Образованието в САЩ

Автор: Люси Рикспуун

Като повечето образователни системи в света, и американската си има добрите страни и недостатъците. Също така и опитът и впечатленията на всички са различни. Описаните по-долу са моите.

В много отношения американските деца започват връзката си с образователната система твърде рано. Отпускът по майчинство тук е между 6 и 10 седмици в зависимост от това колко комплицирано е било раждането. Държавни ясли няма. И държавни детски градини няма. Децата се отглеждат от родители, частни занимални, детегледачки, домашни детски градини, в които една жена обикновено добавя няколко деца към собствените си, или пък отваря малка детска градина в дома си. Първият официален досег до „училището“ е на 4 години – тогава децата посещават нещо като предучилищна, в половината от деня (9-12 часа). Идеята е да се приучат на график и постепенно да свикнат с училището. Тази година обикновено не е задължителна, но е желателна. В зависимост от различните региони обаче, може и да е задължителна. На 5 години децата отиват в предучилищна, която е част от официалните на брой класове. Това е важният първи учебен ден. В предучилищната се учат букви, думи, просто смятане и подобни. Тази година е смесица от игра и учене, учебният процес е активен и децата не седят на чинове по цял ден. Чиновете са единични, но обикновено събрани на групи по 3-4. Тук започваме с уточненията. В много отношения образователната система е децентрализирана, т.е. различава се между училища, дори отделни класове и учители. Учебниците, които всяко училище решава да използва, са различни. С напредването на годините, тези разлики стават все по-забележими. Има общи принципи на образование и широки изисквания за учебния материал, но те са сравнително разтегливи. Училищните райони започват учебната година на различни дати и излизат във ваканции с по седмица-две разлика.

Тежки раници тук няма. Учебниците се подсигуряват от училището. Списък с учебните пособия за цялата година се получава преди първия учебен ден и всички родители доставят торбите в класната стая. Така има провизии за цяла година и всички стават общи. Т.е. ако искате детето ви да използва определени маркери или нещо подобно, трябва да ги отделите. Раница се носи – в нея обикновено има една папка с няколко листа, храна за обяд, бутилка вода, и резервни дрехи. Понякога резервните дрехи дори стоят в училище. Гореспоменатите няколко листа хартия са домашното – откъснати са от подобие на българските учебни тетрадки. Децата имат домашни почти всеки ден, както и изискване да четат по 20 минути (в началото). В предучилищната и първи клас четенето може да се замести с родител, който чете на детето. Обедите са също интересни. В зависимост от училището, децата обядват в класните си стаи или в столова. Повечето си носят обяд от къщи, но „топъл обяд“ е на разположение. Той е предплатен от родителите в специална сметка и децата не работят с пари. „Топлият обяд“ не е особено здравословен, нито пък вкусен. Положението с храната не е еднакво из различните градове и дори квартали. В Америка има много бедни деца. Често училищата подсигуряват безплатни закуски или обеди – съвсем обикновени – сандвич със сирене, овесени ядки, подобни.

Като стана дума за финансови възможности, държавното образование има такса от рода на 100-200 долара годишно (може да варира), като към нея може да се добави такса за транспорт, ако такъв е нужен. Децата тук нямат избор на училище – трябва да ходят в „кварталното“ училище по местожителство. Преди години и в различни региони имаше възможност да се ходи в друго, но срещу заплащане, но това е сравнително рядък вариант. В основата на това правило стоят данъците. Понеже те издържат училищните райони, разликата в събраните данъци понякога е огромна. Т.е. не е честно родителите да плащат данъци в район А, пък детето да учи в район Б. Другата страна на нещата е, че бедните райони имат и бедни училища с по-нископлатени учители. По-богатите райони имат повече събрани данъци, могат да си позволят по-модерно оборудване, по-високоплатени учители. Разликите са огромни! Има гимназии, които раздават по един нов Макбук на всички ученици, и други, в които се учи със стари учебници, та какво остава за лаптоп. Повечето осигуряват таблет или Кроумбук на всеки ученик, за да си пишат домашните и да работят с тях в клас. Иронията е, че децата, които получават Макбук, обикновено вече имат собствен такъв, и този не им е нужен. Тези, на които е нужен, от по-бедните квартали или градове, нямат собствен и не получават училищен. Това е една от многото прояви на затворения кръг на бедността тук, от който е трудно да се измъкне човек.

Да продължим темата за децентрализацията... Списък от задължителни за четене книги няма – всяко училище и учител решава коя книга да се чете заедно с целия клас. За индивидуално четене всеки ученик избира книга заедно с учителя си, или пък учениците са разделени на „клубове“ или групи от по няколко ученика, в които се чете една и съща книга, отговаря се на въпроси и т.н. Подобно е положението с правопис и математика – децата са разделени по групи според познанията си, за да може всички да напредват паралелно.

Книгите, които се четат, са различни – някои са съвсем модерни – книгата „Wonder”, например, която е нова и в процес на филмиране, беше много популярна миналата година. Четивата трябва да бъдат различни – научно-популярни, романи, исторически, според изучавания материал в момента.

Средното образование е разделено обикновено в три вида училища – начално (от предучилищна до 5ти клас), средно (от 6ти до 8ми клас), и гимназия (от 9ти до 12 клас). Частни училища съществуват, но болшинството деца посещават държавно училище. Цените на частните училища са по-ниски в началните класове, но в гимназията цифрите са впечатляващи. Средните класове в едно частно училище наблизо струват около 15-20 хиляди долара годишно. Гимназиалните години са на подобни цени.

Има и друг вид частни училища – те са специализирани за деца с определени проблеми, и обикновено се наричат терапевтични, защото включват психотерапия, окупационна и речева терапия. Там попадат деца по две пътеки – едната е платена от родителите, а другата – от училищния район, в който живее семейството. По закон държавата е задължена да осигури адекватно средно образование на децата. Ключовата дума е адекватно. Ако детето има специални нужди, които кварталното училище не може да задоволи, се търси друг вариант. Понеже този училищен район не разполага с адекватна програма, е длъжен да плати образованието на детето в частно терапевтично училище. В това е включен и ежедневният транспорт. Този транспорт може да струва 100 долара на ден. В зависимост от броя на децата в тази посока, се използва автобус, микробус, или такси. Терапевтичните училища са екипирани с подходящи специалисти и оборудване за целта. Децата, които попадат в терапевтични училища, обикновено са тези на аутистичния спектър, деца с емоционални и поведенчески проблеми, или нисък коефициент на интелигентност.

Гимназиите в Америка са много интересни. Те са комплексна система, в която всеки ученик намира мястото си или се превръща в аутсайдер. Освен ако не са в много малък град, те са училища с по 1000-3000 деца. Имат по няколко физкултурни салона, външно игрище или стадион, огромна зала със сцена, впечатляващи кабинети по биология и химия, по музика и други изкуства. Наскоро видях нещо много интересно в една гимназия – Сократов кът – който представлява пейка в кръгова форма, предназначена за дискусии. Много от гимназиите имат плувни басейни и оборудване за други спортове, защото има училищни отбори по плуване, футбол, тенис, баскетбол и други. Често учениците с високи оценки имат привилегии, различни от останалите – достъп до определени зали с удобства за учене или пък отделно „кафене“. Залата, която съм виждала, беше с чудесни меки кресла дивани, а в „кафенето“ предлагаха чай, горещ шоколад и сладки.

Завършванията на всяка образователна степен са тържествени и вълнуващи. Наскоро присъствах на завършване на начално училище. Всички деца излязоха на сцената и в едно изречение обясниха как възнамеряват да променят света към по-добро. Беше невероятно! Децата бяха вложили мисъл в това, което щяха да кажат, още повече, че трябваше да го кажат пред 200-300 родители и близки.

Абитуриентска вечер в българския й вариант няма, но тук-там напоследък се наблюдават подобни тенденции. Иначе „абитуриентската вечер“ обикновено е във физкултурния салон на гимназията и тържество вкъщи с гости няма. Роклите се купуват от близкия мол и в повечето случаи не надвишават 200-300 долара, ако и толкова. Както уточних, изключения с дизайнерски бални рокли и обувки на Люботен и Бланик, се намират, но са рядкост.

Толкова засега! За висшето образование ще ви разкажа някой друг път. Само ще кажа, че системата на висшето образование е безумно скъпа. Дълговете за образование в страната представляват най-голямата част от финансовите задължения на населението. А професиите и позициите, които изискват бакалавърска степен, не плащат достатъчно, за да се погасят тези заеми. 

 

На снимката виждате American School for the Deaf - Американското училище за глухи деца - основано през 1817 г. в Хартфорд, Кънетикът. Това е най-старото училище за деца с проблеми със слуха в САЩ и е държавно. Създадено е по инициатива на богат местен хирург, чиято дъщеричка оглушава вследствие на заболяване. По онова време в Нова Англия има 84 глухи деца, за които няма осигурено адекватно образование, и 10 богати местни граждани се организират и построяват училището. Още на следващата година държавата поема издръжката му. Днес то осигурява отлично образование и умения за живота на деца с глухота и проблеми в слуха от цяла Америка. Разработва се програма за деца с аутизъм. Мисията на училището, както е описана в сайта му, е да развие интелекта и подобри качеството на живот на учениците, да ги направи образовани и самостоятелни хора, които не спират да учат цял живот.

 

Препоръчваме ви и други статии за образованието по света и в България:

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света 

На училище в Германия 

Учители от бъдещето - Сингапур 

Всичко, което трябва да знаете за изпитите в седми клас 

Особености на руското образование

 

Последно променена в Понеделник, 24 Юли 2017 14:35
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам