Знаете ли, че в Гана някои деца отиват с пръчка за наказания на училище? За особеностите на африканското възпитание разказва Наталия Сакадо, която е омъжена за ганаец и има двама сина. Споделеното от нея може да шокира дори най-суровите европейци.

За ганайците децата са божия благословия, те са въплъщение на прераждането на родителите си. Децата са длъжни да се грижат за възрастните си родители и затова липсата на поколение в семейството е срамно клеймо. Днес образованите ганайци се женят сравнително късно – към 30-та си година и тогава създават деца. В бедните семейства това се случва по-рано и има много извънбрачни деца. Веднага след сватбата започва очакването на поколение. Ако това не се случва и има някакъв проблем, двойката се смята за непълноценна. По-рано ганайките са раждали много деца заради високата смъртност и нуждата от работна ръка. Сега жените се ограничават до три. Аз самата имам двама синове и непрекъснато ми задават въпроса кога ще имаме трето дете.

Кърмене на публични места и никакви биберони и колички

В Гана няма родилни домове. Бременните посещават местните болници, където ги консултират акушерки. Проследяването на бременността не се отличава особено от приетото у нас – същите изследвания и прегледи веднъж месечно. Това, разбира се, са платени услуги и от тях могат да се възползват жените, които могат да си го позволят и могат да се доберат до болница. В отдалечените бедни райони прегледите са екзотика, при раждането помага опитна възрастна жена и в болница се ходи само при усложнения.

Според местните вярвания, бременната жена трябва да вижда само красиви гледки, защото ако погледне нещо уродливо, това може да се отрази на плода. Иначе ежедневието й не е по-различно от това на останалите жени. Когато настъпи моментът да ражда, разчита на помощта на майка си (по-рано родилката била настанявана в дома на майка си за половин година).

При раждане в болница, детето и родилката се изписват още същия ден, ако няма усложнения. Тези, които раждат вкъщи, посещават болница след това, за да бъдат направени необходимите ваксини и за да бъде прегледано бебето. За разлика от модерните напоследък у нас нагласи, нито една ганайка не подлага на съмнение нуждата от ваксиниране на детето й. В тази част на света децата ги ваксинират по-рано, отколкото в Европа, и интервалите между ваксините са по-кратки. Това се прави с оглед на факта, че зоната е опасна.

Към новороденото се отнасят като към пришълец от страната на духовете, нещо непостоянно, защото все още не е ясно дали ще оживее или ще си отиде. Първите седем дни преминават в това очакване, едва след седмица му дават име и празнуват. Местният пастор произнася молитва, а гостите носят подаръци. В Гана много често кръщават децата си на деня от седмицата, в който са родени. Има варианти за мъжки и женски имена. На името може да повлияе и поредността на детето – дали е първо, второ или трето в семейството, дали е близнак и дори дали е желано. Всеки ганаец знае в кой ден от седмицата е роден, макар че това не се споменава в личните му документи. Близките на моя съпруг го наричат „кваку“ (четвъртък) независимо, че има друго име. Много често към първото име дават и второ религиозно (християнско или мюсюлманско).

Две седмици след раждането момчетата биват обрязвани. Кой знае защо това се смята за религиозна традиция, макар че по-голямата част от ганайците са християни. Женското обрязване е забранено със закон. (Бел.ред. От 1994 година този ритуал е забранен. Въпреки това се практикува все още. По данни на УНИЦЕФ от 2013 г. 3,8 процента от жените са подложени на този болезнен и осакатяващ ритуал на премахване на клитора и дори зашиване).

Кърменето не е на пиедестал. В бедните семейства, които не могат да си позволят да купуват изкуствено мляко, се стараят да кърмят колкото може по-дълго, но невинаги се получава. Много жени са принудени започнат да работят, когато детето навърши три месеца. Захранването започва към 6-ия месец. Първоначално се дава каша, но не специална, а такава, каквато ядат и останалите членове на семейството. Кърменето на обществено място не е скандално явление. Никой не обръща внимание на кърмещата жена. Докато късите панталони например предизвикват шок.

Повечето ганайци не ползват детски креватчета, колички, биберони или дрънкалки. Децата спят при майките си или върху специални матрачета с висок борд. От всички бебешки аксесоари тук използват единствено проходилките. При това поставят в тях бебетата още от 4-5-и месец. Памперсите се ползват основно при разходка или по време на сън.

Вижте и 
Тайните на японското възпитание

Спартанско възпитание – наказания и безусловно уважение към възрастните

Ганайската система на възпитание се отличава силно от европейската. Ако в Европа към детето се отнасят като към равен, в Гана най-важни са възрастните. Всичко най-добро се предлага на възрастните и старците, а не на децата. Физическите наказания вкъщи са норма, както и в училище. Децата се приучават към труд от малки. Макар местните да се опитват да преодолеят афинитета си към наказанията, все още могат да бъдат видени деца, които отиват на училище с пръчката си за наказания.

В училище децата ги учат да седят мирно и тихо, да не поглеждат встрани, да не коментират чутото и да не възразяват на възрастните. Ако изобщо тази система може да има някакви плюсове, те са в респекта към възрастните, грижата за старите хора и родителите.

Минусите обаче са повече. Децата се учат да лъжат, за да избегнат наказание, нямат силна връзка с родителите си. Мама и татко не обясняват кое е правилно и кое не, просто наказват. Не се изгражда вътрешен морал, има страх от наказанието, но няма разбиране защо се прилага. В нашето семейство наказанията са изключени, стараем се дори да не се караме на децата си. За околните това е диващина.

В Гана чуждите на семейството хора често се намесват във възпитанието на децата. Ако родителите не правят нещо така, както е прието, биват подлагани на всеобщо обсъждане. Тук например е прието децата да носят чорапи, аз не го правя. Позволявам на децата си да тичат в дъжда, това направо шокира местните. Ганайските деца растат без играчки, има ги, но са малко. Коледа е единственото време в годината, в което им подаряват играчки.

Прочетете и 
Как канадците отглеждат децата си

На детска градина от 3 месеца

В Гана детето може да постъпи в детска градина след като навърши три месеца. Приемат го в яслена група, в която децата само играят, спят, ядат и гледат анимация. След две години започва нов етап – без игри. Децата рисуват, учат стихотворения, песнички, буквите и цифрите, четат им книжки. На 4 години започват да пишат и четат, да решават задачи.

Денят започва с изпълнение на химна на страната и молитва. В групите на по-малките има закуска, за по-големите има само междинна закуска и обяд. След училище имат допълнителни занимания – драма, музика, кулинария. Час за обеден сън на децата над две години не е предвиден. Играчки няма. Това е свързано с приоритетите на родителите. Колега на съпруга ми се възмущаваше, че в скъпото частно училище учели децата му да рисуват! Представете си! Когато трябва да пишат, да смятат, да казват като скороговорка името и възрастта си и да цитират откъси от Библията на английски.

Разбира се, програмата в голяма степен зависи от училищата. Те са държавни и частни. Държавните са безплатни, обикновено там работят учители без педагогическо образование. Никой не ги контролира и знанията на децата в крайна сметка са оскъдни. Това са училищата за най-бедните. Учението в Гана е приоритет на всяко заможно семейство. Ако родителите имат финансови проблеми, лишават себе си от всичко в името на това, детето им да бъде изучено в частно училище.

Децата ми посещават частна детска градина, която по своята същност е по-скоро училище. Дори са в една сграда с големите ученици. Учителят на по-големия ми син е мъж (това тук е много разпространено). Всички деца носят униформа. Организират се културни празници, на които децата обличат традиционните местни носии и изпълняват народни танци.

В Гана не липсват университети, някои от тях са много добри. Но не са достатъчно, за да осигурят образование за всички желаещи. В една от най-престижните специалности – медицината – е много трудно да попаднеш и са нужни сериозни връзки. Когато кандидатът не е приет в желаната от него специалност му предлагат друг факултет. Много от младите хора се отказват от тази възможност и предпочитат да учат в чужбина. Особено предпочитан е Китай, защото образованието там е по-евтино.

Препоръчваме ви още:

Кой как отглежда децата си по света

Се ла ви, както казват французите

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?