Автор: Ростислава Димитрова

Колко от вас са чували „ш-ш-шт!“? И произволните, разбира се – „млък“, „тихо“, „Трай си!“ - като деца от родителите си. Май всички? Не става въпрос за шъткане, когато очевидно детето нагрубява някого, а просто защото си е позволило да има мнение. (В някои случаи „защото аз казвам/решавам“ могат да бъдат синоним.)

Когато аз бях малка, се шъткаше за всичко. Набор съм на демокрацията горе-долу. Та винаги съм се чудела това нещо като традиция ли е? Нещо по партийна линия ли? Фамилна обремененост, може би? Не знам… Не знам и по какъв повод се сетих за една случка, която ми припомни горчивия вкус от детството ми, когато ми се шъткаше. Като голям човек ми се каза: „Ш-ш-шт! Не се приказва тъй!“. Брех?! Просто изразявах мнение, не обидих никого, но бях искрена. А „шъткането“ искаше от мен да бъда лицемерна или просто да не казвам нищо. Т.е. да нямам мнение един вид. Направо побеснях. Спомних си как постоянно, за всичко, все трябваше да си трая. Как не е удобно да бъдеш искрен. Как дори са ми казвали (баби разни) - „не гледай там, тези хора са богати!“. Което ме караше да се засрамвам. Кому беше нужно това? И защо? Все още не знам.

Та предполагам често пъти подобни неща излизат от устите ни срещу нашите деца. Волно или неволно. С право или без. Моето дете все още е овладяло само великолепното „тата“, а искам да млъкне, само когато реве истерично. Но се надявам да не го карам да мълчи, само защото има мнение. Предполагам много родители са изпадали в ситуации на пълно неудобство и червене, защото детенцето им е изцепило цялата си искреност в нещо обидно като - „тая лелка има голям нос, криви зъби, смешни дрехи…“ или подобни неща. Наистина е неприятно, но се надявам да имам сили да обясня на детето си до какви изводи аз съм стигнала. Да бъдеш красив или грозен е по рождение, а не избор и трябва да внимаваме да не нараним някого. Както и скромното облекло. Скромното поведение обаче е избор. Което пък е още по-рядко срещано, когато облеклото не е скромно. Избор е и когато някой те кара да се чувстваш неприятно. Дали детето ми трябва да замълчи, само защото срещу него е възрастен?

Дали по-късно в живота си трябва да премълчи някоя нередност, само защото е извършена от някой на по-горно ниво? Било то в градината, било то в училище, било то в работата…

А дали трябва да му се казва да не гледа някъде, защото не е достатъчно добро за там?

Препоръчваме ви още:

За да не видим дъщеря си да търси спонсор

Не слушайте чужди съвети

Синдромът "Мили мами"