Автор: Мая Цанева
Да, ще пиша за Григор Димитров, за Гришо – по народному. Този напет младеж, осми в световния тенис, е тясно свързан с моето семейство.
Ще започна с предисловие. Ние не сме спортно семейство. Извън спорадичните ми опити за спортни занимания, тренирам крос с Митко, вдигане на тежести с Митко и тичане след автобус. Съпругът ми спи прекрасно на Формула 1, но никога не заспива на тенис мач. Особено ако в него играе Григор Димитров.
Синът ни се роди по време на US Open. Помня го, защото болките ми започнаха късно вечерта, когато от телевизора се чуваше ритмично удряне на топки и коментари на английски „15:30“. Мъжът ми изгледал един-два нощни мача, докато очаквал момчето ни да се роди. И така започна нашата одисея с Григор.
Митко е дете на тениса. Заедно с баща си гледат мачове от Големия шлем, откакто е роден. Аз съм кърмила, хранила с каша и приспивала Митко с тенис. Двамата мъже вкъщи са запечатани на снимка – всеки в своя стол, докато гледат поредния оспорван сет. И така и до ден-днешен – мач на Григор или финал е единствената неоспорима причина да не сменим канала на детско филмче. Това е и причината да закъсняваме… понякога. Tenis rules. Grigor forever.
Така, по стечение на обстоятелствата, аз понаучих правилата на играта, следя движението на Григор нагоре и надолу в ранглистата, и най-важното – пазя го от проклятието на Я. Я. е негов голям почитател, който влияе зле на играта му. Щом Я. гледа мач на Григор, той пада. Тогава аз се намесвам и изгонвам Я. от телевизора. Той, от своя страна, продължава да твърди, че аз съм дълбоко заблудена относно вредното му влияние, и има право да гледа тенис.
В интерес на истината напоследък Григор се отърси от проклятието на Я. и бие, или играе на висота, дори когато Я. го гледа. Може би… Не съм сигурна, затова щом загуби сет, аз правя пореден опит да изгоня Я. от стаята.
В резултат от облъчването ми с тенис и Григор от Я., аз развих майчински чувства към Григор. Защитавам го, когато го оплюват, радвам му се и не ми пука особено, че гаджето му била по-старша. Ако бях необвързана и той ме харесаше… любовта си е любов.
Аз съм неговият късмет, дори и той да не го знае. Но е хубаво да го научи, защото имам прекрасно момче с много енергия, което има нужда от цял корт и тричасов мач с Надал, за да се изтощи за следобеден сън. Затова, Григоре, дай знак от корта и аз ще изгоня Я. от стаята на секундата. След това го бий тоя Надал, обещаваш ли?
Снимка: offnews.bg
Препоръчваме ви още:
Лоши работи
Искам да живея в Барселона!
Футболът - този омразен спорт
Автор: Нина Василева
Не знам как да я нарека тази снимка... Мама я направила на Шипково, на нашата улица, пред нашата къща. А точно сега тя ми извади сърцето, изстиска го, и ми го върна малко и свито като стафида. Аз си знам.
„Залез в Шипково”... Или...
Нереално красив е, като всеки залез. Може би защото никога няма да се повтори същият.
Това е улицата пред родната къща на мама. Там, където едно време прекарвах летата си, но съм посрещала и зими, пролети и есени... Улицата си е все същата. И къщите са си все същите. Но вече са празни. Повечето. Там, на Шипково обаче, те говорят. Преди говореха с хората - с тези, които минаваха само през Шипково, с тези, които живеят там. Сега мълчат. Рядко разказват. А има какво да разкажат.
За красивата гора пролетно време, дето застила земята с прясна коприва, киселец и левурда, да има за рибник. За мостчето до Марковото, дето има Жива вода! Ледена, бистра и чиста, като че самодиви са плакали по първи петли, като че с шепи са събирали роса да засилят извора.
За малинака на Средни дял, дето малините бяха червени като кръв и сладки като мед.
Като меда на дядо Цочо Ре-то.
