Автор: Люси Елеазар

„Поглед - закачка - среща - тръпка - целувка - легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад напред?“

Заглавието “За една нощ” сякаш говори само за себе си. Не и обаче, ако съдбата е имала друго предвид.

Много се чудих как да представя втория си роман. Поставяйки етикета „любовен роман“ върху първата си книга „Сърце от камък“ предизвиках предварителния отказ на „сериозните медии“ да го отразят, а вероятно и на мнозина сериозни читатели да го отворят. Да, аз обичам да рисувам съвременната действителност в един по-красив цвят, да търся доброто и позитивното в обикновени герои от нашето съвремие, поставени в обикновени житейски ситуации. Но не обичам да слагам розови очила. Смятам, че светът ни може да бъде красив дори и такъв, какъвто е – ние само трябва да можем да го погледнем от хубавата му страна.

Но нека ви запозная с Ева и Андрей и с особеното начало на тяхната история.

Ева е на тридесет и две години и смята себе си за амбициозна и успяла млада дама. Кариерата й в международна рекламна агенция върви шеметно нагоре и тя има реалните шансове да стане директор на българския й клон. Светът й обаче е сринат след една нещастна любовна връзка на работното място, оставила я не само със силно потъпкано самочувствие, но и неспособна да намери отново пътя към душевния си мир. Ева не е човек, който би се хвърлил в безразборни връзки, но когато сестра й подмята идеята да си намери мъж за една нощ открива, че това може да е единственият й изход от надвисналата депресия. Всъщност задачата не се оказва никак лека, както показват няколкото нещастни опита в сайтове за запознанства. Отчаяна, Ева се решава на един последен ход и се озовава в столична дискотека.

Очарованието на момента, алкохолът, анонимността на вечерта я събират в една хотелска стая с магнетичния Андрей. За една магична нощ, която после трябва да бъде забравена.

Необичайното изживяване й подейства като катарзис и Ева сякаш успява да възвърне самочувствието си и да продължи напред. До един прекрасен ден, когато на важна работна среща внезапно се появява човекът, за когото тя предпочита да мисли, че е съществувал само в сънищата й…

Двамата са изправени пред редица предизвикателства, през които трябва да минат, за да могат да се преборят с демоните от своето минало и да възвърнат вярата си в доброто и любовта. Ева далеч не се оказва амбициозната кариеристка, която би потъпкала всичко, за да се добере до желания успех. Въпреки своята убеденост, Андрей ще трябва да признае, че има неща в този свят, които няма силата да контролира. Тук няма любов от пръв поглед, има път на две наранени души една към друга, боязливи и издигащи високи прегради, които трябва да преминат през много изпитания докато осъзнаят, че любовта е доверие. И че когато обичаш, трябва да се довериш дори и когато нямаш доказателства.

“За една нощ” е кратък роман, който се чете вечер преди лягане и може да ви осигури заспиване с усмивка на уста. Но макар и да е лек и приятен, аз лично смятам, че изобщо не е розов и захарен. Героите му и изборите, пред които са изправени, са толкова ежедневни и често срещани около нас, че неминуемо ще разпознаем ако не себе си, то поне близък приятел в тях.

Когато една приятелка ми сподели: „Влюбих се в Андрей“, след като прочете книгата, бях изпълнена със задоволство. Още по-голямо признание беше за мен, когато редакторът на английския вариант на книгата ми каза: „Мисля, че накрая се влюбих в Ева“. Моята мисия беше изпълнена.

Дали има с какво да докоснат и вас? Първите три глави на романа можете да прочетете тук.

„За една нощ“, откъс

Жената от другата страна на бара го наблюдаваше доста съсредо­точено. Жената? Момичето? Не можеше да определи възрастта ѝ в приглушената светлина на нощното заве­дение. Имаше красива, гъста, руса коса, която се лееше щедро на вълни покрай лицето ѝ, а очите ѝ, засенче­ни под голямо количество грим, създаваха усещане за фа­талност. Предизви­кателната блуза го караше да гадае как ли изглежда без нея пищният ѝ бюст. Андрей неспо­койно се размърда на мястото си и отпи от питието.

– Как е, Андро, забавляваме ли се? – тупна го една здрава ръка по рамото.

– Йорданее, няма да ти простя, че ме довлече на това място – Анд­рей се усмихна криво на приятеля си, надвиквайки силната музика. – Не мислиш ли, че сме смешни тук сред тези де­ветнадесет-двадесет годишни дечица? Та ти можеш да бъдеш баща на някои от тях.

