В навечерието на Свети Валентин и в месеца на любовта /незнайно как Свети Валентин ни превзе, та чак стана и цял месец празник на любовта?!/, бях поканена от едни прекрасни дами, членове и основатели на Зонта клуб “Света София”, за да си говорим за Любовта. По точно за Любовта и Свободата. Първо искам да кажа, че това са едни невероятни жени, които работят върху различни каузи, една от които е “Елиминиране на всички форми на насилие над жени и момичета по света”, а тази, в която участвах, е под наслов “Академия за живота Света София”. Целта й е да се разискват и разглеждат различни теми, които вълнуват и са актуални за младите момичета.

Темата за Любовта винаги е имала централно място в живота. Със сигурност не съм единствената която се е питала – какво е любовта? Какво е мястото й в живота ми, как се проявява? Каква съм когато обичам? А каква съм когато ми липсва любовта? Къде да я търся и тя не е ли всъщност част от самото ми съществуване, от самата мен?

Ще е жалко обаче ако темата ни е актуална само на 14ти февруари или само през този месец. Защото въпроса “Какво е Любовта” присъства ежедневно. Дали се замисляме над него или не, дали оставяме пространство в себе си, за да я видим в ежедневието си, дали оставаме за миг в тишина за да чуем отговорът му, това лична отговорност. Но Любовта е винаги около нас и в нас. Тя има хиляди измерения – любов към партньора, любов към децата, любов към родителите, към семейството, към учителите, към приятелите, любовта към прородата, към животните, любовта към света, към приключенията, изкуството, любовта към живота и още хиляди, хиляди други любови, които ще ми бъде трудно да изброя.

Но от всички тях, има една любов, която е изключително важна и за мен тя е основополагаща – това е Любовта към нас самите. Защото ако не обичаме себе си, не се грижим за себе си, не се отнасяме с разбиране и толерантност към всичко, което сме, то тогава ние ще бъдем като съд, в който наливаме вода от вън, но чието дъно е пропукано и той никога няма да успее да се напълни. Тогава когато обичаме себе си, ние няма да търсим нещо външно, с което да запълним тази празнина. Няма да прехвърляме отговорността на някой друг да ни направи щастливи. Няма отчаяно да търсим другия, само и само, за да не сме сами. Тогава може да си бъдем достатъчни, дотогава докато намерим нашият човек, този който ни разбира, който ни кара да се смеем, който ни приема. Няма да ни бъде страх от тишината, от моментите, в които оставаме сами със себе си. Ще бъдем щастливи, ще бъдем даващи, ще бъдем в хармония със себе си. Тогава ще привличаме и такива хора към нас самите. Хора, с които ще вървим в една посока. Ще можем да бъдем във връзка без да се изгубим в другия, ще бъдем едновременно индивидуални същества, но и част от цяло, ще творим заедно връзки изпълнени с хармония, радост, смях, понякога и малко сълзи, страх. Защото любовта е жовота, тя не е само розова, тя е пъстра, шарена черга, тъкана взаимно.

Когато имаме Любов към нас, когато сме я дали първо на себе си, тогава можем истински да я споделяме, да я даваме на другите и да не очакваме нищо в замяна. Защото любовта не е разменна монета – аз ще ти подаря рози за Свети Валентин, а ти ще дойдеш с мен на вечеря или ще ми изгладиш ризата. Не, любовта е в това да останем на дивана по пижами, да пием заедно кафе в тишина на терасата, да гледаме залеза, да споделим последното парче торта, да си разстрием взаимно натежалите след работен ден стъпала или просто да се сгушим в любимия човек. Любовта е в онези малките неща, които правят деня неповторим, които оплитат нишките на дните и сътворяват живота ни. Защото както тялото ни има нужда да диша, за да живее, така душата ни има нужда от Любов, за да съществува.

В изминалата съботна утрин, обградени от аромат на кафе и прясно изпечени сладкиши, в навечерието на празника на Любовта, събрахме следните отговори на въпроса – “Какво за мен е Любовта?”:

• Любовта е чувството, което дава криле;

• Любовта е всичко, което ни заобикаля;

• Любовта ни дава възможност да бъдем пълноценни;

• Любовта е в основата на живота;

• Любовта е смисъла;

• Любовта е хармония;

• Любовта е нещо, което научаваме, чрез обичта към себе си;

• Любовта е двигателна сила;

• Любовта е началото;

• Любовта е това, което ни кара да съществуваме;

• Любовта ни прави по-добри;

• Любовта прави живота интересен;

• Любовта е най-силно движещата енергия;

• Не знам точно какво е любовта, но е прекрасно да бъде изпитана.

А вие какво мислите. Какво за вас е Любовта?

 Автор: Цветелина Чобанова

Психотерапевт