Къщата на баба Кръстина разказваше за глъчката, дето минаваше по улицата. Гледаше я винаги от прозорчето към нея. Сега мълчи. Скоро се надявам пак да проговори.
Когато им е охотно, къщите разказват за Конската поляна, за Коман, за Васильов, за фабриката накрая на селото.
За лятото и сенокоса, за светулките дето са толкова много, за звездите, които се виждат само там най-ясно и отблизо. За горещите летни дни и за прохладните нощи, които миришат на борови иглички, и кристалния и прохладен въздух, дето ти обръщат душата наопаки, като го вдъхнеш свят да ти се омае!
А дивите ягоди и боровинките, дето ги берат Цецо и Танчето, комшиите, и ги правят на гъсто сладко, дето като го куснеш и вратите на Рая за малко се отварят?
За дюкянчето за платове на дядо Цанко, таткото на леля Дияна.
За лятното кино и за огромните липи, дето пазят спомени за любови и срещи.
За любови и мъки, за щастие и нещастие. Разказват тия стари къщи за есента и изобилието в планината, за волните кошути, за чудновати птици, за герданите със сушена манатарка - обилни, като че ще ги кичат на цялата вселена.
Разказват за зимния сън на селото, за белия сняг, за наръчите дърва за огрев, дето карат комините да сучат дълъг дим, та от него и небето да чуе приказките за Шипково.
И сливовата ракия, дето дава топлина и сгряване.
И още толкова много разкази има, дето съм ги слушала хиляди пъти и никога не ми омръзват. Пълни с обич! Разказани с обич.
Улицата е все по-празна. И къщите. Но докато ги има, ще има и живот. Защото те са живи. И разказват.
Всъщност стана дълго. А просто се чудех как да кръстя снимката - „Залез в Шипково”, „Шипково залязва” или „Нещо залязва в Шипково”...
Препоръчваме ви още:
Малко слънце и някой, когото обичаш
За България - с любов
Макак Конак - едно вълшебно кътче
Автор Мария Пеева
Обичам снимки. И то не само тези съвършени студийни снимки, които ни прави моята любима фотографка и на които всички сме безупречно красиви. Обожавам всякакви семейни снимки. Алекс, който току-що си е излял пюренцето на главата и е най-доволното бебе на света. Коко помага на мама и бели тиквички, кацнал върху столче до мивката.
Начумереният пубер Косьо, когото съм уловила с онзи красноречив поглед, дето крещи: „Я ме остави на мира“. Теди и Яна, най-големите ми деца, докато се готвят за официалната сесия на сватбата.
Аз, бременна, слагам на масата новогодишната пита, а коремът ми е толкова голям, че мога да подпра тавата на него. А след три месеца - погача за Алекс…
Подобни откраднати мигове, които съвсем случайно щракаме на телефона и които казват толкова много и връщат най-истинските спомени. Такива снимки, вярвам, имаме всички, макар и само в електронен формат. Аз поне никога не се сещам да ги кача на една флашка и да ги нося да ми ги отпечатат, най-малкото, защото не са „достатъчно идеални“. Макар че за нас са вълшебни и всяка от тях ни връща в някое щастливо късче от времето.
Когато преди 10 години си останах да работя вкъщи, така или иначе трябваше да си купувам принтер и скенер, и точно заради тези снимки много исках да си вземем цветен. Но първо, бяха твърде скъпи, второ, наистина огромни. Наложи се да си вземем обикновен чернобял. Обаче технологиите се развиват, и то много по-бързо отколкото ние остаряваме. Без да преувеличавам, веднага се влюбихме в новия принтер на HP Ink Advantage AiO 3785, който ни предложиха да тестваме. Първо, че е наполовина по-малък от стария, а върши същата работа – принтира и сканира документи. Но големият му плюс са снимките, които на всичкото отгоре може да разпечатваш направо от телефона или лаптопа, без да се налага да връзваш никакви кабели и да прехвърляш файлове.
Момчетата са във възторг и вкъщи кипи трескава творческа дейност. Направихме си албуми със снимките от пътуването ни до Леголенд и летните ни спомени. Снимките са много качествени. Както казаха децата – „съвсем истински“. А големият плюс на HP Social Media Snapshot е, че хартията от другата страна има лепилен слой, така че да може да се залепи навсякъде в къщата. Затова освен албумите, си направихме и страхотни колажи с любими снимки из къщата.
Коко разпечата и няколко еднакви снимки, на които е с любимия си влогър, та сега от цялата къща ме гледа неговата ококорена физиономия, но какво да се прави. Добре, че поне не е принтскрийн от играта му, тогава щях да гледам зелени човечета с квадратни глави.
После изработихме и специални рамки от картон, в които сложихме още любими снимки – някои за подарък за татко, да си ги сложи на бюрото в офиса, други за вкъщи. Коко каза, че ще прави нови всеки месец, така че винаги да са актуални. Свалихме си на телефоните приложението HP snapshots, с което освен че разпечатваш директно от социалните мрежи, може да си правиш и разни забавни рамки с надписи.
Най-най-милото нещо, което изработиха децата, беше това прекрасно родословно дърво, което ще подарят на Яна и Теди за детската стая на бебенцето, което очакваме този януари. Виждате ли празното местенце най-долу? Там ще бъде снимката на новото човече. И ще я сменяме всеки ден, за да се вижда как расте като малка гъбка.
А тази мисля да си я сложа на хладилника :) Може пък да работи :)
Повече за техническите характеристики на принтера можете да прочетете тук. Като обикновен потребител мога да кажа само едно - струва си. Не само върши работа, ами е и много забавна джаджа. На всичкото отгоре е лек, компактен, безжичен и не заема място. Давам му 10 от 10 за домашен офис и за семеен принтер. Единственият проблем е, че все някога стените ще свършат и не знам тогава къде ще лепим снимките и колажите.
10 ситуации, в които е добре да сме до него
Мъжете не са така чувствителни като нас жените, въпреки, че в последно време и това може да се оспори. Те преживяват всичко „вътрешно“ и е трудно да се досетим какви емоции бушуват под повърхността. Ето някои ситуации, в които е по-добре да сме наблизо.
1. Той е уволнен, съкратен от работа или в пристъп на недоволство е напуснал сам
Когато дни (не години) наред гледа телевизия – това е нормално. Така се дистанцира от ситуацията, но подкрепата ни няма да му навреди. Сега е моментът да му докажем, че сме с него не заради парите, и да го отвлечем от проблемите с кратка забежка извън дома.
2. Той е в конфликт с приятелите си
И при мъжете се случва, дори е твърде възможно това да не е първият път, просто да не сме разбрали кога са били предишните. В такъв момент можем да пренебрегнем собствената си неприязън към мъжките сбирки и да поканим приятелите му у дома.
3. Болен е, разбира се, "фатално"
Някои хора, предпочитат да страдат в усамотение. Но мъжът, по правило, изисква компания. И то такава, която ще му поднесе топла супа, ще включи телевизора или ще носи чай през 30 минути. Да не забравяме, че трябва и да следи да взема лекарствата си в определените часове.
Ще ме намажеш ли,
че по-добре мажеш
4. Трябва да купи подарък на майка си
Възможно е отношенията ни със създателката му да не са особено топли, но тъй като го обичаме, можем да му предложим няколко идеи, за които и през ум не му е минавало – например да й подари тенджера, ръкохватки за горещите съдове, комплект кинкалерия, готварска книга, чифт ножове или нещо друго, което ни е връчвала по празници.
5. Починал е далечен роднина
Дори да не са били особено близки, загубата натъжава. В този тежък момент трябва да бъдем непрекъснато до него. Да го окуражаваме и подкрепяме. Животът продължава, вкъщи всички са добре, а и тъщата му е жива и здрава…
6. Ще си вади мъдрец
Много мъже се безпокоят и при по-незначителни хирургически интервенции. Можем да му напишем ободряващ есемес. Да бъдем до него и да държим ръката му по време на това изпитание. Да го подкрепяме по пътя за вкъщи, докато все още е под въздействието на анестезията.