– Стига бе, човек, отпусни се! Животът съществува и извън рабо­тата. Стига си мислил колко си стар, ами ела при нас да танцуваш.

– Да танцувам? – Андрей се разсмя. – Искаш да снимаш компро­мат срещу мен ли?

– И да го пратя до медиите? Представяш ли си каква сензация би било за тях да отразят факта, че известна личност като теб танцува в столична дискотека?

– Ако не беше рожденият ти ден, стари ми приятелю, никога няма­ше да се оставя да ме вкараш на това място. Хайде, отивай да за­бавляваш момиченцата. Ти явно още се котираш, виждам, че си събрал доста сериозен фен клуб – Андрей посочи с жест дансинга, където няколко развихрени в танците момичета махаха към приятеля му.

– Ами ти? Докато стоиш свит на този стол пред бара, няма как да разбереш колко се котираш – намигна му Йордан.

– Нямам и желание да разбирам.

Андрей взе чашата си в знак, че смята темата за приключе­на. Йордан поклати глава, тупна го отново по гърба и се върна на дансинга. Андрей отпи още една глътка. Уискито разля топлина из цялото му тяло и приятно отпусна напрежението му. Облегна се напред на бара. Очите му неволно отскочиха встрани. Момичето про­дължаваше да е там и да го наблю­дава косо. Някаква тръпка бързо премина през стомаха му. И внезапно изпита необяснимо желание да повдигне лицето ѝ, да се взре през спуснатите мигли и да зарови пръсти в буйната ѝ меде­на коса. Бързо отмести поглед. Не биваше да ѝ създава повод да мисли, че интересът ѝ е спо­делен. Прииска му се да запали цигара, за да занимава пръстите си с нещо, но бързо овладя порива си. Допи на екс уискито и си поръча още едно. Загледа се в дансинга, къде­то Йордан продължаваше да се вихри в ритъма на танца. Усмивка пробяга по устните му, мислите му се върнаха годи­ни, много години назад към младежките им лудории, когато двамата бяха не­разделни във вечерни забавления по нощните клубове. Йордан изглежда още беше завладян от младежки ентусиазъм, дока­то на Андрей тези времена му се струваха преди светлинни годи­ни. Беше влязъл в рамките на семейния живот едва на двадесет и две, докато повечето му приятели все още дори не се бяха измъкнали от дома на родителите си. Беше по­несъл отго­ворността на бащинството на два­десет и четири. А сега, на тридесет и седем, животът му беше съсре­доточен около грижите за навлизащата в пубертета дъщеря, с коя­то вече повече от три години трябваше да се справя съвсем сам. Мислите за барове и дискотеки бяха много далеч от съзнанието му. Силната музика го изморяваше, а бляскащите светлини го заслепява­ха. Щеше да остане още малко, за да уважи Йордан и после щеше да се измъкне към комфорта на дома си.

Очите му обаче неволно отскочиха пак към другата страна на бара, зад Г-образния ъгъл, с го­товност веднага да се върнат. Само че столът беше празен. Той се вторачи в него, сякаш мо­жеше да върне русата жена там със силата на мисълта си. Надигна се от бара и се огледа нао­коло. Не я видя сред хората. Изглежда непознатата си беше тръгнала. Кой знае защо, почувс­тва известно разочарование. Въздъхна и се отпусна отново на бара. Е, без друго нищо няма­ше да излезе – нито имаше желание да се забърква с непознати, нито може­ше да я заведе в апартамента си, където спеше дъщеря му. Отпи още една глътка и върна поглед към дансинга.

И тогава я видя. Сред няколко танцуващи момичета, притворила очи, бавно и чувс­твено се носеше в ритъма на музиката. С всяко дви­жение гърдите ѝ се очертаваха под леката материята на вталената блуза, а бедрата ѝ сладострастно се поклащаха в късата пола. Очите му неволно се плъзнаха надолу към изящно оформените глезени и обувките на висок ток. Тялото му мигновено реагира и този път дори не успя да го спре. Устата му пре­съхна. Отпи още една глътка. Алко­холът изглежда вече го беше замаял сериозно. Остана­лите хора на дансинга ся­каш избледняха и остана само тя. Изпита неистово жела­ние да плъзне ръка по чорапогащни­ка ѝ и да разкопчае горните копчета на блузата, които изглежда полагаха усилия да удържат вну­шителния ѝ бюст. Андрей, вземи се в ръце, време е да си тръгваш! Но просто не можеше да откъсне очи от нея. Имаше нещо особено в това момиче.“

Препоръчваме ви още:

Да стопиш "сърце от камък"

Деветте кръга

Тайна с дъх на парфюм