Какво си пожелавате за Коледа

(и вярвате ли в чудеса)

Автор: Клементина Манчева

Няколко Коледи подред (и на всички други празници) си пожелавах едно единствено нещо – Любов. От онази, като в приказките, но без замъците, роклите с кринолин и принца на бял кон. Пожелавах си да срещна Любовта, която може да обича, както обичам аз. И вярвах, че ще ми се случи.

След това за кратък период от време ми се случиха известни турболенции, които предизвикаха пропадане на оптимистичните ми надежди във въздушната яма на „няматакованещокаквототърсиш“ и „осъзнайсевечесиголяма“. Колко много бях пропаднала ще илюстрирам така – като виждах млади и влюбени двойки да си избират детско креватче в Икеа, най-искрено ги съжалявах. Не с онова злобничко: „Ще видите вие какво ще стане след десет години!“, а с: „Горките хора, реве ми се като знам в какво ще се превърне илюзията им за любов.“.

Имаше един Иван

b1da35673a92af40fb0d8e72cefac177 XL

И после, в една майска привечер, насред Еленския балкан се появява едно момче, което ти изпява „Like a stone” и се заканва, че ще те намери, там където си.

И те намира.

Изтърпява те две седмици да му обясняваш, че не искаш никого. Че не вярваш на никого и в нищо. Че трябва да си намери едно добро момиче, с което да е щастлив.

„Вярвай ми. Вярвай в мен“, ти написва.

И се оказва, че това ти стига. За всичко.

Шапка в тролея

6a0204a04b879df6730b0b6c76203f1a XL

Стига ми.

За да повярвам в чудеса, нищо че не е Коледа.

В Любовта, нищо че не пристигна на бял кон.

В себе си.

И в него.

В моето момче.

В момчето с китарата и с усмивката, която рядко слиза от лицето му. Момчето с добрите сини очи, в които никога няма злоба, колкото и да е ядосано. Момчето, което може да спори ожесточено, а след това да признае, че имаш право. Момчето, което никога не се отказва и никога не се отрича от думите си. Момчето, което има своите си моменти на слабост и на несигурност в себе си. Момчето, което невинаги знае по кой път се стига до крайната цел, но винаги знае, че ще стигне до нея. Момчето, което може да ти признае най-страшните си страхове и да се разплаче. Момчето, което не вярва непременно в щастливия край, но вярва в мен.

Вярвайте. В някого. В себе си. Вярвайте в чудеса. Вярвайте в Любовта. И не само по Коледа.

Клементина е една от любимите ми съвременни български художнички. Пожелавам й много вдъхновение, много щастие и любов. Може би сте чели интервюто ни с нея - Художникът е оголен нерв.


Препоръчваме ви още:

Една стара, стара история

Истинският

Любовта, която не виждаме

 

Последно променена в Сряда, 28 Ноември 2018 18:07
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Мама я няма

Мама я няма

25 Юли, 2019 Татко Калоян

Една Неда

Една Неда

21 Юли, 2019 Истории

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Тиганът, без който не можем

Тиганът, без който не можем

17 Авг, 2019 Забавно

Страшна късметлийка

Страшна късметлийка

15 Авг, 2019 Блог

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Бели малини

Бели малини

10 Авг, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам