Автор: Люси Елеазар

„Поглед - закачка - среща - тръпка - целувка - легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад напред?“

Заглавието “За една нощ” сякаш говори само за себе си. Не и обаче, ако съдбата е имала друго предвид.

Много се чудих как да представя втория си роман. Поставяйки етикета „любовен роман“ върху първата си книга „Сърце от камък“ предизвиках предварителния отказ на „сериозните медии“ да го отразят, а вероятно и на мнозина сериозни читатели да го отворят. Да, аз обичам да рисувам съвременната действителност в един по-красив цвят, да търся доброто и позитивното в обикновени герои от нашето съвремие, поставени в обикновени житейски ситуации. Но не обичам да слагам розови очила. Смятам, че светът ни може да бъде красив дори и такъв, какъвто е – ние само трябва да можем да го погледнем от хубавата му страна.

Но нека ви запозная с Ева и Андрей и с особеното начало на тяхната история.

Ева е на тридесет и две години и смята себе си за амбициозна и успяла млада дама. Кариерата й в международна рекламна агенция върви шеметно нагоре и тя има реалните шансове да стане директор на българския й клон. Светът й обаче е сринат след една нещастна любовна връзка на работното място, оставила я не само със силно потъпкано самочувствие, но и неспособна да намери отново пътя към душевния си мир. Ева не е човек, който би се хвърлил в безразборни връзки, но когато сестра й подмята идеята да си намери мъж за една нощ открива, че това може да е единственият й изход от надвисналата депресия. Всъщност задачата не се оказва никак лека, както показват няколкото нещастни опита в сайтове за запознанства. Отчаяна, Ева се решава на един последен ход и се озовава в столична дискотека.

Очарованието на момента, алкохолът, анонимността на вечерта я събират в една хотелска стая с магнетичния Андрей. За една магична нощ, която после трябва да бъде забравена.

Необичайното изживяване й подейства като катарзис и Ева сякаш успява да възвърне самочувствието си и да продължи напред. До един прекрасен ден, когато на важна работна среща внезапно се появява човекът, за когото тя предпочита да мисли, че е съществувал само в сънищата й…

Двамата са изправени пред редица предизвикателства, през които трябва да минат, за да могат да се преборят с демоните от своето минало и да възвърнат вярата си в доброто и любовта. Ева далеч не се оказва амбициозната кариеристка, която би потъпкала всичко, за да се добере до желания успех. Въпреки своята убеденост, Андрей ще трябва да признае, че има неща в този свят, които няма силата да контролира. Тук няма любов от пръв поглед, има път на две наранени души една към друга, боязливи и издигащи високи прегради, които трябва да преминат през много изпитания докато осъзнаят, че любовта е доверие. И че когато обичаш, трябва да се довериш дори и когато нямаш доказателства.

“За една нощ” е кратък роман, който се чете вечер преди лягане и може да ви осигури заспиване с усмивка на уста. Но макар и да е лек и приятен, аз лично смятам, че изобщо не е розов и захарен. Героите му и изборите, пред които са изправени, са толкова ежедневни и често срещани около нас, че неминуемо ще разпознаем ако не себе си, то поне близък приятел в тях.

Когато една приятелка ми сподели: „Влюбих се в Андрей“, след като прочете книгата, бях изпълнена със задоволство. Още по-голямо признание беше за мен, когато редакторът на английския вариант на книгата ми каза: „Мисля, че накрая се влюбих в Ева“. Моята мисия беше изпълнена.

Дали има с какво да докоснат и вас? Първите три глави на романа можете да прочетете тук.

„За една нощ“, откъс

Жената от другата страна на бара го наблюдаваше доста съсредо­точено. Жената? Момичето? Не можеше да определи възрастта ѝ в приглушената светлина на нощното заве­дение. Имаше красива, гъста, руса коса, която се лееше щедро на вълни покрай лицето ѝ, а очите ѝ, засенче­ни под голямо количество грим, създаваха усещане за фа­талност. Предизви­кателната блуза го караше да гадае как ли изглежда без нея пищният ѝ бюст. Андрей неспо­койно се размърда на мястото си и отпи от питието.

– Как е, Андро, забавляваме ли се? – тупна го една здрава ръка по рамото.

– Йорданее, няма да ти простя, че ме довлече на това място – Анд­рей се усмихна криво на приятеля си, надвиквайки силната музика. – Не мислиш ли, че сме смешни тук сред тези де­ветнадесет-двадесет годишни дечица? Та ти можеш да бъдеш баща на някои от тях.

– Стига бе, човек, отпусни се! Животът съществува и извън рабо­тата. Стига си мислил колко си стар, ами ела при нас да танцуваш.

– Да танцувам? – Андрей се разсмя. – Искаш да снимаш компро­мат срещу мен ли?

– И да го пратя до медиите? Представяш ли си каква сензация би било за тях да отразят факта, че известна личност като теб танцува в столична дискотека?

– Ако не беше рожденият ти ден, стари ми приятелю, никога няма­ше да се оставя да ме вкараш на това място. Хайде, отивай да за­бавляваш момиченцата. Ти явно още се котираш, виждам, че си събрал доста сериозен фен клуб – Андрей посочи с жест дансинга, където няколко развихрени в танците момичета махаха към приятеля му.

– Ами ти? Докато стоиш свит на този стол пред бара, няма как да разбереш колко се котираш – намигна му Йордан.

– Нямам и желание да разбирам.

Андрей взе чашата си в знак, че смята темата за приключе­на. Йордан поклати глава, тупна го отново по гърба и се върна на дансинга. Андрей отпи още една глътка. Уискито разля топлина из цялото му тяло и приятно отпусна напрежението му. Облегна се напред на бара. Очите му неволно отскочиха встрани. Момичето про­дължаваше да е там и да го наблю­дава косо. Някаква тръпка бързо премина през стомаха му. И внезапно изпита необяснимо желание да повдигне лицето ѝ, да се взре през спуснатите мигли и да зарови пръсти в буйната ѝ меде­на коса. Бързо отмести поглед. Не биваше да ѝ създава повод да мисли, че интересът ѝ е спо­делен. Прииска му се да запали цигара, за да занимава пръстите си с нещо, но бързо овладя порива си. Допи на екс уискито и си поръча още едно. Загледа се в дансинга, къде­то Йордан продължаваше да се вихри в ритъма на танца. Усмивка пробяга по устните му, мислите му се върнаха годи­ни, много години назад към младежките им лудории, когато двамата бяха не­разделни във вечерни забавления по нощните клубове. Йордан изглежда още беше завладян от младежки ентусиазъм, дока­то на Андрей тези времена му се струваха преди светлинни годи­ни. Беше влязъл в рамките на семейния живот едва на двадесет и две, докато повечето му приятели все още дори не се бяха измъкнали от дома на родителите си. Беше по­несъл отго­ворността на бащинството на два­десет и четири. А сега, на тридесет и седем, животът му беше съсре­доточен около грижите за навлизащата в пубертета дъщеря, с коя­то вече повече от три години трябваше да се справя съвсем сам. Мислите за барове и дискотеки бяха много далеч от съзнанието му. Силната музика го изморяваше, а бляскащите светлини го заслепява­ха. Щеше да остане още малко, за да уважи Йордан и после щеше да се измъкне към комфорта на дома си.

Очите му обаче неволно отскочиха пак към другата страна на бара, зад Г-образния ъгъл, с го­товност веднага да се върнат. Само че столът беше празен. Той се вторачи в него, сякаш мо­жеше да върне русата жена там със силата на мисълта си. Надигна се от бара и се огледа нао­коло. Не я видя сред хората. Изглежда непознатата си беше тръгнала. Кой знае защо, почувс­тва известно разочарование. Въздъхна и се отпусна отново на бара. Е, без друго нищо няма­ше да излезе – нито имаше желание да се забърква с непознати, нито може­ше да я заведе в апартамента си, където спеше дъщеря му. Отпи още една глътка и върна поглед към дансинга.

И тогава я видя. Сред няколко танцуващи момичета, притворила очи, бавно и чувс­твено се носеше в ритъма на музиката. С всяко дви­жение гърдите ѝ се очертаваха под леката материята на вталената блуза, а бедрата ѝ сладострастно се поклащаха в късата пола. Очите му неволно се плъзнаха надолу към изящно оформените глезени и обувките на висок ток. Тялото му мигновено реагира и този път дори не успя да го спре. Устата му пре­съхна. Отпи още една глътка. Алко­холът изглежда вече го беше замаял сериозно. Остана­лите хора на дансинга ся­каш избледняха и остана само тя. Изпита неистово жела­ние да плъзне ръка по чорапогащни­ка ѝ и да разкопчае горните копчета на блузата, които изглежда полагаха усилия да удържат вну­шителния ѝ бюст. Андрей, вземи се в ръце, време е да си тръгваш! Но просто не можеше да откъсне очи от нея. Имаше нещо особено в това момиче.“

Препоръчваме ви още:

Да стопиш "сърце от камък"

Деветте кръга

Тайна с дъх на парфюм

Автор: Мария Истатков/Witty Mermaid

Имах богато на игри, забавления и ежедневни откривателства детство. Вместо да преобличам кукли и да скачам на ластик, майка ми редовно ме намираше да ритам топка с момчетата, да се надбягвам с тях, да се катеря по дървета и огради и да се измъквам тайно от вкъщи, докато се предполага, че спя блажено следобеден сън. Вечер, изтощена от вълшебствата на деня, заспивах винаги с приказка. Имах огромна колекция от касети и слушах всяка нощ, настръхнала от емоция, любимите си разкази.

Днес, приказките отново са неизменна част от живота ми. А декември е особено емоционален и приказен месец. Има вкус на домашен уют, семейни вечери и сбъднати мечти. Въпреки че съм на 21 (и винаги ще бъда, защото на толкова се чувствам!) продължавам да вярвам в добрия старец с шейната, в доброто, в новото начало, в годишните равносметки, в полета на въображението, в широките хоризонти. Декември е време да бъдем по детски чисти и истински. Да забъркаме в душите си магията на доброто и да я раздаваме щедро. На тези, които обичаме. На тези, които имат нужда от нея.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Днес, на Никулден, подготвям празнична вечеря за най-близките ми хора. Трапезата ми ще изобилства от смирение, емпатия, хармония, любов, щедрост и споделеност. Защото това е Свети Николай в няколко думи. Докато търсех подходяща история, която да разкажа като приказка на дъщеря ми, за да я въведа в тематиката на празника, попаднах на няколко интересни легенди за светеца, в чието име ще си кажем наздраве с хубаво вино и домашно изпечена риба. Встрани от покровителството му над моряците, които избавил от сигурна смърт в бурните води край Турция с молитви и вяра, ме плениха други две негови превъплъщения. Това на закрилник на децата и първичният образ на стареца с голям корем, който се спуска през комини и сажди, за да дари най-малките със сбъднати желания.

Историята разказва за трима млади теолози, пътуващи за Атина, за да учат. Нечестив кръчмар ги погубил в хана си, скривайки останките им. Епископ (по онова време) Николай пътувал по същия маршрут и спрял в злочестия хан за отдих. През нощта му се присънило престъплението, станал и повикал ханджията. Молейки се с вяра и надежда в Бога, Николай върнал трите момчета към живота. Така, той се превърнал в патрон и защитник на децата.

Откъде идва коледната традиция

А как се е родила приказката за дядо Коледа е не по-малко вълнуваща история. Имало беден човек с три дъщери. Немотията го лишила от зестра, с която да им осигури женихи. Решен да помогне, една нощ свети Николай тайно пуснал торба с жълтъци през комина на къщата. Торбата паднала в чорап, закачен на камината да съхне. Така най-голямата от дъщерите скоро се сдобила с жених. Същото се повторило и с втората дъщеря на бедняка. За да открие човека, който му помогнал толкова много, бащата тайно се скрил до камината, докато една нощ видял свети Николай да пада през комина с торба жълтици. Светията го помолил да не казва на никого какво е направил. Но скоро се разчуло за добрините на смирения Николай и така се родила легендата за чорапите, провесени от камината, които сутрин децата намират пълни с подаръци, оставени от свети Николай в знак на доброта и щедрост. Така в Англия започнали да наричат добрия старец “Татко Коледа”, в Австрия и Германия се появил “Кристкинд”, а в Щатите - “Синтерклаас”, променено впоследствие на познатото и до днес “Санта Клаус”.

Както казах и в началото на разказа си – декември е приказен месец. Време, в което да си позволим да бъдем добри, да подхождаме с вяра към хората, да бъдем щедри, скромни и смирени. Да дариш щастие и повод за усмивки на някого е най-големия подарък за душата и сърцето. Ние сме щастливи тогава и само тогава, когато прескъпите за нас хора са здрави и щастливи.

Затова вдигам наздравица за всички с пожеланието да имаме вяра, да случваме добро и да изписваме страниците от живота си с надежда и поглед, прикован към изгрева.

Препоръчваме ви още:

Коледно джудже

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Коледният град-мечта

Автор: Мария Пеева

Всички у дома обичат LEGO.

Чакайте малко, не просто го обичат, а го обожават.

Само аз понякога пуфтя недоволно, когато Алекс ме помоли да го извадим, за да си играе. А той ме моли постоянно! В смисъл обичам да го сглобявам - това май е единствената игра освен танците, която харесвам. Обаче не обичам да го настъпвам. Никак не обичам. Няма ли най-сетне да започнат да продават онези чехли, които пазят краката на клетите майки? Не обичам и да го вадя от устата на кучетата. Явно и те обожават Лего, макар и да не го ползват по предназначение, защото редовно ни се налага да спасяваме градовете на Алекс от двата кучешки кинг конга, които вместо да се бият в гърдите, се облизват подозрително и отвличат пластмасови човечета!

Обаче знаете ли какво? Конструкторите Лего са вечни. Не си развалят формата, сглобяват се все така лесно, без да се разпадат, не си променят цвета, перат се в пералня (събирам всички в един мрежест плик) и стават новички и чистички. Колекцията си започнахме още с Теди и досега неговите първи конструктори изглеждат като нови - дори след 4 чифта малки (и в последствие не чак толкова малки) ръчички, които са си играли с тях. Пазим и тях за бебе Борис.

Впрочем Борис е страшен късметлия. Получи не само първия си конструктор, а на всичкото отгоре благосклонният му петгодишен чичо Алекс позволи да му подарим всичките Дупло конструктори, които притежаваме от четири поколения момчета насам. Защото както сам каза - той вече минава на следващото ниво Лего - за по-големите.

И сега освен това страхотно влакче, което е чудесна играчка за най-малките, Борис има и къщички, бензиностанции, магазини и един куп човечета. Най-хубавото е, че всички могат да се сглобяват едно с друго и да стават най-различни комбинации между тях - например лего нинджи, които яздят кравички, докато си пазаруват в магазина!

Теди е наясно с тази игра, но Яна май досега не е играла с конструктор. Забележете обаче как се увлече. В началото с недоверие попита: “Ама защо няма по-подробно упътване?" Но после взе, че й хареса. Толкова й хареса, че попита Теди дали да не си купят едно и за тях и да си го сглобяват тайно от деца и кучета.

Казвам ви, че е Лего е страшна мания. Алекс помогна на Боби да направи първото си влакче с животинки и дори му разказа за слончето с хобота, крокодила и лъва, които могат да си отварят устата, за жирафчето, което си извива шията и бялата птица, за която не успяхме да решим дали е папагал или какаду. Тухличките на LEGO® DUPLO® са специално създадени, за да са удобни за сглобяване, но също така и безопасни за най-малките и детето не може да ги погълне. Харесва ми, че се предлагат в удобна кутия за съхранение - някои конструктори са в картонени и помня, че специално купувахме отделни кутии за тях.

Ще ви призная, че никога не купувам някоя играчка, само защото е развиваща и стимулира въображението на детето или пък фината моторика. Играчките избирам по това дали детето им се радва повече от един ден и дали с тях може да се играе разнообразно и да не омръзват. По този критерии Лего определено водят в класацията ми.

Тази статия е една напълно откровена реклама на Лего. Има продуктово позициониране колкото си искате и отгоре. Дори Фройд много държеше да се позиционира някъде около Легото. 

Не знам как на Фройд не му убива да спи върху Лего.

А за всички бъдещи фенове на тази марка - няколко идеи от една много опитна Лего майка. 

1. Почистването. Детето е разляло сок върху конструктора или е прашасвал в някой килер, докато сте се сетили отново за него? Просто го изперете - в плик с цип за пералня, продават се във всички големи вериги. 

2. Съхранението. Много добра идея за тези конструктори, които са само в картонена кутия и тя все някога ще се скъса, е да използвате една голяма пластмасова кутия, в която може да поберете няколко конструктора. (След време кутиите стават няколко, разбира се.) Хубаво е да разделени според вида им - на Lego и на Lego Duplo, макар че дори те са съвместими и могат да се сглобяват заедно. (На бас, че това не го знаехте!) Човечетата можете да прибирате в отделна кутия, за да се намират по-лесно.

3. Лего маратон - по празниците, когато подарим на децата поредния конструктор, изкарваме и всички предишни и си правим лего маратон. Затова и никога не залепяме конструкторите. Знам, че има хора, които го правят, след като веднъж ги сглобят, но ние предпочитаме да си ги сглобяваме в различни варианти. 

4. Лего базар - на коледни и всякакви благотворителни базари момчетата понякога сглобяват малки фигурки от Лего и ги продават. Харесва ми, защото е нещо, което сами са направили, носи радост на още някое детенце, а с парите ще помогнат на каузата. 

5. Лего дрешки, спално бельо, ранички и аксесоари - винаги актуален подарък. Моите обожават и филмчетата за Лего. 

6. Екскурзия до Леголенд. Непременно да прочетете и колко хубаво си изкарахме там миналата година. Не само децата, но и ние големите. 

Толкова от мен за Лего засега, а догодина обещавам да организираме и някоя игра с интересна награда. :) 

Препоръчваме ви още:

Леголенд и красивата баварска провинция

В LEGOLAND с три деца

Игри с бебето през първата година

Понякога най-истинските, най-вдъхновяващите действия, онези със силата да сътворяват чудеса, остават неизговорени.

Затова в Международния ден на доброволеца, фондация „За Нашите Деца“ с благодарност говори за онези хора, които даряват труда, времето, знанията си за това повече деца да усещат любовта и да имат истинско детство. Запознайте се с един от тях...

Тя е доброволец. С голямо сърце. Тя е пример за всеотдаен, мотивиран и вдъхновяващ човек. Отдадена е със сърцето си на децата и правото им да растат щастливи и обичани в сигурна семейна среда. Тя е Румяна Златкова и е част от екипа доброволци, които подкрепят екипа на Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“ в грижата за бебетата и създаването на усещане за истинско семейство.

Вече трета година Румяна посвещава 3 пъти седмично поне по 2 часа на бебоците. Изключително позитивна, винаги усмихната, готова да гушне и да се погрижи за всяко от децата, за да се чувстват те обичани, спокойни и щастливи. Децата я очакват с нетърпение, посрещат я възторжено и протягат ръчички за прегръдка, търсят топлината и сигурността, която тя носи и им дарява.

Освен че с удоволствие и артистичност чете приказки и приковава вниманието им, Румяна подкрепя колегите от екипа, като ги придружава, когато извеждат децата – на разходка в парка, на пикник, на куклен театър или цирк, или когато се налага, до болница.

165 деца останаха със своите семейства

Екипът на фондацията е благодарен, че Румяна е избрала да го подкрепи в мисията му да направи така, че всяко дете да расте в семейство. Тя е пример за това как добротата, съпричастността и обичта към децата се превъплъщават в грижа за най-нуждаещите се от тях, за да имат шанс да живеят щастливи и обичани. Затова и в началото на месеца бе номинирана от фондацията в категория „Доброволческа кауза на годината“ в първите по рода си „Годишни награди за добри практики в сферата на социалните услуги“ на Столична община.

Румяна е пример за истински герой, символ на доброто, а нейната смелост и отдаденост трябва да бъдат възнаградени!

Центърът за настаняване от семеен тип “Детство“ (Детска къща) стартира през 2012 г. с капацитет на услугата - 6 деца от 0 до 7-годишна възраст. Услугата е предоставила до момента възможност за временно настаняване в сигурна семейна среда на общо 41 деца, разделени от семействата си, докато за тях бъде осигурено постоянно и сигурно семейство – биологично, на близки и роднини, осиновително или приемно.

Прочетохте ли:

Проект на фондация "За Нашите Деца"
в кампанията "Избери, за да помогнеш"

Автор: Радослава Кръстева

Провокирана от статията Какво да подарим на младите родители за коледно-новогодишните празници и предколедната еуфория в търсене на подаръци за малчугани, се замислих какво е за мен Коледа и как искам да я запомнят децата ми.

За мен, като дете, дядо Коледа не съществуваше поради факта, че този белобрад старец още не беше дошъл по нашите географски ширини. Идваше един негов братовчед и то в детската градина. Помня, че всеки път му се чудех защо изглежда толкова странно с памуците по лицето.

Но това не беше празникът, който помня с умиление, и който и до ден днешен е по-важният за моето семейство, а именно Бъдни вечер. Може би защото тогава баба ни приготвяше специална вечеря и ние, децата, викахме с пълни гърла Дядо Боже да вечеря.

