защото не знае за какво да си говорят. Приятелски разговор ли да водят или възпитателен?
Често усеща, че нещо го мъчи, но не знае как да подходи. Не иска майка му да се ядоса, ако станат по-близки. Но той понякога й споделя, когато му е тъжно или има проблем в училище. И него го е страх да я хареса. Защо ли? Ами защото той също се опитва да свикне с новата ситуация и да намери местенце за нея в живота си. Но родителите често забравят, че децата са с огромни сърца и в тях има място за всичко, което обичат и могат да приемат.
Тя е другата жена, но и на нея й е трудно. Тя е мащехата, трябва да свикне с новата ситуация и има нужда някой да й каже, че е добра. Иска да й имат доверие, когато се наложи да вземе доведения си син от училище. Не иска да го изгони, а иска той да я приеме. Иска да разбере какво обича да яде, за да му сготви. Не иска да го отрови, а да се погрижи за него. Не иска да кара съпруга си да избира между нея и него, просто иска да намери своето място в живота му. И разбира, че тя няма една единствена роля. Понякога е нещо като негов приятел, друг път възпитател, роднина, приятелката на баща му, просто позната…
Понякога не само не я приема, но на моменти дори и я мрази. Често е объркана и се чуди тя ли е виновна, къде е сбъркала ?! Просто тя е мащехата и може за него сега да е с неясна роля, но в бъдеще да се превърне в сигурен съюзник. Как ще се развие животът й не знам, но тя вече има своята приказка и играе главната роля! Все пак животът е доста динамичен и не се знае дали след като днес си „Спящата красавица“, утре няма да бъдеш целуната от разведен принц…. с дете.
За автора:
Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант. Завършва обучение по семейна терапия към Институт по фамилна терапия (www.ift.bg). Вярва, че в основата на успешния терапевтичен процес стои изграждането на доверие с клиентите. Инвестира времето си в развитие на център „Нюанси“, защото иска да създаде пространство, където хората да се чувстват спокойни, сигурни, подкрепени и всеки път да си тръгват открили по още нещо ново за себе си.
Препоръчваме ви още:
6 начина да запазите ума си след развода
Според статистиките повечето родители смятат, че вършат отлична работа при отглеждането на децата си и всички методи, които използват, са за тяхно добро. В действителност обаче нещата могат да стоят по съвсем различен начин. Често възрастните не могат да сдържат гнева и нервите си и наказват децата повече, отколкото заслужават. Сигурни сме, че на никого не му доставя удоволствие, но понякога наказанието е абсолютно задължително. Ето някои съвети от специалисти какво да правим в подобни ситуации.
1. Ако детето не се държи лошо, не трябва да се наказва
В повечето случаи децата не искат да навредят на никого, а просто откриват нови неща. В този случай те трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни, независимо какво правят. Например: извели сте детето навън с нови или току-що изпрани дрехи, постарали сте се да го облечете, да е чистичко и спретнато. Дори ви е приятно, когато виждате усмивките на хората и одобрителните им погледи. Всяка майка би изпитала задоволство и гордост. И в следващия момент детето се пльосва в някоя локва например или се спуска по склон и се изцапва или си къса дрешката.
Виновно ли е в случая? Навредило ли е на някого? Имало ли е намерение да ви ядоса? На някои родители със сигурност ще им причернее пред очите и ще се развикат. Опитайте да се въздържите. Детето не е направило нищо с лоша умисъл и преднамереност. Обяснете му спокойно защо трябва да внимава повече. Ако му се карате за щяло и нещяло, в скоро време крясъците ви ще изгубят тежест и още по-лошо – ще отгледате едно неуверено, нервно и вечно озъртащо се човече, което никога няма да бъде сигурно в решенията, които взима. Не си мислете, че когато детето е малко, ще забрави или това няма да му се отрази.
2. Съветите и заповедите са две различни неща
Тези ситуации се определят като стереотипни. В повечето случаи родителите си казват, че го правят, защото: А)„съм прав” и Б) „родителите ми правеха същото”. Има огромна разлика между това да кажете: „Може би вече е време да спреш с игрите на компютъра, а?” и „Спри веднага да играеш на този компютър!”. Първото е съвет, а второто е заповед. Никой не обича да му заповядват. Възможно е дори детето да направи напук, ядосано от тона ви, което само ще задълбочи конфликтната ситуация.
Редно е да накажете детето само когато сте му отправили заповед (а до нея прибягвайте само в крайни случаи). Ако детето е емоционално и психически стабилно и го накажете, защото не е приело съвета ви, това няма да му навреди. Но ако детето е чувствително и твърде впечатлително, това ще го нарани дълбоко. Когато расте, чувствителното дете е възможно да започне да се подчинява на всяка заповед само защото се страхува от последствията.
3. Наказанието не трябва да бъде емоционално
Когато детето отказва да се подчини, някои родители се ядосват и не могат да се контролират, въпреки че със сигурност го обичат. Въздържайте се! Най-често гневът е провокиран от прекалено големите очаквания към детето. И когато тези очаквания се сблъскат с реалността, родителите не могат да се примирят. Подобни емоции трябва да бъдат потискани и контролирани. Не идеализирайте детето си и не очаквайте от него най-доброто. То не е перфектно, както и вие не сте! Гледайте реалистично на нещата и се опитайте да се успокоите, преди да реагирате.
