Автор: Мая Цанева

Светът е за двама

Те са млади, красиви и щастливи, като от откраднат миг от рая. Държат се за ръце и очите им се смеят, ръцете и устните им са жадни не от жегата, а от любов. Пият от великолепното вино от таверната, полегнали на шезлонгите си. После си поръчват и кафе. Разхождат се по плажа до лодките, после се целуват жадно, толкова влюбени, че дори не ми е неудобно да ги гледам, а попивам от любовта им.

Романтиката, без която (не) можем

ЗАЕДНО

Два следобед е. Синът ни спи блажено под навеса на таверната. Почти всички са потънали в полудрямка или зяпат безпаметно морето. Ние гледаме синия безкрай и мълчим. Имаме 3 часа откраднато време и му се наслаждаваме. По някое време си разменяме многозначителна разсеяна усмивка. Аз наблюдавам майка с две момичета на 2-3 години, които се плацикат близо до брега. Жената е полегнала във водата, едната й дъщеря плете плитки в косите й, а другата обикаля около тях с пояса си. Стоят във водата вече час, смеят се. Майката се прозява, после се усмихва на децата и ги полива с вода. Солена вода с вкус на щастие.

Говори с мен

ДВА СТОЛА

Връщаме се от плажа. Пътят се извива покрай плажната ивица. В самия й край забелязвам два стола, разположени в плиткото, и двамата, които седят с поглед към морето. Не мога да ги видя добре, но предполагам, че са нечии родители на пораснали деца, баба и дядо, които се наслаждават на първия прохладен ветрец за деня. Говорят си за внуците, за онзи ден край морето пред еди-колко си години, за цветята в градината или избират рибата за вечеря. Делникът е зад гърба им - децата са пораснали, къщата е празна, всичко е казано, но се разбират без думи.

Когато любовта ми порасне, искам два стола с изглед към света, който обичам. Знам с кого ще ги споделя.

Препоръчваме ви още:

Обяснение в любов

Не знаеш какво искаш

За него