Сега съм мама на две калпазанки и колкото и Коледата да не е най-важният празник за мен, по неволя се включвам в коледната суетня. А тя е да помогна на Дядото да донесе най-страхотните подаръци. Това е мисия нелека. Каката поиска кукла, ама каква - Дядо да преценява. И детският канал не помага, колкото кукли се покажат все ги иска, а след 5 минути ги е забравила. Още помня първата й Коледа в яслата, точно след като подаръкът беше готов и изненада (според лелите) детето ми. То ревеше при вида всяка кукла и искаше Барби. И баща му, нали е най-добрият поддръжник на белобрадия старец, хукна да изпълнява заръката. Резултатът да ви кажа ли? Госпожицата не обърна никакво внимание на куклата. Добре че Дядо Коледа е велик и отгатва най-съкровените детски желания, та с останалата част от подаръка улучи.

Christmas is coming! (Коледа идва!)

А той оттогава му е традиция. В торбата на кака Мони слага дребна играчка, нова книжка и лакомство. Тази година пак е подготвил същото, но този път по две, че това е първата Коледа в градината за малката госпожица. А тя иска от Дядо Коледа подарък. Като я питам какъв, казва „изненада“.

Изненадите вече са почти готови, чакат да бъдат опаковани и за семейство Кръстеви остава да се съсредоточи върху духа на Коледа. Тук вече традицията си е почти 6-годишна. Нови ръчно плетени костюми за децата. Фотосесия и календар от тате. Нова коледна книжка. Вече станаха повече от шест, че все се изкушавам да купя още някоя нова. А да не забравяме и украсената елхичка, дело на четири детски ръчички.

Остава ни много време да създадем духа на Коледа и да му се насладим. А той идва всеки ден с по някой въпрос от по-голямата ни дъщеря - понякога, докато четем някоя от книжките, понякога изневиделица по средата на някоя игра.

За една-две седмици трябваше да отговоря на доста философски въпроси и то така, че детето ми да оцени това, което има, и да се радва на важните неща, които не се купуват с пари.

Какво си пожелавате за Коледа

Да започнем от подаръка за операция „Плюшено мече“. И тази година избрах от списъка неща, които децата ми имат в изобилие и никога не биха се сетили да поискат за коледен подарък. А те са шапки и боички за рисуване. Естествено, цялото семейство участваше в подготовката. Децата знаят, че купуваме подарък за някой друг. Въпросите бяха: „Ама, мамо, защо ти му купуваш подарък?“ - Тук баща им изнесе цяла лекция за това, че има деца, които нямат кой да им купи моливи и боички. Не могат да кажат: „Мамо, искам да ми оплетеш такава рокля, искам шапка като на червената шапчица, ама да има и шал.“

После идват разни мигове на споделени впечатления като това: „Мамо, знаеш ли, че едно детенце от градината си поръча много дълъг списък с играчки от Дядо Коледа? Защо?“ - Не знам как, но единственото, което ми хрумна да кажа беше: „Може би защото му липсват много неща като прегръдка, целувки, игра с мама и тате.“ - Това бе един от малкото моменти, в които моята любопитка е оставала безмълвна.

А моментът, в който аз останах без думи, беше докато пишех тези редове. Попита ме:

- Мамо, какво правиш?

- Пиша моята история за коледните подаръци.

- А какво пишеш?

- Ами пиша, че ти искаш кукла, а Кари - подарък-изненада.

- Мамо, ами ти какво искаш за Коледа?

- Ами.... Аз мисля, че моят подарък е дългата коледна ваканция, когато всички ще сме заедно.

- Урааа!

Ето това "ура" е нещото, заради което смятам, че коледният дух се е настанил у дома. И един ден, когато децата ми пораснат, ще имат още един любим празник – Коледа.

Весели и споделени празници!

Препоръчваме ви още:

Подари коледна вечеря на пенсионер в нужда

Тихата, тихата Коледа...

Подаръци ще има - за всички от сърце

Вася е победителката в Коледното ни предизвикателство. Нейната собственоръчно направена украса хареса на всички ви. Оказва се обаче, че освен сръчна и находчива жена, тя е и изкусен кулинар. Някои от вас може да я познават от страничката й От мама за Нийка – всеки ден вкусотийка. Коя е Нийка и какво още може майка й, разказва Вася.

„Тази Нийка е моето тригодишно остроумно, изключително забавно, нежно и прекрасно зверче, вдъхновението ми за всичко, с което се занимавам. Обичам да творя, да създавам топлина и уют по всевъзможни начини. Един от тях е готвенето... А аз готвя, откакто се помня - правя го с размах и страст и като един истински представител на зодия Овен - не признавам рецепти и правила. Моето момиче пък не яде едно и също нещо два пъти и така капризите ѝ и моят неуморим ентусиазъм родиха нашата фейсбук страничка. Тя е място за вдъхновение; място откъдето може да почерпите идея; място, в което да се посмеем заедно на нетипичния за възрастта хумор на малката дама.

А какво мога да кажа за себе си? Накратко - аз не съм готвач по професия и образование, а по сърце, душа и призвание и затова за мен кухнята не е просто помещение, в което нещо ври, а любимото ми място - кът, където се твори...

От блога на Вася ви подбрахме три лесни рецепти с риба, които децата харесват, и макар да не са традиционни за Никулден, можете да решите да ги пробвате.

Пъстърва в хартия с хумус

Продукти:

За рибата:

1 пъстърва

масло

пушен червен пипер, черен пипер, джинджифил, куркума, девесил, сол

стръкче магданоз

За хумуса:

1 ч.ч. сварен нахут

1 печена червена чушка

1 печен патладжан

1/2 авокадо

4-5 стръка магданоз

сок от лимон

сол

зехтин

Начин на приготвяне:

Смесих подправките за рибата с мекото масло - разбърках добре, докато стана еднородна паста. Намазах почистената риба отвътре и отвън, сложих в коремчето магданоза, направих плик от хартия за печене и пекох на 200℃ до готовност. За (не съвсем) хумуса просто сложих всички съставки в чопъра и смлях до хомогенна смес.

Крокети с риба

Продукти:

1/4 от средно голяма скумрия

1 к.ч. сварена киноа микс

1 картоф

1 яйце

сол

копър

галета

джинджифил

чесън на прах

Начин на приготвяне:

Използвах задната част на една скумрия, която осолих, завих в хартия за печене (като в плик) и пекох на 200° около 30 минути. Оставих да се охлади и отделих половината, обезкостих и накъсах на дребно. Киноата изкиснах, изплакнах и сварих. Излезе ми повечко отколкото ми трябваше, но ще я оползотворя за друго готвене, та... сварена, количеството за рецептата е 1 к. ч. Сварих добре картофа, обелих и настъргах. Оставих всичко леко да се охлади, добавих жълтъка, копъра, джинджифила и чесъна. Омесих добре всичко. Оформих правоъгълни крокети, които овалях в галета, след това в разбития белтък, след това отново в галета. Сложих на хартия за печене и пекох на 200° за около 25-30 минути.

Пъстърва с пъстър кускус

Продукти: 

пъстърва

кускус

спанак

морков

карфиол

червен лук

чери домати

сока от 1 лимон

масло

сух джинджифил, черен пипер, мащерка, чесън на прах

сол

копър

зехтин

Начин на приготвяне:

Рибката намазах отвътре и отвън със смес от зехтин, чесън, сол, черен пипер и джинджифил, а коремчето напълних с копър. Пекох до готовност, на хартия за печене. Зеленчуците наситних и задуших в масло. Подправих със сол, мащерка и черен пипер. Прибавих сварения кускус с част от водата му и оставих да покъкри леко още 3-4 минути на котлона.

Препоръчваме ви още:

Тиквено предизвикателство

Мечо черпи с копривени топчета

Бързи мъфини и банички

Те са някъде около нас - наши съседи, приятели, колеги. Може би са част от семейството ни. Вероятно не сме забелязали, че имат проблем с алкохола. Или сме забелязали, но извръщаме поглед, за да не ги поставим в неудобно положение.

Ако сред вашите близки има такъв човек, моля, споделете тази история и го окуражете да потърси помощ.

Това може да спаси живота му.

Здравейте, казвам се Д. и съм алкохоличка.

Спомням си, че написах това в един от форумите за взаимопомощ преди около 10 години и за първи път от много време насам бях искрена. Случи ми се някъде месец, след като отидох на първата си сбирка на Анонимни алкохолици. Оттогава животът ми започна да се променя по един хубав начин. Такъв, какъвто никога не съм мислела, че е възможен. И продължава да е така. Нямам очаквания, но като се обърна назад, виждам смисъла, промяната и усещам радост.

Знаех, че алкохолизмът е болест, защото мои близки умряха от нея, но никога по-рано не допусках, че и аз съм болна. В Анонимни алкохолици приех да не търся причините извън мен. Днес казвам, че съм алкохоличка и това просто е факт, както, че съм висока 163 см. или че съм българка. Анонимни алкохолици е мястото, където мога да бъда напълно откровена, това помага на мен, а може да помогне и на някой друг. С тази надежда споделям днес част от живота си с вас.

Първата ми среща с алкохола, която помня и едновременно не помня, стана когато бях на 14 години. С приятелка решихме да опитаме от ракията на баща й. Спомням си, че ми беше неприятно и като я поглъщах направо ме изгаряше. Това не ми попречи да продължавам. Не исках да правя изключение от другите. Продължих да пия, докато не изгубих спомен. Близо 24 часа съм била в съвсем неадекватно състояние. Не помнех нищо. Ужасът и срамът от първото напиване бяха големи. Въпреки този случай в последвалите ученически години продължавах да пия. Залъгвах се, че е рядко и невинно и го правя като всички в компанията. Но интересно защо, още тогава ми бяха измислили прякор, свързан с алкохола? На мен не ми пукаше особено за въпросния прякор, защото открих, че алкохолът ми помага да смъкна притеснителността си, да си бърборя, да се шегувам и примерно, ако харесвам някое момче, да му го кажа. Не пиех ли, посмъртно не можех да го кажа.

Първият купон - правила за безопасност

Омъжих се рано (на 17 години) за човека, когото обичах. На 21 години вече бях майка на две прекрасни момчета. Обичам децата си! По време на бременностите си не пиех, както и докато те бяха малки, но живеех в постоянен страх и опити да контролирам всичко и всички. Не се доверявах на никого. Трудно приемах помощ за каквото и да било, включително за отглеждането им. Исках децата ми да имат хубаво и здраво семейство. Да са задоволени от всичко - обич, грижи, материални неща... Често вървях по улиците вечер и гледах светещите прозорци на домовете на хората. Мислех си, че зад тях се крият радост, уют и топлина, които бяха непознати за мен. Завиждах им! Никога не харесвах моя прозорец. Изглеждаше ми празен и грозен. Желаех за децата си онзи „уютен и светъл прозорец“. Всячески се опитвах по-късно да ги предпазвам от моя алкохолизъм, но уви - алкохолизмът е по-силен от майчината любов! Той е коварен и неусетно започнах да пия отново. В началото го правех само при излизания. Алкохолът ми позволяваше да се отпусна от работата, от грижите, да се забавлявам, дори да ставам център на внимание в компании, блясвайки с остроумие и весел нрав. Всъщност алкохолът ми е позволявал да се отпусна от контрола и страха, които бяха постоянни мои спътници. 

Неусетно започнах да пия всекидневно - малки количества, но редовно. После количествата започнаха да се увеличават все повече и повече. Твърдо отричах обаче и много се гневях, когато първо майка ми каза, че имам алкохолизъм и започна да прави сравнения. Години не разговарях с нея и със сестра ми. Тогава все още бях убедена, че мога да спра, когато си поискам. Допусках, че понякога малко прекалявам, но оправдавах това с напрегнатото ежедневие, с бизнеса, който не вървеше. Мислех, че имам правото да се отпусна, а аз не знаех друг начин да го направя. Оправдавах се, че всички пият и твърдях, че аз съм като всички и това е нормално. Сега зная, че това отричане и желание да съм като другите са типични за алкохолизма. Може би това е единствената болест, при която човек така упорито отрича, че е болен. В Голямата книга на Анонимни алкохолици пише:

„Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голяма мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта и смъртта.“

Така беше станало при моите близки. Така беше и при мен преди да намеря Анонимни алкохолици.

Дори - колкото по-зле ставах, толкова повече отричах проблема. 

Продължавах през следващите години да пия и да отричам. Да се крия от хората. Те вече не ми трябваха, за да си пия. Правех го сама у дома всеки ден. Стараех се пред другите да пия „нормално“ и те да не разбират за изпитото от мен насаме. По всякакви начини се самозаблуждавах, че е така. Понякога все още успявах да работя на високи обороти и да обръщам някакво внимание на децата и семейството си, но никога не бях доволна от това, което имах и постигах. Не се чувствах удовлетворена от работата, нито от това, че имам семейство, нито от материалната сигурност, която много хора нямаха. Все исках още и още, сякаш гонеща някакъв недостижим, измислен само от мен и в моята глава крив идеал. Исках го онзи – другия прозорец. Не можех да се зарадвам, нито да оценя това, което имам.

Когато депресията седи до теб, на дясната седалка

С времето алкохолизмът беше започнал да взема бавно, но сигурно от мен, без нищо да ми дава. Губех. Първо бизнеса, който имахме. После от поредицата от необмислени постъпки се наложи да продавам жилището си и още един имот. Не признавах грешките си. Напротив. Станах брокер на недвижими имоти. Само че в деня преди да сключа сделка, се запивах и не я осъществявах. Всичко свързвах с някакъв малшанс. Сякаш целият свят се беше обърнал срещу мен. Всъщност аз бях срещу него. Неуредиците и провалите в живота, които си създавах сама, заливах с алкохол. Исках да успокоя душата си и да забравя чувства, които бяха предизвикани от мои грешки. С тях наранявах най-близките си хора, тези които уж най-много обичах. 
Преместих се да живея по-далече от роднините си, защото тогава вярвах, че те са причината за начина, по който се чувствам, за скандалите и липсата ми на спокойствие. Обмислях и преместване в друг град и какво ли още не. Все търсех някакво ново начало и спокойствие. Бях поела стремглаво към моето дъно, като продължавах да се самозалъгвам, че нещо извън мен е виновно - обстоятелствата, събитията, хората, а не моят алкохолизъм. 

Белите петна в паметта ми бяха започнали да стават нещо обичайно. С тях завършваше почти всяко мое пиене. После ме заливаха чувство на вина, срам и страх. Спомням си, че отчитах за успех, когато все пак нещо помнех. Казвах си: „Ето на, не се напих до безпаметност. Значи съм като другите."

Толкова много исках да пия и да не се напия, но това не ми се отдаваше! Пиех и на новата си работа, която смятах за унизителна, както и факта, че ми се налага да работя за някой друг. Влизах в чести депресии и търсех причината някъде там, а не в абстиненциите, породени от невъзможността на организма ми да приема повече алкохол. Но аз продължавах да наливам. Спомням си сутрините, в които след 2-3 часов сън чувствах отвратително стягане в гърлото. Спомням си трудността да налея в организма си първата бира за деня. Нататък ставаше измамно по-лесно. Исках да спра да пия, но не знаех как. Така започнаха посещенията ми при врачки, баячки и билкари, за да ми лекуват страховете. Ходих на психиатър след ужасен скандал у дома. Лекарката ми каза, че оттук насетне не мога да пия алкохол без опасност. С нейна помощ и лекарствата, които ми изписа, спрях да пия за кратко. Но скоро започнах отново.

Тогава стигнах до крайност - по време на запой поисках да напусна семейството и децата си.

Исках да отида някъде, където да умра или някъде, където да започна нов живот. Душевното ми раздиране беше страшно и дълбоко. Бях започнала да осъзнавам, че причина да се разпада всичко съм самата аз и моят алкохолизъм. А колко исках да не е така! Тогава пожелах да се махна, да не преча, да не наранявам тези, които обичам най-много. Но нямах сили да го направя. Бях паднала пребита някъде по пътя. Семейството ми беше пред разпад. Работата ми също висеше на косъм след ужасно напиване там. Спомням си, че пияна се търкалях по пода и се молех на Бог някак си да ми помогне, та да свърши всичко това.

Животът е такъв, какъвто си го направиш,... стига да е живот

После, в момент на отчаяние, изписах на клавиатурата на компютъра „анонимни алкохолици”. Спомням си, че останах изумена, четейки в сайта. За пръв път разбрах, че има и други хора, които се чувстват като мен. Идентифицирах се с тях. Продължих да чета и да пия още известно време. Материалните загуби и физическият ужас бяха налице, но нищо не можеше да се сравни с душевната пустота. Ад! 
Четях, че за да има група на Анонимни алкохолици са достатъчни двама алкохолици и една кафеварка и търсих друг човек като мен. Бях готова на всичко! 
Трудно и с отлагания намерих в моя град такъв човек. Спомням си как пиех като за последно и колко смелост ми трябваше, за да отида на сбирка. Спомням си колко неизвестни, страх и предразсъдъци имаше в главата ми. Спомням си ужаса, когато вече намерила Анонимни алкохолици, пропих отново. Пак стигнах дотам – пияна, да не ми се живее. Това вече ми беше познато и се изплаших се, че няма да има „следващ път”. Разбрах, че нямам време!
На 18 март 2008 г. излязох от последния си запой. Хванах се здраво за спасението – Програмата на Анонимни алкохолици. И започнаха да се случват чудеса! 
Първото, най-важно и голямо чудо е, че ден след ден и днес съм трезва!

Бях освободена от дългогодишното криене. Нямам какво да крия. Не ми трябват дъвки, бонбони тик-так или друго, за да прикрия дъха си. Не оправдавам зачервения ми поглед с лошо зрение. Не избягвам чуждите погледи. Мога да гледам хората в очите! Всъщност физическите неразположения отминаха най-бързо. Не мога да кажа, че е било лесно физическото преодоляване на болестта, но пък на сбирките виждах, че е възможно. Още по-интересно за мен е, че завидях на душевното състояние на трезвите хора в Анонимни алкохолици, макар че в началото той беше само един. Но и това ми беше достатъчно. Завидях, както завиждах на онези с уютните прозорци. Тези хора имаха радост. А аз се почувствах разбрана. После си намерих спонсор. В Анонимни алкохолици наричаме спонсор алкохолик, който вече е преминал през програмата и помага на новите също да минат през нея.

Така започнах да прилагам духовната програма за възстановяване. Днес обещанията от нашата Голяма книга са факт и част от живота ми. Намерих много нови приятели - хора като мен, които идваха и идват, за да търсят помощ. Не минава ден без да поговоря с някой от тях. Живея в днешния ден, тук и сега, без съжаление за миналото и с вяра в бъдещето. Помагам и на други да намерят спокойствието и ведрината вътре в себе си. Открих какво означава безкористна любов. Светът се оказа добро място за живеене. Благодарна съм, че съм част от Анонимни алкохолици и от света!

Понякога, когато се прибирам към дома, спирам и поглеждам нагоре. Имам много цветя на терасата. Гледам ги. Радвам им се. И онази уютна топлина и светлина от моя прозореца. Имам я! Слава на Бога! А децата ми вече са големи мъже, които не пият и се радват на живота. Бог ги опази от алкохолизма!

Разделих се с бившият ми съпруг през четвъртата година от моето възстановяване. Три години бях сама с децата. Е, не умрях. След това срещнах човека, когото обичам и с когото живея днес.

Зад прозореца ми днес не е, както си го представях. По- хубаво е! Толкова хубаво не можех дори да си го представя. Също както сълзите в очите ми в момента. Защото днес те са от радост.

Обичам живота си!

Обичам ви и вас! И понеже е хубаво, ви го желая!

Д. алкохоличка, Варна

***

Пълна информация за Анонимни алкохолици–България ще намерите в техния сайт. 

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим, смелостта, да променяме нещата, които можем да променим и мъдростта да разбираме разликата.

Групи на Анонимни Алкохолици в България:

София

Група "Заедно можем"

Адрес: ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 31

Сбирки: Вторник: 19:00 - 20:30; неделя: 12-13 ч. тел: +359885336489,

Събота: 18:00-19:00 - English speaking meeting - for english speakers:

 0988 33 45 26

Е- mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Група „Има изход“

Адрес: Национален център по наркомании, ул. „Пиротска“ №117, ет.1, зала 2.

Сбирки: понеделник, сряда и петък от 19:00 ч.

(Открита сбирка: първата сбирка в месеца)

Телефони за връзка: 0888678200;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Всички сбирки успоредно и онлайн по skype на 

skype: imaizhod.aa.sofia

Група „Приятели“

Адрес: ул. „Княз Борис 1“ 146 в сградата на Католическата катедрала „Св. Йосиф“, приземен етаж, помещение 2.

Сбирки: вторник от 19:00 ч. и събота от 16:00 ч.

(Църквата се намира на ъгъла на „Княз Борис“ и „Тодор Александров“, до входа за метро станция Сердика, срещу Булбанк. Входът за помещението се намира от лявата страна на Катедралата, по стълбите надолу.)

Открити сбирки на групата: всеки първи вторник и събота от месеца.

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефони за контакт: 0888 477 247 и 0887 467 243

Сайт на АА в София: aa-bg.dir.bg

Група „Нов живот“

Адрес: София, Лозенец, ул. „Янко Софийски войвода“ 19. Помещението е със самостоятелен вход от към улицата, близо е до пл. „Журналист“, в пряка на ул. „Миджур“

Сбирки: понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък от 19:00 до 20:30 часа

неделя от 18:00 до 19:30 часа.

Телефони: 0888 81 89 62 и 0877 089 050

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. 

Група „Само за днес“

Адрес: Бул. „Стефан Стамболов” №34, ет .2, офис 201

(сградата се намира на ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф” и бул. „Ст. Стамболов”, срещу входа на Женски пазар)

Сбирки: понеделник, четвъртък от 19:00 ч. 

Събота от 18:00 ч.

Всички сбирки успоредно и онлайн по skype

на skype: samozadnes.bg.aa

тел: 0988721546

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Група " Опит, сила и надежда"

Адрес: гр. София, ул. "Шести септември" 37,

"Есенс Център"

Сбирки: всяка неделя от 17:00 часа

(по същото време и онлайн по Skype)

Tел: 0893929740

е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Skype:aaopsina2018

Група "Младост"

Адрес: кв. "Младост" - 2 ,срещу входа на метро станция "Александър Балан" в народно читалище "Бъднина"

(малка оранжева сграда).

Сбирки : неделя от 16:10 ч.

Tел: 0878 05 08 13

Враца

Адрес: гр. Враца, жк. "Медковец", ул. "Теменуга" 16

В сградата на Център за психично здраве - Враца

Сбирки: четвъртък от 10:30 – 11:30

Неделя: 9:00-10:30

Тел: 0897 92 98 83, 0886 94 36 39 0886 03 69 06

E- mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Бургас

Група „Вяра, воля, взаимопомощ"

Адрес: жк. „Славейков” бл.1А.

Сбирки: вторник, четвъртък и неделя от 17:00 ч.

E-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Тел: 0878 524 491; 0895 722 711

Стара Загора

Група „Нов Път“

Адрес: гр. Стара Загора на ул. „Цар Иван Шишман“ № 96.

(Превантивно-информационен център по зависимости)

Сбирки: понеделник и петък от 19:00 до 20.30 часа в

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Телефон за връзка : 0892977177.

Skype : aanovpat

Група „Пробуждане“

Адрес: ул. „Христо Ботев“ 4,

Сбирки: вторник и четвъртък от 19:00 ч., неделя 16:30 ч.

Skype:aastarazagora

Tел.:0878 892 418

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Web: aa-stara-zagora.com

Раднево

Група „12-те стъпки“

Държавна психиатрична болница - шесто мъжко отделение

Сбирки: сряда от 18:30 ч.

Варна

Група "Нов живот"

Сбирки: сряда сутрин от 8:00 ч.

Адрес: бул. „Княз Борис 1“ No. 80

(в сградата на католическата църква „Св. Михаил“)

Тел: 0890940335;

е-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

Група "Надежда"

Адрес: бул. „Княз Борис 1“ No. 80

(в сградата на католическата църква „Св. Михаил“)

Сбирки: понеделник, сряда и събота от 18:00 ч.

Открита сбирка: всяка първа сряда на месеца

Работна сбирка (инвентаризация на групата): всяка последна сбирка на месеца

Тел: 0890940335;

е-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

Група „Доверие“

Адрес: бул. „Княз Борис 1“ No. 80

(в сградата на католическата църква „Св. Михаил)

Сбирки: вторник и петък от 18:00 ч.

Открита сбирка: всяка първа сбирка на месеца.

Работна сбирка (инвентаризация на групата): всяка последна сбирка на месеца

Тел: 0890940335; е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Група „Трезвост“

Адрес: ул. „Преслав“ №41.

(В сградата на католическата църква "Непорочно зачатие на Св. Дева Мария", минава се през дворчето на църквата.)

Сбирки: вторник и четвъртък от 18:30, неделя от 17:00 ч.

Открита сбирка: всеки първи вторник на месеца.

Работна сбирка (инвентаризация на групата): всеки първи четвъртък на месеца.

Тел: 0890940335;

е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Велико Търново

Адрес: ул. ''Гоце Делчев'' № 8, в сградата на католическата църква

Сбирки: в сряда от 18:00 ч.

събота от 13:00 часа

и неделя от 14: часа

В същите дни и часове се провеждат сбирки и на английски език

Тел: 0889425035,

е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Гоце Делчев

Група "Неврокоп"

Адрес: ул. "Христо Ботев" 21 А

Сбирки: вторник и петък от 19.00 ч.

Тел: 0894 735794

Skype: aanevrokop 

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Добрич

Група „Нова свобода“

Адрес: ул."Панайот Хитов" № 24 – Психиатрична болница гр. Добрич. Кабинет 3. Намира се в подземния етаж.

Сбирки: понеделник и сряда от 18:00 ч.,събота от 15:00 ч.

Открита сбирка: всеки първи понеделник на месеца

Тел: 0895264153

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Skype: aa.dobrich

Пловдив

Група „Има надежда“

Адрес: гр. Пловдив, ул. „Арда“ 9 А (офиса на сдружението „Майки срещу дрогата“, до 4 РПУ)

Сбирки: сряда от 18:00 часа

събота от 13:00 часа

Тел.за информация: 0885 63 97 77 и 0889 74 83 64

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Плевен

Група „Възраждане“

Адрес: бул. „Христо Ботев“ 180 -в сградата на католическата църква.

(Входът за помещението е от задната страна на църквата.)

Сбирки: всяка събота от 15:00 часа

Тел :0889398581

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Шумен

Адрес :Цар Освободител 87 (входа е отстрани)

Сбирки: всяка събота от 10:30 часа

тел. за контакт: 0890940335; 

е-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

Кърджали

 Адрес: гр. Кърджали, ул." Републиканска” № 47

 в читалище Обединение

Сбирки: всяка събота от 16 00 ч.

Тел: 0876 163 965

Казанлък

Група „Светъл лъч“

Адрес: ул. „П.К.Яворов“ 13 (в двора на църквата „Свети Йосиф“ зад РПУ Казанлък)

Сбирки: всеки сряда от от 19:00 часа

Тел:0898448036

Сливен

Адрес: бул.“ Братя Миладинови" 10А

(от западната страна на сградата, надолу по стълбите)

Сбирки: вторник и четвъртък от 18:00 часа.

Телефон за връзка -0899363027.

е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Хасково

Адрес: ул. "Цар Освободител" 38, в сградата на църквата "Архангел Михаил"

Сбирки: събота от 11:00 часа.

Телефон: 0884 26 36 16.

Skype:aastarazagora

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ямбол

Група "Прераждане"

Адрес: ул. Г .С .Раковски 39 вх. Г ет .1 ап. 25

Сбирки: понеделник от 18:30 часа.

Tел.: 0895 23 01 94

Сбирки на английски език:

English speaking meeting:

Sofia

Group "Together we can"

Address: 31 "Sv. Sv. Kiril i Metodiy" Str.

Meetings: Tuesday: 19:00 - 20:30 Saturday: at 18:00-19:00 p.m. –

English speaking meeting (phone # for English speakers: +359 988334526)

Sunday: 12:00 - 13:00 Phone: 0886 328 433 e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Varna 

Group Language of the Heart
Big Book Study

Address: St Michaels Catholic Church 80 Knyaz Boris I Str

Meetings: Every Friday at 13.00-14.30

Tel: +359879911006

Сбирки на руски език:

Четверг в 17.30 в помещении Римско-Католической Церкви по адресу гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ 5 089-370-73-35 Александр

Skype сбирки:

Oнлайн сбирки

АА Пшеничево (онлайн ) е в събота, от 21.00 часа.

СБИРКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ГОЛЯМАТА КНИГА

на Skype - p6eni4evo

телефон:0899 323 423;

Е-мail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

онлайн - сбирки за работа по "12 Стъпки и 12 Традиции"

 Skype - "12 stupki 12 tradicii" или

(dvanadeset_stupki_tradicii)

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Тел. за връзка: 0898 462 191

Сбирката се провежда он-лайн всяка неделя от 21.00 до 22.15ч.

Всеки понеделник, сряда и петък, от 19.00 - скайп сбирки

skype: imaizhod.aa.sofia

Всяка неделя от 14.00 до 15.30 ч. - скайп сбирки

skype: АА Вършец-Враца-Монтана Живот в трезвеност

тел. 0886943639 и 0886036906 , 0877215748

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Информацията е актуална към 03.12.2018г.

Препоръчваме ви още:

Децата и алкохолът

Планът Х

Кой може да пострада?

Автор: Янка Петкова

Виждате детето на снимката – малка жива кукла, от тези бебета, които инстинктивно посягаш да гушнеш. Това е Рали – дъщеричката на Изабел и Николай. Изабел е електроинженер, а Николай е главен асистент д-р инж. в Технически университет Варна. Отдадени родители, които с нетърпение очакват раждането на детето си. Историята на тяхното семейство е потвърждение на максимата, че Съдбата изпитва тези, които имат сила да я надвият, затова започваме да ви я разказваме с техния апел към вас.

„Мили хора, нуждаем се от вашата помощ и подкрепа! Да дадем шанс на Рали да разбере, че животът не е само 16 горчиви медикамента, които трябва да приема в различни комбинации, няколко пъти на ден. Че освен затворения кръг от мама, тате и баба, има и други роднини - дядовци, баби, братовчеди, чичо, вуйчо и приятели, които я обичат, но не могат да са с нея, защото тя е много крехка. Да види, че когато кръгът се отвори и тя посети ново място и нови хора, това няма да означава непременно болка и неприятни процедури с убождания от игли. Да види, че има и други деца, с които може да играе. Да разбере колко много Човеци са обединили усилията си, за да я подкрепят и да и дадат шанс да спечели битката с Лий!“

Бременността на Изабел е безоблачна, всички изследвания с в норма, липсва фамилна обремененост. Родителите са млади, здрави, интелигентни хора, без каквито и да било заболявания. Раждането е естествено, без проблеми и усложнения. През първите 6 месеца Рали се развива нормално – смее се, гука, дори се закача. В началото на 4-ия месец започва да се обръща сама. Щастливо начало на живота за това сладко момиченце.

Проблемите се появяват в 6-ия месец. Детето започва да губи контрол над главичката си и да я отпуска. Първоначално лекарите се насочват към дефицит на витамин Д, увеличават приема му и започва рехабилитация, тъй като Рали все повече се отпуска, сякаш губи силите си. Тази терапия продължава месец, без съществен успех. Детето продължава да се влошава, престава да плаче, да се усмихва, да гука и започва да става апатично, става сънливо и трудно го събуждат, за да се нахрани.

В болница „Проф. Иван Митев“, София установяват дефицит на витамин Б12. След месец терапия с Б12 има напредък, но незадоволителен. За да се изясни какви са последствията от дефицита и има ли други увреждания, правят на Рали ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Заради изследването обаче й поставят неподходяща упойка, която отключва епилептични пристъпи (овладени по-късно благодарение на д-р Стаматов, на когото родителите са безкрайно признателни).

Изабел и Николай приемат изключително тежко резултата от ЯМР, тъй като той показва сериозна атрофия на мозъчната кора и лезии в различни части на мозъка. Находки, които карат лекарите да смятат, че се касае за тежко нервно-дегенеративно заболяване. Единственият начин да разберат какъв е проблема е с изключително скъпо генетично изследване, за което младото семейство похарчва спестяванията си. Около 2 месеца по-късно вече чуват страшната „присъда“ – Синдром на Лий.

За Синдром на Лий

Рали е с мутация в митохондриалната ДНК - Т8993G в ген mtATP6. Тази мутация засяга процеса на производство на енергия на митохондриите. Клетките нямат достатъчно енергия и загиват. Затова при нея дори и най-леката инфекция може да доведе до тежки увреждания.

Как я лекуват

Рали приема две антиепилептични лекарства и голям коктейл от витамини и антиоксиданти: В1, В2, NADH, В7, В9, В12, Алфа-липоева киселина, L-карнитин, L-аргинин, MitoQ heart, Витамин Е, Литиев Оротат, Желязо и Уридин. От всички тези медикаменти само едното антиепилептично лекарство се осигурява от НЗОК. След появата на епилептичните пристъпи рехабилитационните курсове са прекратени. По-късно, след като повече от 4 месеца детето е без пристъпи, започват отново да му правят отново леки упражнения за укрепване.

Какво е състоянието на Рали в момента

За щастие, тя е стабилизирана и се чувства добре. Болестта е в затишие и момиченцето има известен напредък - доста по-добър контрол на главичката, похапва си с апетит (много обича леща), харесва си играчките и дарява на мама и тате с най-невероятните усмивки!

Какво лечение е нужно

При Рали все още липсват голяма част от усложненията, които типично се проявяват при тези деца – белодробна, сърдечна, бъбречна недостатъчност, невъзможност за преглъщане, резистивни пристъпи и др. Това значително увеличава шансовете за положителен ефект от терапиите, от които се нуждае. Какви са те:

1. Консултации със специалисти по митохондриални болести в чужбина, тъй като клиничният опит у нас е ограничен поради твърде малкия брой на такива случаи (всъщност Рали е първото живо дете с потвърдена диагноза с генетично изследване).

2. Участие в експериментални тестове с медикамент наречен EPI-743. Той няма да я излекува, но клиничните тестове до момента показват, че е ефективен за спиране/забавяне на прогреса на болестта, дори се наблюдават подобрения в различни аспекти.

3. Терапия със стволови клетки (с цел да бъде възстановена част от загубената мозъчна тъкан) в Liv Hospital, Истанбул. Семейството има оферта от проф. Ердал Карайоз, учен с огромен опит, за 6 процедури по 9000$ или общо 54 000$.

4. Физиотерапия в медицински център е Adeli, Словакия. Това струва около 5000 евро (процедури, настаняване и пътни разходи).

Защо е стартирана дарителска кампания

Защото държавата не финансира експериментални терапии и лечение. Дали това е аргумент, който един родител ще приеме? Експерименталното лечение на Рали не е "каприз" на Изабел и Николай, а единственият вариант малкото им момиченце да порасне. За тази битка са им нужни средства, с които не разполагат.

Как да помогнем

Дарителска сметка (лева):

BG57STSA93000025733552

BIC: STSABGSF

Титуляр: Ралица Николаева Николаева

Банка ДСК

PayPal account: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

Тук може да следите страничката на Приятелите на Рали.

Препоръчваме ви още:

Душа не се трансплантира

"Искам да преборим тази тежка диагноза, да я тръшнем на земята и да я стъпчем."

Семейства с болни деца в безизходица? Наистина ли искаме това?