Автор: Радослава Кръстева

Провокирана от статията Какво да подарим на младите родители за коледно-новогодишните празници и предколедната еуфория в търсене на подаръци за малчугани, се замислих какво е за мен Коледа и как искам да я запомнят децата ми.

За мен, като дете, дядо Коледа не съществуваше поради факта, че този белобрад старец още не беше дошъл по нашите географски ширини. Идваше един негов братовчед и то в детската градина. Помня, че всеки път му се чудех защо изглежда толкова странно с памуците по лицето.

Но това не беше празникът, който помня с умиление, и който и до ден днешен е по-важният за моето семейство, а именно Бъдни вечер. Може би защото тогава баба ни приготвяше специална вечеря и ние, децата, викахме с пълни гърла Дядо Боже да вечеря.

Сега съм мама на две калпазанки и колкото и Коледата да не е най-важният празник за мен, по неволя се включвам в коледната суетня. А тя е да помогна на Дядото да донесе най-страхотните подаръци. Това е мисия нелека. Каката поиска кукла, ама каква - Дядо да преценява. И детският канал не помага, колкото кукли се покажат все ги иска, а след 5 минути ги е забравила. Още помня първата й Коледа в яслата, точно след като подаръкът беше готов и изненада (според лелите) детето ми. То ревеше при вида всяка кукла и искаше Барби. И баща му, нали е най-добрият поддръжник на белобрадия старец, хукна да изпълнява заръката. Резултатът да ви кажа ли? Госпожицата не обърна никакво внимание на куклата. Добре че Дядо Коледа е велик и отгатва най-съкровените детски желания, та с останалата част от подаръка улучи.

Christmas is coming! (Коледа идва!)

А той оттогава му е традиция. В торбата на кака Мони слага дребна играчка, нова книжка и лакомство. Тази година пак е подготвил същото, но този път по две, че това е първата Коледа в градината за малката госпожица. А тя иска от Дядо Коледа подарък. Като я питам какъв, казва „изненада“.

Изненадите вече са почти готови, чакат да бъдат опаковани и за семейство Кръстеви остава да се съсредоточи върху духа на Коледа. Тук вече традицията си е почти 6-годишна. Нови ръчно плетени костюми за децата. Фотосесия и календар от тате. Нова коледна книжка. Вече станаха повече от шест, че все се изкушавам да купя още някоя нова. А да не забравяме и украсената елхичка, дело на четири детски ръчички.

Остава ни много време да създадем духа на Коледа и да му се насладим. А той идва всеки ден с по някой въпрос от по-голямата ни дъщеря - понякога, докато четем някоя от книжките, понякога изневиделица по средата на някоя игра.

За една-две седмици трябваше да отговоря на доста философски въпроси и то така, че детето ми да оцени това, което има, и да се радва на важните неща, които не се купуват с пари.

Какво си пожелавате за Коледа

Да започнем от подаръка за операция „Плюшено мече“. И тази година избрах от списъка неща, които децата ми имат в изобилие и никога не биха се сетили да поискат за коледен подарък. А те са шапки и боички за рисуване. Естествено, цялото семейство участваше в подготовката. Децата знаят, че купуваме подарък за някой друг. Въпросите бяха: „Ама, мамо, защо ти му купуваш подарък?“ - Тук баща им изнесе цяла лекция за това, че има деца, които нямат кой да им купи моливи и боички. Не могат да кажат: „Мамо, искам да ми оплетеш такава рокля, искам шапка като на червената шапчица, ама да има и шал.“

После идват разни мигове на споделени впечатления като това: „Мамо, знаеш ли, че едно детенце от градината си поръча много дълъг списък с играчки от Дядо Коледа? Защо?“ - Не знам как, но единственото, което ми хрумна да кажа беше: „Може би защото му липсват много неща като прегръдка, целувки, игра с мама и тате.“ - Това бе един от малкото моменти, в които моята любопитка е оставала безмълвна.

А моментът, в който аз останах без думи, беше докато пишех тези редове. Попита ме:

- Мамо, какво правиш?

- Пиша моята история за коледните подаръци.

- А какво пишеш?

- Ами пиша, че ти искаш кукла, а Кари - подарък-изненада.

- Мамо, ами ти какво искаш за Коледа?

- Ами.... Аз мисля, че моят подарък е дългата коледна ваканция, когато всички ще сме заедно.

- Урааа!

Ето това "ура" е нещото, заради което смятам, че коледният дух се е настанил у дома. И един ден, когато децата ми пораснат, ще имат още един любим празник – Коледа.

Весели и споделени празници!

Препоръчваме ви още:

Подари коледна вечеря на пенсионер в нужда

Тихата, тихата Коледа...

Подаръци ще има - за всички от сърце