Ако едно дете е силно впечатлително, е възможно да развие психически проблеми заради постоянното викане. Психолозите казват, че такива деца вероятно ще бъдат винаги зависими в живота си от хора с по-висок социален статус.
4. Публичното наказание е абсолютно неприемливо
Ако наказвате или се карате на детето си пред другите, то се ядосва и го карате да се чувства ужасно неудобно. Психолозите препоръчват да се въздържате от изрази като: „Какво ще си помислят хората!”; „Спри веднага, всички те гледат!” и други подобни. Между другото не е препоръчително и да хвалите явно детето пред другите, защото това пък може да го направи арогантен възрастен с високо самочувствие и пренебрежително отношение към хората под него.
Дете, което често е наказвано публично, расте с усещане за унижение и накърнено достойнство. Да не говорим за страха, че подобно нещо ще се повтаря отново и отново. Когато порасне, е възможно да се превърне в човек, който изцяло разчита на чуждото мнение и няма смелост да взема решения.
5. Ако заплашвате детето, че ще го накажете, трябва да го направите
Ако родителят заплаши да накаже детето, трябва да го стори. Ако постоянно използвате фрази като: „Ще дойде да те вземе мечката!”, „Ако не слушаш, ти взема всички играчки!”, „Ще те дам на Торбалан!” и други такива, е повече от ясно, че те няма да се случат, и в един момент детето вече знае това. Поради тази причина подобни заплахи губят тежестта си, а вашият авторитет също олеква. Освен това детето скоро ще престане да вярва на думите ви, което може сериозно да разклати ценностната му система и представите му за правилно и грешно, вярно и невярно. Затова е по-добре да се заканвате само с изпълними неща. Например, ако сте навън и детето се държи лошо, заплашете го, че ще се приберете веднага, ако не слуша. И го направете, ако не подобри поведението си. Така следващия път ще знае, че заплахите не са само празни думи.
Разбира се, можете да избегнете наказанието, ако само заплахата от него е дала ефект. Въпреки това е необходимо да обясните на детето защо поведението му е недопустимо.
6. Когато не знаете кой е виновен, накажете всички
Ако сте майка на две и повече деца, понякога се налага да се превърнете в истински детективи, за да разрешите поредния заплетен случай. Ако не сте сигурни кое от децата е виновно, не наказвайте само едното. Измъкналият се ще си създаде грешна представа за недосегаемост. Ако детето ви е с приятел, скарайте се само на него, не прекрачвайте границата към чуждите деца. Когато останете насаме обаче, обяснете на своето по-задълбочено кое не е редно да се прави.
Ако наказвате само едното дете, винаги има възможност да не е било виновно то, а това със сигурност няма да му се отрази добре. Ще расте несигурно и в страх, че дори когато не си виновен, може да си изпатиш. И обратно, виновникът може да порасне с чувство за недосегаемост и съзнание, че каквото и да прави, все ще му се разминава, а някой друг ще обира пешкира вместо него.
7. Децата трябва да се наказват само за актуални действия, не за минали
В детския мозък съществува следната връзка: „беля – наказание – прошка – забрава”. Ако нарушите веригата, съществува опасност от сериозно объркване. Ако постоянно се карате на децата си за някакви отминали събития, няма да пораснат силни и уверени хора. Няма да смеят да направят нещо ново от страх, че може да им се скарате, и ще предпочитат познатото и изпитаното. Освен това ще им бъде наистина трудно да си взимат поука от стари грешки.
Дори ако откриете след време, че детето ви е направило нещо много лошо, не реагирайте. Психолозите препоръчват да не предприемате нищо, защото няма да има желания ефект. Просто му обяснете защо смятате, че е постъпило нередно, но без наказания.
Как да научим детето да ни лъже
8. Наказанията трябва да бъдат съобразени с възрастта на детето и хобитата му
Системата от наказания трябва да бъде ясна, уместна и добре балансирана. Не давайте едно и също наказание за лош успех в училище и счупен прозорец например. За дребни провинения – дребно наказание. За по-големи прегрешения – по-сериозни наказания. Освен това трябва да имате предвид възрастта на детето и любимите му занимания. Например ако е по-голямо и е пристрастено към социалните мрежи, ограничете му достъпа до тях. А ако те не представляват интерес за него, ще трябва да измислите нещо друго. Ако обича да играе на игри, отнемете му това право за една седмица. Ако обича да излиза с приятели, сложете му по-ранен вечерен час за две седмици.
Дете, което получава едно и също наказание за различни провинения, не може да изгради добра ценностна система, защото не умее да прави разлика между тежестта на постъпките си и трудно различава доброто от злото.
9. Не използвайте лоши или обидни думи
Ако детето счупи вазата, не му казвайте: „Колко си кьопав!”, вместо това кажете: „Това ще го почистиш сам!”. Лошите или обидните думи обикновено излизат от устата ни в момент на силна емоция. Със сигурност ви се е случвало да обидите някого и после да съжалявате за казаното. Само че на децата тези неща се отразяват малко по-силно, отколкото предполагате. Психолозите казват, че някои родители дори не си дават сметка колко силно нараняват децата си с думи. Затова препоръчват да се използват възможно най-много неутрални думи.
По-чувствителните деца, които постоянно са обиждани от родителите си, ще пораснат с чувство за малоценност и ще развият редица комплекси.
Цветелина Велчева по материали от Bright Side
Препоръчваме ви още:
За децата с проблемно поведение - нашите и чуждите
- Най-популярни
- Най-нови
