Автор: Преслава Колева

Днес един дребен и незначителен детайл ме накара да се замисля за важните неща от живота. Знаете онази чудесна опция на Фейсбук, която напомня какво сме правили на същия ден преди година/и – дали статус, снимка или друго, което сме споделили в профилите си. Това сигурно е най-любимата ми функция на социалната мрежа – тя се явява своеобразна машина на времето, която ме връща в спомените ми. Прекрасно е, когато видя нещо мило, което разведрява иначе скучния ми офисен ден. За жалост, често споделям частично и криптирано, и понякога какво се е случило дори преди година остава загадка и за мен. Днес Фейсбук ми напомни за мой статус от преди 6 години, в който съм споделила, че имам прекрасен мъж и ми е направил страхотна изненада. Че е такъв, не оспорвам и след 5 години брак. Безкрайно тъжно ми стана, защото колкото и да се опитвах, не успявах да се сетя с какво ме е зарадвал толкова много. Възможно е да е било дребнa изненада, като да се върне вкъщи с любимото ми вино или сладки, или пък да ми е донесъл неочакван подарък. Но ето на, не помня. Било е нещо, което ме е направило щастлива, но дори и споменът за това чувство е забравен, потънал в ежедневието.

Вижте как се получават страхотни

Снимки с телефон

Един от честите съвети на позитивното мислене е да се записват нещата, които са ни зарадвали или за които сме благодарни. Може наглед да е страшно глупаво, но това е дневник на нашите хубави спомени. Винаги може да го отворим и да видим колко неща имаме. Не, не го правя, но след днес се замислих дали да не започна да си записвам онова, което ще искам да си спомням след 5 и след 25 години. В минизатворения форум, в който членувам от години, имаме подобна тема – казва се „Не искам да забравя”. Но дори и виртуално хората сме такива, че не успяваме да се сдържим и тази толкова смислена тема е потънала в забвение, за сметка на по-злободневни.

Казали са хората, че времето лекува и забравяш, но това важи с еднаква сила и за щастието. Но ако неприятните неща искаме да оставим зад гърба си, то е важно да ценим и помним прекрасните моменти. Едва ли ще си направя дневник, в който да отбелязвам всеки ден малките радости, но ще се опитам да записвам онези събития, които се открояват и карат сърцето ми да запърха от вълнение.

Как да съхраним спомените

от детството - 15 идеи

Аз знам, че не искам да забравя малките и големи жестове на любов от любимия, неповторимите моменти от израстването на дъщеря ми, прекрасното време, прекарано с близки и приятели, в което не се е случило нещо значимо, но сме говорили за всичко и нищо. Не бъдат ли скътани тези красиви епизоди, ще се стопят като мъгла и от тях няма да остане дори полъха на спомена. А именно те са онези, които дават смисъл на живота и заради които си заслужава да ставаме всеки ден от леглото и да поемаме по задачи.

Препоръчваме ви още:

Тук и сега

Искам по-често...

Мост от спомени

Васил Величков написа този текст в отговор на комикса Трябваше да ми кажеш, който предизвика толкова противоречиви реакции.

Не мисля, че стереотипите и генерализациите са ОК и в двете посоки. Според мен дамите трябва вместо да жалеят, да делегират отговорности с перманентни договорки, за да не „изтрещяват“ от микромениджмънт. И в семейството, и в бизнеса, това е разликата между "партньор" и "служител" - дали може да си разпределите отговорностите, без се проверявате непрекъснато. Ако се налага микромениджмънт, значи няма партньорство...

Не съм съгласен, че всеки в семейството трябва да мисли и да поема инициатива за всичко, считам, че е далеч по-добре да има специализация, като отговорностите се разпределят справедливо, според талантите, уменията и графика на всеки член. Желателно е всеки да полага услия, както за добиване на нови умения, така и за гъвкавост в графика.

Не мисля, че има универсална формула, но всяко семейство може да намери своя баланс. Мога да дам пример с условното разпределение на отговорностите в моето семейство с три деца (2 момчета и 1 момиче):

Моите регулярни задачки:

• Карам децата на училище и по извънкласни занимания, ходя на родителски срещи и отговарям на „привиквания“ от директора на училището.
• Готвя им любимите манджи (правя го рядко, през уикендите и ваканциите, по-често се поръчва храна или жена ми носи храна от служебната кантина).
• Отговарям за спазването на правилата („screen time“ и временно отнемане на „устройства“, уроци, домашни).
• Пазарувам хранителни продукти (по тежките пазари на 3-4 дни) и заедно с момчетата, облекло и обувки.
• Грижа се за всички устройства в къщата (5 лаптопа, 5 смартфона и 2 таблета) + всичко, през което тече ток, вода, духа топло или студено...
• Следя и организирам поддръжката на колите (в нашето домакинство, на бившата ми жена и на сестра ми).
• Занимавам се с всички сметки, данъци, декларации и пр., вкл. и за нещата на половинката ми.
• Онлайн игри с децата + разговори по всякакви теми „като за татко“.

Жена ми поема други неща:

• ходене на родителски срещи и спорадична логистика по прибиране на децата от училище, водене по доктори и пр.
• зареждане на миялната и пералнята (почти всеки ден);
• простиране / гладене (редуват се с чистачката и големия син), опаковане багажа на децата;
• основното чистене се осигурява от чистачка (1 път седмично) + поне още веднъж седмично се поема от големия син (който е по-добър от най-добрата чистачка, но се пазари повече);
• готвене на бързи манджи (супи / картофи на фурна) + носене на храна от служебната кантина;
• пазаруване на дрехи за децата и всякакви онлайн поръчки;
• иницииране на участие в социални събития :-)
• гонитба на децата за следване на хигиенни навици;
• организиране на почивки и пътувания;
• оff-line игри с децата (щото аз мразя офлайн игри) + разговори и занимания по музика, рисуване и други приложни дисциплини + концерти и музикални представления (ама истински, то си е „пълна лудница“...)

Факт е, че освен тези задължения, има много дребни, уж невидими неща, които са истинска планина, докато децата са по-малки. Докато децата бяха бебета, аз поемах къпането + нощната смяна, всяка нощ. След 22:00 до 6:00. То разходки с бебе на рамо и укротяване на колики, изваряване, хранене, смяна на памперси и пр. От тийнейджър предпочитам да спя няколко пъти по 1-2 часа в денонощието, така че не ми е било драма с малкото сън, но на 8-та седмица вече бях зомби с „изпит мозък“, и като чуех движение в къщата, камо ли приреваване, подскачах на един метър – едно е да будуваш, защото си „цъкаш нещо“ или работиш, друго е в къщата да имаш едно или повече НЛО-та, и да се чудиш, какво не им е наред...

Преди години един приятел с четири (4) деца ми обясняваше как е:

ТОЙ:

1) На първото му изварявахме посудата до 3-годишна възраст, термометър за храната, термометър за ваничката, въобще КОНТРОЛ

2) На второто му изварявахме посудата през първите 5-6 месеца, температурата на храната и водата я пробвахме с пръст, въобще ПО-ЛАБАВО...

3) На третото му изварявахме посудата първите 2-3 седмици, после - пъхаш го под чучура, ако писне, значи водата е или много студена, или много гореща...въобще АЙЛЯК...

....

АЗ: А с четвъртото?

ТОЙ: Де да знам, трябва да питам другите 3...

Когато децата поотраснат, ако са „ръчкани“ 10-ина годинки, нещата не са толкова страшни, защото ги включваш в процеса. Положението е малко "както си го направиш”. Разбира се, ако спрем да дуднем, кочината става невъобразима за 2 часа, но вече големият син „влиза в роля“ и започва да дудне на малките, защото той също отнася бая работа. Няколко прости правила вършат чудеса. Е, ако искаш всичко да е като "в аптека" през 100% от времето, по-добре живей сам(а).

Всъщност с порастването на децата става малко по-леко с домашните тегоби – спестяваш си травмите от тухлички Лего, а лепкавата слуз от бъркането на слайм се преживява по-лесно. Тогава обаче идват други проблеми – „няма да си сложа якето“, „остави ме на мира, във видео-чат съм“ и пр.

Ето и няколко подсказки за майки и бащи на момченца (и за някои момиченца):

• Момченцата се запленяват по прахосмукачки - ако насочиш правилно интереса им, ще се научат овреме как да ползват прахосмукачка.
• Миялната машина е машина, реденето на миялната е като пъзел, въпрос на гледна точка и правилна комуникация :-) С пералнята трябва да се подхожда по-предпазливо, ако татко и мама не искат да носят дрехи на петна...
• Зарязването на мръсни дрехи и играчки се "лекува" с "виртуална черна дупка" - ако нещо не е прибрано 1-2 дни, изчезва в "черната дупка". Като свършат чистите дрехи, има тръшкане, после им идва акъла...
• Прибирането на чинии и чаши и заплакването им след ползване трябва да се приравни с бърсането на дупето. Не, че винаги и това работи, ама идеални решения няма.
• Ако децата искат закуска – да си направят и да си разчистят „кочината“. Освен това е добре да участват в готвенето – чистене, рязане, бъркане – готвенето може да е една чудесна, макар и много мърлява забава...
• Нежеланието за лягане навреме, съпроводено с измисляне на всякакви поводи за отлагане, като например „пие ми се вода“, „искам да ям“, „отивам до тоалетната“, „разкажи ми история“ са винаги най-тежкото предизвикателство – рецепта няма, но често репликата „Броя до 3...1, 2, 3“ върши своята магия.
• Като крайна мярка, събирането на „устройствата“ за по-продължителни периоди (3 дни, 1 седмица, стигали сме до 1 месец) върши чудеса. Първите 1-2 дни е „кошмар“, после се минава към настолни игри (Board Games)или четене на книжки, стига да се „удържи фронта“.
• Бабите и дядовците имат една мисия в живота – да си „върнат“ за всичко, което сте им причинили – не им се сърдете, ако лигавят внуците, помнете, че „всичко се връща“.

Препоръчваме ви още:

Трябваше да ми кажеш

Дневникът на касичката (бащата)

Защо никой не ме предупреди?

16 известни жени дават съвети на българските момичета в кампанията “Когато бях на 16, не знаех,…”

Весела Бабинова, Луиза Григорова, Силвия Петкова, Маги Джанаварова, Нора Караиванова, Михаела Филева и Рут Колева са част от популярните жени, които застават зад кампанията 

16 от най-известните българки се обръщат към своето 16-годишно Аз и споделят какво са научили през годините във видео кампанията “Когато бях на 16, не знаех,…”. Те се обръщат и към сегашните тийнейджъри и им разказват как са се чувствали на 16 и ги мотивират да са по-уверени в себе си, да не се поддават на външен натиск, да не спират да учат и да следват мечтите си.

Кампанията е на Loveguide - платформата за здравно и сексуално образование в партньорство с Български фонд за жените. Заедно, чрез вдъхновяващите истории на любими актриси, певици, модели и телевизионни водещи, те дават ценни съвети и повече увереност на българските момичета в най-трудната възраст - тийнейджърските години.

Сред известните имена, които се включват в инициативата са актрисите Весела Бабинова, Луиза Григорова, Силвия Петкова и Алиса Атанасова. От музикалната сцена участват Прея, Михаела Филева, Мила Михова, Йоко, Петя Алекса, Маги Джанаварова, Нора Караиванова и Рут Колева. Съвети към тийнейджърите дават още синоптичката и модел Нора Шопова, модната блогърка Ванина Ханджийска, популярните в YouTube Теодора Цончева и Християна Пенева от Айде.бг. 

“Когато си във възрастта между 14 и 18 години често си объркан, отчаян и не знаеш как да се справиш с предизвикателствата в тийнейджърските години, а те далеч не са малко,” казват Николета Попкостадинова и Надя Здравкова от Loveguide, които провеждат часове по здравно и сексуално образование в страната и се срещат с хиляди тийнейджъри от цяла България.

“В тези години невинаги имаш приятели, които да ти дадат ценен съвет, още по-малко го търсиш от родителите и учителите, а имаш толкова много въпроси. Тези, на които най-много вярваш и се възхищаваш, са известните лица, които са постигнали мечтите си и, разбира се, и ти искаш да си като тях. Затова решихме да съберем някои от най-популярните сред българските тийнейджъри жени и да ги помолим да споделят какво биха казали те на своето 16-годишно Аз”, обясняват създателите на кампанията “Когато бях на 16, не знаех,…”.

През целия месец март в социалните мрежи и онлайн каналите на Loveguide ще се въртят заснетите видеа с посланията на известните жени, като Надя и Николета се надяват в кампанията да се включат и много други, които също да разкажат своята позитивна история на днешните тийнейджъри.

“За първи път правим подобно нещо, но ако съберем достатъчно интересни и вдъхновяващи послания от много жени, се надяваме кампанията “На 16 не знаех, че…” да се превърне в наша ежегодна инициатива в т.нар “женски месец”, допълват от Loveguide.

“На 16 нямах представа, че ще сбъдна мечтата си да бъда на сцена.”, споделя в кампанията певицата Нора Караиванова. “Не бързайте да пораствате, радвайте се на безгрижието да си на 16.” - е съветът на актрисата Силвия Петкова. “Забавлявайте се, но винаги с мярка и без да губите контрол.”, казва на днешните тийнейджъри Михаела Филева. “Не е нужно да си най-готиният в училище.”, пък ги успокоява Луиза Григорова, а моделът и синоптик Нора Шопова допълва: “Не се срамувайте, ако сте различни.” Маги Джанаварова, рапърката Йоко и певицата Петя Алекса също разказват интересни истории за себе си, като всички видеа ще бъдат публикувани в YouTube канала на Loveguide. В него, всяка седмица тийнейджърите от цялата страна гледат ново видео с ценни съвети по едни от най-вълнуващите ги теми в тази възраст. 

