Имаш месечен цикъл, раждала си и смяташ, че знаеш какво е болка? Така си мислиш!
Докато един ден мъжът ти не падне покосен от смъртоносен грип и не разбереш за какво става дума наистина. Това е такава болка…! Страдащият мъж изисква усилия, пред които грижите за бебето са само семпли упражнения.
Установяваш, че температурата е симптом, който предвещава едва ли не летален изход. Всеотдайно сновеш между кухнята и спалнята, за да осигуряваш всичко необходимо за комфорта на болния – чай, но да не е много горещ, лимон, че киселото освежава, отвара от лайка за тампони на очите, че много парят, може би нещо за ядене…не всъщност остави.

Когато курсовете от едната до другата стая намалеят, можеш да се установиш край леглото. Полагаш ръка на горещото чело, за да провериш дали температурата се сваля с нужния темп. Следиш процеса с термометър на всеки десет минути, за да имаш актуална информация за болния, в случай че попита, а той ще попита.

Когато умората надвие и мъжът заспи, ти си нащрек, защото той ще се изпоти, но няма да се събуди, пък и да се събуди, не може да се преоблече сам.

Тъкмо свалиш температурата, разгръща се вторият симптом –хремата. Това пък колко е неприятно! Като го слушаш как подсмърча, едва се удържаш да не хванеш кърпата и да го издухаш, но се отказваш. В крайна сметка той си има майка!
Отиваш в кухнята, за да наваксаш с дребните ангажименти. Готвиш, пускаш пране, чистиш. После надникваш в детската, да видиш какво става с хлапето, което почти си забравила покрай грижите за баща му. Гледаш го и с умиление си спомняш за периода на „градинските“ болести. Нямаш много време за съзерцание, защото болният в другата стая вече е свалил температурата, а това означава, че е гладен. Приготвяш нещо леко… с месо и му го носиш. Намираш го сред градина от сополиви кърпички, гледаш да се абстрахираш. Изслушваш колко е зле и съчувствено му предлагаш да отидеТЕ на лекар.

А, какъв лекар, той по лекари не ходи, какво толкова ще му кажат? Я си спомни, последния път какво му беше изписала личната. Дали не е останало нещо в аптечката?

Отказваш да спориш, назначаваш от немай-къде една терапия и оттук нататък имаш грижата да следиш кога какво да му дадеш да пие, защото той не може сега и с това да се занимава.

След четири-пет дни самолечение най-сетне решава да ти изпълни детската мечта и отива на лекар. Личната установява, че има усложнение… бронхит. Диагнозата кънти в ушите му, докато кара към работа, защото той е мъж и не се залежава вкъщи, заради една болест.

Виж, когато се прибере, може да страда колкото си иска. Питаш какво му е изписала лекарката – едни прахчета, едни хапчета и някакъв мехлем. Докато той се отпуска на дивана съсипан от работа и болести, отиваш да купиш лекарствата от близката аптека. Връщаш се, намираш го заспал, но трябва да го събудиш, защото лекарствата се вземат по схема. Това е тежка и неблагодарна работа, но трябва да я свършиш.

Най-сетне болният е нахранен, облечен и лекарствата са взети, остава само да си намаже мехлема и да го завиеш. Тръгваш да излизаш от спалнята, за да се повеселиш в кухнята, и чуваш немощен глас:

– Ще ме намажеш ли, че по-добре мажеш?

Ще го намажеш, разбира се! Както казват по филмите – нали си се клела да го мажеш и в радост и в болка.