Автор: Траяна Кайракова

От 20 години не съм имала такава Коледа. Ако някой ми беше казал, че тя съществува, направо щях да му се изсмея или най-малкото да го гледам като изтресена. Обикновено у нас е преселение на народите за около 3 дни, които ми се виждат като 30 най-малко. Обичам родата и семейството, задушевните и мили събирания, вкусните ястия, обаче искам аз да им отида на гости поне един път, че да разбера от празник. Тази година подхванахме жесток ремонт, цялостен, основен и каквото още ви дойде на ума, но това една друга история, която скоро също ще лъсне като въшка на чело (ако оживея, де). Ха днес, ха утре, ха другия месец и така 7-и месец сме в батака. Минаваме на прибежки и припълзявания, от вратата се хвърляме по креватите и няма място даже да размахам пръст или (не дай си, Боже) да шамаросам някое хлапе. Бързахме, бързахме да свършим за Коледа, че да се представим подобаващо, обаче Господ явно се смили над мен. Както се ядосвах, че край нямаха тия майстории и след всеки викахме друг, да оправи бакиите на предния, изведнъж ми блесна. Няма къде да се спи! Няма къде да се спи! Ми това значи, че всички са си по родните места и паланки. Няма тенджери, чинии, тигани, чаршафи, перални, юфки, мусаки, мекици, алкохолни, безалкохолни и т.н. Ще бъде тиха и свята нощ – амин!

Приготвям малка тенджерка с пържолки (ядем само постни мръвки, да не помислите, че не спазвам традициите), руска салатчица, млечна салатчица, малко ядчици, малка питчица и горе-долу е това. Опънах се блажено и закъртих за цели 3 часа. Наредих 4 чинийки, 4 вилички и 4 чашки. Като се замислих, даже миялна нямаше да пускам, ще накарам децата да мият, да се почувстват и те съпричастни веднъж в годината.

Седнахме си културно, поздравихме по телефона всички близки и далечни роднини и направо си запразнувахме семейно, много тясно семейно. Не си мислете, че нямаше купон и гюрултия, то мойте деца стигат за 22, нищо че са само две. Гюрултията настъпи след раздаването на подаръци. Пред роднините няма как да се измъкнеш, обаче тоя път се развихрих чисто стратегически и икономически. Дадох на всеки по една красива коледна торбичка, огледах усмихнатите им физиономии и зачаках. Време беше и аз да се засмея. Всеки получи по един красив свитък. На децата еднакви, на баща им различен. Там майтапът е довреме, щото все пак той е единствен и основен банкомат в тая къща, а аз основен потребител и харчител.

За децата:

ЦЕНОРАЗПИС НА ВСИЧКО, КОЕТО ВЪРША:

Пране – 5 лв.

Простиране – 10 лв.

Чистене – 20 лв.

Готвене – 30 лв.

Гурме кухня (например пържоли със сос, не просто пържоли) - 50 лв.

Сладки – 60 лв.

Сладкиши – 80 лв.

Торти – 100 лв.

ЛЮБОВТА МИ ВСЕКИ ДЕН – БЕЗПЛАТНО!!!

И помнете, че винаги, когато поискам да свършите някое от тези неща, то е защото и аз се уморявам, и имам нужда от помощ…“

С обич: Мама

Не мисля, че се почувстваха много обичани, ама нямаха време. На гърба приготвих

ЦЕНОРАЗПИС НА НОВИТЕ УСЛУГИ ЗА 2018-А ГОДИНА:

Задаване на  глупав въпрос от сорта на: „Защо да хвърлям кофата за боклук?“ – 5 лв.

Задаване на още по-глупав въпрос от сорта на: „Защо да ходя на училище, като ми се спи?“ – 10 лв.

Виновно мълчание (след установено прегрешение) - 15 лв.

Нагло гледане при искане на помощ за домакинска или друга работа – 20 лв.

Немиене на зъби, очи, некъпане, несресване и т.н. – 25 лв. (няма да се срамя пред хората я!).

Изгубване на жизненоважни вещи/ключове (даже и тези на колата, която не могат още да карат), телефони, брави и други – 30лв. + стойността на загубеното.

Разхвърляне, мотаене, гризане на нокти, перманентен мързел – 40лв.“

Засега толкоз! Догодина още. Хубава традиция ще стане. Таман и цяла година ще си записвам другите услуги, които да напиша. За да няма пък съвсем сърдити, им купих по едно билетче от пустата лотария, дето толкоз я хвалят. Те пък взеха, че спечелиха. Малкият – 20 лв., каката – 5 лв. и бащата – 5лв. Тях им ги взех, понеже си самозакупих коледен подарък – портмоне, точно за 30 лв. Хубав купон се получи! Щях да забравя баща им! На него се падна: „Благодаря ти, че понякога ми помагаш…“ Отдолу плеснах едно: „С обич – жена ти!“, че не се знае на коя страна ще му се кривне мустакът. Разгеле, разбран човек излезе и поне той се посмя от сърце.

Децата се помусиха, щото нямаше телефони, мелефони и плейстейшъни, но добре, че като преспят, забравят. Мир, здраве и любов! Друго не им трябва. А, щях да забравя – и грамотност, за която обаче се искат училищни и мозъчни напъни (Господи, помогни ми и ми дай търпение, щото ако ми дадеш сила, ще ги избия!).

До Нова година се мотах, спах, дебелях, та накрая от скука и една торта им врътнах, да не са валат. То и без туй рядко им се случва. Ремонтът пак се възобнови и май за другата Коледа ще сме готови. Не ме разбирайте погрешно, но ще си търсим друга причина да не сме у нас за празниците или тоя път ще му отпусна края и ще купя билети за Сахара!

Препоръчваме ви още:

Нашата луда българска Коледа

Традициите не са това, което бяха

Късметът на Явашеви