Дъщеря ми мисли, че е вече голяма, аз - че още не е.

Автор: Анатолий Кочанов

Аз, все още достатъчно млад, открих, че имам вече достатъчно пораснала дъщеря. И изведнъж се оказах в ситуацията на много мои приятели и познати, при които това щастие настъпи също толкова неочаквано. Ето какво установих с кръв, пот и сълзи на очи.

1. Баналната фраза: „Аз на твоята възраст…“ ме кара да изтръпвам, да притихна, с ужас да преработя целия поток от спомени и да се опитам да ги пресея за по-нататъшно ползване в разговора си с детето. Дъщеря ми мисли, че е вече голяма, аз – че още не е. И двамата се заблуждаваме.

2. Интернетът, който по мое време още не съществуваше, внася някои корекции в общуването ни: аз, естествено, влизам в мрежата по работа. Тя, естествено, от безделие.

3. У дома работи нощна стража. При команда "Излез на светло", ние се изумяваме един от друг, а дъщеря ни - от нас.

4. Всички млади мъже изведнъж започнаха да ме дразнят само с факта, че съществуват.

5. Връзката, която ме свързва с дъщеря ми, се удължи: тя се съветва с майка си, майка й - с мен. А аз, когато изляза от забвение, се съветвам с дъщеря си.

6. Сутрин се чувствам като лъв и глава на прайда: слушам как край „водопада“ се коментират дрехи и вещи, към които нямам никакво отношение.
 
7. Забелязвам, че ученето ту минава на втори план и придобива огромно значение, ту излиза на преден и губи смисъл.

8. Отговорът на въпроса: „Каква искаш да станеш?“ до такава степен ми напомня коментарите в „Какво? Къде? Кога?“, че понякога ми се иска да кажа: „А сега, ето го и верния отговор…“ Но изведнъж разбирам, че аз също не го знам.

9. Все по-често мислено говоря с родителите си: „Защо не ми казахте?“ А опитите да кажа нещо на дъщеря си са безсмислени – тя вече всичко знае.

10. Прави ми впечатление, че всички подрастващи са приблизително на една възраст – тийнейджъри. А по-рано можех да определя възрастта им с прецизност до една година. За сметка на това все по-точно отгатвам кой е минал 50-те.

11. Количеството нови музиканти, чиито имена не знам, и старите, които вече не помня, почти се е изравнило.

12. Установих, че дълго мога да говоря с дъщеря си, без тя да ми отговаря, точно като в първите две години след раждането й.

13. Дъщеря ми все по-често напряга слух да ме чуе. Вероятно имам проблеми с дикцията. 

14. Като гледам как пораства, започвам да откривам грешките, които аз съм правил на нейната възраст.

15. Опитвам се да я съветвам – някои съвети са глупави, някои - мъдри. Глупавите предизвикват усмивката й, разликата между едните и другите засега й убягва.

16. Дъщеря ми е поразително разумна за възрастта си, но разбира се, не може да се сравнява с мен на нейните години.

17. Мисълта, че пълнолетието настъпва на 18 години, изведнъж започна да предизвиква недоумение в мен.

18. Приятелите ми имат внуци. Радвам се за тях. Тревожа се за себе си.

19. Гледам на дъщеря си все със същите очи. Тя гледа на мен и на света с други. Забелязвам, че все по-често се интересувам какво вижда, когато ме погледне.

Още по темата бащи и деца: 

Децата мълчат - значи ядат тебешир 
Най-добрият татко на света 
Бащи и синове 
Лека нощ, татковци!