Майките на малки деца, особено тези, които си стоят вкъщи, обикновено придобиват лоша репутация. Защо не си оправя косата по-често? Защо постоянно носи развлечени клинове? Защо не се гримира?

Разбира се, майките спят по-малко и имат доста задачи из вкъщи. Това е уморително, но аз имам друга теория, защо майките винаги изглеждаме толкова изтощени, въпреки че изглежда сякаш не правим кой знае какво.

Теорията ми е, че умората ни е причинена от „хипер-бдителност“. Терминът хипер-бдителност означава състояние на хипер-сензитивност, придружено от поведение, което цели да засича потенциални опасности. Хипер-бдителността включва постоянно оглеждане и анализиране на заобикалящия ни свят в търсене на заплахи.

Обикновено този термин се използва в клинична среда, но в тази статия ще го използвам в контекста на света на една майка. За родителите, хипер-бдителността е постоянно състояние на засилено внимание и готовност да защитим децата си, които смятаме за твърде малки да се защитят сами.

Бий се или бягай

Терминът се използва за състояние, в които организмът ни трябва да вземе решението дали да се борим или да избягаме, по време на опасност. Стресът и притеснението обикновено са просто високи нива на внимание. Ако се чувствате стресирани, то почти със сигурност организмът ви е в състояние на „бий се или бягай“ .

Но какво общо има това с нас, родителите? Когато децата ни започнат да се движат сами и да опознават света, внезапно напълно нормални предмети от ежедневието ни стават потенциални заплахи. Един най-обикновен стол изведнъж се превръща във възможност детето ни да се нарани. Препаратите за почистване стават смъртоносни оръжия.

Дори ако обезопасите къщата си, често ще се случва децата ви да се опитват да правят неща, които са опасни за тях. Тъй като те не виждат опасността, ние родителите трябва да я видим.

Поради тези причини, родителите внимават дори когато спят. Децата са тихи и не са в стаята? О, не! Вики се катери по библиотеката и ще скочи! Тони се опитва да заключи малкото си братче в тъмния килер! Докато се грижим за малките си деца, постоянно сме в бойна готовност. От психологическа гледна точка това е изтощително.

По-малко лично време

Много е уморително да прекарваш цялото си време, мислейки за другите. Да си майка е чест и привилегия , но носи със себе си своите жертви. От сутрин до вечер трябва да си фокусиран върху детето си. До преди това най-вероятно си имала всичкото време само за себе си.

Дори и да си работила нормална работа, от 9 до 5, пак си имала време да изпиеш едно кафе сама и да си починеш. Телефонните обаждания са минавали без да се притесняваш, че ще чуеш писък от другата стая. Пътуването до работа е било време, в което можеш спокойно да почетеш книга и да си починеш.

От друга страна, пътуването от спалнята до кухнята е твърде кратко, за да може да го оползотвориш с нещо приятно. Дори ако детето е послушно, то все пак изисква цялото ти време. Това е работата ти. Правиш правилното нещо, но все пак, то е изтощително.

Нека поговорим и за работещите майки. Докато са на работа цял ден, те се тревожат дали детето им е добре. След това се прибират и са хипер-сензитивни цялата нощ.

Правенето на много неща едновременно струва скъпо

Постоянно ми се случва да правя много неща наведнъж. Защо да правя само едно нещо, ако мога да правя шест и да планирам седмо през това време? Докато отивам от едната към другата стая, подреждам поне по 3 неща. Мога да говоря по телефона, докато сменям памперс с едната ръка и държа бебе с другата. Това е полезно умение, тъй като ни позволява да спестяваме време. От друга страна е вредно, защото сме толкова заети, че не ни остава време за почивка.

Ако сте като мен (искрено се надявам да не сте), най-вероятно не ви остава време да спрете за момент и просто да се порадвате на аромата на кафе, без да се притеснявате дали къщата е подредена и какво правят децата в момента. Повечето млади момичета (и всички мъже, независимо от възрастта) си мислят, че една домакиня няма никакво оправдание, ако къщата и не е в изряден вид и ноктите й не са перфектно лакирани. Факт е обаче, че да си домакиня и майка е много, много трудно.

Въпреки всичко

Според нас е много полезно да имате планирана рутина, да оставяте детето да играе само и да разработите хубав режим за сън. Дори и да успеете да направите тези неща, животът все пак си остава безкрайни купчини пране, мръсни чинии и храна за готвене. За това следващия път когато някой ви попита „Как може да изглеждаш толкова уморена, като си вкъщи по цял ден?“ - просто се усмихнете и си спомнете, че:

- Уморени сте, защото никое от децата ви не е докопало шишето с белина.

- Уморени сте, защото сте приготвили храна за децата си всеки един ден цяла седмица.

- Спи ви се, защото къщата ви е цяла, въпреки че стените са изрисувани с пастели. (Кой го интересува това, все пак има препарати)

Без значение колко добре организирана сте, колко ефикасна и структурирана и колко са послушни децата ви, да сте майка изисква фокус, концентрация и постоянно внимание.

А това е уморително.

Въпреки всичко, когато стана на 95 и съм на смъртното си легло, ще гледам на всички тези уморителни дни с усмивка. Защото това правят майките. Това трябва да се свърши, и ние сме хората, които го вършим.

Рейчъл, авторката на този текст, е майка на пет деца, родени на три континента само за пет години и ни харесва, защото вярва, че родителството не означава непременно хаос. За много майки тя е истински гуру, а понякога чак е прекалено идеална, но съветите й определено работят. Сайтът й можете да следите ето тук. А ние ще продължим да ви предлагаме някои подбрани текстове от него. А ако искате да се посмеете с ужасните неща, които правим, когато не сме си доспали, вижте този забавен текст. Все в някоя точка ще се припознаете.