Автор: Мая Цанева

Ако бях героиня от „Игра на тронове“, щях да стоя на чардака на крепостта си, руса, увита в кожи, и с драматичен тон, щях да казвам: „Christmas is coming!“

Коледа настъпва като зимата в „Игра на тронове“, която я чакахме 7 сезона. Първите знаци ги разпознах преди седмица, когато синът ми се прибра от детска градина с рисунка с елха, Дядо Коледа, две деца – той и братовчед му, които играят около ДВА подаръка. „Мамо, извинявай, забравих вашите подаръци!“, каза той. Стана ми толкова мило... Разбира се, започнахме и онзи дълъг разговор с въпроса: „Какво ще пишем в писмото на дядо Коледа?“, в който избираме най-малкото зло.

И така, стартирахме с барабани, тромпет, йоника, цигулка, летище за самолет и дрон, рибки, кънки, скейтборд... Към днешна дата все още избираме какво ще майсторят джуджетата, та да не ни се налага да се преместим на село, за да отглеждаме новия Слаш или Фил Колинс, и да плашим кокошките, но да насърчим творческия потенциал на сина ни. Но „рано пиле, рано пее“. В нашия случай, както и миналата година, ще планирам подаръците на децата, така че да хвана черния петък. Миналата Коледа спестих добра сума от разпродажбите, като уцелих правилните е-магазини и стоки.

Деца пишат на Дядо Коледа

Ненавиждам пазаруването по празници и това спасява от разрушение малкото ми останали мамешки мозъчни клетки.

Същият уикенд отидохме до един хипермаркет. Докато сладкото усещане за коледната щедрост на дете ми ме караше да се усмихвам наум, още на входа на магазина ослепях от пластмасова електрикова, пищяща и неонова истерия по случай празника! Митко пощуря от радост, а аз сложих слънчевите очила като супер звезда, която е видяла папарак. Не съм моден експерт, но според скромното ми мнение на естет, дизайнерът, който е измислил ярко белите светещи елени и крещящо зелените пластмасови коледни дървета, е страдал от остра форма на далтонизъм или от халюцинации с Гринч. Положението се влоши с влизането в магазина, където купища еленови рога и костюми на дядо Коледа чакаха своите герои. А сладкишите... Дядо Коледа сигурно пече щолени и отлива мини копия от шоколад още от юли, за да засити глада за щастие! Разминахме се само с един шоколад. Изядохме му главата на този дядо Коледа, та да си знае мястото, като се натрапва месец и половина преди 25-и декември.

Каквото сам си направиш
и Дядо Коледа не може да ти причини

Но Коледата е неизбежна. Днес в трамвая един младеж се вълнуваше от спасяването на дядо Прас от Сюзан и Смърт. Аз също се зачетох в Киндъла му, макар че знам историята почти наизуст... Смърт в ролята на дядо Прас е по-любимата ми версия на свети Николас. Не пропускайте и екранизацията на книгата на Тери Пратчет, от която всяка година крада „Хо-хо-хо“.

За мен коледният сезон започва с „Наистина любов“. Щом наредим украсата след 6-и декември, си сипвам чаша вино, взимам курабийка с форма на извънземно или ракета, според кулинарния ни майсторлък с Митко, и си пускам любимата английска неколедна история. Горките ми мъже знаят силата на тази филмова история и в този момент мога да кажа „да“ на почти всичко.

Синът ми обича да гледа първата част на Нарния, в която има и дядо Коледа. И той дава на децата оръжия, а не някакви мечоци или пантофи! Каква по-голяма радост за едно момче! Разбира се, Митко поиска и кон, но поради липса на веранда като на Пипи, конят още е в списъка за дядо Коледа... “ама друг път“.

С най-голям ужас очаквам началото на музикалната празнична кампания. Марая Кери с хита, чиито име не трябва да се споменава, е като Нощния крал, начело на Белите бродници. Истината е, че в крайна сметка падам посечена от тях и към 23-и декември си припявам някой евъргрийн, но както казах: “Коледата идва“.

Този надут декември!

В заключение – имам противоречива връзка с Коледа. Обичам дядо Прас, харесва ми блясъка в очите на детето ми, което рови в гардероба за скрита кутия и се чуди какво ще получи за празника. Въодушевявам се от суматохата, докато разчупваме питката, а после, с натежели стомаси от зеле, сарми и домашни курабии с извънземни форми, си говорим гушнати трима на дивана и заспиваме, благодарни, че се имаме.

Обичам Коледа и заради възможността да зарадвам непознато дете в операция „Плюшено мече“, заради вкусните, изрисувани майсторски сладки, които купувам от празничния пазар в кварталното читалище. А най-ми е любима, защото след подаръците за децата, измислям малки изненади за къщата, семейството. И тогава: “Коледата идва“ не звучи драматично, а съзидателно, богато със спомени. Но към днешна дата репликата звучи драматично - май чувам хита, чиито име не трябва да се споменава.

Препоръчваме ви още:

Тихата, тихата Коледа...

Подаръци ще има - за всички от сърце

Коледно чудо