Задавали ли сте си въпроса защо празнуваме Рождество Христово именно на 25 декември, при условие че в Библията всъщност никъде не е упомената точната дата на това знаменателно събитие?

Виновникът за това е не кой да е, а самият император Константин - владетелят, наложил християнството като официална религия в Римската империя.

През 325 г. той инициира свикването на Първия вселенски събор, известен още и като Никейски събор, на който трябвало да се спрат разногласията в Църквата, предизвикани от арианството – учението, поведено от презвитер Арий. Всъщност по онова време съществували куп течения, два пъти повече евангелия и текстове, често пъти граничещи с богохулството. На събора трябвало да бъде осъден Арий и да се приеме Символът на вярата или т.нар. Верую.

Император Константин имал интерес царящият религиозен хаос да бъде преустановен и в новата държавна религия да бъде сложен най-сетне ред.
Но, разбира се, далеч не всичко било по благородни подбуди. Като император, Константин гледал на християнството по-скоро като на част от държавната си политика и начин да укрепи позициите си на престола, имайки предвид, че той всъщност бил дете на обикновен офицер и бивша робиня. Самият Константин вероятно не е бил покръстен – според някои историци това става факт едва на смъртния му одър. И до днес се спори дали Константин е първият християнски император или последният римски.

По онова време, наред с християнството, съществували още две разпространени религии, които имали общи черти – Митраизмът и Sol Invictus (Непобедимото слънце). Трите били почти идентични и на Никейския събор просто било осъществено сливане на някои основни практики.

Защо 25 декември, при условие, че преди това Рождество всъщност изобщо не е било отбелязвано?

Много просто. Защото в Митраизма и Sol Invictus на тази дата се е празнувало възраждането на Слънцето, т.е. зимното слънцестоене. Император Константин се постарал да обедини трите религии, за да направи прехода по-приемлив и плавен за последователите им, като в същото време извлече максимална полза за укрепване на владетелските си претенции. Пак по негова заповед, на Никейския събор, трябвало да бъдат унищожени всички документи, отнасящи се към Евангелията отпреди ІV век. Било взето решение в Библията да влязат единствено познатите ни днес четири Евангелия, в които датата на раждането на Иисус никъде не е упомената.

Допреди събора в Никея се отбелязвали само три християнски празника – Богоявление, Възкресение и Петдесетница.

За вярващия човек днес вероятно е трудно да допусне, че съвременният вид на християнството има малко общо с ранното християнство, и че всъщност голяма част от него е формирана по доста меркантилни и властолюбиви мотиви. Император Константин имал нужда от религия, на която да се опре в претенциите си, че е легитимен и богоизбран владетел. Както казахме, самият той вероятно приема християнството, едва когато се изправя пред лицето на смъртта, в което няма нищо нередно за един прагматик, какъвто бил Константин.

Рождество, като традиция, се е формирало векове наред, за да достигне до нас в днешния си вид. Например „наричането“ е чисто българска традиция, наложила се, поради убедеността на предците ни в силата на думите, като още един начин за въздействие в желаната посока. Всъщност то е свързано по-скоро с трапезата на Бъдни вечер, отколкото на Коледа. Във всички случаи словесният компонент придава сила на определено действие.

Друга такава чисто нашенска традиция е прекаждането на трапезата, след което се вярва, че храната придобива особени свойства. Също и вярването, че дните от Бъдни вечер до Водѝци или Богоявление (периода от 24 декември до 7 януари) са „седмица на демоните“, на нечистите сили. Наричали ги „караконджулови дни”, „мръсни дни”, „погани дни”. От страха от караконджула е породена и традицията да се преобличат мъже като кукери. Българинът вярвал, че по този начин ще прогони демоните и ще си осигури здраве и берекет.

Днес никой не би могъл да каже откъде са тръгнали тези обреди, но е сигурно, че те са били породени от желанието да бъдат подсигурени по-добър късмет, по-добра реколта, здраве и благополучие в семейството. Във времена, в които късметът е единственото, на което българинът е можел да разчита, подобни практики, граничещи със суеверието, постепенно са придобивали особено значение и са се вплитали в основните принципи на християнството. Вероятно това е и причината буквално всяко селище да си има свои уникални ритуали, които не съществуват никъде другаде. И това не се отнася само до Коледа.

Общите елементи, около Коледа, между всички християнски народи са три: Бъдника, коледната елха и подаръците.

Бъдникът е символът на светлината.

Коледната елха води началото си още от езическо време и била традиционна в Древен Рим и на Скандинавския полуостров, където в края на декември се отдавала почит на дървото. Като християнска традиция обаче елхата била въведена преди около пет века във френската област Елзас.

Обичаят с подаръците също е древен. Колкото до Дядо Коледа, негов първообраз вероятно е Свети Николай – реална историческа личност, живяла през ІІІ-ІV век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Той станал епископ много млад, бил щедър, добър, състрадателен, благороден и дълбоко религиозен. Дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. Може би именно оттам тръгва и традицията с подаръците.

Снимки: интернет

Източници:

• Василева, Маргарита. Коледа и Сурва : Изследване . – София : Септември, 1988 . – 95 с.
• Огнянова, Елена. Традиции и празници в България : Български, арменски, еврейски, мюсюлмански, цигански . – София : Коралов и сие, 2003 . – 276 с.
• Мицева, Евгения Георгиева. Невидими нощни гости . – София : Наука и изкуство, 1994 . – 183 с.
• Константин Велики – светец или палач? –  23 май 2012 г.

Препоръчваме ви още: 

Коледно чудо

Нощем в Святата гора - Атон 

Не разваляй дисциплината, Дядо Коледа!

Коледна баклава