Образованието в САЩ

Автор: Люси Рикспуун

Като повечето образователни системи в света, и американската си има добрите страни и недостатъците. Също така и опитът и впечатленията на всички са различни. Описаните по-долу са моите.

В много отношения американските деца започват връзката си с образователната система твърде рано. Отпускът по майчинство тук е между 6 и 10 седмици в зависимост от това колко комплицирано е било раждането. Държавни ясли няма. И държавни детски градини няма. Децата се отглеждат от родители, частни занимални, детегледачки, домашни детски градини, в които една жена обикновено добавя няколко деца към собствените си, или пък отваря малка детска градина в дома си. Първият официален досег до „училището“ е на 4 години – тогава децата посещават нещо като предучилищна, в половината от деня (9-12 часа). Идеята е да се приучат на график и постепенно да свикнат с училището. Тази година обикновено не е задължителна, но е желателна. В зависимост от различните региони обаче, може и да е задължителна. На 5 години децата отиват в предучилищна, която е част от официалните на брой класове. Това е важният първи учебен ден. В предучилищната се учат букви, думи, просто смятане и подобни. Тази година е смесица от игра и учене, учебният процес е активен и децата не седят на чинове по цял ден. Чиновете са единични, но обикновено събрани на групи по 3-4. Тук започваме с уточненията. В много отношения образователната система е децентрализирана, т.е. различава се между училища, дори отделни класове и учители. Учебниците, които всяко училище решава да използва, са различни. С напредването на годините, тези разлики стават все по-забележими. Има общи принципи на образование и широки изисквания за учебния материал, но те са сравнително разтегливи. Училищните райони започват учебната година на различни дати и излизат във ваканции с по седмица-две разлика.

Тежки раници тук няма. Учебниците се подсигуряват от училището. Списък с учебните пособия за цялата година се получава преди първия учебен ден и всички родители доставят торбите в класната стая. Така има провизии за цяла година и всички стават общи. Т.е. ако искате детето ви да използва определени маркери или нещо подобно, трябва да ги отделите. Раница се носи – в нея обикновено има една папка с няколко листа, храна за обяд, бутилка вода, и резервни дрехи. Понякога резервните дрехи дори стоят в училище. Гореспоменатите няколко листа хартия са домашното – откъснати са от подобие на българските учебни тетрадки. Децата имат домашни почти всеки ден, както и изискване да четат по 20 минути (в началото). В предучилищната и първи клас четенето може да се замести с родител, който чете на детето. Обедите са също интересни. В зависимост от училището, децата обядват в класните си стаи или в столова. Повечето си носят обяд от къщи, но „топъл обяд“ е на разположение. Той е предплатен от родителите в специална сметка и децата не работят с пари. „Топлият обяд“ не е особено здравословен, нито пък вкусен. Положението с храната не е еднакво из различните градове и дори квартали. В Америка има много бедни деца. Често училищата подсигуряват безплатни закуски или обеди – съвсем обикновени – сандвич със сирене, овесени ядки, подобни.

Като стана дума за финансови възможности, държавното образование има такса от рода на 100-200 долара годишно (може да варира), като към нея може да се добави такса за транспорт, ако такъв е нужен. Децата тук нямат избор на училище – трябва да ходят в „кварталното“ училище по местожителство. Преди години и в различни региони имаше възможност да се ходи в друго, но срещу заплащане, но това е сравнително рядък вариант. В основата на това правило стоят данъците. Понеже те издържат училищните райони, разликата в събраните данъци понякога е огромна. Т.е. не е честно родителите да плащат данъци в район А, пък детето да учи в район Б. Другата страна на нещата е, че бедните райони имат и бедни училища с по-нископлатени учители. По-богатите райони имат повече събрани данъци, могат да си позволят по-модерно оборудване, по-високоплатени учители. Разликите са огромни! Има гимназии, които раздават по един нов Макбук на всички ученици, и други, в които се учи със стари учебници, та какво остава за лаптоп. Повечето осигуряват таблет или Кроумбук на всеки ученик, за да си пишат домашните и да работят с тях в клас. Иронията е, че децата, които получават Макбук, обикновено вече имат собствен такъв, и този не им е нужен. Тези, на които е нужен, от по-бедните квартали или градове, нямат собствен и не получават училищен. Това е една от многото прояви на затворения кръг на бедността тук, от който е трудно да се измъкне човек.

Да продължим темата за децентрализацията... Списък от задължителни за четене книги няма – всяко училище и учител решава коя книга да се чете заедно с целия клас. За индивидуално четене всеки ученик избира книга заедно с учителя си, или пък учениците са разделени на „клубове“ или групи от по няколко ученика, в които се чете една и съща книга, отговаря се на въпроси и т.н. Подобно е положението с правопис и математика – децата са разделени по групи според познанията си, за да може всички да напредват паралелно.