7. Тревожи се за бъдещето
Предлагат му работа в друг град? Или се налага да остава до късно в офиса и има все по-малко време за нас? Подобни ситуации непременно трябва да се обсъждат, за да се избере най-добрият начин за действие. Можем да му кажем например, че дългото отсъствие скрепява връзката, редките срещи само ще подсилят влечението ни един към друг, даваме си лично пространство. Възможно е да проработи.
Мъж в криза на средната възраст
8. Иска да напусне работа и да стане актьор
А може просто да смени поста си на финансов аналитик с мениджър по логистиката? Ако изборът му не ни изглежда съвсем безнадежден, можем да го подкрепим с думи или най-добре с действия. Да направим подробно търсене за свободните позиции в интернет и му предложим варианти. Все нещо ще хареса, освен ако изначално не му се работи.
9. Тревожи са за семейните финанси
Налага му се например да плати частните уроци на детето и да ни купи подарък за рождения ден, а заплатата му не стига. В някои случаи с нищо не може да се помогне, но бихме могли поне да не споменаваме, че мъжът на приятелката ни й е подарил кола, а не книга. А пък и за какво ни е кола в края на краищата, важно е, че се обичаме.
10. Избира си костюм
Не всички са надарени с усет за стил. Затова съветите ни за подбора на вратовръзка към ризата винаги са уместни. Още повече, ако ще ни съпровожда на важно за нас събитие.
Източник: goodhouse.ru
Препоръчваме ви още:
5 мита за съвместния живот
Ако жена ти те попита
Как само ме дразниш!
Какво можем да научим, ако се вслушаме в децата си
И друг път съм ви разказвала, че според мен най-ценните уроци в този живот учим от децата. Достатъчно е само да се вслушваме в тях, което звучи по-лесно, отколкото се оказва на практика. Когато прочетох този текст на Елена Филимонова, която е блогър и майка на четиригодишен син, имах чувството, че аз съм го написала, до такава степен се намерих в него - и грешките, които правя, и добрите неща, към които се стремя. Надявам се да е полезен и на вас.
Вкъщи си позволявах да работя до късно. Оставях детето на бабите или отвличах вниманието му с таблет и филмчета. В резултат зрението му се влоши, загуби интерес към игрите навън, започна да проявява агресия към околните. Семейните ни вечери бяха жалка гледка – всеки в стаята си, със своя лаптоп. Почти престанахме да си говорим, дори не знаехме какво да правим, когато сме заедно. В един момент проумях, че така е невъзможно да се живее повече и напуснах работа, за да имам повече време за детето и съпруга си. Нещата не тръгнаха гладко – да променя вече създадения ред беше трудно. Затова, когато се появи възможност за една по-дълга, оздравителна ваканция далеч от дома, реших: никакъв лаптоп; телевизор – само 20 минути дневно; ходене на плаж; къпане в морето; ранно лягане и ставане. Признавам, за един градски човек това не е съвсем лека задача.
Наложи се да готвя на сина си три пъти дневно, да се грижа и за кучето, което бяхме взели с нас; трябваше и да пазарувам и все пак да полагам грижи за себе си. Нуждаех се от душевен покой, за да не вгорчавам ежедневието на близките си. Как се справихме? Как се научихме да спазваме строг режим, да установим полезно и рационално хранене, да си починем почти без викове и скандали? Тайната е много проста – захвърлих егото си в най-отдалечения ъгъл и се научих да слушам детето си. Спрях да симулирам интерес и започнах наистина да слушам. Научих се да го уважавам и приемам. И ето какво успях да „чуя“:
1. Мамо, бъди по-спокойна. Когато крещиш, аз се чувствам изгубен. Иска ми се да ти крещя в отговор или да избягам, да се скрия в някой ъгъл, за да не те чувам. Не разбирам защо се случва това, защо крещиш и каква е причината? Знам само, че съм лош и не ти харесвам. Ако ми обясниш в какво съм сбъркал, ще те разбера. Само бъди спокойна.
2. Включи ми таймер или будилник. Така ще разбера, че тези пет минути наистина са минали. Аз имам толкова интересни неща за вършене, че времето минава незабелязано. Когато дойдеш и ми кажеш, че е време да привършвам, на мен ми се струва, че това не е вярно. Таймерът ме учи да усещам времето.
3. Играй с мен. Това ми е нужно повече от всичко. Така разбирам, че ме обичаш.
4. Направи така, че да ми е интересно. Не е забавно да ходя цял ден с теб на работа, не мога да направя нищо за това. Кажи ми, че само аз мога да избера лака ти за нокти и аз с удоволствие ще постоя с теб в салона, докато те правят красива. Но след това ела с мен на детската площадка, ако обичаш!
5. Остави ме да скачам и бягам. Имам толкова сили, че мога да обърна света с краката нагоре.
6. Ако съм сърдит, значи ми е лошо и тъжно. Не зная как да се справя сам с това. Помогни ми, моля те! Не ми се карай. Хайде да се сдобрим и да поиграем заедно.
7. Аз с удоволствие ще си спазвам дневния режим, ако го превърнем в игра. Нека прочетем пак книжката за момчето, което пораснало, защото спяло, играело и миело зъбите си.
8. Обичам да получавам стикери, ако съм изпълнил някаква задача – затова, че съм прибрал играчките или че съм оправил леглото си. Но най-много обичам, когато ме хвалиш за моите постижения.
9. Когато съм болен, най-доброто лекарство са твоята усмивка и твоите думи. Обичам когато заедно с теб се пренасяме във вълшебна страна, в която решаваме разни задачи и измисляме начини да оздравея по-бързо. На следващия ден се чувствам много по-добре. А ако ти се притесняваш, на мен ми става още по-зле, защото съм те разстроил.
10. Позволявай ми да правя нещата, както бих искал. Поне понякога. Няма нищо лошо в това да се разходя из парка с очилата за плуване.
11. Не издавай тайните ни на своите приятели. Не говори за мен като за малко дете. Това ми е много неприятно.
12. Прочети ми книжка преди сън. Много обичам да си говорим двамата в тъмното.
13. Обличай красивите си рокли по-често. Те толкова ми харесват. Моята майка е красавица.
14. Учи ме, докато играем. Строгото: „Хайде да учим!“, убива всякакво желание, а аз искам да опозная света. Помниш ли как правихме гимнастика „на английски“? Беше толкова забавно!
15. Не се страхувай за мен непрекъснато. Започвам да мисля, че светът е много страшно място.
16. Кажи ми точно и ясно кое е позволено и кое не. И не променяй правилата. Аз ще те изпитвам много пъти, но не се отказвай. Трябва да знам своите граници. Така ще ми е по-лесно с теб и тате и ще разбирам правилата на семейството ни.
17. Аз много искам да ти помагам във всичко. Аз съм рицар, аз съм герой. За мен е важно да бъда мъж в очите ти.
18. Не ме удряй. Никога. Това е унизително.
19. Уважавай ме. Дори да не си съгласна с мен, опитай се да ме разбереш.
20. Знай, че аз винаги ще те обичам. Дори когато не те слушам, когато крещя или недоволствам, аз много те обичам.
Източник: 7ya.ru
Препоръчваме ви още:
8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат
Младите лъвове
12 признака на токсичните родители
Издателство "Рибка" открих с "Машина за гушкане", която една приятелка подари на Алекс за рождения му ден. Оттогава ги следя редовно. Този път ме изненадаха много приятно с тази великолепна книжка, която бях нарочила за подарък на една малка красавица, а тя май ще си остане за нас. Алекс рядко се впечатлява от книжки за принцеси... да не кажа никога. Батковците вече успяха да му промият мозъчето кое е "момичешко" и кое - "момчешко". Тази книжка обаче е по-различна. И като илюстрации, и като текст, в нея наистина има нещо вълшебно, изискано и приказно, а в същото време е и много забавна. Алекс определено е младеж с вкус.
Познавате ли принцеса Жабалина? Виждали ли сте някога принцеса Ямевижте?
Засичали ли сте някоя вечер в тъмното Принцесата на нощта?
