Автор: Бени Хюбнер

У дома сме, почиваме си, ей така - спокойното бездействие на рутинна преднощ. Разпускаме след натоварения ден, опитвайки се да преборим стреса или както там му се казва онова нещо, което те кара да гледаш свирепо. Та... почиваме. Почти традиционно-стандартно, както са го правели поколения преди нас, ако изключим компютрите. 
Аз цъкам на единия, милото на другия, а детето (за кратко наричано от мен "тя") се прави, че спи, докато линква, лайква, тагва и шерва във фейса и инста.

- Що не спиш? - пиша й аз.
- spa - отговаря ми тя.
- а... не ща на спа, айде на ски, набарах яката игра, четири де, може и слаломчета да си праим с жойстика - включва се идейно баща й.
- izkam skok4eta sas skeit drugoto e shit - долита гласът на младостта.

Баси, какво неграмотно поколение расте – си мисля, но понеже съм си кълчила крак в пети клас на мини ски, прекъсвам спортния устрем:
- какви ски, бе, точно садя картофите - все пак, домакиня съм, мисля за семейството, за прехраната и също така съм авторитетна.
- а ти заспивай!
- ама няма ли първо джиджи-биджи ?! (гневно човече, плачещо човече, бомба)
- Не ти, тя - натраквам по-ядно - да му се не знае с тоя мултичат, изключвам го, че все пак не може пред детето и точно навреме го изключвам, щото месинджърът изпиуква:
- с коя тя, мацката от петия ли?!

Настръхвам! Каква мацка, какъв пети, какъв трети???!!! А аз садя картофи във форма на сърца... глупачка.

- какъв пети - все пак се правя на разсеяна, дори слагам усмихнато личице.

Чувам го как сумти, дори с периферията го виждам, че се почесва по носа.

- ми оная… сещаш се... новата... дето я срещнахме…
- къде? - ровя из приятелите му, обаче ядец - скрити са, виждам само десет, пет от които носят нашата фамилия.
- къде какво? - печели време.
- тя, коя? - парирам аз.
- ми ти така каза! - вече бие отбой, чувам как яростно натиска копчетата.
- нищо не съм казвала! - факт, от около два часа у дома цари пълно мълчание и понеже е зима, и муха да хлъцне ще се чуе. Може би, ако имахме камина, щеше да се чува само нежното боботене на огъня. Но нямаме. И нежно боботене нямаме.
Само клавиатурите потракват, но не е нежно.

- Лягам си. - не слагам усмивка, нито сърчице.
- ........
- tia moite ne sa f ret

По дяволите! Нали изключих мултичата!!!
Не мога повече. Семейните разговори са много напрягащи.

Лягам си. Пиша го на стената, качвам снимка на ангел на Виктория Сикрет с феерична нощница от новата колекция, после линквам клипче на Дженифър Лопез, но ги забранявам за моичкия и двете. Хак да му е, следващия път да мисли преди да пише.

Оставям го в слип режим и излизам...

Препоръчваме ви още:

Жената е странно животно и други не-нормални субекти

Еротичният сън на една домакиня

Изгубени в превода