Книгите, които се четат, са различни – някои са съвсем модерни – книгата „Wonder”, например, която е нова и в процес на филмиране, беше много популярна миналата година. Четивата трябва да бъдат различни – научно-популярни, романи, исторически, според изучавания материал в момента.

Средното образование е разделено обикновено в три вида училища – начално (от предучилищна до 5ти клас), средно (от 6ти до 8ми клас), и гимназия (от 9ти до 12 клас). Частни училища съществуват, но болшинството деца посещават държавно училище. Цените на частните училища са по-ниски в началните класове, но в гимназията цифрите са впечатляващи. Средните класове в едно частно училище наблизо струват около 15-20 хиляди долара годишно. Гимназиалните години са на подобни цени.

Има и друг вид частни училища – те са специализирани за деца с определени проблеми, и обикновено се наричат терапевтични, защото включват психотерапия, окупационна и речева терапия. Там попадат деца по две пътеки – едната е платена от родителите, а другата – от училищния район, в който живее семейството. По закон държавата е задължена да осигури адекватно средно образование на децата. Ключовата дума е адекватно. Ако детето има специални нужди, които кварталното училище не може да задоволи, се търси друг вариант. Понеже този училищен район не разполага с адекватна програма, е длъжен да плати образованието на детето в частно терапевтично училище. В това е включен и ежедневният транспорт. Този транспорт може да струва 100 долара на ден. В зависимост от броя на децата в тази посока, се използва автобус, микробус, или такси. Терапевтичните училища са екипирани с подходящи специалисти и оборудване за целта. Децата, които попадат в терапевтични училища, обикновено са тези на аутистичния спектър, деца с емоционални и поведенчески проблеми, или нисък коефициент на интелигентност.

Гимназиите в Америка са много интересни. Те са комплексна система, в която всеки ученик намира мястото си или се превръща в аутсайдер. Освен ако не са в много малък град, те са училища с по 1000-3000 деца. Имат по няколко физкултурни салона, външно игрище или стадион, огромна зала със сцена, впечатляващи кабинети по биология и химия, по музика и други изкуства. Наскоро видях нещо много интересно в една гимназия – Сократов кът – който представлява пейка в кръгова форма, предназначена за дискусии. Много от гимназиите имат плувни басейни и оборудване за други спортове, защото има училищни отбори по плуване, футбол, тенис, баскетбол и други. Често учениците с високи оценки имат привилегии, различни от останалите – достъп до определени зали с удобства за учене или пък отделно „кафене“. Залата, която съм виждала, беше с чудесни меки кресла дивани, а в „кафенето“ предлагаха чай, горещ шоколад и сладки.

Завършванията на всяка образователна степен са тържествени и вълнуващи. Наскоро присъствах на завършване на начално училище. Всички деца излязоха на сцената и в едно изречение обясниха как възнамеряват да променят света към по-добро. Беше невероятно! Децата бяха вложили мисъл в това, което щяха да кажат, още повече, че трябваше да го кажат пред 200-300 родители и близки.

Абитуриентска вечер в българския й вариант няма, но тук-там напоследък се наблюдават подобни тенденции. Иначе „абитуриентската вечер“ обикновено е във физкултурния салон на гимназията и тържество вкъщи с гости няма. Роклите се купуват от близкия мол и в повечето случаи не надвишават 200-300 долара, ако и толкова. Както уточних, изключения с дизайнерски бални рокли и обувки на Люботен и Бланик, се намират, но са рядкост.

Толкова засега! За висшето образование ще ви разкажа някой друг път. Само ще кажа, че системата на висшето образование е безумно скъпа. Дълговете за образование в страната представляват най-голямата част от финансовите задължения на населението. А професиите и позициите, които изискват бакалавърска степен, не плащат достатъчно, за да се погасят тези заеми. 

 

На снимката виждате American School for the Deaf - Американското училище за глухи деца - основано през 1817 г. в Хартфорд, Кънетикът. Това е най-старото училище за деца с проблеми със слуха в САЩ и е държавно. Създадено е по инициатива на богат местен хирург, чиято дъщеричка оглушава вследствие на заболяване. По онова време в Нова Англия има 84 глухи деца, за които няма осигурено адекватно образование, и 10 богати местни граждани се организират и построяват училището. Още на следващата година държавата поема издръжката му. Днес то осигурява отлично образование и умения за живота на деца с глухота и проблеми в слуха от цяла Америка. Разработва се програма за деца с аутизъм. Мисията на училището, както е описана в сайта му, е да развие интелекта и подобри качеството на живот на учениците, да ги направи образовани и самостоятелни хора, които не спират да учат цял живот.

 

Препоръчваме ви и други статии за образованието по света и в България:

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света 

На училище в Германия 

Учители от бъдещето - Сингапур 

Всичко, което трябва да знаете за изпитите в седми клас 

Особености на руското образование

 

Последно променена в Понеделник, 24 Юли 2017 14:35
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам