или какво представлява родителството

Всички ние, като сериозни ползватели на социалните мрежи, сме виждали какви ли не постове по темата. Неотдавна The Huffington Post дори предложи статистика в проценти, извлечена от най-забавните туитове по темата „Какво представлява родителството“. Ето някои по-интересни констатации.

79% от родителството се състои от опити да измислиш оригинален отговор на поредното: „Не искам!“

Родителството е 50% крясъци, 40% рев и 10% лъжи за това колко добре се справяме.

Родителството е 20% любов и подкрепа и 80% търсене на детската обувка.

90% от родителството са отговори на детските въпроси, а останалите 10 са молитви тези въпроси да не са свързани с математиката.

Родителството е 90% бърсане на мръсни ръчички и 10% вадене от устата на предмети, които не са за ядене.

50% от родителството са повторения на фразата: „Не прави така!“, а останалите 50 са повторения на фразата: „Нали ти казах!“

50% от родителството са опити да се престориш, че си видял нещо, което не си, а другите 50 са опити да се престориш, че не си видял, това, което си видял в действителност.

80% от родителството са усилия да запишеш детето във всевъзможни кръжоци и форми, а останалите 20 са очакване да отменят заниманията.

90% от родителството са опити да си спомниш къде скри бисквитите, които планираше да изядеш, когато децата заспят.

Кога става по-лесно?

Ако имате някои разминавания със статистиката, погледнете 11-те признака, че вече не сте родители-аматьори.

1. Вие все още дишате. Да, този признак е толкова очевиден, че можеше да го пропуснем и да преминем направо към по-трудно забележимите.

2. Рязко сте намалили дневното количество снимки, които правите на детето – от хиляди - на стотина.

3. Започнали сте да вземате душ повече от веднъж седмично. Невъзможно, но факт. Има вероятност да ви поканят за участие в предаване, посветено на свръхестествените явления.

4. Започнали сте, малко или много, да познавате защо детето плаче. Вече знаете (с умерена точност) кога иска да яде, кога му е скучно, кога вече не може да понася памперса си…

5. У детето са започнали да се появяват първите признаци на човешки характер. Вече се смее (макар и по неизвестни за вас причини), обръща се от корем по гръб, прави и още по-екстремни неща – като да пълзи например. В общи линии не прилича на съществото, което само яде, спи и плаче.

6. Като стана дума за яденето – храненето вече не ви отнема цял ден. Защото мъникът е задобрял в сукането, бързо се засища, за да има време за по-важни занимания.

7. Страхът ви от излизане навън с детето почти е отминал. Само преди месец ви се струваше, че посещението в поликлиниката е „бягство към победата“, а сега с лекота можете да направите прехода до най-близкия парк.

8. Значително по-рядко сменяте памперси. Първо, защото и детето е разредило нуждите си, второ, защото вече сте разбрали, че не е нужно да го правите всеки път, когато заплаче.

9. Все по-често се доверявате на себе си. Вие вече не сте онези притеснени родители, които при всяко мръдване на бебето, търсят отговори в майчински групи. Интуицията ви е толкова изострена, че вече сте склонни сами да давате съвети.

10. Понякога се случва да спите. Това е успех. Възможно е дори да затворите очи за цели 4 часа, без никой да ви събуди. Не ни се иска да ви разстройваме, но радостта от този напредък скоро ще бъде заменена от най-обикновена умора.

11. Ако нещо ви боли, най-вероятно източникът е само един. В началото ви болеше всичко едновременно. Като че ли тялото ви се късаше по шевовете. Сега вече се случва да ви заболи я гърбът, я главата, я ръцете. Но като цяло сте доста по-устойчиви на физически натоварвания.

Препоръчваме ви още:

 Защо никой не ме предупреди?