“Тийнейджъри ни пишат всеки ден и ни задават всякакви въпроси, свързани с отношения, връзки, секс, какво да правят или да не правят с гаджето си, как да имат повече увереност или как да се справят с натиска на връстниците и средата си. Ще използваме съветите на лицата, които те толкова много харесват, за да ги успокоим и вдъхновим да не се страхуват от грешките си, да не търсят чуждото одобрение и да са спокойни, че раздялата с гаджето не е краят на света, както често им се струва.” - казват Николета и Надя от Loveguide.

Повече за Loveguide можете да откриете на сайта на платформата , както и на Фейсбук страницата им. 

За Loveguide: За секса - позитивно, честно, надеждно

LOVEGUIDE.BG адресира много важен, но подценяван проблем – България е в челото на всички негативни статистики, свързани със сексуалното здраве на младите хора. Причините са, че здравното образование не е част от задължителната училищна програма, а вкъщи сексът традиционно е тема табу. Децата не получават подходящата информация. Те се учат на принципа проба-грешка, от връстниците и порното, заливащо ги отвсякъде.

Loveguide не само, че го адресира, но го прави по един изцяло нов за страната ни начин. Oтива при тийнейджърите там, където са те – в училище и онлайн, но по достъпен и позитивен начин, на техния език. Затова е и толкова добре приет. Loveguide включва освен темите за безопасния секс, и тези за толерантните и отговорни отношения между хората, безопасност в интернет, „не“ на насилието, къде са границите ми и как да казвам „не“, а и да се съобразявам като чуя „не“ и още много други. Подходът е холистичен и предполага изграждането на много ценни умения у тийнейджърите, които ще са им полезни не само, когато става въпрос за сексуалното им здраве, но и в много други житейски сфери.

Loveguide стартира като онлайн платформа през 2015 г., като един от финалистите от първото издание на инициативата на Нова Броудкастинг Груп – ПРОМЯНАТА, реализирана съвместно с фондация „Промяната”, част от Reach for Change, а през 2016 г. започна и YouTube канал и часове по здравно и сексуално образование в рамките на „Час на класа“ в цялата страна.

През 2017 г. проведохa часове по здравно образование за около 4000 тийнейджъра в 40 училища от малки и големи места като Павликени, Враца, Бургас, Ямбол, Пловдив, Дупница, Дупница, София, Самоков, Горна Малина, Орешене, Брестница и много други. Обратната връзка от учители, ученици и родители е еднозначно позитивна – „Най-накрая правилната информация по правилния начин.“

Препоръчваме ви още:

По-добре недей - кампания срещу сексуалната експлоатация

Какво да направиш, ако си преживял сексуално насилие

Приятел, гадже или насилник?

Поредната кукла на 3 месеца вече няма да заспива самичка в тясното болнично креватче, а ще се радва на любовта и грижата на семейство. Малката Елена намери своя дом в семейството на Даниела Великова, която се е отдала на мисията си да бъде приемен родител на най-беззащитните същества – новородените и децата до 3-годишна възраст. Тя решава да посвети времето и живота си на децата останали без родители преди 4 години и оттогава насам е дала шанс за ново начало на 6 момиченца, 4 от които вече имат свое семейство, а 1 е заживяло отново с родното си семейство. Днес те мечтаят, играят, знаят как се рисува щастливо семейство. Знаят какво е любов.

За Елена, Даниела казва, че е една малка звездичка, сияеща и нежна. „Очите й заблестяват всеки път, когато я гушна. Затова я наричам моя звездичка.“, споделя тя.

Приемната грижа е призвание за Даниела. Тя пише поезия, но истински въздействащите ѝ творби са написани с невидимо мастило – с него тя е пренаписала историята на Мария, Калина, Ради и Лина, Невена, а сега и Елена. Техните усмивки са нейната муза, а опора са родителите и дъщеря й, които също носят онзи заряд, с който Даниела променя детски съдби. А принцът в това женско царство е внукът на Даниела – едногодишния Ради, който е само част от колекцията ѝ от красиви бижута, наред с другите приемни деца. На тях тя посвещава цялото си внимание и грижа, за да могат да растат щастливи, обичани и да имат скъпоценно детство.

„Макар всеки път да изживявам раздялата с децата изключително тежко, знам, че не сме важни ние и нашите чувства. Важни са те. Важно е децата да получат грижата, която заслужават, и любовта, която ще им даде криле.”, казва Даниела. 

Само през първите 2 седмици на март месец, екипът от Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ даде шанс за семейство на 4 бебета, които настани в любящи приемни семейства. Те никога няма да усетят изолацията и самотата на институцията, а ще бъдат обичани и закриляни от своите приемни родители, очаквайки своето постоянно семейство. 

Препоръчваме ви още:

Майчица

Ти не си от дом

109 деца спасени от изоставяне

По някои теми разговорите трябва да бъдат проведени, независимо от възрастта, и колкото по-рано се случат, толкова по-добре. Един от тези разговори е за наркотиците.

Вероятно някой ще каже, че 7-8 години са твърде ранна възраст. Но от такива разговори има полза. Защо?

- така ще сте сигурни, че детето получава достоверна информация (все пак я получава от вас, а не от по-големи деца), но трябва да сте подготвени;

- така децата ви ще разберат какво мислите вие за наркотиците и защо. А на тази възраст вие все още сте модел, за разлика от пубертета, когато всичко, което кажете, ще е поставено под съмнение.

- защото е по-вероятно, ако възникне възможност да опитат някакъв наркотик в компания, да ви кажат, след като сте ги убедили, че могат да ви имат доверие.

- защото, ако възникне проблем с наркотиците, ще споделят с вас.

В тази възраст те вече са чували нещо за дрогата, най-често от телевизиите. Като правило все още не подлагат на съмнение родителския авторитет и са готови да споделят с вас какво знаят и мислят по дадена тема.

Как да започнем разговора с тях

Когато давате на детето някакво лекарство или когато вие самите вземате, обяснявайте, че лекарството може да се приема само от човек, на когото може да има доверие. Тези хора са родителите, лекарите и в някои частни случаи – учителите.

Когато видите по телевизията предаване или филм, в който става дума за наркотици, използвайте възможността да започнете разговор с детето. Попитайте го знае ли нещо за тях и му обяснете достъпно защо са опасни.

Няколко идеи за подходящи

Тийн филми

След началния етап на образование

Това е период, който силно се отличава от предходните години в началния курс, защото при много деца се появяват трудности с ученето. Макар децата в тази възраст все още да не изпитват интерес към наркотиците, някои от тях опитват алкохол. Други, макар и в много редки случаи, откриват дишането на лепило и препарати от битовата химия.

Какво можем да направим 

- да поддържате близки отношения с детето

- да го изслушвате, когато споделя

- да се интересувате как е протекъл денят му, кои са децата, с които е в близка връзка.

Това трябва да стане ненатрапчиво, за да не се създаде усещане за нездравословен интерес. Бурните реакции на това, което споделя с вас не са препоръчителни. Така само ще прекъснете създадения контакт и ще се превърнете в нежелани събеседници.

Намирайте време за разговор с децата си. Подтиквайте ги да споделят емоциите и опита си. Отнасяйте се към проблемите им сериозно, дори да ви се струват незначителни), те са много важен индикатор за интереса ви към детето. Говорете за това какво е отношението към употребата на алкохол и цигари в училището, интересувайте се дали темата за наркотиците е поставена в някой от часовете.

Споделете какво е вашето отношение към дрогата и кажете защо е такова. Обяснете правилата в дома ви по въпроса за наркотиците, алкохола, убедете се, че децата разбират защо трябва да се спазват. Децата трябва да знаят, и да са сигурни, че винаги могат да разчитат на вас за подкрепа и помощ.

Как да разпознаем, че детето ни

е жертва или насилник

Тийнейджърски период

Най-рисковата възраст – време на амбиции и търсене на себе си, но все още не сме дорасли до самостоятелността, към която се стремим.

Детето прави първи крачки в живота си на възрастен, но пътят, който му предстои, е изпълнен с преодоляването на явни и скрити препятствия. В тази възраст, повече от всякога, то има нужда от помощта на родителите си, но все по-рядко я търси. 

Не плашете детето, но се постарайте да му обясните, че всяка негова постъпка има определени последствия.

Ако това, което е извършило е добро – последствията са благоприятни. Но има и действия, които пораждат зло. Лошите постъпки понякога могат да пречупят човека и унищожат живота му. И не само неговия, а и на много други хора. Обяснете на детето какви са неизбежните последствия от употребата на наркотици. Нищо в живота не се прави просто така. Ние носим отговорност за всеки свой избор. Само ние и никой друг.

Мълчанието е златото на злото

Защо точно в тази възраст децата най-често опитват наркотици?

Защото точно в тази възраст се появява стремежът да впечатлиш останалите, да се впишеш в някаква група или общност, да изградиш авторитет сред връстниците си. Първото запознаване с наркотиците най-често се случва в компания. Ако детето ви има самочувствие, радва се на уважение в семейството, има изградено чувство за собствено достойнство, то ще е в състояние да отстоява мнението си и да противостои на натиска на тези, които употребяват наркотици.

Не бива да забранявате категорично на детето си да дружи с някой от собственото му обкръжение. Все едно, няма да ви послуша. Но ще предизвика реакция на протест, типична за възрастта му. Ще започне да има тайни от вас и ще ви е много по-трудно да разберете как протича животът му. Кажете му, че ако общува с наркомани, рано или късно, ще стане наркоман. Дори да не употребява наркотици ежедневно. Възможно е да му се струва, че няма приятел с такъв проблем. Но трябва да знае, че в началния етап това трудно може да се установи.

Още след първия прием на наркотик психиката започва да се променя.

Първият стадий на наркоманията е много привлекателен – безкрайно удоволствие и еуфория. Но това удоволствие се заплаща, при това не само със здравето. За да устои на изкушението и натиска на околните тийнейджърът трябва да има изградена здрава ценностна система, за да направи правилният избор да живее без наркотици. Защото да се дрогираш означава да водиш себе си към унищожение.

В пубертета детето се стреми да се откъсне от родителската опека, да докаже своята принадлежност към света на възрастните, без да разбира напълно какво точно означава това.

Важно е да му обясните, че:

- Възрастният човек не е този, комуто е позволено всичко и не може да бъде наказан, а който може да носи отговорност за изборите си и да не зависи от натиска на другите около себе си.

- Избирайки наркотиците ти се поддаваш на влиянието на връстниците си наркомани, които ти диктуват своята воля, а това изобщо не е свободен избор.

- Наркоманът унищожава семейството си, защото дрогата носи след себе си нуждата от много пари, продаването на семейно имущество, кражбите и грабежите. От всичко това печелят единствено дилърите, които живеят живот, който наркоманът никога няма да има. Те печелят, докато ти губиш. Печелят за сметка на твоето здраве, на твоя успех, на твоето щастие.

- Смелостта и „зрелостта“ не са в това да опиташ наркотици, а да откажеш да го направиш, без да си ги пробвал.

- Употребата на наркотици води след себе си опасност от заразяване със сериозни болести – СПИН, хепатит, туберкулоза, заразяване на кръвта.

- Психическата зависимост неизбежно води след себе си и физическа. Това състояние, при пропускане на доза, се изразява в болки в ставите, повръщане, треска, студена пот, болки в стомаха, рязко покачване и спадане на температурата. Специалистите казват, че това, което изпитва наркоманът в период на абстиненция прилича на тежък грип, който протича на фона на хранително отравяне.

- Наркоманията, освен всичко друго, е преследвана от закона.

- Употребата на наркотици те лишава от бъдеще – от възможността да получиш подходящо образование, да си намериш добра и желана работа, от възможността да имаш здрави деца или изобщо да имаш деца.

Как да помогнем на детето в ситуация,

вижте в Планът Х

Как да ги предпазим

Много родители смятат, че изостават от децата си. Че са в позицията на догонващи. Това ги прави неуверени и неспособни на разговори по теми, които ги вълнуват. Други изобщо не желаят да разискват теми като наркотиците, алкохола и т.н., защото смятат, че подобни разговори могат само да засилят интереса на тийнейджъра. Но ако ние, като родители, не формираме отношението на детето си към наркотиците, ще го направи някой друг – връстници, приятели, улицата. Най-важно е да не се страхуваме да обсъждаме тази тема с детето си. Днес тийнейджърите имат достатъчно възможности да се информират за дрогата и на 12-14 години знаят достатъчно по темата.

Друг въпрос е откъде е тази информация, достоверни ли са източниците. Децата разговарят за дрога помежду си, но е твърде възможно действителността за влиянието им да е изкривена и да бъдат представяни като тонизиращи, повишаващи умствената активност. Затова не бягайте от темата, но и не я поставяйте неубедително.

Децата трябва да чуят категорична позиция, отстоявана хладнокръвно, без драматизиране и излишна настойчивост.

Повод за разговора може да бъде филм по темата, обсъждана в медиите новина, конкретна ситуация с ваш близък или познат. Само не изнасяйте лекции. Първо си изяснете какво знае детето ви за наркотиците. Не питайте веднага употребява ли или не. Ако е пробвало, никога няма да ви признае и ще му е много по-трудно да говори с вас по темата. 

Пубертетът - неизбежното зло

Когато решите да предприемете някаква стъпка, с цел да повлияете върху възгледите на детето ви за наркотиците, винаги се съобразявайте с особеностите на възрастта му. Тийнейджърът изпитва потребност да живее без да се съобразява със съветите на родителите си, тяхната помощ се тълкува като опит да се намесят в личното му пространство, а съветите се възприемат като заповед. На тийнейджъра му е интересно, когато му разказват за нещо ново, показват му го и му дават възможност да го опита.

От какво да се ръководите

Пубертетът е възраст на противоречията и тревожността. Поведението на пуберите е променливо и непредсказуемо – това е нормално. Люшкат се в крайности – едновременно обичат родителите си и ги ненавиждат.

Избягвайте опити да се представяте твърде разбиращи: „Отлично разбирам, какво чувстваш.“ – пуберите са убедени в своята неповторимост и уникалност. Това, което чувстват, според тях, не се е случвало на никой друг. Те се възприемат като сложни и тайнствени същества. Искрено се разочароват, ако изглеждат наивни.

Разграничавайте съгласието от разрешението, търпимостта и санкционирането. Иначе казано – не правете от мухата слон.

Родителите е добре да проявяват търпимост към не съвсем желателни за тях постъпки на децата си - смяна на прическата, пиърсинги и дразнещи дреболии, които не влияят на здравето на децата и не са опасни за тях. Те няма нужда да бъдат поощрявани, нито санкционирани. Това повишава взаимното доверие.

Разговаряйте и действайте като възрастни. Не се поставяйте в позиция на съперници, не се дръжте като пубера си, не използвайте неговия жаргон. Това е неговият стил на живот, с който иска да е различен от родителите си. Това е част от процеса на формиране на личността му. Така започва постепенното му отделяне от родителите.

Родители и тийнейджъри -
как да съхраним връзката си

Подражанието от страна на родителите, на стила и жаргона на децата, ще ги тласне в по-дълбока опозиция.

- Подкрепяйте тийнейджъра и поддържайте неговите силни страни. Не се съсредоточавайте върху недостатъците му, говорете повече за достойнствата му. Когато откривате и атакувате слабите му страни той го преживява болезнено.

- Помагайте му да мисли самостоятелно. Не засилвайте зависимостта му от вас. Говорете с фрази, които подкрепят този стремеж към независимост: „Това е твой избор!“, „Това е твое решение!“, „Ти можеш да отговаряш за това.“

- Възпитаването в самостоятелно вземане на решения трябва да става внимателно и плавно. Едновременно с това се изгражда и способността да поставяш под съмнение мнението на връстниците. 

- Уважавайте потребността на детето от уединение, от личен живот. Този принцип изисква известна дистанция, която за много родители може да се окаже непосилна.

- Избягвайте крайните реакции и фрази. Разговаряйте, не изнасяйте лекции. Това предполага изслушване на ответната страна. Крайно неподходящи са реплики, които започват с: „Аз, на твоята възраст.“

- Не поставяйте етикети: „Това момиче е мързеливо и разхайтено. Нищо няма да стане от него.“ Подобни изказвания навеждат на мисълта, че такива предсказания се осъществяват от само себе си.

- Избягвайте нееднозначните изказвания. Позицията ви трябва да е категорична: разбираема забрана, пълна доброжелателност, разрешение или открита възможност да направиш избор.

- Не давайте пълна свобода, но и не я ограничавайте силно.

- Съхранете чувството си за хумор във всяка ситуация.

Вие, като родители, можете да изиграете главната роля в благополучното, свободно от наркотици бъдеще на най-скъпото си същество.

Колкото по-рано започне работата ви с детето "против" наркотиците и „за“ здравословния начин на живот, толкова по-голяма е вероятността действията ви да постигнат нужния резултат.

Детството е времето, в което можете да обсъждате с детето опасностите от употребата на психотропни вещества, преди да се сблъска с тях.

Защо холандските тийнейджъри не пушат трева

Първо изберете подходящия момент за този разговор, а после опитайте да му помогнете да разбере, че:

- Медиите често създават привлекателен образ на хората, които употребяват наркотици, но реално такива „супергерои“ са много по-малко, отколкото сред хората, които не употребяват наркотици.

- Наркотиците притъпяват разума и могат да нарушат координацията на движенията. Те не решават нито един проблем, но създават много и опасни.

- Употребата на наркотици е „привилегия“ на възрастните, но те няма да превърнат детето или тийнейджъра във зрял човек. Това могат да направят само времето и опитът. Липсата на зависимост от тях помага да имаш истински приятели, да имаш добро положение в общността, в която живееш. За да си успешен, трябва да се научиш да общуваш ефективно, да действаш в екип и да избираш приятели, които не са зависими. Всеки, който започва да употребява наркотици, загубва завинаги своята самостоятелност.

- Защото от този момент, всичко, което прави, зависи от този, който му доставя наркотика. Той става заложник на страшна зависимост и се превръща в бреме за близките си. А от всичко това някой сериозно забогатява.

Препоръчваме ви още:

Как да научим децата да мислят критично

Родителите първи трябва да започнат разговора за наркотиците

Дизайнерската дрога

Опасните игри

Автор: Ростислава Димитрова

По принцип всички сме съгласни за принципните неща. Всички уважаваме морала, съобразителността и правилата. Когато става въпрос за прилагането им в наша изгода. Когато става въпрос за нашите права. А когато се нарушават чуждите? Тогава принципът е апатия.

Едно общество има сериозен проблем, когато не се държи като такова. А то не е общество, когато е апатично. Когато дребните нарушения и неморални практики са навсякъде и са постоянни, тогава мълчаливо приемаме и големите. Тогава в медиите излиза нещо гръмко като скандала с ЧЕЗ, а ние сме дълбоко и в същото време лицемерно възмутени. След два дни в медиите излиза друг скандал, който ни потриса и ние забравяме първия. Но не разбирам от енергетика (не че не ме интересува темата), затова споделям нещо друго. 

В случая поводът е публикация в една група в социалните мрежи, която ме ядоса. Ама много. По-скоро реакцията към публикацията. Която пък е показателна до болка за състоянието на обществото. Все се сравняваме с чужбината и Европата, но все си оставаме със сравнението. Феноменът на преобразяването на българина, който в чужбина спазва всички закони, а като се прибере в България „б*л съм му майката, всички така правят“ е известен на всички. Каква е разликата между „бялата“ държава и законите й, и нашата родина с нашите закони? Само санкцията ли?

Криворазбраните правила на пътя

Всички принципно искаме на старата ни майка да й направят място да седне в автобуса. Но ние не правим на чуждите. Всички искаме на бременната ни жена да й отстъпят ред, но ние не го правим с чуждата. Всички искаме равен достъп, но заемаме местата за паркиране на хора с увреждания. Или за да не ги заемем, паркираме до тях, запушвайки ги и правейки ги на практика неизползваеми. Всички искаме безплатно здравеопазване, но бързаме да бутнем нещо в ръцете на доктора. Всички искаме добро заплащане (осигуровки), но всички подписваме договори на минималната и вземаме останалото под масата. Всички искаме майчинство, ама не сме работили - респективно нямаме осигуровки. И почваме да търсим познати, за да надцакваме системата. И така примерите са безкрай.

Публикацията, която ме провокира да напиша това, е моя - възмутих се от дребно нарушение, за което веднага се намериха хора, които да оправдаят и яростно да защитават нарушителите. Както се случва с всяка една публикация, която порицава нещо дребно. Но дребните неща са върхът на айсберга. Този, който смята, че няма проблем да спре на пешеходна пътека „за малко“, няма да има и проблем да извърши по-голямо нарушение. И така до безкрай. А тези, които го оправдават в малкото, ще го оправдаят и в голямото. Те подхранват и апатията. Тези, на които им пука и за малкото, решават, че няма смисъл да се обаждат, защото ще бъдат подиграни. После някоя кондукторка решава да свали детето ни от автобуса, защото няма по-дребни от 10 лв. И никой не го защитава. Но като стане медийно достояние и внезапно се възмущаваме: „Как така? Ама защо? Нямаше ли кой да защити детето? Тая, ако ми падне… “ И така. Отначало. Пак сме апатични. Докато не нарушат правата на нашето дете, нашите родители, нашите съпрузи. 

Докога така

Призивът ми е скромен, защото не всичко опира до закони. Едната дребна и мижава съобразителност е по-велика от закона. Моля, бъдете съобразителни! Знам, че четящите този текст са точно такива, иначе нямаше да си губят времето с него! За останалите има закони. Надявам се скоро и санкциите да станат практика, че да се научим на дисциплина и култура. Да станем общество.

Препоръчваме ви още: 

На какво ме научи шъткането

Всеки сам си преценява

Автор: Венцеслав Георгиев

Ще започна с едно интервю на Маргарет Тачър пред Би Би Си – радио “Лондон”, на 2 октомври 1971 г., след посещението ѝ в България. Тя току-що е кацнала на летището в Лондон. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания в кабинета на Едуард Хийт. Относно различията между двете образователни системи Тачър казва: „Разбира се, съществуват известни различия с нашата образователна система. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас.“ Друго различие Желязната лейди открива в учебната програма: „... която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие.“ Нашият следващ въпрос бе: "Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?" - „По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим винаги да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.“

Още тогава г-жа Тачър много точно успява да улови повечето проблеми на българското образование. Всички знаят, че нашето образование беше на много високо ниво преди 30-ина години. Спомняме си за системата на акад. Благовест Сендов, която беше копирана от доста европейски образователни системи, и която ние днес, със създаването на мрежата на иновативните училища, се опитваме да възстановим.

Началото на образователната система във Великобритания е поставено в самия край на VI в., когато се основава първото граматическо училище (grammar school). До края на XIX в. всички училища и университети в страната са частни. От края на XIX в. законовата рамка в Обединеното кралство се променя и се въвеждат първите държавни регулации. През 1870 г. за пръв път посещаването на училище става задължително за децата от 5 до 13 г. Така се поставя началото на първите държавни начални учебни заведения. Впоследствие горната възраст на задължителното образование се повишава и около началото на XX в. се появяват и първите държавни средни училища. Общата насока на промените е засилване на ролята на държавата и правителствените парични трансфери за образованието, но не и към осъвременяване в методите на преподаване. Единствено през 80-те години, по време на управлението на Маргарет Тачър, правителството увеличава автономността на училищата и на местните органи по образованието. През XX в. част от частните училища се национализират, а друга доброволно минават под държавна закрила. Така днес, контролираните от държавата начални и средни образователни институции, са посещавани от 90% от всички ученици в страната. Наред с това се увеличава и задължителната възраст за образование. От 1964 г. до днес възрастта е увеличена от 5 г. до 16 г.

В периода от около век и половина, през който държавата се задължава да осигури образование за децата, във Великобритания се създава огромно многообразие от типове учебни заведения, финансирани напълно или частично от правителството. Резултатът е формирането на изключително сложна образователна система. Между учебните заведения има някои разлики: формата на управление, юрисдикцията, под която попадат (местните власти по образованието или Министерството на образованието), относителната свобода на провежданите политики и възрастта на учениците. Също така, те се различават и по това дали са задължени да следват или не националната образователна програма.

Днес на пълна или частична издръжка от държавата са следните типове учебни заведения:

• Академии: Академиите са предимно средни училища (за деца от 11 до 16 г.) и почти всички от тях са финансирани от Министерството на образованието (Department of Education) и са му подчинени, а не на местните власти. Те не са задължени да следват националната образователна програма.
• Свободни училища: Първите свободни училища отварят врати през 2011 г. Свободните училища могат да се основават от почти всеки, в това число фирми, религиозни общности, отделни учители или родители, други университети и училища. В случаите, когато са основани от частна организация, тя трябва да създаде фондация с нестопанска цел. Съществуват два модела за държавно субсидиране – финансиране на едно училище или финансиране група такива, която се управлява от една и съща фондация. Те не попадат под юрисдикцията на местните власти по образованието (Local Education Authorities) и не са задължени да следват националната образователна програма (national curriculum).
• Държавни училища (maintained schools) и държавни училища с участие на фондации (foundation schools): Този вид училища се „финансират от централното правителство чрез местните власти.” Те предлагат начално или средно образование, а някои от тях – и двете. Заедно с т.нар. foundation schools, държавните училища от вида maintained schools са въведени през 1998 г. Държавните училища от вида maintained schools нерядко са профилирани гимназии или обслужват нуждите на деца със специални потребности.
• Voluntary aided и voluntary controlled schools: Училищата от тези видове са създадени от частни организации, предимно религиозни тръстове и фондации, но от края на XIX в. те са започнали да бъдат финансирани от държавния бюджет. Така те постепенно са се превърнали във вид държавни училища. Разликите между voluntary aided и voluntary controlled schools е в степента на финансиране от държавата (при втория тип обикновено надвишаваща 90% от средствата) и юрисдикцията, под която попадат – voluntary aided schools се регулират от местните власти, а вторият – от Министерството на образованието. И двата вида са задължени да следват националната образователна програма.
• Граматически училища (grammar schools): В исторически план граматическите училища векове наред са били гръбнакът на английската образователна система. Днес терминът се отнася само за изцяло държавните учебни заведения. Учениците, приети в тях, се селектират. Те се обучават според националната образователна програма.
• Общински училища (community schools): Общинските училища са изцяло финансирани от държавата. Те се създават за пръв път през XIX в. Администрират се от местните власти по образованието, които назначават персонала, управляват училището и са собственици на земята и/или сградата, в която се помещават. Тъй като са изцяло финансирани от държавата, този вид училища са задължени да следват националния образователен план.

Освен че училищата в Обединеното кралство могат да избират дали да следват държавната образователна политика, или да създадат своя, на учениците им се позволява да се обучават както в традиционните, които имаме и в България, така и в няколко алтернативни форми на образование. Алтернативните варианти за образование са три: домашното обучение, Валдорфските училища и т.нар. „демократични училища”.

Специално за Англия и Уелс образователната система е в следната таблица:

В Англия и Уелс образованието е задължително от 5 до 16 години.

Първата степен е до 7-годишна възраст, втората степен е от 7 до 11-годишна възраст, третата степен от 11 до 14 години и четвъртата обхваща възрастовата група от 14 до 16 г.

Началното образование започва в начално училище или в училище за деца със специални нужди, които работят по специални програми, според специфичните нужди на децата. Акцентът на образованието на това ниво е насочен към овладяване на грамотността и смятането. Училищата за деца със специални нужди, заедно с техния Национален център за приобщаващо образование, целят всички деца постепенно и естествено да бъдат приобщени в общообразователните училища.

Една от най-големите разлики между българската и английската образователни системи е свободният избор на училищата коя частна оценяваща институция да им извърши външното оценяване. Външното оценяване в Англия се извършва от организации, които не са подчинени на тяхното образователно министерство. Всеки директор на училище сключва договор с една от сертифицираните институции и в уговорен ден и час те идват в училище, раздават едни книжки и извършват външното оценяване. Учениците, от своя страна, правят свободен избор на предметите, по които да бъдат оценявани.

Много е интересна тяхната система в средната степен (Степен 3 в таблицата, или на английски Key Stage 3), където разпределянето на децата не е в паралелки като в България – а, б, в и т.н. клас, а по нива на работа в класа. Но ако дете, разпределено в по-ниско ниво, покаже по-висок резултат, веднага го прехвърлят в по-високата група, както и обратното. С деца, които на изпита SATS покажат below the average, се работи допълнително в извънредни часове, докато достигнат average level. А на тези, които покажат above the average, в зависимост от училището и учителите, могат да им организират отделни занимания за надарени деца или пък да бъдат записани към една определена организация за надарени деца.

По време на средната степен Key Stage 3 (Степен 3) оценките са давани в етапи. Минимален - 1, максимален - 8. Като всеки етап има свои собствен суб-етап. Например 8а, 8b и 8c, като 8а е най-висок.

Изпитите SATS се държат на няколко нива - Foundation, Intermediate и Higher. Учениците са разделени в групи, в зависимост от способностите им, така че най-добрите ученици да са в една група, по-слабите в друга, още по-слабите в трета и така нататък, според това колко ученици има в даденото училище и колко групи има.

По време на външното оценяване, на различните групи се раздават различни тестове, и това е в един и същ ден, но на най-добрите ученици им дават higher paper, която позволява достигане на най-високите оценки с по-труден материал, докато на други им дават по-лесни тестове, но за сметка на това максималната оценка, която може да се достигне не е най-високото ниво.

Например higher paper по математика позволявa получване на оценка до етап 8а. Intermediate позволява максимална оценка етап 7a. Foundation позволява максимална оценка етап 6а.

Изпитите SATS имат значение за самото започване на GCSE (General Certificate of Secondary Education) за 10 и 11 клас (14 – 16 години). Става дума за първите две години от гимназиалното обучение. Още в предходната година (9 клас) от учениците се очаква да направят своя избор за предметите (между 5 и 10), които ще изучават в рамките на образователната програма GCSE. В края на втората година те полагат държавни изпити и получават диплома за средно образование GCSE. На този етап те могат да напуснат училище или да продължат обучението си в по-високите т.нар. А нива.

GCSE също има разделения на групи, както е при Key Stage 3. На учениците покрили топ нивата на SATS им се позволява полагането на по-трудни изпити, позволяващи най-високата възможна оценка.

След покриването на GCSE системата, образованието не е задължително. За продължаване в колеж се изисква покриване на поне пет, или повече предмета GCSE-та с резултат "C" или по-голям, включвайки математика и английски език. Разбира се, по-добрите колежи искат по-високи резултати, за да се отсеят кандидатите.

Всичките изпити са малко или много важни за продължаването на обучението. Системата им е такава, че на децата, които изкарват по-високи резултати, им се предоставя възможността да се усъвършенстват още повече.

През последните две години на средното образование учениците във Великобритания се обучават в профилираните програми AS и A-нива (16 – 18 години). Тяхното основно е значение е, че осигуряват прием в университети във Великобритания и по света на база резултатите от положените финални изпити. В продължение на две години, учениците избират и изучават 4-5 предмета в зависимост от интересите и специалността, която желаят да следват в университета.

Горният гимназиален курс завършва с матура, като резултатите се използват за вход в университет. Не всяко висше училище обаче приема всички дисциплини от A Level - някои имат много по широко приложение от други и училищата обикновено помагат при избора на подходящи предмети в съответствие с бъдещите амбиции на кандидат-студента.

Скалата за оценяване за AS Levels варира от A (най-висока) до E (най-ниска) оценка; а за A Levels от A* (А плюс) до E.

С прилагането на тази система колко лесно бихме решили проблемите в кандидатстудентските кампании. Кандидадът се явява на желаните различни нива, според възможностите си, подава заявление до съответните вузове, в които иска да се обучава. И когато излязат резултатите, вузът му изпраща писмо с покана да се запише. И става като в любимите филми...

*Авторът е заместник-директор в Природо-математическа гимназия Ловеч, дългогодишен преподавател по математика, информатика и информационни технологии.

Източници: www.dynot.net, www.integral.bg, ekipbg.com, libsociety.org, www.24chasa.bg

 
Препоръчваме ви още:

Училище от бъдещето - Сингапур

Как учат децата в Израел

Холандското образование - училище без стрес

Образованието в САЩ

Знаете ли, че в Гана някои деца отиват с пръчка за наказания на училище? За особеностите на африканското възпитание разказва Наталия Сакадо, която е омъжена за ганаец и има двама сина. Споделеното от нея може да шокира дори най-суровите европейци.

За ганайците децата са божия благословия, те са въплъщение на прераждането на родителите си. Децата са длъжни да се грижат за възрастните си родители и затова липсата на поколение в семейството е срамно клеймо. Днес образованите ганайци се женят сравнително късно – към 30-та си година и тогава създават деца. В бедните семейства това се случва по-рано и има много извънбрачни деца. Веднага след сватбата започва очакването на поколение. Ако това не се случва и има някакъв проблем, двойката се смята за непълноценна. По-рано ганайките са раждали много деца заради високата смъртност и нуждата от работна ръка. Сега жените се ограничават до три. Аз самата имам двама синове и непрекъснато ми задават въпроса кога ще имаме трето дете.

Кърмене на публични места и никакви биберони и колички

В Гана няма родилни домове. Бременните посещават местните болници, където ги консултират акушерки. Проследяването на бременността не се отличава особено от приетото у нас – същите изследвания и прегледи веднъж месечно. Това, разбира се, са платени услуги и от тях могат да се възползват жените, които могат да си го позволят и могат да се доберат до болница. В отдалечените бедни райони прегледите са екзотика, при раждането помага опитна възрастна жена и в болница се ходи само при усложнения.

Според местните вярвания, бременната жена трябва да вижда само красиви гледки, защото ако погледне нещо уродливо, това може да се отрази на плода. Иначе ежедневието й не е по-различно от това на останалите жени. Когато настъпи моментът да ражда, разчита на помощта на майка си (по-рано родилката била настанявана в дома на майка си за половин година).

При раждане в болница, детето и родилката се изписват още същия ден, ако няма усложнения. Тези, които раждат вкъщи, посещават болница след това, за да бъдат направени необходимите ваксини и за да бъде прегледано бебето. За разлика от модерните напоследък у нас нагласи, нито една ганайка не подлага на съмнение нуждата от ваксиниране на детето й. В тази част на света децата ги ваксинират по-рано, отколкото в Европа, и интервалите между ваксините са по-кратки. Това се прави с оглед на факта, че зоната е опасна.

Към новороденото се отнасят като към пришълец от страната на духовете, нещо непостоянно, защото все още не е ясно дали ще оживее или ще си отиде. Първите седем дни преминават в това очакване, едва след седмица му дават име и празнуват. Местният пастор произнася молитва, а гостите носят подаръци. В Гана много често кръщават децата си на деня от седмицата, в който са родени. Има варианти за мъжки и женски имена. На името може да повлияе и поредността на детето – дали е първо, второ или трето в семейството, дали е близнак и дори дали е желано. Всеки ганаец знае в кой ден от седмицата е роден, макар че това не се споменава в личните му документи. Близките на моя съпруг го наричат „кваку“ (четвъртък) независимо, че има друго име. Много често към първото име дават и второ религиозно (християнско или мюсюлманско).

Две седмици след раждането момчетата биват обрязвани. Кой знае защо това се смята за религиозна традиция, макар че по-голямата част от ганайците са християни. Женското обрязване е забранено със закон. (Бел.ред. От 1994 година този ритуал е забранен. Въпреки това се практикува все още. По данни на УНИЦЕФ от 2013 г. 3,8 процента от жените са подложени на този болезнен и осакатяващ ритуал на премахване на клитора и дори зашиване).

Кърменето не е на пиедестал. В бедните семейства, които не могат да си позволят да купуват изкуствено мляко, се стараят да кърмят колкото може по-дълго, но невинаги се получава. Много жени са принудени започнат да работят, когато детето навърши три месеца. Захранването започва към 6-ия месец. Първоначално се дава каша, но не специална, а такава, каквато ядат и останалите членове на семейството. Кърменето на обществено място не е скандално явление. Никой не обръща внимание на кърмещата жена. Докато късите панталони например предизвикват шок.

Повечето ганайци не ползват детски креватчета, колички, биберони или дрънкалки. Децата спят при майките си или върху специални матрачета с висок борд. От всички бебешки аксесоари тук използват единствено проходилките. При това поставят в тях бебетата още от 4-5-и месец. Памперсите се ползват основно при разходка или по време на сън.

Вижте и 
Тайните на японското възпитание

Спартанско възпитание – наказания и безусловно уважение към възрастните

Ганайската система на възпитание се отличава силно от европейската. Ако в Европа към детето се отнасят като към равен, в Гана най-важни са възрастните. Всичко най-добро се предлага на възрастните и старците, а не на децата. Физическите наказания вкъщи са норма, както и в училище. Децата се приучават към труд от малки. Макар местните да се опитват да преодолеят афинитета си към наказанията, все още могат да бъдат видени деца, които отиват на училище с пръчката си за наказания.

В училище децата ги учат да седят мирно и тихо, да не поглеждат встрани, да не коментират чутото и да не възразяват на възрастните. Ако изобщо тази система може да има някакви плюсове, те са в респекта към възрастните, грижата за старите хора и родителите.

Минусите обаче са повече. Децата се учат да лъжат, за да избегнат наказание, нямат силна връзка с родителите си. Мама и татко не обясняват кое е правилно и кое не, просто наказват. Не се изгражда вътрешен морал, има страх от наказанието, но няма разбиране защо се прилага. В нашето семейство наказанията са изключени, стараем се дори да не се караме на децата си. За околните това е диващина.

В Гана чуждите на семейството хора често се намесват във възпитанието на децата. Ако родителите не правят нещо така, както е прието, биват подлагани на всеобщо обсъждане. Тук например е прието децата да носят чорапи, аз не го правя. Позволявам на децата си да тичат в дъжда, това направо шокира местните. Ганайските деца растат без играчки, има ги, но са малко. Коледа е единственото време в годината, в което им подаряват играчки.

Прочетете и 
Как канадците отглеждат децата си

На детска градина от 3 месеца

В Гана детето може да постъпи в детска градина след като навърши три месеца. Приемат го в яслена група, в която децата само играят, спят, ядат и гледат анимация. След две години започва нов етап – без игри. Децата рисуват, учат стихотворения, песнички, буквите и цифрите, четат им книжки. На 4 години започват да пишат и четат, да решават задачи.

Денят започва с изпълнение на химна на страната и молитва. В групите на по-малките има закуска, за по-големите има само междинна закуска и обяд. След училище имат допълнителни занимания – драма, музика, кулинария. Час за обеден сън на децата над две години не е предвиден. Играчки няма. Това е свързано с приоритетите на родителите. Колега на съпруга ми се възмущаваше, че в скъпото частно училище учели децата му да рисуват! Представете си! Когато трябва да пишат, да смятат, да казват като скороговорка името и възрастта си и да цитират откъси от Библията на английски.

Разбира се, програмата в голяма степен зависи от училищата. Те са държавни и частни. Държавните са безплатни, обикновено там работят учители без педагогическо образование. Никой не ги контролира и знанията на децата в крайна сметка са оскъдни. Това са училищата за най-бедните. Учението в Гана е приоритет на всяко заможно семейство. Ако родителите имат финансови проблеми, лишават себе си от всичко в името на това, детето им да бъде изучено в частно училище.

Децата ми посещават частна детска градина, която по своята същност е по-скоро училище. Дори са в една сграда с големите ученици. Учителят на по-големия ми син е мъж (това тук е много разпространено). Всички деца носят униформа. Организират се културни празници, на които децата обличат традиционните местни носии и изпълняват народни танци.

В Гана не липсват университети, някои от тях са много добри. Но не са достатъчно, за да осигурят образование за всички желаещи. В една от най-престижните специалности – медицината – е много трудно да попаднеш и са нужни сериозни връзки. Когато кандидатът не е приет в желаната от него специалност му предлагат друг факултет. Много от младите хора се отказват от тази възможност и предпочитат да учат в чужбина. Особено предпочитан е Китай, защото образованието там е по-евтино.

Препоръчваме ви още:

Кой как отглежда децата си по света

Се ла ви, както казват французите

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?