Случвало ли ви се е да си побъбрите с Луизет Амперсанд, да гледате как танцуват около огъня Рома Мануш или принцеса Фон Финти Флюшка?
Принцеса Четвърт Луна, принцеса Дореми, принцеса Еднодневка Китайска – много от тях са се сврели дълбоко в подземието на някой дворец или нависоко в някоя кула.
Толкова добре са се прикрили, че част от тях дори са забравили кои са.
А те заслужават да бъдат преоткрити.
Ето събрано в един-единствен том всичко, което знаем за тези принцеси – безизвестни, анонимни или изчезнали.
Дворцови тайни, слухове, изповеди от будоара, омагьосани гори, мистерии, странни домашни любимци – всичко е описано, изрисувано и разбъркано. За теб остава само да поразровиш и да разбулиш света на забравените принцеси.
И кой знае, може пък да откриеш и себе си?
Шедьовърът на Филип Лешермейер и Ребека Дотремер, на който толкова години се радва целият свят, най-накрая е в България, благодарение на издателство Рибка! Една от емблематичните книги на съвременната детска литература! Удивителни илюстрации, акомпанирани от остроумен и забавен текст.
Редовното разлистване на книгата ще повиши вълшебството в живота ви и е възможно да промени трайно цвета на кръвта ви в синьо.
Препоръчваме ви още:
Машина за гушкане
Радко и сребърното цвете
Джони и малките човечета
1. Джентълменът винаги изпраща дамата до автобуса, ако иска да е сигурен, че ще си тръгне.
2. Джентълменът винаги води дамата до дома, ако домът е неговият.
3. Джентълменът винаги изтрива обувките си, преди да почука на вратата.
4. Ако джентълменът прекалено дълго целува дамата си, вероятно е твърде приказлива.
5. Джентълменът винаги пропуска дамата пред себе си, за да я огледа отзад.
6. Истинският джентълмен знае, че едно е дамата да отиде сама в салон за красота и съвсем друго – да я прати той.
7. Джентълменът държи палтото на дамата в два случая: ако му харесва дамата и ако му харесва палтото.
8. Истинският джентълмен не спира такси с ръка, а с дамата си.
9. Джентълменът обича да му искат големи суми назаем. Колкото повече го молят, толкова по-лесно отказва.
10. Истинският джентълмен знае, че ако дамата е пристигнала по-рано за среща, вероятно бърза да си тръгне.
11. Джентълменът винаги трябва да знае какво харесва дамата му, за да не се окаже с нея на място, където би могла да си го купи.
12. Истинският джентълмен се води от максимата: „Ако гостите ви скучаят, разкажете им виц. А ако не си тръгват – разкажете им го още няколко пъти.“
13. Джентълменът никога нищо не отказва, ако никой за нищо не го моли.
14. Ако джентълменът назовава дамата с мили думи, най-вероятно е забравил как се казва.
15. Думата „благодаря“ е измислена от джентълмените, а изразът „много благодаря“ от бедните джентълмени.
Източник: menscult.ua
Препоръчваме ви още:
Как да накараш жена да ти готви
Един мъж, една жена
Да е умна, но не много!
„Какво искате – син или дъщеря?“, това може би е най-обичайният въпрос към бъдещите родители. Естествено, че полът е без значение, стига детето да е живо и здраво. И все пак от първия момент, в който разберат добрата вест, и майките, и татковците очакват с нетърпение да разберат пола на малкото човече и понякога си мечтаят какво ще бъде то. Традиционно се смята, че бащите искат синове, но всъщност не е така. Защо за един мъж е прекрасно усещане да има дъщеря? Отговорът на този татко ще ви хареса. Той се казва Максим Сафенин и е от мъжете, които признават, че много са искали да имат точно дъщеря. По образование е лекар, но работи като експерт по продажби в солидна корпорация. Любимото му занимание е да гледа как дъщеря му Малена спи.
Да, чувал съм, че мъжете мечтаят за синове, но аз не съм в тази категория. Ще се опитам да обясня, защо толкова много исках да имам дъщеря.
1. Аз обичам женската компания. Но това няма нищо общо с израза „като петел сред кокошки“ или с някакъв стремеж да пръскам тестостеронови флуиди наоколо. Разбирам жените, доколкото това е по силите на един обикновен смъртен. Съгласен съм, че това твърдение е смело и самоуверено. Но аз действително по-леко „дишам“ в дамско обкръжение. Обожавам да общувам с приятелките си жени. Съпругата ми няма нищо против това.
Умея да се сприятелявам с дамите. Казвам го напълно сериозно. В общуването си с тях съм безпощадно откровен и може би това е причината да споделят с мен най-съкровените си тайни. Подкрепям ги, ако пожелаят – давам им съвети, предлагайки им мъжката гледна точка. По едно време се бях превърнал в психотерапевт. Затова винаги съм бил убеден, че по-лесно ще изградя добри взаимоотношения с момиченце.
Мисля, че ще успея да стана приятел с дъщеря си. Познавам се и смятам, че само в семейство от жени съм в състояние да създам хармония.
2. Всеки мъж притежава нежност, която има нужда да бъде насочена към някого. При някои е колкото капка, при други - не се побира в цяла вселена. С раждането на детето у мъжа се пробужда бащинският инстинкт, който акумулира тази нежност. Аз мога да целувам дъщеря си без умора от петичките до върха на главата – 24 часа в денонощие. Това за мен е напълно естествено. Сигурен съм, че през годините отношенията помежду ни ще са хармонични и мисля, че е невъзможно да прекаля с нежностите, независимо дали става дума за ранното детство, тийнейджърството или за живота й като нечия съпруга.
3. За мъжа е особено важна неговата изключителност. Ако бащата е единствен представител на мъжкия пол в семейството, той по подразбиране е уникален. В дом, в който растат само дъщери, той придобива допълнителна тежест. Съгласен съм, че звучи егоистично. Но мисля, че като глава на семейство мога да си позволя тази слабост.
4. За мъжа е важно да получава удоволствие от съзерцанието на противоположния пол. Жената е съвършенство. По-прекрасна от жената може да бъде само любимата жена. И колкото повече любими жени има около нас, толкова по-мощно се стимулират сетивата ни от красивото.
5. Кой мъж не би искал да възпита идеалната жена? Когато избираме партньор в живота си, ние срещаме завършени личности, със своите особености и предпочитания. Винаги могат да се намерят недостатъци, чието отсъствие партньорът би приел с благодарност. Много двойки в началото се опитват да изгладят несъвършенствата си, но трябва да признаем, че това рядко е възможно. В този процес обаче двамата си изграждат система от компромиси, която им помага да се приемат такива, каквито са. И това е пътят за постигане на хармония и щастие. Когато на мъжа му се ражда дъщеря, той се чувства като творец, на когото му предстои да шлифова диамант, за да създаде идеалната жена.
6. Дъщерята е умалено копие на любимата жена. Аз обичам да откривам у моята дъщеря чертите на майка й. Дори сега, макар че е съвсем малка, с удоволствие разглеждам щандовете, които обикаля жена ми. Наблюдавам, преценявам кое би подчертало красотата на моето момиченце и се изкушавам да купя.
7. Честно казано, не се интересувам особено от автомобили, от футбол или риболов. Затова би ми било сложно да забавлявам сина си с типично „мъжки“ занимания. Аз обичам музиката, танците, изкуството, всякакъв вид творческа дейност. С дъщеря ми всяка вечер танцуваме хип-хоп. Много й харесва.
8. Сложно е да бъдеш идеалният баща на момче. За да се гордее синът ти с теб, трябва да си силен, непобедим, успешен в кариерата си, с типично мъжките вредни навици. Трябва да си нещо като Батман или Човекът-паяк. Дъщеричката има само един идеал – „татенце“.
Иска ми се и второто ми дете да е момиченце. А на въпроса за пола на детето все пак бих отговорил: „Няма значение, важното е да е здраво.“
Препоръчваме ви още:
Не казвай на майка си!
Мъжът и дъщеря му
Баща на тийнейджърка
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам